№ 38
гр. Велики Преслав, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200212 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от Община ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул.“***" № **, представлявана от Я.С.Й. - кмет на
общината, срещу Наказателно постановление №НЯСС-114/24.06.2021 г.,
издадено от Председателя на ДАМТН, гр.София, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на
1000 лв.(хиляда лева), за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2,
вр.ал.1, т.3 от Закона за водите
В жалбата са изложени доводи за неправилност на наказателното
постановление, като издадено при съществени нарушения на
производствените правила и в нарушение на материалния закон, аргумент за
което се изтъква обстоятелството, че стопанисвания от Община *** процесен
язовир е пресъхнал и не представлява интерес за напояване, като с Решение
№**/18.02.2020 г. на ОС-Велики Преслав е взето решение за провеждане на
процедура по извеждането му от експлоатация – възражение релевирано и
пред наказващия орган.
В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се и
1
представлява.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като от нейна
страна е депозирано писмено становище за неоснователност и недоказаност
на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка. Претендират се и
разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 12.10.2020 г. при извършване на проверка на язовир „****-1"
находящ се в поземлени имоти № 000711 в землището на с. ****, собственост
на община ***, служителите на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, свидетелите
Р.Р. и И.И., установили, чрез оглед и обход на малка язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията, че не
е извършена реконструкция на преливника на язовира, съгласно предоставен
в тази връзка проект, като констатирали обрушване на стените му.
Установено било, че не е изпълнено задължителното предписание дадено на
собственика на язовира, обективирано в Констативен протокол №05-03-
98/14.11.2019 г.на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях", със срок за изпълнение 31.07.2020 г. След преценка
от административнонаказващия орган за неизпълнение на задължителни
предписания на жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Въз основа на акта било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.190а, ал.2 вр.
с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от
същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.Р. и св.И.
, са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща
връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с
доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
2
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като
съображенията за това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.
201,ал.11 и ал.12 от ЗВ вр.с чл.47,ал.1,б."б" ЗАНН.
В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на
нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по
приложения от административно наказващия орган административно
наказателен състав. Безспорно установено е, че към процесната дата не е
изпълнено даденото такова предписание, собственика да предприеме
действия за извършване на реконструкция на преливника на язовира, съгласно
предоставен в тази връзка проект и срокът посочен за изпълнение – до
31.07.2020 е изтекъл. Поради, което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото
нарушение е едно – неизпълнение на задължително предписание, и като
такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на
дължимите действия (бездействие). Жалбоподателя е адресат на задължение
да изпълнява дадените предписания по ЗВ и Наредбата по чл.141, ал.2 от
същия закон, с чието неизпълнение е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал.2
от Закона за водите. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗВ, условията и редът за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за
техническото им състояние, се определят с наредба на Министерския съвет по
предложение на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор. Такава е именно Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за
техническото им състояние приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр.
9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г. и отменената такава действаща към
датата на даване на предписанието Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им
3
състояние, приета с Постановление № 262 на Министерския съвет от 2016 г.
/ДВ, бр. 81 от 2016 г./.Както изрично се сочи в приложимия подзаконов
нормативен акт, в последната се урежда приложението досежно язовирните
стени и съоръженията към тях за язовирите, определени в чл.141а от Закона
за водите. Също съгласно Наредбата, правата и задълженията на
собствениците и операторите на язовирни стени и съоръженията към тях са
точно разписани. Община *** е собственик на язовир „****-1“, като
подзаконовия нормативен акт предписва в тази връзка изискуемите действия.
Според чл.4 собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира,
провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му
експлоатация и опазването на околната среда. Т. е. предписанието е дадено
на основание Наредбата по чл.141, ал.2, която е следвало да бъде изпълнено
от Община ***, включва поддържане по смисъла на чл. 3 на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях за
всички язовири, като към посоченото е безспорно относимо и състоянието на
преливника, чието нарушено експлоатационно състояние не е възстановено
от жалбоподателят, като собственик на язовира, за когото е въведено
задължение да поддържа в цялостна изправност същия и за чиято
реконструкция е имало изготвен проект. В случая по безспорен начин е
установено липсата на предприети към момента на проверката на 12.10.2020
г. действия на жалбоподателя за възстановяване състоянието на преливника,
като в този смисъл е осъществено поведението изразило в бездействие по
отношение на съществуващото му задължение за активно поведение
релевантно към задълженията му по отношение на посочения язовир.
В случая, релевираното от страна на Община ***, възражение,
касателно стартирала процедура за извеждане от експлоатация на посочения
язовир, който се твърди, че е пресъхнал и не представлява интерес за
напояван, съдът не намира за основателно, поради следното:
По делото се установи, че с Решение на Общиннския съвет на Община
Велики Преслав от 18.02.2020 г. е взето Решение за извеждането от
експлоатация на язовира от съотв.компетентен орган. Подадено е и Заявление
на 23.07.2020 г., няколко дена преди крайния посочен срок за отстраняване на
констатираната неизправност. Установи се и че към настоящия момент не е
взето отношение от компетентния орган във връзка със същото.
4
Действията по извеждане от експлоатация или ликвидация на язовирите
са регламентирани в чл. 32 до 37 и чл. 39 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ
(Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за
осъществяване на контрол за техническото им състояние приета в ПМС от
28.01.2020 г. ДВ бр. 9/2020 г.), като според § 1, т. 7 от ДР на Наредбата
"Извеждането от експлоатация на язовир" е прекратяване на експлоатацията
му чрез пълно изпразване без да се премахнат основни конструктивни
елементи.
Съобразявайки посоченото, а именно - от една страна обстоятелството,
че към 31.07.2020 г. предписанието, дадено близо осем месеца и половина
преди това не е било изпълнено, а от друга – с оглед степента на опасност на
язовира, това че запълнеността на същия с водно съдържание е зависимо от
количеството паднали валежи и че към настоящият момент не е изведен от
експлоатация, аргументират основателността на така наложената по вид и
размер от АНО санкция на собственика на язовира – Община ***.. В този
смисъл и съдът намира, че правилно АНО орган е приел, че извършеното
нарушение не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано трайно
във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението,
като бездействието на нарушителя за продължително време би я е
застрашило. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93,
т. 9 от НК. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви
вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така
извършеното нарушение, предприети са действия за извежаденото от язовира
от експлоатация, но месеци след констатиране на неизправността и даване на
предписание за реконструкция на изключително важната част от язовирното
съоръжение – преливника на същия, но това само по себе си не води
автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят
не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не
според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За
да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само
липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите
5
обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая
безспорно обаче при определени природни условия, вредни последици, при
това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие бездействие за поддържане в изправност на преливника, с оглед
функцията която изпълнява и доколкото и степента на потенциална опасност
на яз.“****-1“, съобразно оценката на риска от човешки жертви,
икономически, социални и екологични щети е изключително висока.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е
ангажирана от административнонаказващия орган. В случая, не са
представени доказателства, жалбоподателят да е бил наказван друг път с
влязъл в сила акт за подобно нарушение, но същото доколко се осъществява
трайно и продължително във времето и води до нефункционалност на
посоченото съоръжение и съотв. до реалната заплаха и риск от човешки
жертви, икономически, социални и екологични щети, което според настоящия
въззивен състав, е достатъчно обстоятелство, щото да обоснове размер на
санкцията в минималния такъв, определен в закона. Съобразявайки
посоченото и във връзка с проверка на материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложената
санкция настоящият състав намира, че определеното наказание имуществена
санкция в размер на 1 000 лева е обосновано определена, като това е
съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата
страна, при определянето на които следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.78
от ГПК . В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
6
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява
фактическа и правна сложност и процесуалния представител не е участвал в
съдебното заседание намира, че на страната следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната момощ, а именно за сумата
от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-114/24.06.2021
г., издадено от Председателя на ДАМТН, гр.София, с което на Община ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.“***" № **,
представлявана от Я.С.Й. - кмет на общината е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 1000 лв.(хиляда лева), за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул.“***" № **, представлявана от Я.С.Й. - кмет на общината ДА
ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Г. М. Димитров " №
52А, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7