Решение по дело №478/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 128а от АПК.

Образувано е по искова молба на Н. А. Н., [ЕГН], от гр. Варна, с искане да се прогласи нищожност на Решение № 1544/09.11.2023 г. по адм. д. № 2152/2023 г. по описа на Адм. съд – Варна в частта, в която съдът се е произнесъл по отказа на Председателя на ВРС по т.2 от подадено от Н. заявление по ЗДОИ.

В първоначалната искова молба и в уточняваща такава от 12.03.2024 г. ищецът твърди, че постановеното решение е нищожно поради неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването, както и че съдът се е произнесъл по недопустим иск, доколкото за него не е бил налице правен интерес да оспорва решението в тази част по т. 2, тъй като на практика исканата от него информация му е била предоставена. На изложените основания се претендира прогласяване нищожност на решението в частта по т.2 от заявлението.

Ответникът – Административен ръководител и председател на РС-Варна, в депозиран по делото отговор с.д. № 4689/01.04.2024 г., изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата молба. Твърди, че сочените от ищеца обстоятелства не обосновават неразбираемост на мотивите съдебния състав, както и че не водят до извода за нищожност на оспорвания съдебен акт. Поддържа се, че в мотивите си съдът подробно е изложил защо исканата по т.2 информация не е следвало да бъде предоставяна на Н., а обстоятелството дали понастоящем за ищеца е отпаднал правният интерес от предоставянето й, не води до порочност на мотивите на съда. По изложените съображения счита, че исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, в т.ч. изисканото за послужване адм.д. № 2152/2023г., приема за установено следното:

Производството по адм.д. № 2152/2023г. по описа на Адм.съд-Варна, приключило с решението, чиято нищожност твърди ищеца, е образувано по жалба на Н. против Решение от 25.09.2023г. на Адм.ръководител и председател на Районен съд – Варна, постановено по подадено от него Заявление по ЗДОИ от 13.09.2023г. за достъп до обществена информация. По т.2 от Заявлението същият е поискал предоставяне на достъп до следната информация: „Колко решения по НАХД дела по чл. 375 от НПК са били отменени от ОС – Варна, или друг въззивен съд, поради това, че РС – Варна не е открил съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на обвиняемия, а също и че не са били налице предпоставките по чл. 78а от НК?“ С Решението от 25.09.2023г. Адм.ръководител и председател на РС-Варна е отказал достъп до исканата информация по тази точка с мотивите, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл.9-чл.11 ЗДОИ, доколкото такава не се създава и съхранява в поискания вид и не се води статистика по този въпрос.

Решението е оспорено пред Адм.съд-Варна, като по жалбата е образувано горепосоченото адм.дело. В Решение № 1544/09.11.2023 г. съдът е приел жалбата в тази част за неоснователна. Изложил е мотиви, че искането касае предоставяне на официална по смисъла на закона информация, но по начина по който е формулирано, същото не касае служебна такава, тъй като чл.11 от ЗДОИ предвижда, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява по повод официалната информация на съответното звено. Т.е. доколкото задълженият субект е съд, това следва да е статистиката и анализа относно постановените и публикувани съдебни актове, която съдилищата са били задължени на изготвят по силата на ЗСВ /чл. 5, ал. 2 от ЗСВ и чл. 64 от ЗСВ/, Правилника за дейността и организацията на съдилищата или друг нормативен акт. В решението е посочено, че в конкретния поискан вид, съдът не води такава статистика, като не е и длъжен да прави анализ на водената такава, за да извлече исканата от заявителя информация. Направен е извод, че т. 2 от заявлението съдържа искане за информация, която не съставлява обществена такава /по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ/, поради което отказът за предоставянето й в тази част на акта, е законосъобразен.

Предвид горното, съдът достигна до следните правни изводи:

Исковата молба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Установителният иск с предмет обявяване нищожност на съдебно решение, постановено от Административен съд - Варна е предявен от активно легитимирано лице срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за него и който не е бил предмет на инстанционен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество исковата претенция съдът намира за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С разпоредбата на чл.128а, ал.1 от АПК е предвидена възможност за предявяване на искове за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по нататъшното развитие на производството. Законът не дава дефиниция на нищожните съдебни актове. В правната теория и съдебната практика е възприето, че нищожни са тези актове на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, които да се отразяват на валидността на съдебния акт. Нищожността на съдебните решения и определения е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение/определение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Такива биха били актовете /решения или определения/, постановени от съд в ненадлежен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове; решения по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираеми актове или такива, които не са в писмена форма, или пък не са подписани поради отказ на болшинството от състава да стори това.

В процесния случай гореписаните основания не се налице. Съдебният акт чиято нищожност се претендира е постановен в производство по чл.145 и сл. АПК, вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ, като последната норма предвижда, че оспорването на решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на АПК. Под „съответния съд“ се има предвид този по правилата за местна подсъдност /чл.133 ал.1 АПК/ - съобразно постоянния адрес на жалбоподателя /адресата на акта/, в случая гр.Варна. Решението е изготвено и в изискуемата от закона писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. Същото включва всички изискуеми реквизити, в т.ч. изложение на жалбата, искане, становище на ответната страна, фактическите установявания на съда, правните му изводи и диспозитивна част. При постановяването му Административен съд Варна не е излязъл извън правораздавателната си власт.

Н. Н. твърди нищожност на решението поради пълна липса на яснота на изложените мотиви по т.2 от Заявлението. Описаните по-горе мотиви са ясни и конкретни, съответни на фактическите установявания и предмета на спора. Следва да се посочи обаче, че дори и да беше налице някаква неяснота в мотивите, предвид спецификата на производството по чл.128а от АПК този порок не засяга валидността на решението, след като не става въпрос за неяснота в диспозитива, изразяващ волята съда.

Изтъкнатите от ищеца доводи за недопустимост на жалбата срещу решението по ЗДОИ, поради наличието на търсените от него данни по т.2 от Заявлението, която не е констатирана от съда, са по съществото на правия спор и са относими към правилността на съдебния акт, която не е и не може да бъде предмет на проверка в производство по чл.128а от АПК.

С оглед горното, съдът намира, че Решение № 1544/09.11.2023 г. по адм. д. № 2152/2023 г. по описа на Адм. съд – Варна е постановено от надлежен съдебен орган, в надлежния състав и в пределите на правораздавателната му власт, поради което и не се явява нищожно. Исковата претенция на Н. за обявяване на нищожността на този съдебен акт, в частта по т.2, се явява неоснователна, което налага отхвърлянето й.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ Н. А. Н., [ЕГН], от гр. Варна, с искане да се прогласи нищожност на Решение № 1544/09.11.2023 г. по адм. д. № 2152/2023 г. по описа на Адм. съд – Варна в частта, в която съдът се е произнесъл по отказа на Адм.ръководител и председател на Районен съд - Варна по т.2 от подадено от Н. заявление по ЗДОИ от 13.09.2023г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.