№ 18
гр. гр.Несебър, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20232150200432 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК 2056*****, със седалище и адрес на
управление: град С., община Столична, район О., улица А.Р. № 10, представлявано от
управителя Д.Д.Ж., срещу Наказателно постановление № 42 от 03.07.2023г., издадено от
Директора на РИОСВ – Бургас, с което на основание чл.124, ал.1 от Закона за биологичното
разнообразие му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по
т.5.2. от Заповед № РД-400 / 12.07.2016г. на министъра на околната среда и водите, във
връзка с чл.12, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие.
В жалбата се твърди, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели и до ограничение правото
на защита на нарушителя. В Наказателното постановление (НП), както и в Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено, не е
посочена датата на нарушението, респ. посочена е само датата на проверката на морския
плаж, без да е изрично отразено, че датата на нарушението съвпада с датата на проверката.
Не е било възможно вмененото на жалбоподателя нарушение да е извършено в деня на
проверката, като е било невъзможно тогава тя да бъде установена. Отделно от това
концесионерът е уведомил РИОСВ за намеренията си още през месец ноември 2022г. Не са
събрани и данни за евентуалния извършител, а непосочването на правилната дата на
извършване на нарушението лишава от възможност за преценка изчисляването на
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, както и за приложимия закон по смисъла на чл.3,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Не е еднозначно посочено и мястото на извършване на нарушението,
тъй като не са посочени координати и начална и крайна точка на разкопания морски плаж.
1
Счита, че е налице противоречие между обстоятелствената част на наказателното
постановление и описанието на нарушението в АУАН, от една страна, и нарушените
законови разпоредби, от друга страна. Като конкретни процесуални нарушения посочва
разпоредбите на чл.42, т.4 и т.6 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Отбелязва, че между „Д.“
ЕООД и Министерски съвет на Република България е сключен Договор за концесия на
морски плаж „Равда – олимпийски надежди“, в който не е посочено наличие на „зараждащи
се подвижни дюни“, а издигнатата пясъчна дига, която представлява и защитен пясъчен вал,
е осъществена в изпълнение на § 1, т.2 от ДР на ЗООС и във връзка с една от мерките в
Националния каталог от мерки, неразделна част от Плана за управление на риска от
наводнения, изготвен от БДЧР. Счита нарушението за недоказано като се позовава на
липсата на безспорни, а и на категорични доказателства, че именно дружеството, което е и
концесионер на плажа, е извършител на вмененото му нарушение и въобще такива, които да
потвърждават изцяло фактическите обстоятелства, описани в АУАН и НП, от които съдът не
е обвързан, не са доказани обективните признаци на посоченото нарушение. Освен това
наказващият орган е нарушил чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не се е произнесъл по
писмените възражения срещу акта и не е обсъдил и извършил проверка на доводите,
съдържащи се в подаденото възражение. Излага и съображения, поради които счита, че се
касае за маловажност на извършеното деяние по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
включително и поради нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от
законен нито от процесуален представител. С отделно писмено становище, подадено от
упълномощен от жалбоподателя адвокат, същият заявява, че поддържа подадената жалба с
направените с нея възражения и оплаквания срещу НП. Позовава се и на други процесуални
нарушения като за такова счита обстоятелството, че съставеният АУАН е връчен на лице с
имена А.В.М., за когото обаче няма данни същият да е бил упълномощен за това действие от
законния представител на дружеството-жалбоподател, съответно това лице да е разполагало
с правомощия да получава от името на дружеството АУАН, което налагало извода, че актът
следвало да се счита, че не е бил връчен, което от своя страна означавало, че е нарушен
чл.43, ал.5 от ЗАНН, а наказващият орган не е спазил императивното изискване на чл.52,
ал.3 от ЗАНН. Като друго основно възражение посочва неправилното посочване на ЕИК на
„Д.“ ЕООД, като вместо него е посочен ЕИК на друго търговско дружество, а именно
„П.Д.Е.“ ООД – ЕИК „*******“. Изрично в чл.57, ал.4 от ЗАНН е посочено, че при
издаваното на Наказателното постановление в него задължително следва да бъдат посочени
данните на наказаното юридическо лице, а именно: наименование, седалище и адрес на
управление и Единният идентификационен код (ЕИК). Тази грешка също се отчита като
съществена и като самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото представлява
неяснота в субекта, осъществил нарушението, и на когото е наложена санкцията, и което
намира за недопустимо това обстоятелство да се извежда по тълкувателен път. Поддържа
искането си за отмяна на НП. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.
2
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като я намира за
неоснователна. Счита, че административното нарушение, изразяващо се в унищожаване на
зараждащи се дюни чрез разкопаване, е установено от събраните доказателства, като е
доказано и мястото на извършването му – по цялото протежение на плажа като
местообитание на зараждащи се дюни, която е и концесионната територия. За
неоснователни намира възраженията на дружеството срещу акта, които са взети предвид и
обсъдени при издаване на наказателното постановление, включително защо нарушението е
прието за съществено и не представлява маловажен случай, в частност неоснователно е
възражението, че дигата е изпълнена в отклонение на § 1, т.2 от ДР на ЗООС, тъй като за
изграждането на такава дига е било необходимо да се подаде уведомление по реда на Глава
VI от ЗООС до РИОСВ - Бургас, каквото уведомление не е подавано; преди извършване на
нарушението дружеството е поискало от РИОСВ – Бургас да се разреши тази дейност, но му
е било отговорено, че ако бъде извършена, ще представлява административно нарушение.
Намира Наказателното постановление за законосъобразно и като такова моли да бъде
потвърдено.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 27.05.2020г. в град С., е сключен концесионен договор между Министерския
съвет на Република България, чрез Министерството на туризма, от една страна в качеството
му на концедент, и „Д.“ ЕООД, ЕИК 2056*****, със седалище и адрес на управление: град
С., район О., улица А.Р.“ № 10, представлявано от управителя Д.Д.Б., от друга страна в
качеството му на концесионер, като обект на концесията е Морски плаж „Равда –
Олимпийски надежди“, който е изключителна държавна собственост на основание чл.6, ал.3
от Закона за устройството на черноморското крайбрежие. Този плаж представлява
обособена част от крайбрежната плажна ивица с обща площ 23 398 кв.м., съставляваща
поземлен имот с идентификатор 61056.501.540 по кадастралната карта на землището на село
Равда, община Несебър, и позелен имот с идентификатор 51500.510.10 по кадастралната
карта на землището на град Несебър, индивидуализиран съгласно данните в Акт за
изключителна държавна собственост № 538 от 27.01.2000г. и специализираната карта на
морски плаж „Равда – Олимпийски надежди“, приета с Протокол № 1 от 18.01.2013г. на
Комисията по чл.18 от Наредба № 1 от 16.09.2008г. за създаването и поддържането на
специализираните карти и регистри на обектите по чл.6, ал.4 и 5 от ЗУЧК. Активната
плажна площ на обекта на концесията е 19 623 кв.м., а дължината на морския плаж е 798
метра. Основният предмет на концесията е правото на управление на услуги от обществен
интерес на обекта на концесията, поддържан със средства, осигурени от концесионера на
негов риск, срещу правото му да получава приходи от потребителите на услугите или от
трети лица срещу задължението на концесионера да заплаща концесионно възнаграждение
към концесионера. Управлението и експлоатирането на обекта на концесията включва
предоставяне на посетителите на морския плаж на: плажни услуги, включително
3
предоставянето на чадъри, шезлонги съгласно обявени цени, предложени от участника в
открита процедура, които не се увеличават за срока на действие на концесионния договор, и
други плажни принадлежности, използвани от посетителите на морския плаж; услуги в
заведения за бързо обслужване; спортно-развлекателни услуги; здравни и рехабилитационни
услуги; водоатракционни услуги; различни мероприятия в съответствие с действащото
законодателство и след съгласуване с концедента; задължителни дейности. Като
допълнителен предмет на концесията страните са уговорили извършване на риск на
концесионера и със средства, осигурени от него, на действия по свързване на
преместраемите обекти и съоръжения със съществуващите мрежи, елементи и съоръжения
на техническата инфраструктура с временни връзки. Договорът е сключен за срок от 20
години и изтича на 01.12.2040г., като от датата на сключваненто му и влизането му в сила
концесионерът има право на достъп до обекта на концесията за установяване на неговото
физическо състояние, а предаването на обекта на концесията в полза ва концесионера е
предвидено да се извърши с приемно-предавателен протокол, подписан от представители на
двете страни по договора. Освен задължението за заплащане на концесионните
възнаграждения, концесионерът е поел задължения при осъществяване дейностите по
концесията да спазва изискването на действащото законодателство и договора и да спазва
изискванията, свързани с националната сигурнст и отбраната на страната, за опазването на
околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти, за
обществения ред и за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Измежду
изброените в договора основни задължения, поети от концесионера, са предприемането на
необходимите действия, по реда на екологичното законодателство, в случай, че някоя от
предвидените за изпълнение дейности, предмет на концесията, представлява инвестиционно
предложение, попадащо в обхвата на Глава VI от Закона за опазване на околната среда, и
може да бъде разрешено само след одобряване, съгласно изискванията на Закона за опазване
на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие; да осигури опазването на
околната среда, чистотата на морската вода в прилежащата акватория, дюните, флората,
както и съхранението на биолгичното разнообразие в съответствие с природната
биогеографска характеристика, както и да не извършва на обекта на концесията дейности,
които не са съвместими с предоставяните услуги и задължителни дейности и с условията,
произтичащи от Решение № 801 на МС от 2019г. и Решение № 221 на МС от 2020г.
В началото на месец ноември 2022г. „Д.“ ЕООД е изпратил писмо до министъра на
туризма, Кмета на Община Несебър, Директора на Басейнова дирекция „Ч.Р.“, Директора на
РИОСВ – Бургас, че във връзка със задължението си по концесионния договор да осигури
санитарно-хигиенното поддържане и опазване целостта на плажната ивица, включително на
пясъчното покритие на морския плаж, възнамерява да изгради пясъчни валове във връзка с
необходимостта от предпазване на пясъчното покритие на плажовете от отмиване в морето
и предпазването на плажовете от наводнения, чрез които валове пясъкът, който следва да се
предпази от отмиване, временно ще бъде събран през зимата и на пролет ще бъде разстлан и
подравнен обратно, не представлява защитна дига. Обосновал е тази необходимост с
обстоятелството, че плажът – предмет на концесията, е открит и се характеризира със силни
4
морски течения, силни ветрови вълнения и силни зимни бури и щормове, вълните ежегодно
отмиват значителни части от пясъчното покритие на плажната ивица в морето и достигат до
стръмния бряг. Събирането на пясъка и формиране на „пясъчни валове“ (или „пясъчни
диги“) предпазва морските плажове от ерозионни фактори, за да се намали разрушителната
сила на вълните и да се намали разрушителната им сила, позволява поддържане на широки
плажни ивици, вследствие на което запазва основното предназначение на морските плажове
– рекреационната им и развлекателна дейност, като събирането на пясъка и последващото
заравняване може да подобри и наклона на плажа като превантивна мярка срещу покачване
на морското равнище.
С писмо от 25.11.2022г. Министерството на туризма е уведомил „Д.“ ЕООД, че в
изпълнение на задълженията на дружеството като концесионер по чл.21, т.20 и т.36 от
сключения на 27.05.2022г. концесионен договор за морски плаж „Равда – Олимпийски
надежди“, не следва да изпълнява заявеното намерение на морския плаж без да бъдат
предоставени на Министерството на туризма положителните становища и указания от
компетентните органи – РИОСВ – Бургас, Басейнова дирекция „Ч.Р.“ и Община Несебър.
От РИОСВ – Бургас също е ипратен отговор на писмото на „Д.“ ЕООД, получен от
последния на 06.12.2022г., с който е бил уведомен, че след извършена проверка в
информационната система на Натура 2000, поместена на сайта на МОСВ, е констатирано, че
в източната, сереворизточната и северната част от територията на морския плаж „Равда –
Олимпийски надежди“, е картирано природно местообитание 2110 Зареждащи се подвижни
дюни, предмет на опазване в защитена зона „Ахелой-Равда-Несебър“ за опазване на
природните местообитания и на дивата флора и фауна. Наред с това, с режима, определен
със Заповед № РД-400 от 12.07.2016г. на министъра на околната среда и водите за обявяване
на защитена зона „Ахелой-Равда-Несебър“ за опазване на природните местообитания и на
дивата флора и фауна, в т.5.2 „Забранява се увреждане или унищожаване на дюни чрез
разораване, разкопаване, засипване, подравняване, утъпкване, паркиране и др.“, и т.5.5
„Забранява се движение на моторни превозни средства (МПС) извън съществуващи
пътища…“ На „Д.“ ЕООД е било указано, че предвидените дейности не могат да бъдат
отнесени към понятията план, програма, проект или инвестиционно предложение, дадено в
т.17 към § 1 от ДР на ЗООС, поради което не са приложими предвидените в Глава VI от
ЗООС и чл.31 от Закона за биологичното разнообразие процедури. Предупреден е, че за
нарушение на режима, определен със заповедта за обявяване на защитената зона „Ахелой-
Равда-Несебър“ за опазване на природните местообитания и на дивата природа и фауна, се
носи административнонаказателна отговорност по реда на Закона за биологичното
разнообразие.
От показанията на актосъставителя С. Г. Г. – „старши експерт“ в Дирекция
„Превантивна дейност“ при РИОСВ - Бургас, разпитан в качеството му на свидетел, се
установява, че в началото на месец март 2023г. е постъпил сигнал до РИОСВ – Бургас за
багер, който взима пясък от морето и от морския плаж „Равда – Олимпийски надежди“ за да
образува диги, каквито концесионерите на плажовете обикновено правят за да запазят
5
пясъка на територията на плажа. Сигналът е бил придружен със снимки от плажа, на които е
заснет и багер, извършващ изкопни работи на плажа и едновременно струпването му като
дига на плажа. При посещението на място на 06.03.2023г., когато е извършена и проверката
само от свид. Г., който е имал информация кой е концесионерът, е установено образувана
дига, пред която имало направен изкоп, в който е влизала водата от морето. Пясъкът е
изземван от морето и в близост до морето и насипван навътре към плажа. Дигата е била
частично изградена – за част от плажа, имало е следи от техника – багер, по сухата част на
плажа, поради което следите от багера не са били заличени.
Свид. Г. е поискал съдействие от РУ на МВР – Несебър, откъдето в резултат на
извършена проверка, му е било отговорено, че на 04.03.2023г. е подаден сигнал на телефон
112 за багер, разкопаващ плажната ивица в град Несебър, квартал Аурелия, като при
последвалото посещение на място от полицейски служители на същия този ден установили,
че лицето, което управлява багера, с които се извършвали изкопните дейности, е Васил Г. Г.
от село Тънково, който е служител на „Спиди“ ООД, а между „Спиди“ ООД и „Д.“ ЕООД е
имало сключен договор с предмет – подравняване участъци от плажната ивица на плажа.
За резултатите от проверката свид. Г. е съставил Констативен протокол №
022827/ПД-20-03 / 06.03.2023г., в която е посочил, че проверката е извънредна, извършена е
на морски плаж „Равда – Олимпийски надежди“, няходящ се в землището на село Равда и на
град Несебър, с кадастрални идентификатори 61056.501.540 и 51500.510.10, посочил е и
заснетите координатни точки на изкопа от запад, север и юг; целта на проверката е била
установяване обхват на извършени изземвания на пясък от плажната ивица с багер.
Защитената територия е в близост до морето, като иззетия пясък е струпан към
вътрешността на плажа, по който начин е оформена пясъчна дига.
На 11.05.2023г. Директорът на РИОСВ – Бургас е изпратил писмо до управителя на
„Д.“ ЕООД, с което го е уведомил за извършената проверка и за резултатите от нея, и че е
констатирано административно нарушение, поради което го е поканил в 5-дневен срок от
получаване на писмото да се яви в РИОСВ – Бургас за съставяне на АУАН. Писмото е
получено от „Д.“ ЕООД на 15.05.2023г.
На 22.05.2023г. свид. Г. е съставил АУАН № 42, за това, че на 06.03.2023г. в имот с
идентификатор 51500.510.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Несебър, попадащ в границите на защитена зона BG0000574 „Ахелой-Равда-Несебър“,
обявена със Заповед № РД-400/12.07.2016г. на министъра на околната среда и водите (обн.
ДВ, бр.58/2016г.), „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес: град С., община Столична, район О.,
улица А.Р. № 10, представлявано от управителя Д.Д.Ж., концесионер на морски плаж „Равда
– олимпийски надежди“, е разкопал морски плаж „Равда – олимпийски надежди“ с багер,
като иззетият пясък е струпан към вътрешността на плажа под формата на пясъчна дига.
Засегнатата територия представлява картирано природно местообитание от Приложение №
1 на Закона за биологичното разнообразие, предмет на опазване – 2110 „Зараждащи се
подвижни дюни“. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по т.5.2. от Заповед №
РД-400/12.07.2016г. на министъра на околната среда и водите, във връзка с чл.12, ал.6 от
6
Закона за биологичното разнообразие. След съставянето на акта същият е подписан от
актосъставителя, от двамата свидетели по съставянето на акта и от А.В.М., за който е
посочено, че е упълномощен представител на „Д.“ ЕООД, по силата на пълномощно с рег.№
3279, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН е постъпило
възражение от страна на „Д.“ ЕООД, отново чрез упълномощения си представител А.В.М., в
който е изразено становище, че липсва състав на административно нарушение предвид, че
морски плаж „Равда – олимпийски надежди“ попада в район със значителен риск от
наводнения, а съгласно писмо от 07.11.2022г. на Басейнова дирекция „Ч.Р.“ е предприета
мярка: „Оформяне на пясъчни защитни валове пред хотелите и заведенията на първа линия в
к.к. Слънчев бряг с дължина 3 километра и височина 2 метра, без участъците с дюни“.
Изграденият пък защитен пясъчен вал като временно защитно съоръжение е срещу вредното
въздействие на водите и за предпазване на пясъчното покритие от плажната ивица от
отмиване в морето при зимните щормове, което било препоръчително и се използвало
навсякъде. Освен това не е установено с какъв уред са измерени конкретните координатни
точки, посочени в акта, дали измерването е извършено от правоспособно лице. Отрича да е
извършил нарушение на чл.12, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие. Поискал е да
не се налага наказание.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано от
обективна страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил санкцията.
Освен, че е възпроизвел съдържанието на акта, наказващият орган е отчел и постъпилото
възражение срещу акта, в която връзка е отбелязал, че защитените зони са обявени по реда
на чл.12 от Закона за биологичното разнообразие, а процедурата по обявяване на защитена
зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър“ за опазване на природните местообитания и на
дивата флора и фауна е приключила и за нея има издадена Заповед за обявяване № РД-400
от 12.07.2016г. на министъра на околната среда и водите. Прието е също, че извършеното
деяние е значително по мащаб, размери и площ, а с оглед степента на засягане на значимите
обществени отношения и обществената опасност на деянието, то не може да се определи
като маловажен случай.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва Наказателното
постановление, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 17.07.2023г., а жалбата срещу
него е подадена на 22.07.2023г.
Актът и НП с издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1, б.“б“ от
ЗАНН, вр. чл.130, ал.1 от ЗБР и чл.47, ал.1, б.“а“, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.130, ал.1 от ЗБР.
Актовете, с които се установяват нарушениято по чл.124 от цитирания закон, се съставят от
длъжностни лица, определени от Министъра на околната среда и водите. В процесния казус
е установено, а и не е спорно между страните, че към 22.05.2023г. актосъставителят С. Г. Г.,
7
заемащ длъжността Старши експерт в направление „Биологично разнообразие, защитени
територии и зони“, в отдел „Превантивна дейност“, Дирекция „Контролна и превантивна
дейност“ при РИОСВ – Бургас, е измежду лицата, посочени в Заповед № РД-688 от
30.06.2021г. на Министъра на околната среда и водите (т.I.1), имащи право да съставят
АУАН по чл.124 от ЗБР. Предвид изложеното актосъставителят С. Г. Г. безспорно се явява
длъжностно лице, което има правомощията по чл.130, ал.1 от ЗБР, т.е. да съставя актове, с
които се установяват нарушения по чл.124 от посочения закон. Подписалият НП е заемал
към момента на издаването му длъжността Директор на РИОСВ-Бургас, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по чл.124 от ЗБР се доказва от приетата по
делото Заповед № РД-681 от 30.06.2021г. на Министъра на околната среда и водите, т.е. той
се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл.130, ал.1 от ЗБР – Министъра на
околната среда и водите по надлежния ред с административен акт – Заповед, и нарушението
е извършено в зоната на отговорност на РИОСВ – Бургас.
При извършената проверка на 06.03.2023г., контролният орган не е уведомил
законния представител на дружеството-концесионер, че такава проверка ще се извършва,
преди и в момента на нейното извършване, за да може едентуално негов представител на
присъства на проверката и това е безспорно установено от Констативния протокол и от
показанията на актосъставителя, който е извършил и проверката на място, респ. съставил и
КП. Независимо, че тази проверка и съставянето на КП са извършени преди образуването на
административно наказателното производство, което пък е започнало със съставянето на
АУАН, с неуведомяването на законния представител на дружеството, за което към датата на
проверката проверяващият е знаел, че е концесионер на плажа, е ограничило правото му на
защита.
Налице са основания за отмяна на наказателното производство поради допуснати
в хода на административно наказателното производство съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон.
Като дата на извършване на нарушението е посочена 06.03.2023г., но това е датата
на констатиране на нарушението, което означава, че в АУАН и в НП липсва един от
задължителните реквизити, а именно посочване на времето на извършване на нарушението,
както обективните критерии за извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
други. Установи се, че преди да пристъпи към съставянето на акта, свид. Г. е поискал
съдействие от органите на МВР, откъдето му е била предоставена информация, че
разкопаването на морския плаж, струпването на пясъка, техниката с която това е извършено
и кой конкретно е управлявал тази техника, са се осъществили на 04.03.2023г., което сам
свид. Г. потвърждава в показанията си пред съда, включително и че му е било известно, че
тези дейности са били извършени в почивен (неприсъствен) ден (събота). Въпреки това, той
е посочил друга дата на нарушението в съставения от него акт, а именно – 06.03.2023г., т.е.,
че деня на нарушението съвпада с деня на проверката на обекта.
Констатираната неточност ограничава правото на защита на наказаното лице да
8
разбере какво конкретно нарушение му е вменено да е извършил. Посочването на точната
дата на извършване на нарушението има съществено значение както с оглед възможността
на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед
осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Разминаването между датите, посочени в АУАН и НП, от друга страна води и до
невъзможност за преценка по същество относно осъществяването на останалите обективни и
субективни признаци на нарушението. (Решение № 804 от 22.04.2019г. по КАНД №
547/2019г., Решение № 1955 от 15.11.2019г. по КНАХД № 1441/2019г., Решение № 1606 от
16.10.2017г. по КНАХД № 1494/2017г., всички на Административен съд – Бургас).
В заключение следва да се посочи, че наказателно постановление, което не съдържа
данни за датата на извършване на нарушението или поне период от време, с начален и краен
момент или поне само краен такъв, или съдържа невярно посочена дата или период, не
очерава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, респ.
не позволява на съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна
страна и същевременно, ограничава правото на защита на наказаното лице в
производството. Несъответствието на посочената в наказателното постановление дата на
извършване на нарушението (а това важи в пълна степен и за мястото на извършване) с
обективната действителност предпоставя и е формално основание за неговата отмяна.
Допуснато е нарушение на процесуалните правила, относимо към изискванията на
чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, съгласно които от формална страна АУАН и НП следва
да съдържат описание на нарушените законови разпоредби. И в двата акта не е описана
надлежно законова разпоредба, която е нарушена и неправилно е дадена правна
квалификация на извършеното като нарушение по т.5.2. от Заповед № РД-400/12.07.2016г.
на министъра на околната среда и водите, във връзка с чл.12, ал.6 от Закона за биологичното
разнообразие. Посочената норма от ЗБР предвижда, че в едномесечен срок след изтичане на
срока по ал.5 Министърът на околната среда и водите взема окончателно решение по
постъпилите становища, възражения или предложения и издава Заповед за обявяване на
съответната защитена зона. Адресат на посочената норма е Министърът на околната среда и
водите и същата не предвижда правило за поведение, насочено към административно
наказателно отговорен субект.
Наказателното постановление е издадено при допуснато друго съществено
процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като същевременно наказващият орган
не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН, което пък се потвърждава от
обстоятелството, че също като актосъставителя, в резултат на механичното възпроизвеждане
на съдържанието на акта в НП, и наказващият орган е посочил едно лице – юридическото
лице „Д.“ ЕООД, като нарушител, но е посочил ЕИК на друг търговец – „П.Д.Е.“ ООД. По
този начин издаденото от него наказателно постановление е негодно да ангажира
административно наказателната отговорност на „Д.“ ЕООД, ЕИК 2056*****, защото не е
спазена формалността на административно наказателното производство, изискваща
максимална прецизност при посочване на нарушителя. Същевременно това обосновава
9
извод за неизпълнение на задължението на наказващия орган преди да издаде
постановлението, с което налага санкцията, да извърши проверка на обосноваността на акта
и да изясни всички относими за извършеното нарушение факти, включително и
извършителя на нарушението с конкретните му данни.
Така констатираните процесуални нарушения, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, са от категорията на съществените,
опорочават наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42 от -3.07.2023г., издадено от
Директора на РИОСВ – Бургас, с което за нарушение по чл.т.5.2. от Заповед РД-
400/12.07.2016г. на министъра на околната среда и водите, във връзка с чл.12, ал.6 от Закона
за биологичното разнообразие, на „Д.“ ЕООД, ЕИК 2056*****, със седалище и адрес на
управление: град С., община Столична, район О., улица А.Р. № 10, представлявано от
управителя Д.Д.Ж., на основание чл.124, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева), като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. „
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“
ЕООД, ЕИК 2056*****, със седалище и адрес на управление: град С., община Столична,
район О., улица А.Р. № 10, представлявано от управителя Д.Д.Ж., сумата в размер на 500 лв.
(петстотин лева), представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10