ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
гр. Габрово, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова
Галина Косева
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20214200600237 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частен протест
от Районна прокуратура - Габрово против определение № 77 от 08.07.2021 г. по ЧНД
№ 491/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е отменено Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 25.05.2021 г. на Районна прокуратура
– Габрово по сл. дело № 35/2020 г. по описа на ОСлС при ОП - Габрово, водено срещу
М. Т. Т. от гр. Габрово за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, като необосновано и
незаконосъобразно, и делото е върнато на прокурора.
В частния протест се излагат съображения за необоснованост на
определението на първостепенния съд, поради неправилна оценка на събраните
доказателства. Прокурорът счита, че в производството са събрани преки и категорични
доказателства за това, че свидетелката А.И. се е представила за непълнолетна, а не за
малолетна. Това какво би следвало или би могло да си помисли обвиняемия е индиция,
която по никакъв начин не кореспондирала и била изолирана от всички събрани
доказателства. Същото се отнасяло и за това, че Т. би следвало да направи извод за
възрастта на пострадалата с оглед фразеологичния и лексикален характер на
използваните от нея изрази в кореспонденцията между тях. По делото не била налице
информация, доказваща нивото на интелигентност или степента на познание и от там
възможността на обвиняемия да прецени по-ниската възраст на пострадалата от тази,
на която се представяла. Изводът, че би следвало обвиняемият да се досеща за реалната
възраст на пострадалата с оглед обстоятелството, че преди две години бил завършил
образованието си и знаел как изглеждат девойките на тази възраст се определя за
нелогичен и обвързан със субективните възможности на преценка. Прокурорът се
1
позовава на заключението на медицинската експертиза за това, че не съществуват
категоризирани ясни критерии за определяне на възраст по външен вид и че външният
вид на пострадалата приблизително съответства на календарната й възраст от
общомедицинска гледна точка. В протеста се изразява несъгласие с атакувания съдебен
акт и в частта относно разсъжденията за осъществен престъпен състав по чл. 151, ал. 1
от НК. Претендира се за отмяна на определението на районния съд и потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните на
досъдебното производство доказателства и взе под внимание съображенията за
прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП –
Габрово, както и като съобрази мотивите по протестираното определение и доводите
на прокурора по частния протест, установи следното:
Частният протест е подаден в срок и е процесуално допустим. Разгледан по
същество същият е неоснователен.
Наказателното производство е образувано на 03.06.2020 г. по реда на чл. 212,
ал. 2 от НПК.
С постановление от 04.06.2020 г. M. Т. Т. е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че на 02.06.2020 г., около 17.00 часа, в гр. Габрово, в избено
помещение на жилищен блок, находящ се на ул. „***“ № *, вх. *, извършил действия с
цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на малолетната
А. С. И., ЕГН ********** – лице, ненавършило 14-годишна възраст – престъпление по
чл. 149, ал. 1 от НК.
В постановлението прокурорът е приел фактическа обстановка, която в
систематизиран вид е, както следва:
До 01.06.2020 г. обвиняемият М. Т. Т. и свидетелката А. С. И. не се познавали,
като на тази дата осъществили първи контакт помежду си посредством приложението
„Месинджър“. На следващия ден - 02.06.2020 г., двамата започнали да си комуникират
чрез тестови съобщения, като пострадалата се представила за петнадесетгодишна, а
установявайки, че взаимно се харесват, двамата си уговорили среща същия ден в
близост до дома на Т., намиращ се на ул. „***“ в гр. Габрово. На същата дата след обяд
свидетелят С. И. -баща на пострадалата, закарал дъщеря си и нейната приятелка
свидетелката Р. Х. в Спортна зала „Орловец“, за да се срещнат с треньорка по хандбал.
Докато траела срещата свидетелят И. изчакал пред залата, а двете момичета успели да
излязат без той да ги види, за да отидат до уговореното място за среща с обвиняемия.
Когато разбрал, че дъщеря му си е тръгнала без да му се обади, С. И. тръгнал да я
търси в града и я намерил с приятелката й Р. в района на автобусната спирка,
разположена на бул. „***“ до стадион „***“. Първоначално я помолил да се качи с него
в автомобила, за да се приберат, но А.И. отказала и за това, използвайки сила, я хванал
2
за ръката и успял да я издърпа и да я вкара вътре в превозното средство. На място
пристигнал полицейски екип по сигнал на минувачи за упражняване на насилие над
дете, но свидетелят И. обяснил на служителите, че това е дъщеря му и не я малтретира.
След тръгването на полицаите бащата на пострадалата, по настояване на дъщеря си, й
разрешил да остане с приятелката Р., след което да му се обади, за да дойде и да я
прибере. След заминаването на баща й свидетелката А.И. отново чрез „Месинджър“ се
свързала с обвиняемия, като той и посочил къде точно ще се срещнат - на ул. „***“ до
№ *, пред вход *. След като се срещнали той и предложил заедно да слязат в избеното
им помещение в сградата и без да я принуждава или насилва свидетелката И. се
съгласила и го последвала. В самото помещение двамата започнали да се целуват и
прегръщат, като обвиняемият пъхнал лявата си ръка в дънките й, а след това с два
пръста бръкнал във влагалището й, при което разкъсал частично химена й. След
появата на кръв по ръката му след дефлорацията обвиняемият преустановил
действията си, след което излезли с пострадалата извън сградата, от където по-късно я
взел баща и. Прибирайки се в домът си свидетелката И. изпрала сама дрехите си, по
които имало следи от кръв и не споделила на родителите си какво се е случило. На
03.06.2020 г. A. се срещнала с приятелките си свидетелките П. Д. и Д. И., като им
разказала за запознанството си с М. Т., както и че се е представила пред него за 17-
годишна, както и че предния ден той й бил отнел девствеността. По време на срещата
пострадалата повърнала и свидетелката Д. И. се обадила на майка й, за да дойде да я
прибере, а когато дошла й разказала за чутото от дъщеря й.
В досъдебната фаза на процеса са изготвени заключения на биологична
експертиза, медицинска експертиза и психологическа експертиза, които са описани в
акта на прокурора.
С постановление от 25.05.2021 г. на прокурор в РП – Габрово наказателното
производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1 от НПК.
Прокурорът е стигнал до заключението, че от събраните доказателства е установено, че
обвиняемият М. Т. не е знаел истинската възраст на свидетелката А.И., както и това, че
тя е малолетна, поради което липсва съставомерен признак на престъплението по чл.
149, ал. 1 от НК, както и по чл. 151, ал. 1 от НК.
За да отмени постановлението за прекратяване на производството
първоинстанционният съд е приел за безспорно, че данните в част от гласните
доказателствени източници - показанията на свидетелите Р. Х., Д. И. и П. Д., както и
тези във водената кореспонденция между Т. и пострадалата, дават основание да се
счита, че преди двамата да се видят на 02.06.2020 г., А. се е представяла на възраст (15,
респ. 17 години), която е била значително по-висока от действителната – навършени 11
години към време на деянието. Счел е обаче, че това обстоятелство не е лишило Т. от
възможността да прецени каква е била нейната истинска възраст, още повече че заради
контактите със своите съученици, които е имал до завършването на средното си
3
образование около две години преди тази дата, той положително е имал и изградена
представа относно това как са изглеждали девойки на петнадесет или на седемнадесет
години. Приел е също така, че прокурорът не е отделил дължимото внимание и на
фразеологичния и лексикалния характер на изразите, разменяни в течение на
кореспонденцията между пострадалата и обвиняемия, които също са му дали
възможност да разбере, че тя не е на тези години, с които се е представила при
кореспонденцията с него, а на явно по-ниска възраст от заявената от нея. Съдът е
обърнал внимание и, че показанията на свидетелката А.И. са били обсъждани само в
последния абзац на стр. 4 от постановлението, както и че на тях е било отделено
внимание само във връзка с изявления, въз основа на които представителя на
държавното обвинение е формирал становище за липсата на употребена сила или на
заплашване, които да са предхождали блудствените действия, а в тях се съдържат
твърдения, водещи до заключение за наличие на вероятно престъпно съвкупление по
чл. 151, ал. 1 от НК, които не са коментирани.
Въззивният съд следва да напомни, че съгласно чл. 13 от НПК задължение на
прокурора и разследващите органи е в пределите на своята компетентност да вземат
всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина, а разпоредбата на
чл. 14 от НПК задължава съда, прокурора и разследващите органи да вземат решенията
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
Следвайки разписаните в закона принципни положения в наказателния процес,
преценявайки така събраните в досъдебната фаза доказателства и доказателствени
средства, настоящият състав се солидаризира с крайния извод за необоснованост и
незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на производството. В случая
е установено, че A. С. И. е родена на 25.07.2008 г. Следователно към 02.06.2020 г.
същата е била навършила 11 години и 10 месеца, а тази възраст е значително под
възрастта за непълнолетие. Поради това напълно резонно и принципно правилно се
явява заключението на районния съд, че за обвиняемия не е съществувала обективна
пречка като възприеме визията и поведението на пострадалата да прецени, че същата е
малолетна. Въззивният съд не се съгласява с твърдението на прокурора, че тази
преценка изцяло е обусловена от субективните възможности на дееца. Обвиняемият Т.
е роден на 16.01.2000 г. и възрастта му (20 години и половина към датата на деянието)
предполага достатъчно натрупан житейския и социалния му опит, който да му
позволява адекватно да се ориентира за възрастта на интимните си партньорки. В тази
връзка обаче и за да се изчистят всякакви съмнения относно обсъжданите
обстоятелства, настоящият състав намира, че обективността и пълнотата на
разследването налагат провеждане на допълнителни разпити на основни свидетели по
делото – на А.И., Р. Х., П. Д. и Д. И., както и установяване и разпит като свидетел на
лицето В., което се споменава от обвиняемия при даване на обяснения. Основанията за
4
това са следните: Пострадалата е разпитана на 03.06.2020 г. (л. 15-16 от ДП). От
показанията й не стават ясни съществени обстоятелства, свързани с предмета но
доказване – откъде и по какъв повод е научила за М. Т.; имат ли общи познати; познава
ли лице на име В., в какви отношения е с него, била ли е в компанията му, известно ли
е същият да е приятел на Т.; чия е инициативата за изпращане на покана за
запознанство в социалните мрежи – на обвиняемия, както твърди свидетелката, или на
пострадалата, както заявява обвиняемия; с какви очаквания и защо се е запознала с
обвиняемия и е отишла на среща с него; провели ли са разговор при срещата си и какво
е било съдържанието му; от какво е предизвикана уплахата й при срещата с
обвиняемия, като детайлно се изясни имало ли дърпане, стискане, бутане или други
подобни физически действия от негова страна; детайлно да се изяснят възприятията на
пострадалата във връзка с изложението й при разпита, насочващо към данни за
осъществено съвкупление, и други. Свидетелките Р. Х. (родена на 15.12.2008 г.), П. Д.
(родена на 11.08.2007 г.) и Д. И. (родена на 16.04.2009 г.) следва да се разпитат
допълнително за изяснява на следните обстоятелства – в какви отношения се намират в
пострадалата; познават ли М. Т. и ако го познават откъде (в тази връзка следва да се
съпоставят показанията на свидетелката Р. Х. със съдържанието на текстовите
съобщения, тъй като свидетелката отрича да познава обвиняемия, а от текстовите
съобщения се извличат данни, че Т. познава Х.); познават ли лице на име В. и ако го
познават – срещали ли са се с него, по какъв повод, знаят ли възрастта му, знаят ли
същият да е приятел на М. Т. и други; детайлно да се разпитат за споделеното им от
пострадалата относно извършеното от обвиняемия спрямо нея, и други подобни
въпроси. Доколкото при даване на обяснения обвиняемият навежда данни, че
пострадалата се познава с неговия приятел В., както и че е била заедно с последния,
когато А. му изпратила покана за приятелство, следва да се установи и разпита като
свидетел и това лице.
По изложените съображения, съдът намира, че протестираното определение на
Районен съд - Габрово е правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди. След връщането на делото следва да се извърши пълен фактически и правен
анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като се
извършат допълнителни действия по разследването, което да обуслови
законосъобразни правни изводи за наличие или липса на извършено престъпление по
чл. 149, ал. 1 от НК и/или по чл. 151, ал. 1 от НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 77 от 08.07.2021 г. по ЧНД № 491/2021 г. по
описа на Районен съд – Габрово, с което е отменено постановление на прокурор при
5
Районна прокуратура – Габрово от 25.05.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по следствено дело № 35/2020 г. по описа на ОСлО при ОП – Габрово,
водено срещу М. Т. Т. от гр. Габрово за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК и делото е
върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6