Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………/………………………… гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Варна, XXXIV състав, в
публичното заседание на втори декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
при секретаря
Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1933 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.107 ал.3, вр.чл.156 и сл. от ДОПК, чл.222 ал.2 от АПК.
Образувано
е възоснова на Решение № 9908/27.06.2019г., постановено
по адм.д.№4399/2019г. по описа на ВАС на РБ, с което е отменено изцяло Решение
№ 113/25.01.2019г., постановено по адм.д.№1532/2018г. по описа на
Административен съд Варна,а делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав.
Подадена е жалба на ЕТ „Катле-П.П.“, представляван от П.П.П., срещу акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация № **********-1/21.03.2018 г.,
издаден от главен специалист „Местни данъци и такси“ при Община Провадия,
потвърден с Решение № **********/26.04.2018 г. на Началника на отдел „Местни
данъци и такси“ в Община Провадия.
Жалбоподателят оспорва решението, като смята, че е издадено от
некомпетентен орган и такъв е единствено Кметът на Общината, съобразно чл.4
ал.5 от ЗМДТ. Оспорва задължението за заплащане на такса битови отпадъци в
размер на 8347,98 лева за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., ведно с
начислените лихви в размер на 1639,25 лева до 21.03.2018 г., като твърди, че
имотът му – кравеферма, се намира в район, в който Община Провадия следва да
извършва услугите, посочени в чл.62 от ЗМДТ, но в действителност услугите не са
предоставяни на място по отношение на всички, декларирани от него имоти. Самите
те попадат извън установената схема за поставяне на съдове за битови отпадъци,
поради което не дължи заплащане на услугата. Смята, че от обжалвания акт не
става ясно какъв е размерът на всяка една от услугите поотделно по чл.66 от ЗМДТ, т.е. ТБО неправилно е начислена в съвкупност без да са посочени отделните
параметри за всяка от трите видове такси. Подчертава, че в кравефермата е
изградена торопочистваща система, която му позволява да използва всички
органични отпадъци от кравите за торене на обработваната от него земеделска
земя и на практика събирането, извозването и обезвреждането на отпадъците от
този обект се извършва изцяло от него и за негова сметка, като други битови
отпадъци не се генерират. След като не ползва услугите – сметосъбиране,
сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, счита че не дължи заплащане
на такса за тях. По отношение на услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, формираща третия компонент от начисляваната
такса за битови отпадъци (ТБО), жалбоподателят признава, че дължи такса за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. Иска да бъде отменен актът в
обжалваната част и да бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски,
съгласно представения списък.
Ответникът – Началник на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия, оспорва
жалбата като неоснователна и иска да бъде изцяло отхвърлена. Изтъква, че актът
по чл.107 ал.3 от ДОПК е издаден от компетентен орган съгласно чл.9б от ЗМДТ,
във връзка с чл.4 ал.1 от същия закон, упълномощен от Кмета на Община Провадия
със Заповед № 1591/19.06.2017 г. Подчертава, че с.Бозвелийско, където се
намират имотите на жалбоподателя, попада в първи район, определен със заповеди
на Кмета на общината, и в него се извършват всички дейности по чл.66 от ЗМДТ. Посочва,
че макар и в акта за установяване на задължения по декларация размерът на ТБО
да е отразен като обща стойност, при изчисляването ѝ е спазено
изискването за изчисляване на всеки един от компонентите поотделно. В съдебно
заседание и в депозирани писмени бележки, лично и чрез процесуален представител
чрез юрисконсулт М. М., сочи, че за имотите, за които жалбоподателят е подал
декларации по чл.71 от ЗМДТ, не е обложен с ТБО. Отбелязва, че Общината има
сключени договори за процесните години за извършване на услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци, които услуги са
били реално предоставяни за имотите, собственост на жалбоподателя.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Настоящото разглеждане на делото е в хипотезата на чл.222
ал.2 от АПК. При първоначалното разглеждане на спора съдът е постановил Решение
№ 113/25.01.2019 г. по адм. дело № 1532/2018 г. на Административен съд-Варна, ХІХ
състав, с което жалбата е отхвърлена и са
присъдени съответните разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По реда на инстанционния контрол е постановено Решение № 9908/27.06.2019
г. по адм. дело № 4399/2019 г. на ВАС, І-во отделение, с което е отменен изцяло
така постановения съдебен акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Административен съд – Варна, като са дадени задължителни указания по отношение
на ответника-административния орган, който да ангажира доказателства за
реалност на предоставените услуги по чл.62 от ЗМДТ.
Относими към предмета на разглеждане в това производство
са следните фактически установявания:
С процесния акт за установяване на задължения по чл.107
ал.3 от ДОПК с № *********-1/21.03.2018 г. на ЕТ „Катле-П.П.“ са установени
задължения за ТБО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по декларация в общ
размер от 8 594,31 лева, от които внесени са 246,33 лева и дължимата
главница е в размер на 8 347,98 лева и лихви към 21.03.2018 г. в размер на
1 639,25 лева.
Едноличният търговец е собственик на следните недвижими
имоти, находящи се в с. Бозвелийско:
1.) Земя и сграда с партиден № М0308351_100702;
2.) Земя и сграда с партиден № М0308340_100630;
3.) Земя с площ от 7159 кв.м. с партиден № 5311F12057;
4.) Земя с площ от 1140 кв.м. и жилище с РЗП 78 кв.м,
второстепенна постройка с площ от 78 кв.м., с партиден № 5311Н3757;
5.) Земя с площ от 14402 кв.м. и селскостопански обект –
краварник с РЗП от 886 кв.м., с партиден № 5311F2217;
6.) Земя с площ от 3643 кв.м. и селскостопански обект –
краварник с РЗП от 886 кв.м., с партиден № 5311F2218;
7.) Земя и сграда с партиден № М0308114_091210;
8.) Земя и сграда с партиден № М0308196_05003;
9.) Земя и сграда
с партиден № М0308335_100630;
10.) Земя и сграда с партиден № М0308336_100630;
11.) Земя и сграда с партиден № М0308337_100630;
12.) Земя и сграда с партиден № М0308338_100630;
13.) Земя и сграда с партиден № М0308339_100630;
14.) Земя и сграда с партиден № М0308353_100702;
15.) Земя и сграда с партиден № М0308354_100702;
16.) Земя и сграда с партиден № М0308355_100702.
С акта за установяване на задължения по декларация е
установено следното:
® за земя с партиден № 5311F12057 - ТБО за 2017 г. е в общ размер на 129,58
лева;
® за земя и сграда с партиден № 5311F2217 – ТБО за 2014 г. е в общ размер на
287,23 лева; за 2015 г. възлиза общо на 471,21 лева, от които главница 374,25
лв. и лихви 96,96 лв.; за 2016 г. - 311,07 лева; за 2017 г. - 339,66 лева;
® за земя и сграда с партиден № 5311F2218 – ТБО за 2014 г. е в общ размер на
154,75 лева; за 2015 г. възлиза общо на 253,29 лева, от които главница 201,17
лв. и лихви 52,12 лв.; за 2016 г. - 166,81 лева; за 2017 г. - 181,71 лева;
® за земя и сграда с партиден № 5311Н3757 – ТБО за 2017 г. е в общ размер на
13,19 лева;
® за сграда с партиден № М0308114_091210 – ТБО за 2014 г. възлиза на 41,37
лева; за 2015 г. е в общ размер на 48,48 лева; за 2016 г. – 44,13 лева; за 2017
г. - 47.82 лева;
® за земя и сграда с партиден № М0308196_051003 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер на 216,81 лв., от които главница 159,30 лв. и лихви 57,51 лв.; за 2015 г.
възлиза общо на 118,55 лв.; за 2016 г. – 108,43 лв.; за 2017 г. – 118,12 лв.;
® за земя и сграда с партиден № М0308335_100630 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер на 253,58 лв.; за 2015 г. възлиза общо на 298,75 лв.; за 2016 г. -
273.26 лв.; за 2017 г. – 297,64 лв.;
® за земя и сграда с партиден № М0308336_100630 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер от 331,06 лв.; за 2015 г. възлиза общо на 390,21 лв.; за 2016 г. – 357,07
лв.; за 2017 г. – 389,06 лв.;
® за земя и сграда с партиден № М0308337_100630 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер на 40,67 лв.; за 2015 г. възлиза общо на 47,76 лв.; за 2016 г. – 46,56
лв.; за 2017 г. – 47,30 лв.;
® за земя и сграда с партиден № М0308338_100630 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер на 237,11 лв.; за 2015 г. възлиза на 279,44 лв.; за 2016 г. – 255,66 лв.;
за 2017 г. – 278,53 лв.;
® за земя и сграда с партиден № М0308339_100630 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер на 55,81 лв.; за 2015 г. възлиза общо на 66,10 лв.; за 2016 г. – 60,78
лв.; за 2017 г. – 66,54 лв.;
® за земя и сграда с партиден № М0308340_100630 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер на 57,87 лв.; за 2015 г. възлиза общо на 68,05 лв.; за 2016 г. – 62,12
лв.; за 2017 г. – 67,53 лв.;
® за земя и сграда с партиден № М0308351_100702 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер на 96,05 лв.; за 2015 г. възлиза общо на 113,76 лв.; за 2016 г. – 104,59
лв.; за 2017 г. – 114,52 лв.;
® за земя и сграда с партиден № М0308353_100702 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер на 61,77 лв.; за 2015 г. възлиза общо на 73,15 лв.; за 2016 г. – 67,26
лв.; за 2017 г. – 73,65 лв.;
® за земя и сграда с партиден № М0308354_100702 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер на 86,26 лв.; за 2015 г. възлиза общо на 102,18 лв.; за 2016 г. – 93,94
лв.; за 2017 г. – 102,86 лв.;
® за земя и сграда с партиден № М0308355_100702 – ТБО за 2014 г. е в общ
размер на 335,27 лв.; за 2015 г. възлиза общо на 397,06 лв.; за 2016 г. – 365,07
лв.; за 2017 г. – 399,72 лв.
Жалбоподателят е подал декларации по чл.71 от ЗМДТ за
освобождаване от заплащане на ТБО за следните недвижими имоти и периоди:
® за земя с партиден № 5311F12057 - за 2017 г.;
® за земя и сграда с партиден № 5311F2217 - за 2014 г., за 2016 г. и за 2017
г.;
® за земя и сграда с партиден № 5311F2218 – за 2014 г., 2016 г. и 2017 г.;
® за земя и сграда с партиден № 5311Н3757 за 2017 г.;
® за сграда с партиден № М0308114_091210 за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017
г.;
® за земя и сграда с партиден № М0308196_051003 - за 2015 г., 2016 г. и 2017
г.;
® за земя и сграда с партиден №М0308335_100630 – за 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г.;
® за земя и сграда с партиден № М0308336_100630 – за 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017 г.;
® за земя и сграда с партиден № М0308337_100630 – за 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017 г.;
® за земя и сграда с партиден №М0308338_100630 – за 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г.;
® за земя и сграда с партиден № М0308339_100630 – за 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017 г.;
® за земя и сграда с партиден № М0308340_100630 – за 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017 г.;
® за земя и сграда с партиден № М0308351_100702 – 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017 г.;
® за земя и сграда с партиден № М0308353_100702 – за 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017 г.;
® за земя и сграда с партиден № М0308354_100702 – за 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017 г.;
® за земя и сграда с партиден № М0308355_100702 – за 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017 г.
На основание чл.63 ал.2 от ЗМДТ, със свои Заповеди № 2584/28.10.2013
г., № 2556/27.10.2014 г., № 2865/16.10.2015 г. и № 3116/27.10.2016 г. Кметът на
Община Провадия е определил районите за предлагани услуги по смисъла на чл.62
от ЗМДТ на територията на Община Провадия за периода съответно: 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г., като село Бозвелийско, където се намират имотите на
жалбоподателя, през четирите години попада в Първи район с организирано
сметосъбиране, сметоизвозване със следните дейности: събиране, включително
разделно на битови отпадъци, транспортирането им до депа и други инсталации и
съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци
или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и
оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и чл.64
от Закона за управление на отпадъците; почистване, включително и от сняг на
улични платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места,
предназначени за обществено ползване. За село Бозвелийско са разпределени
контейнери тип „бобър“ с вместимост 1.1 куб.м, които да се извозват в депо
минимум 3 пъти месечно.
По адм.д.№ 1532/2018 г. са представени протоколи № 28/17.12.2013
г., № 39/22.12.2014 г., № 3/21.12.2015 г. и № 15/22.12.2016 г. от заседания на
Общински съвет – Провадия за одобряване на план-сметка и определяне размера на
такса за битови отпадъци за с. Бозвелийско, както следва:
- за 2014 г.: 1. Жилищни имоти 6.06 на хиляда върху данъчната оценка, в т.ч.: 1.1. за
събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депо и обезвреждането им –
2.93 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 1.2. за проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депо за
обезвреждане на битови отпадъци – 2.76 на хиляда върху данъчната оценка на
имота; 1.3. за почистване на улици и други територии за обществено ползване –
0.37 на хиляда върху данъчната оценка на имота. 2. Нежилищни имоти на
предприятията – 10.69 на хиляда върху по-високата от данъчната оценка по
приложение №2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота, в т.ч.: 2.1. за събирането
на битови отпадъци и транспортирането им до депо за обезвреждане – 5.73 на
хиляда върху по-високата от данъчната оценка по приложение №2 от ЗМДТ и
отчетната стойност на имота; 2.2. за проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депо за обезвреждане – 4.29
на хиляда върху по-високата от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ и
отчетната стойност на имота; 2.3. за почистване на улици и други територии за
обществено ползване – 0.67 на хиляда върху по-високата от данъчната оценка по
приложение №2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота. 3. Нежилищни имоти на
физически лица – 8.91 на хиляда върху данъчната оценка по приложение № 2 от
ЗМДТ, в т.ч.: 3.1. за събирането на битови отпадъци и транспортирането им до
депо и обезвреждане – 4.2 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 3.2. за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депо за обезвреждане – 3.35 на хиляда върху данъчната оценка.
- За 2015 г.: 1. Жилищни имоти – 4.55 на хиляда върху данъчната оценка на имота, в т.ч.:
1.1. за събирането на битови отпадъци и транспортирането им в депо и
обезвреждане – 1.27 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 1.2. за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депо – 2.87 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 1.3. за
почистване на улици и други територии за обществено ползване – 0.41 на хиляда
върху данъчната оценка на имота. 2. Нежилищни имоти на предприятия – 8.82 на
хиляда върху по-високата от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ и
отчетната стойност на имота, в т.ч.: 2.1. за събирането на битови отпадъци и
транспортирането им в депо и обезвреждане – 2.47 на хиляда върху по-високата от
данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота; 2.2.
за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депо – 5.56 на хиляда върху по-високата от данъчната оценка по
приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота; 2.3. за почистване на
улици и други територии за обществено ползване – 0.79 на хиляда върху
по-високата от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност
на имота. 3. Нежилищни имоти на физически лица – 6.68 на хиляда върху данъчната
оценка по приложение № 2 от ЗМДТ, в т.ч.: 3.1.
за събирането на битови отпадъци и транспортирането им в депо и
обезвреждане – 1.87 на хиляда върху данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ;
3.2. за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване
и мониторинг на депо – 4.21 на хиляда върху данъчната оценка на имота; за
почистване на улици и други територии за обществено ползване – 0.60 на хиляда
върху данъчната оценка на имота.
- За 2016 г.: 1. Жилищни имоти – 4.55 на хиляда върху данъчната оценка на имота, в т.ч.:
1.1. за събирането на битови отпадъци и транспортирането им в депо и обезвреждане
– 1.27 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 1.2. за проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депо – 2.87 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 1.3. за почистване на
улици и други територии за обществено ползване – 0.41 на хиляда върху данъчната
оценка на имота. 2. Нежилищни имоти на предприятия – 8.82 на хиляда върху
по-високата от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност
на имота, в т.ч.: 2.1. за събирането на битови отпадъци и транспортирането им в
депо и обезвреждане – 2.47 на хиляда върху по-високата от данъчната оценка по
приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота; 2.2. за проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депо – 5.56 на хиляда върху по-високата от данъчната оценка по приложение № 2
от ЗМДТ и отчетната стойност на имота; 2.3. за почистване на улици и други
територии за обществено ползване – 0.79 на хиляда върху по-високата от
данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота. 3.
Нежилищни имоти на физически лица – 6.68 на хиляда върху данъчната оценка по
приложение № 2 от ЗМДТ, в т.ч.: 3.1. за
събирането на битови отпадъци и транспортирането им в депо и обезвреждане –
1.87 на хиляда върху данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ; 3.2. за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депо – 4.21 на хиляда върху данъчната оценка на имота; за
почистване на улици и други територии за обществено ползване – 0.60 на хиляда
върху данъчната оценка на имота.
- За 2017 г.: 1. Жилищни имоти – 5.45 на хиляда върху данъчната оценка на имота, в т.ч.:
1.1. за събирането на битови отпадъци и транспортирането им в депо и
обезвреждане – 1.52 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 1.2. за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депо – 3.44 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 1.3. за
почистване на улици и други територии за обществено ползване – 0.49 на хиляда
върху данъчната оценка на имота. 2. Нежилищни имоти на предприятия – 10.58 на
хиляда върху по-високата от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ и
отчетната стойност на имота, в т.ч.: 2.1. за събирането на битови отпадъци и
транспортирането им в депо и обезвреждане – 2.96 на хиляда върху по-високата от
данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота; 2.2.
за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депо – 6.67 на хиляда върху по-високата от данъчната оценка по
приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота; 2.3. за почистване на
улици и други територии за обществено ползване – 0.95 на хиляда върху
по-високата от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност
на имота. 3. Нежилищни имоти на физически лица – 8.01 на хиляда върху данъчната
оценка по приложение № 2 от ЗМДТ, в т.ч.: 3.1.
за събирането на битови отпадъци и транспортирането им в депо и
обезвреждане – 2.24 на хиляда върху данъчната оценка по приложение №2 от ЗМДТ;
3.2. за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване
и мониторинг на депо – 5.05 на хиляда върху данъчната оценка на имота; за
почистване на улици и други територии за обществено ползване – 0.72 на хиляда върху
данъчната оценка на имота.
В цитираните решения на Общински съвет – Провадия е
отбелязано, че за подалите декларации за генериран обем битови отпадъци на база
стандартен съд се заплаща следния размер на таксата, която включва всички
разходи по чл.66 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗМДТ, както следва: 1.) За 2014 г. за контейнер 1.1. куб.м тип „бобър“ – 2772 лева на
година. В декларацията трябва да се посочи броя на съдовете за изхвърляне на
битови отпадъци, които ще се ползват през годината, съгласно Заповед № 2584/28.10.2013
г. Когато декларацията не е подадена в срок, декларирани са по-малко от
необходимия брой съдове за битови отпадъци или не се изхвърлят битови отпадъци
в определените за целта съдове, годишната такса се заплаща върху по-високата от
данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност на недвижимите
имоти на предприятията. 2.) За 2015 г.
за контейнер 1.1. куб.м тип „бобър“ – 2772 лева на година. В декларацията
трябва да се посочи броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще
се ползват през годината, съгласно Заповед № 2556/27.10.2014 г. Когато
декларацията не е подадена в срок, декларирани са по-малко от необходимия брой
съдове за битови отпадъци или не се изхвърлят битови отпадъци в определените за
целта съдове, годишната такса се заплаща върху по-високата от данъчната оценка
по приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност на недвижимите имоти на
предприятията. 3.) За 2016 г. за
контейнер 1.1. куб.м тип „бобър“ – 2772 лева на година. В декларацията трябва
да се посочи броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще се
ползват през годината, съгласно Заповед № 2865/16.10.2015 г. Когато
декларацията не е подадена в срок, декларирани са по-малко от необходимия брой
съдове за битови отпадъци или не се изхвърлят битови отпадъци в определените за
целта съдове, годишната такса се заплаща върху по-високата от данъчната оценка
по приложение №2 от ЗМДТ и отчетната стойност на недвижимите имоти на
предприятията. 4.) За 2017 г. за
контейнер 1.1. куб.м тип „бобър“ – 3326.40 лева на година. В декларацията
трябва да се посочи броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще
се ползват през годината, съгласно заповед №3116/27.10.2016г. Когато
декларацията не е подадена в срок, декларирани са по-малко от необходимия брой
съдове за битови отпадъци или не се изхвърлят битови отпадъци в определените за
целта съдове, годишната такса се заплаща върху по-високата от данъчната оценка
по приложение № 2 от ЗМДТ и отчетната стойност на недвижимите имоти на
предприятията. По делото няма данни жалбоподателят да е подавал декларации за
заплащане на ТБО върху генериран обем битови отпадъци на база стандартен съд.
Във връзка с броя на съдовете за битови отпадъци на
територията на с. Бозвелийско, по адм.д.№ 1532/2018 г., ответникът е представил
схема към договорите със сметопочистващата фирма „Технокар“ ЕООД, в която е
отбелязано, че контейнерите тип „бобър“ с обем 1.1 куб.м. са 89 броя, а кофите
за смет с вместимост 240л са 20 броя. Подадените от страна на жалбоподателя декларации
по чл.71 от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за
периода от 2014 г. до 2017 г. включително са взети предвид от административния
орган при определяне на ТБО за ревизирания период, което се установява и от
вещото лице.
Във връзка с доказване изпълнението на услугите по чл.62
от ЗМДТ, по адм.д.№ 1532/2018 г., ответникът е представил: Договор вх.№ 44/27.04.2009
г. за услуга с предмет „Сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в Община Провадия, експлоатация на
общинско депо за неопасни отпадъци - Провадия и озеленяване и поддръжка на
зелени площи на територията на гр. Провадия за срок от 5 години“; Договор вх.№
40/06.06.2017 г. с предмет „Експлоатация и мониторинг на Общинско депо за неопасни
отпадъци - Провадия, находящо се в местност „Соук су“ в землището на град
Провадия“; Договор вх.№ 63/08.07.2014 г. с предмет „Експлоатация и мониторинг
на Общинско депо за неопасни отпадъци - Провадия“; Договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Експлоатация и мониторинг на Общинско депо за
неопасни отпадъци - Провадия, находящо се в местност „Соук су“ в землището на
град Провадия“ от 02.02.2015 г.; Договор вх.№ 67/15.07.2017 г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет: “Сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в Община Провадия“.
В производството по адм.д.№ 1532/2018 г. е приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.А., според което е налице
съответствие между изчисленията в експертизата и определените от общинската
администрация стойности на таксата за битови отпадъци, дължима от
жалбоподателя. При разпита си в съдебно заседание, експертът подчертава, че
подадените от страна на жалбоподателя декларации за освобождаване от заплащане
на такси за битови отпадъци са взети
предвид от общинските органи по приходите при определяне на задълженията.
По адм.д.№ 1532/2018 г. са разпитани в качеството на свидетели
лицата А.Й.Д., Т.И.Т. и И.Т.И.. В показанията си свидетелите посочват, че
кравефермата, собственост на жалбоподателя, не генерира битови отпадъци, а
единствено оборска тор. В имота няма столова и стая за отдих, като бившата
административна сграда от 1989 г. се използва за склад. Трактористите и доячите
живеят в селото, идват сутрин и си отиват в 12 ч., за да обядват в тях и после
се връщат към 15 ч. Доячите отиват да доят и се прибират. На работниците не им
е разрешено да внасят храна в кравефермата и да пушат вътре. Цялата кравеферма
е оградена с ограда и не може да се влиза вътре без разрешението на собственика
ѝ. Свидетелите посочват също, че в квартала има поставен едни контейнер,
на около 100 м от началото на селото и на 100 м от кравефермата, който е един
за този район и за квартала, където има още 7-8 къщи, които също го ползват,
като няма отделен контейнер, поставен пред входа на кравефермата. Заявяват, че
не са виждали от кравефермата да изхвърлят битови отпадъци, а оборската тор се
използва за наторяване на земеделската земя, обработвана от едноличния
търговец. Свидетелят Иван Иванов заявява, че улиците в селото се
чистят и в центъра се мете.
В изпълнение на задължителните указания в решението на
ВАС, настоящият състав е указал на ответника по тежестта на доказване с нарочен
свой акт, че следва да представи доказателства относно предоставяне на услуги
по всички компоненти образуващи ТБО по отношение на жалбоподателя, а именно - доказателства,
сочещи на извършване на сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците на
територията на Община Провадия, както и за обезвреждането им в депа или други
съоръжения, както и за поддържане на чистотата на територията за общинско
ползване в населените места.
В изпълнение на указанияйд, ответника представи и /снд приобщени
констативни протоколи, отчети, графици за обслужване на съдовете за смет,
фактури и справки за дейността по чистота за процесните периоди за с.
Бозвелийско.
Въведено от ответника е волеизявление, че при него не се
съдържат повече доказателства, както и че няма да ангажира други
доказателствени искания.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Задълженията за ТБО представляват публични общински
вземания, изрично регламентирани в чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК, вр. с чл.6 ал.1 б.
"а" от ЗМДТ. По аргумент от чл.162 ал.2 т.9 от ДОПК, като публични
общински вземания следва да се определят и лихвите за забава на плащането на
посочените общински вземания за данъци и такси.
С разпоредбата на чл.166 ал.1 от ДОПК е предвидено, че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ТБО е
регламентираният в ДОПК.
Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Според нормата на чл.4 ал.3, вр. с ал.4 от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на органи по
приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи
в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл.
предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК.
Редът за установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси по ЗМДТ е също този по чл.4 ал.1-5, с оглед препращащата
разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.
Нормата на чл.64 ал.1 от ЗМДТ регламентира, че ТБО се
заплаща от лицата по чл.11 (данъчно задължени лица са собствениците на
облагаемите с ДНИ имоти). А както се посочи, установяването на задълженията за местни
такси следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската
администрация. В случая установяването на задълженията за ТБО е по реда на
чл.107 ал.3, във вр. с чл.166 ал.1 от ДОПК и чл.4 ал.1 от ЗМДТ с издаването на
АУЗД, въз основа на подадена от задълженото лице декларация.
Компетентността на органа по приходите е установена в закон
– чл.107 ал.3 от ДОПК, вр. с чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската
администрация – Р.Н. И., главен специалист МДТ, издало оспорения АУЗД, в
съответствие с чл.4 ал.4 и чл.9б от ЗМДТ, надлежно е определено сред длъжностните
лица от общинската администрация, които са с правата и задълженията на органи
по приходите, със Заповед № 1591/19.06.2017 г. на Кмета на Община Провадия (л.29
от адм. преписка, т.2). Чл.107 ал.4 от ДОПК от своя страна регламентира, че
актът за установяване на задължения по декларация може да се обжалва пред
директора на териториалната дирекция на НАП, който в случая е ръководителят на
звеното за местни приходи в Община-Провадия – началник отдел „Местни данъци и
такси“, който е и горестоящият административен орган. От друга страна имотите,
за които с оспорения АУЗД е установена дължимостта и размера на ТБО, се намират
на територията на Община Провадия.
Предвид така установеното, неоснователни се явяват
възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на органа, издал
оспорения акт, тъй като същият е издаден от териториално и материално
компетентен орган.
Съдът намира, че от посочените в акта фактически основания могат да се
установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от
него субективно право. Сочи се в акта, че задълженията на лицето произтичат от
подадена декларация за притежавани от него недвижими имоти по чл.14 от ЗМДТ,
като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти задължения
по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ТБО не са
платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта, а именно:
чл.107 ал.3 от ДОПК, вр. чл.4 ал.1, ал.4 и чл.9б от ЗМДТ. В този смисъл, не е
налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което
да представлява самостоятелно основание за отмяната му.
Съдът не установява и съществено нарушение на административно
производствените правила, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на
фактите и обстоятелствата, от значение за случая и при спазване на
процесуалните правила. Съгласно чл.107 ал.3 от ДОПК органът по приходите (в
случая общинският служител) издава акт за установяване на задължението
служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия.
По отношение съответствието на акта с материалноправните норми, съдът приема
следното:
С оспорения АУЗД на основание чл.107 ал.3 от ДОПК е
установено, че жалбоподателят, като собственик на следните недвижими имоти: земя
и сграда с партиден № М0308351_100702; земя и сграда с партиден №
М0308340_100630; земя с площ от 7159 кв.м. с партиден № 5311F12057; земя с площ
от 1140 кв.м. и жилище с РЗП 78 кв.м, второстепенна постройка с площ от 78
кв.м., с партиден № 5311Н3757; земя с площ от 14402 кв.м. и селскостопански
обект – краварник с РЗП от 886 кв.м., с партиден № 5311F2217; земя с площ от
3643 кв.м. и селскостопански обект – краварник с РЗП от 886 кв.м., с партиден №
5311F2218; земя и сграда с партиден № М0308114_091210; земя и сграда с партиден
№ М0308196_05003; земя и сграда с партиден № М0308335_100630; земя и сграда с
партиден № М0308336_100630; земя и сграда с партиден № М0308337_100630; земя и
сграда с партиден № М0308338_100630; земя и сграда с партиден №
М0308339_100630; земя и сграда с партиден № М0308353_100702; земя и сграда с
партиден № М0308354_100702; земя и сграда с партиден № М0308355_100702; за периода 2014 г. – 2017
г. последният е плащал ТБО, като са установени дължимостта
и размера на таксите, и са начислени
съответните лихви за неизпълнение в срок на тези задължения. В разпоредителната
част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно
основание и размер, както и задълженията за лихви за просрочие, като общият
размер на вземането е 9987,23 лв.
Спорът
в настоящия казус е правен и е концентриран по въпроса дължи
ли се ТБО за притежаваните от жалбоподателя
имоти, при положение, че имотите, представляващи
кравеферма (кравекомплекс) не генерират изобщо
битови отпадъци - кравефермата има изградена торопочистваща система, която й
позволява да използва всички органични отпадъци от кравите за торене на
обработваната от него земеделска земя и на практика събирането, извозването и
обезвреждането на отпадъците от този обект се извършва изцяло от жалбоподателя
и за негова сметка.
От съвместното разглеждане на разпоредбите на чл.62,
чл.63 и чл.64 от ЗМДТ (в действащите към 21.03.2018 г. редакции), става ясно,
че таксата за битови отпадъци включва заплащане поотделно на трите услуги,
извършвани от общината: събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Докато в чл.66 от ЗМДТ
са изброени дейностите, които се включват в предоставянето на всяка една от
посочените по-горе услуги. В редакцията на чл.66 от ЗМДТ (действаща към
21.03.2018 г. - изм. и доп. от ДВ бр.53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.), е
посочено уточнение, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за: 1.) осигуряване на съдове за
съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2.) събиране,
включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или
други инсталации и съоръжения за третирането им; 3.) проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за
битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране
и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и чл.64
от ЗУО; 4.) почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и
другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Включването в таксата за битови отпадъци на необходимите
разходи за всяка една от изброените по-горе дейности не формира крайния размер
на таксата за всяка една от услугите по чл.62 от ЗМДТ. В подкрепа на това е и
съдържанието на чл.13 от Наредба № 8 за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на община Провадия, според който:
„Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата
се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на
териториите за обществено ползване.“.
Следователно, размерът на ТБО включва три компонента,
всеки от които съответства на дадения вид услуга по чл.62 от ЗМДТ и тези
компоненти касаят вида услуга, а не поотделно дейностите, които влизат в нея.
Затова доводът на жалбоподателя, че ТБО не включва компоненти за всяка една от
дейностите по чл.66 от ЗМДТ е неоснователен. Това е така, защото се събира
такса за услуга, предоставяна от общината, а не за дейностите, които се
включват в тази услуга. В чл.67 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила
от 01.01.2017 г.) изрично е подчертано, че само, ако ТБО се определя в
зависимост от количеството на битовите отпадъци, тогава в нейния размер се
включват по чл.66 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗМДТ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2012 г.,
в сила от 13.07.2012 г.). По делото няма данни и твърдения от едноличният
търговец да е подавал през процесния период декларация по чл.17 ал.4 от Наредба
№ 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на община Провадия за определяне размера на ТБО на база декларирани
обстоятелства от данъчно задълженото лице за количество и обем отпадъци на база
стандартен съд. Подадена е от него декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти с вх.№ **********/27.11.2012 г., отнасяща се за
14 недвижими имоти с партиден № 5311F2217, представляващи краварник, построен
през 1983 г., с данъчна оценка в размер на 15 815,90 лева и отчетна
стойност 13 000 лева. За другата част от краварника е подадена декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/27.11.2012 г. също отнасяща се за 14 недвижими
имоти с партиден № 5311F2218 с данъчна оценка 15 815,90 лева и отчетна
стойност 13 000 лева. Подадените декларации по чл.71 от ЗМДТ са за
освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, които
както вече беше посочено са били отчетени при определяне на публичните
задължения, и не касаят определяне размера на ТБО на база декларирани
обстоятелства от данъчно задълженото лице за количество и обем отпадъци на база
стандартен съд, което става с отделна декларация въз основа на горецитираната
подзаконова норма.
Следва да се отбележи, че независимо от подадените
декларации за освобождаване по чл.71 т.2 от ЗМДТ, такса за останалите два
компонента на ТБО (поддържане на депа и инсталации за преработка на отпадъци, и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината) се дължи, щом тези услуги се
предоставят от общината. Такса за услугите по т.2 и т. 3 от чл.71 на ЗМДТ (изм.)
не се събира единствено, ако се установи, че същите не се предоставят от
общината.
Съгласно чл.66 ал.1 т.4 от ЗМДТ, в услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на
уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените
места, предназначени за обществено ползване. Тъй като гореописаните услуги не
са обвързани с фактическото ползване на имота, за нейното начисляване е без
значение дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за
обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице
такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на
териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на
територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него.
Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се
ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено
място, а не само в определен район от него. Наличието на територии за
обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на
тези територии, поради което законодателят приема, че общото ползване
предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на
генерираните битови отпадъци по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУО (в този смисъл са и
мотивите на решение № 10206 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 7147/2016 г. на ВАС,
VІІ отд., както и от решение № 15809 от 18.12.2018 г. по адм. д. № 9373/2018 г.
на ВАС).
Нормата на чл.63 ал.2 от ЗМДТ предоставя правомощието за
определяне на териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния
вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване, на кмета на общината. Определянето на
годишния размер на таксата е предоставено в прерогативите на общинския съвет и
кмета по чл.66, респ. чл.63 ал.2 от ЗМДТ и от фактическото й предоставяне. В
случаите, когато услугата не се предоставя, нормата на чл.71 т.2 от ЗМДТ
изрично предвижда, че такса не се дължи.
С оглед определения обхват на действие на заповедта по
чл.63 ал.2 от ЗМДТ, в случая с представените заповеди на Кмета на Община Варна,
с които са определени границите на районите, в които през 2014-2017 г., Община Провадия
организира поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
действието й се разпростира и върху процесните имоти, попадащи в границите на с.
Бозвелийско, гр. Провадия. Горепосоченото се установява от Заповеди с № 2584/28.10.2013
г., № 2556/27.10.2014 г., № 2865/16.10.2015 г., № 3116/27.10.2016 г., съгласно
които сметосъбирането и сметоизвозването в с. Бозвелийско попада в първи район.
Установява се и че Община Провадия е възложила поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в с. Бозвелийско на сметопочистващата фирма „Технокар“ ЕООД, като е сключила
договор за услуга по „сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване и
поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в Община Провадия,
експлоатация на общинско депо за неопасни отпадъци – Провадия и озеленяване и
поддръжка на зелени площи на територията на общината за срок от 5 години,
считано от датата на сключването му – 27.04.2009 г. Община Провадия е сключила
договор със същия предмет и същия изпълнител със срок на действие 48 месеца,
считано от 01.07.2014 г. Във връзка с експлоатацията и мониторинга на общинско
депо за неопасни отпадъци – Провадия са сключени три последователни договора
между община Провадия и „Технокар“ ЕООД – на 08.07.214 г. със срок на действие
до 31.12.2014 г., на 02.02.2015 г. със срок на действие до 31.05.2017 г., на
06.06.2017 г. със срок на действие до 31.12.2017 г.
Във връзка с реалното предоставяне на процесната услуга,
в допълнение на договорите, сключени между Община Провадия и сметопочистващото
дружество, са представени: констативни протоколи за извършените дейности по
сметосъбиране, сметоизвозване и сметопочистване на с. Бозвелийско за всеки
месец поотделно за процесните 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., подписани от
представител на възложителя (Община Провадия) и представител на изпълнителя („Технокар“
ЕООД), ведно с отчети (протоколи за констатиране на извършените дейности по
сметосъбиране и експлоатация на общинско депо), както и графици за обслужване
на съдовете за смет за всеки месец поотделно за процесните 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г.
От фактите, които се установяват от посочените
доказателства, се установява, че през процесните 4 години въпросната услуга е
предоставяна в с. Бозвелийско, където се намират имотите на оспорващия. В
подкрепа на това обстоятелство са и показанията на разпитаните при първото
разглеждане на делото свидетели, поискани от жалбоподателя. И тримата свидетели посочват, че в квартала има поставен контейнер, на
около 100 м от началото на селото и на 100 м от кравефермата. Свидетелят Иванов дори заявява, че улиците в селото се
чистят и в центъра се мете.
От представените от ответника доказателства се
установява, че за процесния период 2014 г. - 2017 г. Община Провадия е
организирала и осъществявала поддържане на чистотата в с. Бозвелийско (където
попадат имотите на жалбоподателя), както и е осъществявала обезвреждане на
битовите отпадъци, и поддържане на депо за битови отпадъци. Естеството на тези
две услуги е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не
отпадъци. Такса "обезвреждане на битови отпадъци в депо" и такса за
"поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" са
дължими винаги, като изключения допуска само разпоредбата на чл.71 т.2 и т.3 от ЗМДТ - и то при строго определени условия. Не се събира такса за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, само когато услугата не се
предоставя от общината (какъвто настоящият случай не е), като е без значение
обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса
само когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а
от наличието на депо. Видно от данните по делото, обезвреждането на битови
отпадъци от територията на цялата община Провадия се извършва в общинското депо
за неопасни отпадъци - Провадия. Съгласно чл.71 т.3 от ЗМДТ таксата за
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма
такива. В случая не е налице визираната хипотеза, тъй като от съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства се налага извод, че на територията на
община Провадия съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо. В
този смисъл е и безпротиворечивата практика на Върховния административен съд
при тълкуването и прилагането на чл.71 от ЗМДТ (Решение № 6373 от 01.06.2015 г.
по адм. д. № 14316/2014 г., VІІ отд. на ВАС; Решение № 4071 от 24.03.2014 г. по
адм. д. № 11954/2013 г., VІІ отд. на ВАС и др.).
Затова и за процесните 2014 г. - 2017 г. правилно
длъжностните лица по приходите в община Провадия са определили на жалбоподателя
дължима такса за битови отпадъци, независимо от подадените от него декларации,
че не ползва имота. Не се установява извършване на незаконосъобразни актовете
на длъжностните лица при Община Провадия, свързани с определянето на дължима от
него ТБО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., и доколкото според
заключението приобщената по адм.д. №1532/2018 г. експертиза, същите са правилно
изчислени.
Не е налице и несъответствие с целта на закона. АУЗД е
издаден с цел да бъдат установени и събрани дължимите от жалбоподателя публични
общински вземания за ТБО, дължими във връзка с притежаваните от него недвижими
имоти. Постигането на тази цел – установяване и събиране на публични вземания
от органите по приходите, е изрично уредено в чл.1 от ДОПК, а конкретно
установяването на публично задължение по данни от декларации служебно от орган
по приходите е уредено в чл.107 ал.3 изр.трето, предл. последно от ДОПК, вр. чл.4
ал.1 – 5 и чл.9б от ЗМДТ. В случая крайната цел на оспорения индивидуален
административен акт, както и на правните норми на ЗМДТ и ДОПК, е да въздействат
по максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с
установяване и събиране на публичните общински вземания за местни данъци и
такси, а непосредствената цел на същия е установяването на дължимите от едноличния
търговец ТБО за периода 2014 г. - 2017 г. по отношение на притежаваните от него
недвижими имоти – поставеният от законодателя резултат, който трябва да се
постигне чрез изпълнението на съдържащото се в този административен акт
волеизявление.
В обобщение съдебната проверка за законосъобразност не
установи основания за отмяна, изменение или обявяване нищожност на оспорения
АУЗД.
При този изход на спора, заявената от жалбоподателя
претенция за присъждане на разноски се явява неоснователна. Ответникът не е
направил такова искане.
Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 предл. последно и чл.161 ал.1
от ДОПК, Административен съд – Варна, XXXIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Катле-П.П.“, представляван от П.П.П. ЕИК ********, срещу
акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация №
**********-1/21.03.2018 г., издаден от главен специалист „Местни данъци и
такси“ при Община Провадия, потвърден с Решение № **********/26.04.2018 г. на Началника
на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: