Решение по дело №7457/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………../25.07.2017 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Албена Янакиева,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7457

по описа за 2017 година на ВРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН. образувано по молба на С.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

          В молбата и уточняващата молба се излага, че молителката и ответникът съжителствали на семейни начала от 2015 г. и са родители на детето ***, родена на *** г. Твърди се в молбата, че за първи път ответникът я ударил още докато била бременна, към който момент живеели във Виена. В края на юни 2016 г. се прибрали в България и тормозът започнал отново, като актове на физическо насилие били извършени спрямо нея през септември 2016 г., както и на 04.01.2017 г., когато в изблик на гняв казал, че ще я убие и няма да я намерят, започнал да я блъска в стената, да й удря шамари, да я души, съборил я на земята и я ритал.

          На 06.06.2017 г. около 14:15 ч. ответникът дошъл в апартамента на молителката в ***, за да си събере багажа след поредния скандал помежду им. В жилището били майка й и баща й, тъй като се страхувала да остане сама с него, а той бил с негов приятел. Когато видял, че не е сама, ответникът се афектирал и започнал да отправя заплахи, че ще ги убие, ще запали апартамента й и този на брат й, вилата на родителите й, както и фризьорския салон на майка й. Заплашил я, че няма да може да излезе от къщата си навън, защото щял да я транжира и никой нямало да може да я намери. Предизвиквал баща й да го удари, като се блъскал в него и крещял в лицето му, че ще ги изкорми, ще ги нареже на парчета и ще ги скрие, за да не ги намери никой. Сочи, че от месец юни живее с детето при родителите си в м-ст ***, до с. ***. Заявява, че изпитва основателен страх за здравето и живота си, както и този на нейната майка, баща и брат, поради което моли да бъде издадена заповед за незабавна защита с мерките по чл. 5, т. 1 и т. 3 ЗЗДН – да се задължи извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие и да му се забрани да приближава молителката, жилището й и местата за социални контакти и отдих.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложена декларация, в която молителката е декларирала, че спрямо нея на 06.06.2017 г. около 14:15 ч. е упражнено домашно насилие от ответника, с който живеела на съпружески начала – Н.А.А., изразяващ се в отправени спрямо нея, родителите й и брат й заплахи, че ще ги убие, ще запали апартамента й, находящ се в ***, на брат й, находящ се на адрес: ***, и вилата на родителите й, находяща се на адрес: ***, както и фризьорския салон на майка й, находящ се на адрес: ***че ще ги изкорми, нареже на парчета и ще ги скрие.

Видно от медицинско удостоверение № 18/2017 г., издадено от д-р ***– лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. АННА-Варна” АД, че на 04.01.2017 г. е извършен преглед на С.Г.И., която завила, че на 04.01.2017 г. в дома й и е бил нанесен побой от познат мъж – удари с юмруци в областта на лицето, стискане в областта на шията и горните крайници, ритане в областта на долните крайници. При прегледа е установено, че клепачите на дясното око са синкаво-мораво кръвонаседнали, слабо оточни; в областта на лявата вежда е установено бледовато синкаво кръвонасядане и подлежащ оток с размери около 2,5/2 см; в задната трета на дъгата на лявата скула към лявата долночелюстна става е установен оток с диаметър около 3 см; по лигавичната повърхност на долната устна в ляво от срединната линия е установено червеникаво кръвонасядане с диаметър около 1 см; по дясната странична повърхност на шията са установявени общо три застъпващи се, синкаво-мораво кръвонасядания с кръгловата форма и диаметър до 2-3 см; по лявата странична повърхност на шията,  в средна трета, е установено петнисто синкаво-мораво кръвоонасядане с диаметър около 3 см; по двете мишници на горните крайници, по вътрешните и външните им повърхности са установени множество кръгловати и овални, синкаво-морави кръвонасядания с диаметър 3-4 см; по предните повърхности на двете колена, както и в долната трета на дясното бедро по предно-външната му повърхност са установени синкаво-морави кръвонасядания с кръгловата форма и диаметър до 4-5 см, лявата колянна става – слабо оточна по предната си повърхност, активните и пасивни движения – слабо затруднени и болезнени. Заключението на медика е, че се касае за контузия на лявата колянна става, околоочен хематом в дясно, множество кръвонасядания по шията, горните и долните крайници, в резултат на удари и стискане с или върху твърди и тъпи предмети, които биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.

От приложения заверен препис на Удостоверение за раждане № **********/15.07.2016 г. се установява, че молителката и ответникът са родители на детето ***, родена на *** г. в Австрия.

От служебно извършена от съда справка се установява, че срещу ответника е образувано гр.д.№ 2160/2013 г. по описа на ВРС, X състав, по молба на ***, по което е поставено Решение № 2065/29.04.2013 г. и заповед за защита № 44/29.04.2013 г.; гр.д.№ 11881/2013 г. по описа на ВРС, XXXIV състав, по молба на ***, по което е постановено Решение № 4112/09.09.2013 г. и заповед за защита № 70/09.09.2013 г. и гр.д.№ 10793/2016 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, образувано по молба на С.Г.И., производството по което е прекратено с влязло в сила определение.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на водените от молителката свидетели – ***Г. и ***, родители на молителката, без дела със страните по делото. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че молителката е тяхна дъщеря, която живеела заедно с ответника в жилището й на адрес: ***. На 06.06.2017 г., около 13:30-14:00 ч. свидетелите се върнали от почивка в Слънчев бряг и заварили дъщеря си и внучка си във вилата им в м-ст Крушова градина. Дъщеря им обяснила, че са се скарали с ответника и помолила да отидат с нея до жилището й, защото той щял да дойде да си събере багажа. Когато отишли до жилището и се срещнали с ответника, той започнал да вика, че ще убие дъщеря им, ще им запали къщата, къщата на сина им, ще ги очисти един по един, ще ги изкорми и накълца на парчета, обиждал свидетеля ***, че е мишка, отправял псувни и закани. Свидетелката *** Г. заявява, че случилото се не е инцидентно, а и преди това се е случвало да виждат дъщеря си с насинено око, при което тя отричала, но след това научавали, че е била удряна от ответника.

Съдът кредитира показанията на свидетелите при условията на чл. 172 ГПК като съответстващи на събраните по делото доказателства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 2 ЗЗДН.

Сезиралата съда молба е от 06.06.2017 г., основана на твърдения за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на същия ден, поради което е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна връзка, съставлява домашно насилие.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.

Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от молителката.

Видно от гореустановената фактическа обстановка, молителката, е подала декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирала извършени на посочената в молбата дата действия от страна на ответника, изразяващи се в психически тормоз - създаване на страх и безпокойство от осъществяване на отправените закани и заплахи за живота и здравето на молителката и нейните близки, което по дефиниция съставлява акт на домашно насилие.

Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.

Същата не е оспорена от ответника, а съдържанието й се потвърждава от останалите доказателства, събрани по делото:

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че молителката и ответника са съжителствали на семейни начала, който системно извършвал актове на домашно насилие спрямо нея, включително и на процесната дата – 06.06.2017 г. Системността в извършването на актовете на домашно насилие от ответника се потвърждава и от приложеното по делото медицинско удостоверение. Макар срокът по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН по отношение на този акт на насилие да е изтекъл, доколкото е извършен нов акт на домашно насилие, спрямо който е подадена молба за защита в срок, осъщественото на 04.01.2017 г. насилие следва да бъде съобразено при определяне на необходимите мерки за защита на молителката.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че на 06.06.2017 г. ответникът е осъществил акт, съставляващ домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Подадената молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на молителката.

По отношение на посочените мерки, съдът намира следното:

При констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена  мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като бъде задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.

Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, и при съобразяване интензитета на действията, съставляващи домашно насилие, както и обстоятелството, че срещу ответника са издадени заповеди за защита в полза на други молителки по гр.д.№ 2160/2013 г. по описа на ВРС X състав, и гр.д.№ 11881/2013 г. по описа на ВРС, XXXIV състав, като същият не се е поправил, съдът намира, че следва да бъде осъден да заплати глоба в полза на бюджета на съда размер на 500,00 лв.

Останалите мерки, поискани от молителката - забрана на ответника да я доближава на разстояние по-малко от 50 м., както и да доближава жилището й, на адрес: ***, както и местата за социални контакти и отдих, сред които: жилището на брат й на адрес: ***, вилата на родителите й на адрес: м-ст ***, с. ***, както и фризьорски салон „С.” на адрес: ***, за срок от 18 месеца, съдът намира за адекватни по отношение осъществения акт на домашно насилие и системността в поведението на ответника, поради което и с оглед неоспорването им от ответника, следва да бъдат наложени според поискването им за срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на решението, който съдът намира за подходящ.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00 лв.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита.

Предвид изхода на спора, отправеното искане и представени доказателства за извършвани разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката сумата 300,00 лв. – разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение, в която част представеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, установяваща извършеното плащане.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ЗАДЪЛЖАВА Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава на разстояние по-малко от 50 м. /петдесет метра/ молителката С.Г.И., ЕГН **********, обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес: ***, както и местата за социални контакти и отдих, сред които: жилището на брат й на адрес: ***, вилата на родителите й на адрес: м-ст ***, с. ***, както и фризьорски салон „С.” на адрес: ***, за срок от 18 месеца /осемнадесет месеца/, считано от влизане на решението в сила, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна, глоба в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

         ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300,00 лв. /триста лева/ - разноски за производството, на осн. 78, ал. 1 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението й.

В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

 

ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ при ОД на МВР - гр.Варна, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

 

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: