Присъда по дело №2132/2019 на Софийски градски съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. София, 13 януари, 2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 9^-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Стилиянка Д.

                                                                           2. М.П.

 

при участието на секретаря Гергана Цветкова и прокурора Марио Томов, като разгледа докладваното от съдията н. о. х. дело № 2132 по описа на СГС за 2019 г., въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.В.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно-специално образование, работи като сътрудник реклама, неосъждан, с адрес ***, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.03.2012 г., около 10:30 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин”, в метростанция „Западен парк”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - при извършване на полицейска проверка отправил обидни думи и квалификации към униформения полицейски служител И.А.Б. - служител на „Охранителна полиция”- СДВР /назначен със заповед № К2701/07.03.2012г. в група „Метрополитен”, отдел ОП-СДВР/: „Ей, педераст махни се от тука, че имам друга работа! Ей, педераст ще ти еба майката, ще те убия, ще те пребия, ще те удуша, махай се от тука!” и му нанесъл удар в областта на ръката, като с това демонстрирал безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство, като действията му са немотивирани и непредизвикани от полицейския служител, престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, като на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА в това деянието да се отличава с изключителна дързост, както и по правната квалификация на деянието по чл. 325, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 325, ал.1 от НК и чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК поради изтекла давност за наказателно преследване не му налага наказание за извършеното престъпление.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.В.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно-специално образование, работи рекламни материали, неосъждан, с адрес ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че нa 26.03.2012г., около 10,30 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин“, в метростанция „Западен парк“, до стълбите, водещи към вестибюл №1, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на носа на И.А.Б. - служител на „Охранителна полиция“ - СДВР /назначен със заповед № К 2701/07.03.2012г. в група „Метрополитен“, отдел ОП-СДВР/ е причинил средна телесна повреда на полицейски орган - на полицай И.А.Б., изразяваща се в счупване на носните кости с набелязана дислокация на рентгенопозитивните фрагменти, състояние след мануална репозиция на счупването, наличие на адхензивни промени на лигавицата в носните проходи и нарушаване на нормалното носово дишане, което увреждане е реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е извършено при изпълнение на службата на И.А.Б., който на 26.03.2012г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа в района на метростанция „Западен парк“ изпълнявал служебните си задължения в съответствие с месечен график за месец март 2012г., престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за СРОК от 1 /година/ и 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД подсъдимия И.В.И. да заплати на И.А.Б. сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 400 /четиристотин/ лева.

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подс. И.В.И. (с установена самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС направените по делото разноски за експертизи в размер на 3408,04 (три хиляди четиристотин и осем лева и четири стотинки) лева, както и разноските направени от гражданският ищец за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК подс. И.В.И. (с установена самоличност) ДА ЗАПЛАТИ и държавна такса в размер на по 5.00 (пет) лева при служебно издаване на всеки бр. изпълнителен лист по сметка на СГС.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Софийския апелативен съд по реда на Глава XXI от НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                2.

МОТИВИ по НОХД № 2132/2019 г. по описа на СГС, НО, 9 състав

 

От Софийската градска прокуратура е внесен обвинителен акт срещу Х.В.И. за това, че на 26.03.2012 г., около 10:30 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин”, в метростанция „Западен парк”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - при извършване на полицейска проверка отправил обидни думи и квалификации към униформения полицейски служител И.А.Б. - служител на „Охранителна полиция”- СДВР /назначен със заповед № К 2701/07.03.2012 г. в група „Метрополитен”, отдел ОП-СДВР/: „Ей,*******махни се от тука, че имам друга работа! Ей,*******ще ти ********, ще те убия, ще те пребия, ще те удуша, махай се от тука!” и му нанесъл удар в областта на ръката, като с това демонстрирал безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство, като действията му са немотивирани и непредизвикани от полицейския служител и като деянието се отличава с изключителна дързост - извършено е на оживено място, спрямо полицейски орган - полицай И.А.Б. - престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Обвинението е повдигнато и срещу И.В.И. за това, че на 26.03.2012г., около 10.30 часа, в гр. София, ж. к. „Люлин“, в метростанция „Западен парк“, до стълбите, водещи към вестибюл № 1, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на носа на И.А.Б. - служител на „Охранителна полиция“ - СДВР /назначен със заповед № К2701/07.03.2012г. в група „Метрополитен“, отдел ОП-СДВР/ е причинил средна телесна повреда на полицейски орган - на полицай И.А.Б., изразяваща се в счупване на носните кости с набелязана дислокация на рентгенопозитивните фрагменти, състояние след мануална репозиция на счупването, наличие на адхензивни промени на лигавицата в носните проходи и нарушаване на нормалното носово дишане, което увреждане е реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е извършено при изпълнение на службата на И.А.Б., който на 26.03.2012г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа в района на метростанция „Западен парк“ изпълнявал служебните си задължения в съответствие с месечен график за месец март 2012 г. - престъпление по чл.131, ал.2 , пр.4, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и за това, че

На 26.03.2012г., около 10.45 часа, в гр.София, ж.к. „Люлин“, в метростанция „Западен парк“, в служебно помещение на охраната, като захапал по дясната ръка полицейски инспектор В.Н.П. причинил лека телесна повреда на полицейски орган - на В.Н.П. - полицейски инспектор, четвърта степен, група OOP на сектор „Охранителна полиция“ при 09 РУП-СДВР, изразяваща се в охлузвания по гърба на дясната ръка, в основата на палеца, втори пръст и между четвърти и пети пръсти, което му е причинило болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено при изпълнение на службата на В.П., който на 26.03.2012г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа е изпълнявал служебните си задължения в съответствие с ежедневна ведомост на 02 взвод за същата дата, престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 във вр. чл.130, ал.2 от НК.

В проведено открито разпоредително съдебно заседание на 03.10.2019г., съдът като е съобразил изтеклата погасителна давност и изрично формираното искане за прекратяване на наказателното производство по делото и на основание чл. 250, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НК, вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК е прекратил частично наказателното производство по НОХД № 2132/19 г. по описа на СГС, НО, 9 състав, образувано и водено срещу подсъдимия И.В.И. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК.

Отново в проведеното открито разпоредително съдебно заседание съдът е конституирал пострадалия от престъплението по чл.131, ал.2 , пр.4, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК И.А.Б. в качеството на частен обвинител и граждански ищец. Приел е за съвместно разглеждане и предявения граждански иск за сумата от 10 000 лв., ведно с акцесорната претенция за лихви върху тази сума, считано от датата на деянието.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията, повдигнати срещу двамата подсъдими с обвинителния акт. Намира, че фактическата обстановка е безспорно установена и доказана от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, които не оставят съмнение относно съпричастността на двамата подсъдими към извършване на престъпленията, за които са предадени на съд. Приема за установено, че подсъдимият Х.И. е осъществил от субективна и обективна страна на състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място, в момент, в който полицейският служител И.Б. поискал да му извърши полицейска проверка, подсъдимият Х.И. отправил към него обидни думи и квалификации, както и му нанесъл удар в областта на ръката. Приема, че с тези свои действия подсъдимият Х.И. е демонстрирал безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство, тъй като деянието е извършено на оживено място, спрямо полицейски орган, поради което и деянието се отличава с изключителна дързост. Излага съображения за съставомерност на деянието и от субективна страна, тъй като деецът е съзнавал, че Б. е служител на МВР, който има полицейски правомощия да извършва проверка на документите за самоличност, въпреки това не се е подчинил на разпореждането да му предостави личната си карта. Счита, че деянието е извършено демонстративно, с чувство на безнаказаност. Предлага да му бъде определено справедливо наказание в размер на една година „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 НК.

По отношение на подс. И.И. приема за безспорно установено извършването на престъплението по чл. 131, ал.2, пр.4, т.2 вр. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага да му бъде определено наказание от три години „лишаване от свобода”, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. Д.П. пледира и двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Взима становище по отношение на наказанието на подс. И.В., при определяне на чийто размер прави искане за отчитане на обстоятелството, че е причинил телесни увреждания на двама полицейски служители, че е бил задържан около два месеца с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и данните, че на 17.05.2013 г. е причинил телесно увреждане на жена, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявата част на лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Приема, че се касае за устойчивост на противоправното му поведение и завишена обществена опасност на дееца. Отправя искане за уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер, с оглед събраните по делото доказателства, установяващи, че в резултат на причиненото на Б. телесно увреждане, му се е наложило извършването на три операции, за които са представени три на брой болнични листове, удостоверяващи провеждането на продължителен домашен режим на лечение. Обръща особено внимание и на обстоятелството, че и към датата на провеждане на съдебните прения пред настоящия съд последиците от причиненото му телесно увреждане продължават да са актуални. Подържа и предявения акцесорен иск за лихви. Прави искане и за присъждане на направените по делото от частния обвинител разноски.

Частният обвинител и граждански ищец И.Б. заявява, че се присъединява към становището на повереника си без да излага самостоятелна аргументация.

Защитата на подсъдимите И.И. и Х.И., в лицето на адв. М.А. пледира за оправдаването им по повдигнатите от СГП обвинения. Счита, че не следва при индивидуализацията на наказателната отговорност на подс. И.И. да бъдат обсъждани деяния, които са били погасени по давност и такива, които са неотносими към настоящето деяние. Изразява несъгласие с предложените от прокурора наказания, които възприема за прекомерно тежки при липсата на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства и чистото съдебно минало на двамата подсъдими. Приема, че се касае за саморазправа, която обуславя приложението на чл. 12 от НК. Счита за установено, че св. Б. е извадил служебното си оръжие и го е насочил към И.И. и Х.И.. Това от своя страна е обусловило защитно поведение от страна на подс. И.И., който с главата си е ударил пострадалия. Приема, че се касае за причинена лека телесна повреда, като пострадалият е допринесъл за развилите се възпалителни процеси, отказвайки да се оперира. Сочи, че гражданският иск е останал недоказан по размер, като не са били представени документи Б. да е приемал медикаменти, респ. да е изразходвал някакви средства. Излага съображения за липса на основание за кредитиране на показанията на свидетелите П., Н. и Б., т.к. е невъзможно същите да си спомнят и да възпроизвеждат факти, случили се преди осем години. Отправя алтернативно искане в случай, че съдът намери основание за ангажиране на наказателната отговорност на двамата подсъдими, да отчете чистото им съдебно минало, липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, добрите им характеристични данни, обстоятелството, че и те са получили наранявания по време на инцидента, което обуславя приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.

Подсъдимият Х.И. дава обяснения, в които сочи, че е станал обект на физическо насилие от страна на св. Б. и останалите полицейски служители, били са му отправяни закани с убийство, обиди и други оскърбителни реплики. Отрича да е видял нанесен удар спрямо св. Б., нито кръв по него. В лична защита и при предоставената му последна дума прави искане за признаването му за невиновен.

Подсъдимият И.И. също се възползва от правото си да даде обяснения, в които сочи, че след опит св. Б. да им извърши проверка като установи самоличността им и поради невъзможност те веднага да изпълнят разпореждането му, спрямо него и брат му било упражнено физическо насилие, включително с употреба на служебното огнестрелно оръжие на пострадалия. Заявява, че е нанесъл удар на св. Б. неволно, в резултат на избутването му и при самозащита. Излага твърдения за незаконното им задържане и упражнено спрямо тях насилие от страна на полицейските служители. В лична защита и при предоставената му последна дума прави искане за признаването му за невиновен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият Х.В.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно специално образование, работи като сътрудник реклама, неосъждан, с адрес по лична карта в гр. София, ж.к. ********ет. 5, ЕГН **********.

Подсъдимият И.В.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно специално образование, работи с рекламни материали, неосъждан, с адрес по лична карта в гр. София, ж.к. ********ет. 5, ЕГН **********.

През периода на м. март, 2012 г., св. И.Б. работел като служител на „Охранителна полиция” СДВР. Със заповед № К 2701/07.03.2012 г. бил назначен на работа в група „Метрополитен”, отдел ОП СДВР.

През същият период св. В.П. работел като полицейски инспектор, четвърта степен, в група OOP на сектор „Охранителна полиция” при 09 РУП-СДВР.

На 26.03.2012 г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа св. И.Б. работел на смяна в района на метростанция „Западен парк”, където изпълнявал служебните си задължения за обход на метростанцията в съответствие с месечен график за месец март, 2012 г., като наряд пеш патрул номер 103. В съответствие с изискванията за длъжността, бил облечен с униформа и отличителните знаци на служител в МВР с полицейски правомощия.

По същото време, на 26.03.2012 г. св. В.П. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа изпълнявал служебните си задължения в съответствие с ежедневна ведомост на 02 взвод за същата дата. Назначен бил на смяна като АП-900-1 съвместно с полицейския служител св. А.Н.. Двамата били облечени с униформа, носели и отличителни знаци на служители в МВР с полицейски правомощия.

На същата дата, св. И.Б. изпълнявал задълженията си, като извършвал обход на трасето на метростанция „Западен парк”. Около 10,30 часа забелязал подсъдимите И.И. и Х.И., които слизали от вестибюл 1 към перона. Двамата носели обемисти багажи – раница и непрозрачен плик. Когато забелязали св. Б. двамата видимо се притеснили, като единият започнал да говори по мобилния си телефон, а другият подсъдим отклонил погледа си от този на св. Б.. Това им поведение мотивирало св. Б. да поиска да извърши проверка на самоличността на лицата. Приближил се към подсъдимите И.И. и Х.И., легитимирал се, поискал личните им карти, както и документи за багажа, който носели. Двамата подсъдими не предприели действия в изпълнение на полицейското разпореждане. Вместо това св. Х.И., който говорел по телефона започнал на висок глас да обяснява, че разполагали с фактури за багажа, но в тях била допусната грешка. Обяснили още, че си имат достатъчно работа, нямат време да се занимават със св. Б. и че не той бил човекът, който разполагал с правомощия да им извършва проверки. Тогава св. Б. им наредил да се отдръпнат встрани, за да им бъде извършена полицейска проверка. Вместо да изпълни поредното полицейско разпореждане подс. Х.И. започнал да се държи агресивно, да крещи, като на висок тон отправял обидни думи и квалификации към св. Б., включително му казал: „Ей,*******махни се оттука, че имам друга работа! Ей, педераст, ще ти ********, ще те убия, ще те пребия, ще те удуша, махай се от тука!”. Св. Б. отново настоял да изпълнят полицейското разпореждане и да спазват дистанция, а подсъдимите И.И. и Х.И. продължили да крещят, държали се нападателно, започнали да пристъпват към св. Б.. Последният протегнал ръка към тях с разпореждане да стоят на разстояние и докладвал за случилото се в ОСМГ дежурна част, като обяснил, че двамата подсъдими са агресивно настроени към него и пристъпват към саморазправа. Двамата подсъдими продължавали да отправят закани по отношение на св. Б., който пък настоявал да го придружат в полицейското помещение в метростанцията. Подсъдимите И.И. и Х.И. не се подчинили и останали до стълбите водещи към вестибюл 1. Св. Б. хванал подс. Х.И. за гърба, настоявайки да не препятстват извършването на полицейската проверка. В този момент подс. И.И. му нанесъл силен удар с юмрук в областта на носа. В резултат на удара от носа на св. Б. потекло обилно количество кръв. Тогава подс. Х.И. се опитал да му нанесе нов удар, но пострадалият успял да се предпази с ръка, като ударът бил поет от ръката на Б.. Тъй като подсъдимите И.И. и Х.И. продължавали да го нападат и да се заканват, че ще го удушат, св. Б. ги предупредил, че ще използва помощни средства. Тъй като и това предупреждение не възспряло подсъдимите И.И. и Х.И., Б. извадил служебното си оръжие, с цел единствено да ги респектира, като го насочил в безопасна за живота и здравето на гражданите посока. Това накарало двамата подсъдими да отстъпят. Със съдействието на случаен минувач, св. Б. успял да отведе подсъдимите И.И. и Х.И. в полицейското помещение на метростанцията.

Около 10.45 часа за оказване на съдействие на св. Б. в служебното помещение пристигнали полицейските служители от 09 РУ - СДВР - св. В.П. и св. А.Н.. Двамата заварили св. Б. и подсъдимите И.И. и Х.И. в служебното помещение на охраната, находящо се в метростанция „Западен парк”, ж.к. „Люлин”. Видели, че от носа на св. Б. тече кръв, а двамата подсъдими продължавали да викат и обиждат св. Б. с думите: „Защо ни държиш тук, бе боклук? Не виждаш ли, че си имаме работа, всички сте нещастници.”. Св. П. указал на двамата подсъдими да си дадат личните карти, тъй като в противен случай ще бъдат отведени в сградата на 09 РУ СДВР, но те отказали да изпълнят и това полицейско разпореждане. Св. П.  повторно поискал представяне на личните карти от двамата подсъдими, като разпоредил на подс. И.И. да се обърне, за да му постави белезници. Тогава подс. И.И. скочил срещу св. П., изблъскал го с двете си ръце, захапал дясната му ръка и се опитал да избяга от служебното помещение.

Подсъдимите И.И. и Х.И. били придружени до сградата на 09 РУ СДВР, където поради оплаквания на подс. Х.И. от болка в гръдния кош, отляво по хода на 8-мо ребро, бил консултиран с хирург и му била направена рентгенография, от която не били установени данни за фрактура. При прегледа била констатирана контузия на гръдния кош, без данни за остро начеващо заболяване.

Поради оплаквания от болки в краката и глутеалната област, подс. И.И. бил изпратен за преглед в медицински институт МВР, където постъпил на 26.03.2012 г. и бил изписан на 28.03.2012 г. с поставена диагноза микроскопска хематурия.

Св. В. И. – баща на двамата подсъдими, получил обаждане  от органите на 09 РУ СДВР, с което бил информиран, че синовете му са задържани в сградата на полицейското управление. Когато отишъл на място, св. В. И. успял да се срещне единствено със сина си – подс. Х.И., като разбрал, че на подс. И.И. му прилошало, поради което бил закаран в МВР болница. Нито тогава, нито по-късно двамата му синове не споделили спрямо тях да е било упражнявано насилие от органите на полицията.

След причиненото му травматично увреждане св. Б. бил откаран от екип на спешна помощ в МБАЛСМ „Пирогов“, където бил прегледан и опериран. След претърпяната операция и тъй като настъпили възпалителни процеси се наложила втора оперативна интервенция, а след това и трета. Св. Б. бил във временна неработоспособност за повече от три месеца, след което продължил да посещава специалист УНГ за контролни прегледи и поради неотшумяващи оплаквания, които продължават и към датата на разпита му в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд.

От заключението на назначената с постановление от 26.03.2012г. и изготвена съдебномедицинска експертиза, се установява, че в резултат от причиненото нараняване на св. В.П. са му били причинени охлузвания по гърба на дясната ръка, в основата на палеца, втори пръст и между четвърти и пети пръст, както и кръвонасядания по гръдния кош в ляво. Съгласно заключението тези увреждания се дължат на действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от пострадалия, а по своята медико-биологична характеристика уврежданията са му причинили болка и страдание.

От назначената в предсъдебната фаза на наказателното производство и изготвената СМЕ по отношение на пострадалия И.Б. се установява, че в резултат на нанесените удари по лицето на И.Б. е било причинено счупване на носните кости с набелязана дислокация на фрагментите в каудална посока. Счупването е преценено като такова, налагащо репозиция на счупените кости и такава репозиция е била извършена на 27.03.3012 г. Експертите приемат, че травматичното увреждане е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговаря да е получено по начина, описан от пострадалия в свидетелските му показания, а именно при нанасяне на удар с юмрук в областта на носа. Заключават още, че по своя медико-биологичен характер счупването на носните кости е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За по-точно изясняване на вида и характера на причинените на Б. телесни увреждания е била назначена повторна СМЕ с постановление на разследващ орган от 01.11.2018г. От заключението й се установява, че вследствие на нанесения удар в областта на носа на 26.03.2012г., И.Б. е получил счупване на носните кости. След извършен преглед от УНГ специалист е преценено, че това травматично увреждане налага провеждането на оперативно лечение с цел възстановяване проходимостта на носните ходове. Въпреки проведеното оперативно лечение, носовото дишане е останало затруднено поради настъпили усложнения в хода на оздравителния процес - патологични адхезии /сраствания/ на лигавицата в областта на десния носен проход. Тези сраствания водят до стесняване и изкривяване на носния проход и така затрудняват преминаването на въздуха през дясната ноздра. Между травмата и наличните сраствания е преценена пряка причинно-следствена връзка. Тези увреждания са определени като постоянни и не подлежащи на самоизлекуване. Поради естеството на счупването, неизвършването на хирургична интервенция води като резултат до нарушаване в носовото дишане поради неправилно спонтанно зарастване на носните кости. Зарастването на счупените носни кости, при липса на усложнения и благоприятно протичане на оздравителния процес, настъпва за около 30-35 дни. Съгласно експертизата всички констатирани при св. Б.  увреждания, са в резултат на травмата и са в пряка причинно-следствена връзка. В резултат на удара е настъпило нарушено носово дишане, което реализира критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно механизма на причиняването на телесното увреждане вещите лица приемат, че се касае за резултат от директен удар с или върху твърд тъп предмет, като травмата може да се получи и само от един удар, нанесен със значителна травмираща сила, като полученото счупване добре отговаря да е причинено по време и начин, съобщен от пострадалия. По време на разпита на вещите лица в с.з. уточняват, че причината за разликите в заключенията на двете медицински експертизи се дължи на установените нови находки от рентгеновото изследване и извършените прегледи от УНГ-специалисти.

 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимите Х.И. и И.И. (частично), показанията на свидетелите В. И., И.Б. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК - частично); В.П. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК); А.Н. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК); св. Г.П. (в това число и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК) и св. Г.В., от приетата по делото по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК СМЕ на св. И.Б. и СМЕ, приети по реда на чл. 282, ал. 1 НПК, както и приетата по същия процесуален ред видеотехническа експертиза; от писмените доказателства по делото: служебна бележка от 26.03.3012 г. , издадена на св. И.Б., удостоверяваща, че същият е на работа в органите на МВР, назначен със заповед № К2701/07.03.2012 г. в група „Метрополитен“, отдел ОП – СДВР; удостоверение от началник група „Човешки ресурси“ – 09 РУ СДВР, удостоверяваща, че св. В.П. заема длъжността полицейски инспектор ІV степен в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ и към 26.03.2012 г. продължава да работи; справка за съдимост на подс. Х.И. и подс. И.И., медицинска документация, обективираща прегледите, извършени на св. Б. непосредствено след инкриминирания инцидент, медицинска документация, обективираща прегледите и проведеното лечение спрямо подсъдимите И.И. и Х.И., както и другите писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Посочените доказателства са взаимно допълващи се и изясняват във възможната пълнота фактическата обстановка по делото и по категоричен начин мотивираха съда да възприеме описаните по-горе факти.

Авторството на деянията и субективната им страна се установяват от показанията на свидетелите-очевидци, а от изготвените по делото експертизи се установява видът и характерът на причинените на пострадалия Б. телесни увреждания, както и тези на другия полицейски служител – св. В.П..

Единствено част от обясненията на подсъдимите противоречат на описаната фактическа обстановка и на свидетелските показания. Съдът обаче прие, че наред с тяхната доказателствена стойност, те следва да се ценят и като опит на двамата да изградят своя защитна версия, установяваща липса на противоправност на поведението им, заради което в тази им част не ги възприе като годни да обосноват достоверни фактически заключения.

Твърденията на подсъдимите, че пострадалият Б. се е насочил към тях и е упражнил непровокирана агресия, в хода на която практически те получили травматични увреждания и единствено за да се защитят на свой ред нападнали св. Б., като нанесения му удар бил случаен, се опровергават, както от показанията на свидетеля Б., така и от заключенията на приобщените по делото СМЕ, от които се установява не само видът и характерът на телесните увреждания, причинени на пострадалия Б., но и механизмът на тяхното получаване – а именно от действието на твърди, тъпи предмети, като добре отговарят да са получени по начина и времето, съобщени от пострадалото лице. Развитата от подсъдимите версия се оборва и от заключението на изготвената по делото ВТЕ, което макар да не установя лицата, участвали в инцидента, ясно разграничава действията на две лица, наподобяващи бутане и дърпане спрямо лице, с тъмна шапка и дрехи, наподобяващи униформа. Ето защо, съдът отчитайки двойствената правна природа на обясненията на подсъдимите, а именно явяващи се едновременно гласно доказателствено средство и основен способ за реализиране правото на защита, подходи с особено внимание към анализа на съдържанието им.

Следва да се посочи, че подсъдимите не са длъжни да говорят истината, а с оглед обстоятелството, че са в най-висока степен заинтересовани от изхода на процеса, могат дори да дадат неверни обяснения. При съобразяване на всичко изложено и на база на проведеното съдебно следствие, обясненията на подсъдимите пред настоящата инстанция се приемат за реализация на тяхното право на защита и опит да продуцират различна версия за събитията, като дадат основание на съда да изследва въпроса за извършване на инкриминираните деяния при условията на неизбежна отбрана.

 Преценявайки обясненията, наред с останалите доказателствени материали, съдът прие, че изложението от подсъдимите е недостоверно в частта, в която твърдят, че не се проявявали агресивно поведение спрямо св. Б. или другите служители на полицията, а нанесеният удар в лицевата част на главата на пострадалия Б. е бил причинен неволно и при самозащита. Подобни твърдения се възприемат като  неверни, доколкото противоречат на показанията на св. Б., който ясно и безпротиворечиво във времето възпроизвежда с точност какво е било поведението на двамата подсъдими. Нещо повече обясненията на подсъдимите И.И. и Х.И. са в непреодолимо взаимно противоречие относно това дали са отправяли обиди, закани и нецензурни изрази спрямо пострадалия, при опита му да установи самоличността им. Така подс. И.И. първоначално заявява, че са били отправяни взаимни обиди и псувни, но малко по-късно отрича да е имало подобно нещо при това с категоричност. Същевременно подс. Х.И. макар да сочи, че всички които го познават знаят, че не използва нецензурни думи и изрази, все пак допуска да е имало употреба на такива спрямо пострадалия. Не на последно място самият механизъм на причиняване на нараняванията на пострадалия И.Б. е установим от обективните находки на уврежданията, намерили отражение в експертните заключения на приетите по делото СМЕ. Последните, съпоставени с показанията на самия пострадал обосновават пряка причинно - следствена връзка между нанесения от подсъдимия И.И. целенасочен удар със значителна сила и съставомерната увреда на частния обвинител.

След извършена самостоятелна съпоставка и анализ на доказателствените източници, съдът прие, че извършването на деянията, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите И.И. и Х.И. се установява по категоричен и несъмнен начин. В подкрепа на това заключение се явяват на първо място показанията на свид. И.Б., чийто разказ за инкриминираните събития съдът цени и го поставя в центъра на доказателствените изводи, като най – достоверен източник на информация, тъй като лично е претърпял нападението и е възприел поведението на подсъдимите лица, което е било дотолкова агресивно и непристойно, че е станало повод служителят на „Охранителна полиция“ СДВР да потърси съдействие от колегите си. Вярно е, че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита на накърнени интереси. Затова съдът извърши обстоен анализ на тези показания, като тук ще изложи съображения дали им дават вяра или не и кои са причините за това.

Действително свид. Б. е пострадал от престъплението и е конституиран в хода на производството като страна в процеса (частен обвинител и граждански ищец), това обаче не е основание същите да бъдат изключени от доказателствената основа, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира недостоверност в показанията му, а следва да се разглежда като основание за по – задълбоченото им изследване. В конкретния случай, показанията на свид.  Б., като пострадал от деянието са основен носител на значима доказателствена информация. С оглед същественото им значение на основен източник на обвинителни доказателства срещу подсъдимите, същите не могат да бъдат възприети безкритично, поради характера на засегнатите обществени отношения, касаещи накърняването на неговата телесна неприкосновеност, а е нужно да бъде обсъдена собствената им последователност и безпротиворечивост, както и кореспонденцията им с останалите доказателствени материали, касаещи твърденията му, свързани с авторството и механизма на протичане на деянията. В контекста на този въпрос съдът отчита заключенията на съдебно – медицинските експертизи, приложените по делото медицински свидетелства, протоколът за оглед на местопроизшествие, както и показанията на останалите свидетели П., Н. и П.. Така спорните въпроси за авторството и механизма на деянията, конкретното участие на подсъдимите, респ. действията на полицейските служители получават достоверно разрешаване в показанията на пострадалия Б..

Вътрешната устойчивост и последователност в разказа на Б. досежно възприятията му от датата на реализирания срещу неговия телесен интегритет, акт на насилие обуславят неговото кредитиране. Така, в показанията си пред съда, пострадалият установява съхранен спомен за събитията, разиграли се в метростанция Западен парк, като детайлно и подробно разкрива поведението на двамата подсъдими, които на инкриминираната дата са се намирали в района на трасето на метростанция „Западен парк“, ж.к. „Люлин“, носейки обемисти багажи. Св. Б. възпроизвежда още конкретните причини, дали му основание да прецени поведението им като подозрително и което е станало причина да извърши проверка на самоличността им, като поиска да представят личните си карти. Това от своя страна предизвикало проява на свръхреакция от страна на подсъдимите, непровокирана агресия, прераснала във физическа саморазправа. Съдът кредитира показанията на пострадалия Б., който ясно и категорично посочва двамата подсъдими като автори на деянията, за които са предадени на съд и независимо от приликата между тях ясно разграничава действията, извършени от всеки един от двамата. Следва да се подчертае, че при всичките си разпити в хода на производството пострадалият Б. е поддържал, че е бил ударен в лицевата част на главата с юмрук именно от подсъдимия И.И., след което му е потекло обилно количество кръв от носа и поради ескалиращата агресия е бил принуден да извади служебното си оръжие, а с помощта на случаен минувач е успял да отведе подсъдимите И.И. и Х.И. в служебното помещение в метростанцията. В същото време, частният обвинител е категоричен и по отношение на ролята на подс. Х.И. в инцидента, чиито действия са се изразили не само в отправяне на груби, обидни и нецензурни думи, но и в опит да му нанесе удар, който поради предпазното действие от страна на Б. е попаднал в областта на ръката му. Свидетелят излага ясни спомени и за претърпяната при юмручния удар болка и наличието на кръв от носа му, както и за мястото, в което последващият удар му е бил нанесен. Пострадалият Б. е категоричен също така, че ударът в лицевата част на главата му е бил единствен и е бил причинен от подсъдимия И.И., а така също е последователен при твърденията си, че е бил ударен и от подс. Х.И., в областта на ръката му.

На следващо място, съществено при проверката на достоверността на показанията на частния обвинител е, че съобщените от него факти относно механизма на извършване на деянието – нанесен удар с юмрук, последван от друг удар, нанесен от подс. Х.И., попаднал в областта на ръката му, напълно кореспондират на данните, удостоверени от независими медицински специалисти при постъпването му в болница същия ден, издадената медицинска документация от УМБАЛСМ „Пирогов“, както и съдържанието на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно - медицински експертизи, от заключенията на които се установява съответствието на характера на получените телесни увреждания с описания от пострадалия механизъм на получаването им.

Следователно, липсва логична причина пострадалият да сочи за извършител лице, различно от действителния автор на престъплението, като не се установяват и някакви особени обстоятелства, които да представляват мотив за потвърждаване на неистина в тази насока. Тук следва да бъде акцентирано върху обстоятелството, че в хода на съдебното следствие не се събраха данни, които да обосновават извод за тенденциозност в показанията на пострадалия, респ. мотив той да уличава неоснователно подсъдимите И.И. и Х.И. за инкриминираните престъпления. Напротив, липсата на предхождащи инкриминираните деяния взаимоотношения помежду им, навеждат на извод, че излагането на неблагоприятни за подсъдимите факти от пострадалия се дължат на желание за разкриване на обективната истина, а не на тенденциозно отношение към личността им. Ето защо настоящият състав на съда счита, че показанията на пострадалия са достоверни по отношение на авторството и механизма на получените от него наранявания и другите съпровождащи ги действия.

Практически, показанията на единствения очевидец на инкриминираните действия (извън двамата подсъдими) са последователни, вътрешно непротиворечиви, устойчиви във времето и житейски достоверни, като се допълват от показанията на св. П., който също съобщава, че при пристигането си в полицейското помещение на метростанцията е заварил св. Б. и подсъдимите И.И. и Х.И., които се държали агресивно, обиждали Б., който бил с разкървавена уста и подутина по лицето. Непристойното поведение на двамата подсъдими не било преустановено независимо от пристигането на полицейските служители. Напротив, то не само продължило, но ескалирало, като подсъдимите И.И. и Х.И. не изпълнили разпореждането им за представяне на лични карти, както и това да окажат съдействие за поставяне на белезници, а подс. И.И. дори направил опит да избяга от служебното помещение, избутал св. П., а при поставянето на белезниците го захапал за показалеца на дясната ръка. Тези преки впечатления на св. П. се подкрепят напълно и от тези на св. А.Н., който възпроизвежда напълно идентични възприятия не само за състоянието на пострадалия свидетел Б., но и за поведението на двамата подсъдими при пристигането на служителите на 09 РУ СДВР и по време на задържането им. По същия начин случаят е бил възприет и от св. Г.П., който не само се е убедил в травматичното увреждане, причинено на св. Б., от чийто нос течала кръв, но и в безпардонното поведение на подсъдимите И.И. и Х.И., които се държали арогантно, крещели и викали срещу Б.. Показанията на св. П. допринасят за разкриване на цялостната ситуация, посочвайки, че за случая е узнал от друго лице – касиерка в метростанцията, която била сигнализирана от случайно преминаващи пътници.

По този начин според първоинстанционния съд показанията на св. Б. придобиват достоверност, позволяваща ползването им при изграждането на изводите на съда за фактите по делото. Нещо повече показанията на свидетеля Б.  се подкрепят и частично от обясненията на подсъдимите И.И. и Х.И. (относно обстановката, повода, времето, мястото и начина на осъществяване на задържането). Аргументът на защита, че обвинението е останало недоказано поради това, че в хода на съдебното следствие разпитаните свидетели не са успели да си спомнят с нужните подробности инкриминирания случай, не могат да бъдат споделени от съда, поради следните аргументи: действително разпитаните полицейски служители по време на разпита им пред настоящата инстанция депозират схематични показания, възпроизвеждайки единствено общ спомен за случилото се. Налице са известни забравяния относно хронологията на случилото се, действията на подсъдимите, конкретно употребените от тях изрази. Тези забравяния съдът счита, че се дължат на изминалия изключително дълъг период от време от датата на деянието до разпита на свидетелите пред първостепенния съд и напълно нормалното за такава ситуация объркване и смущение, обстоятелството, че всичко е протекло сравнително бързо и в този момент свидетелите са били съсредоточени върху това да предприемат действия по задържане на подсъдимите и поставянето на белезници без да пострадат от оказаната от И.И. и Х.И. съпротива, като вниманието им не е било насочено към това да запомнят и да наблюдават кой какви обидни и нецензурни думи и закани употребява. Това даде повод на съда да приобщи, показанията им, депозирани пред орган на досъдебното производство и тези, дадени пред друг състав на съда. Така, констатираните несъответствия в показанията на тези свидетели пред съда и тези депозирани пред органите на досъдебното производство, свързани с хронологията и детайлите на събитията по време на процесния инцидент бяха отстранени по реда на чл.281 от НПК. Съдът прие, че установената липса на ясен спомен за случилото се в показанията на тези свидетели не внася съмнение в достоверността на изложеното от тях, доколкото по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване, а именно авторството и механизма на осъществяване на деянието се констатира еднопосочност и категоричност. Ето защо настоящият съдебен състав прецени, че липсват пречки да се довери на показанията на свидетелите Б., П., Н. и П. (в прочетените им части), дадени пред орган на досъдебното производство и пред друг състав на съда, доколкото последните са  депозирани в по-близък времеви период от момента на развилите се събития, за които се отнасят, поради което и съвсем нормално в тях обективната действителност да е намерила по-пълно и по-правдиво отражение, като от друга  страна в съдебно заседание свидетелите изрично заявяват, че поддържат изложеното по време на проведения разпит пред разследващите органи. Следва да бъде подчертано, че последните в най-пълна степен кореспондират с показанията на пострадалия Б., дадени пред съда в хода на съдебното следствие, както и с констатациите на експертите, обективирани в приложените по делото заключения на приетите по делото съдебномедицински и видеотехнически експертизи.

Съдът в този му състав, кредитира и показанията на свидетелите В.П. и А.Н., отзовали се на мястото на инцидента, в отговор на подадения сигнал за съдействие от страна на техния колега - пострадалия Б. (включително показанията им приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т.2 и ал. 1 НПК). При липса на каквито и да било основания за пристрастност у тези свидетели настоящият съдебен състав се довери на изложеното от тях по повод срещата им с пострадалия Б. и подсъдимите И.И. и Х.И.. С показанията си свидетелите потвърждават детайлно фактите не само относно поведението на двамата подсъдими след появата им на мястото, като са категорични, че са били агресивни, както към св. Б., който бил с кръв и подутини по лицето, така и към тях, а св. П. бил избутан от подс. И.И., който включително го захапал за пръста. Липсват, каквито и да било обстоятелства, които да поставят под съмнение достоверността на разгледаните свидетелски показания, както и обективността и добросъвестността на депозиралите ги лица.

Обстоятелството, че показанията на свидетелите, прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 НПК са депозирани пред съд, който не е родово компетентен да разгледа делото по актуалното обвинение, не може да съставлява довод за тяхното изключване от доказателствения материал по делото. Посочените гласни доказателстевни средства, закрепени в съответните протоколи за разпит на свидетели, бяха приобщени към доказателствения материал по делото посредством тяхното прочитане в присъствието на съответните свидетели. Същите са депозирани пред съдия, който с полагане на подписа си върху съответните протоколи от с.з., удостоверява не само съдържанието на депозираните свидетелски показания, но и обстоятелството, че същите са дадени доброволно от свидетелите, без те да са били повлияни от указан им натиск или по друг начин. Същевременно свидетелите категорично и без колебание заявиха пред съда, че подържат показанията си, дадени в хода на досъдебното производство и тези, депозирани пред друг състав на съда, а липсата на противоречия в тях мотивира съда да ги кредитира с доверие.

По този начин показанията на свидетелите П., Н. и П. допълнително придават достоверност на твърденията на пострадалия Б.. Независимо, че никой от тези свидетели не е възприел действията на подсъдимите И.И. и Х.И., предхождащи задържането им в служебното помещение в метростанцията, същите са възприели състоянието на Б. и поведението на подсъдимите непосредствено след извършване на деянието. От своя страна показанията, както на пострадалия Б., така и на останалите разпитани свидетели са безпротиворечиви и относно цялостното поведение на подсъдимите И.И. и Х.И. по време на задържането им за отвеждане в 09 РУ СДВР. Независимо, че извън св. Б. останалите разпитани свидетели не са очевидци на самия инцидент, поради което и разкриват информация за факти, които са им били предадени от пострадалия и такива, които са възприели лично, непосредствено след инкриминирания случай, доколкото изложеното от тях е взаимно кореспондиращо, подкрепящо и допълващо показанията на Б., съдът не намира основания да не им се довери. Нещо повече св. П. с категоричност сочи, че инцидентът е започнал известно време преди да бъде уведомен за него от касиерката в метростанцията, която била информирана за случващото се от случайно преминаващите пътници, което напълно съответства на интерпретацията на случилото се от св. Б.. Досежно тези обстоятелства показанията на свидетелите не се опровергават, напротив допълват се от обясненията на подсъдимите И.И. и Х.И., които не отричат възникналия инцидент, реакцията им на опита Б. да извърши проверка на личните им документи и тези за носения от тях багаж, включително и нанасянето на удар на св. Б..

 В тази връзка съдът намира за напълно достоверни твърденията на пострадалия относно поведението на двамата пострадали преди отвеждането им в служебното помещение на метростанцията, както и че именно подс. И. Христов е причинил инкриминираните телесни увреждания. И в с.з. и независимо от очевидната прилика между двамата подсъдими св. Б. без колебание посочи именно подс. И.И. като автор на нанесения му удар с юмрук. Двамата подсъдими също в обясненията си не предлагат друга версия  за причината за причиняването на телесното увреждане на Б. (извън нанесения от подс. И.И. удар), поради което и не дадоха възможност за обсъждане на такава от съдебния състав.

Всички тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме, че показанията на св. Б. за случилото се на инкриминираната дата са верни, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Предвид изложеното по-горе съдът не възприема обясненията на подсъдимите И.И. и Х.И. единствено в частта, в която се опитват да пресъздадат случая като проява на полицейско насилие, което провокирало единствено възможната за тях защитна реакция, включително чрез нанасяне на „неволен“ удар на пострадалия Б..

Всички тези твърдения на подсъдимите И.И. и Х.И. не само не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, но дори напротив- по категоричен и несъмнен начин се опровергават, както от показанията на пострадалия - св. Б., така и от показанията на всички останали свидетели, от заключенията на приетата по делото СМЕ и от всички събрани писмени доказателства по делото. Нещо повече- обясненията на двамата подсъдими досежно посочените обстоятелства звучат недостоверно, нелогично и в този смисъл са житейски неправдоподобни. Твърденията на подсъдимите, че първоначално Б., а в последствие и останалите полицейски служители са упражнили полицейско насилие, като Б. безпричинно е извадил служебното си оръжие, насочил го е към тях и им се е заканил с убийство, а те вместо да изпълнят отправените им полицейски разпореждания са му нанесли удар, като изобщо не са наранявали св. П., са толкова абсурдни, че дори не следва да бъдат обсъждани. Независимо от това съдът намира за нужно да посочи, че в случай, че подсъдимите И.И. и Х.И. бяха изпълнили отправените им разпореждания, които са задължителни (независимо дали през 2001 г. са служили в жандармерията), то не би се стигнало до необходимостта Б. да употребява физическа сила спрямо тях, нито да използва служебното си оръжие, за да ги респектира. Следва да се отбележи още, че за да е налице неизбежната отбрана защитното деяние, следва да е било насочено срещу нападение, което освен непосредствено е и противоправно. При изпълнение на служебните си задължения, полицейските служители са длъжни при нужда да прибягват до прилагане на сила, а в някои случаи да употребят и оръжие. При това употребената от тях сила не е неправомерна. От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимите И.И. и Х.И. са отговорили на разпореждането на Б. да представят личните си карти с обиди и незцензурни изрази, както и отправяне на закани, извършили са действия, възприети от Б. като подготовка за извършване на противоправни действия спрямо него, подс. И.И. му е нанесъл удар в лицето, което е станало причина и за употреба на сила и извъждане на служебното му оръжие. Не се установява обаче, нанесените от подсъдимите И.И. и Х.И. удари на пострадалия Б., а в последствие и ухапването на св. П. да са били насочени към отблъскването на непосредствено, още по-малко на противоправно нападение спрямо подсъдимите И.И. и Х.И., което  изключва развитата от защитника теза за ответен характер на нанесените удари. Предвид обстоятелството, че по делото не се установява спрямо подсъдимите И.И. и Х.И. да е реализирано непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия Б. (разпорежданията му са били напълно правомерни, както и употребената впоследствие сила, целяща да преодолее оказаната от двамата подсъдими съпротива), в това число и предвид обстоятелството, че не се установява осъществените от подсъдимите И.И. и Х.И. действия да са били насочени към отблъскване на нападение от страна на пострадалия Б., не може да се приеме, че осъществените от подсъдимите И.И. и Х.И. действия се явяват извършени в условията на неизбежна отбрана, т.е. този правен институт е неприложим в конкретния наказателен казус.

В заключение съдът кредитира обясненията на подсъдимите единствено досежно това, че на инкриминираната дата са били на инкриминираната метростанция, когато към тях се приближил св. Б., който поискал личните им карти, които те отказали да представят с аргумента, че имат по-важни проблеми, свързани с бизнеса, който развивали. Последното от своя страна станало причина св. Б. повторно да поиска легитимация на лицата, което довело до ескалация на напрежението, оказване на съпротива, нанасяне на удар на полицейския служител и в последна сметка до употребена от Б. физическа сила и изваждане на служебно оръжие с цел респектирането на подсъдимите И.И. и Х.И., отвеждането им в служебното помещение на метростанцията, а след това и в сградата на 09 РУ СДВР. В останалата им част досежно това, че не са използвали обидни, нецензурни изрази, не са отправяли закани, включително и против живота на Б., че подс. Х.И. не е нанасял удар в областта на ръката на частния обвинител, а този нанесен му от подс. И.И. е бил реакция на нападение и случаен по характер, че упражненото спрямо тях полицейско насилие в служебното помещение било проява на нечовешко отношение съдът счита, че представляват тяхна защитна версия, при това не много убедителна и житейски издържана. Това е така включително поради факта, че  твърденията за подобно упражнено спрямо тях насилие би довело до значително по-сериозни наранявания от тези, констатирани при медицинските прегледи на двамата подсъдими. По-нататък, звучи неправдоподобно и твърдението, че единствено те не са забелязали св. Б. да кърви, след като това обстоятелство е било забелязано от всички останали свидетели, който факт е установен от заключението на изготвените и приети от съда СМЕ и от протокола за оглед на местопроизшествие. Неподкрепен от данните по делото и коментираните заключения на СМЕ остава и твърдението за случаен удар, доколкото противоречи не само на показанията на пострадалия Б., но и на заключението на вещите лица, които приемат, че подобно телесно увреждане може да се причини от единичен удар, но със значителна травмираща сила. Съдът като взе предвид, че подсъдимите И.И. и Х.И. са най-заинтересовани от благоприятния изход на процеса за тях, поради което не всякога имат интерес от разкриване на обективната истина, прие че обясненията им в посочените части представляват тяхна защитна версия, на която не следва да се дава вяра.

На следващо място съдът прие, че следва да кредитира показанията на св. В. И. (баща на двамата подсъдими) и Г.В. (съпруга на пострадалия Б.), които добросъвестно възпроизвеждат известните им факти във връзка със състоянието на близките им непосредствено след инцидента. И двамата свидетели се намират в близки отношения със страните в наказателното производство и въпреки това не демонстрират стремеж към изопачаване на известните им факти, за да подпомогнат една или друга версия на случилото се на инкриминираната дата. Така съдът възприе като напълно обективни и даде вяра на показанията на св. В. И., баща на подсъдимите най-вече в частта, в която сочи, че когато е посетил синовете си в сградата на 09 РУ СДВР, установил, че подс. И.И. е хоспитализиран, но причината за това е не била от травматичен характер, а прилошаване, както и че и впоследствие нито един от двамата му синове не му е споделял да са били обект на полицейско насилие. От своя страна показанията на св. В.ева изясняват процеса по лечението на пострадалия Б., броя и вида на предприетите хирургични операции, представляващи част от терапевтичния процес на причинената му травма, както и актуалното му здравословно състояние. Тези гласни доказателствени средства са в унисон с изнесеното от самия пострадал, а отговарят напълно и на експертното медицинско становище, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Показанията на тези двама свидетели не внасят противоречие в доказателствения материал досежно съществените факти от предмета на доказване, същите не са и очевидци на инкриминираното деяние, поради което съдът ги кредитира с доверие без да счита за нужен по-детайлния им анализ.

Поради тези съображения съдът намери, че следва да приеме описаната фактическа обстановка и върху нея да гради своите правни изводи.

Съдът кредитира изцяло заключенията на приетите по делото СМЕ на св. Б., СМЕ на св. П. и ВТЕ, като намира, че те са обективно и компетентно изготвени.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, като прецени, че те са кореспондират с останалия приобщен по делото доказателствен материал.

 

От правна страна:

А. Относно обвинението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, повдигнато спрямо подсъдимия И.И.

При така приетата фактическа обстановка съдът прецени, че с деянието си подсъдимият И.В.И. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл.131, ал.2, пр. 4, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият И.И. е причинил с действията си на пострадалия И.Б. счупване на носните кости с набелязана дислокация на рентгенопозитивните фрагменти, състояние след мануална репозиция на счупването, наличие на адхензивни промени на лигавицата в носните проходи и нарушаване на нормалното носово дишане, което е причинило на Б. съгласно заключението на приетата по делото СМЕ постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в лицевата част на главата на служителя на „Охранителна полиция“ - СДВР докато последният се е опитвал да извърши проверка на самоличността на подс. И.И. и брат му – подс. Х.И., чрез изискване на личните им карти. Именно при тези действия на подсъдимия И.И. е било причинено и нараняването на св. И.Б.. Ако подсъдимият и  брат му – Х.И. бяха изпълнили полицейското разпореждане, което е задължително - да представят личните си карти на служителя на „Охранителна полиция“ - СДВР и бяха позволили на св. И.Б. да изпълни задълженията си по закон, то не би се стигнало до използване на сила и помощни средства от страна на полицейските органи.

Според заключението на приетата по делото СМЕ, описаното нараняване на пострадалия Б. е получено в резултат на действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено по време и начин, каквито съобщава свидетеля, а именно при нанасянето на еднократен удар с юмрук от подс. И.И. - в този смисъл съдът прие, че е налице пряка причинно- следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия увреждане на здравето.

Според заключението в резултат на нанесеното увреждане на св. И.Б. е било причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което по своята правна същност представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

Съдът намира, че са налице основания за ангажиране наказателната отговорност на подс. И.И. и по квалифициращия признак на престъплението. Телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР- св. И.Б. – служител на „Охранителна полиция“ - СДВР при и по повод на изпълнение на службата му.

Установи се по безспорен начин, че св. И.Б. е служител на МВР- служител на „Охранителна полиция“ - СДВР и на 26.03.2012г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа в района на метростанция „Западен парк“ е изпълнявал служебните си задължения по охрана на трасето в съответствие с месечен график за месец март 2012г. Св. И.Б. отишъл на място и поискал да установи самоличността на двамата подсъдими като изискал представяне на личните им карти, като за длъжностното му качество не е имало съмнение, включително е бил облечен в униформа. Тези действия на св. И.Б. са били изцяло в съответствие с изискванията на ЗМВР. Вместо да им се подчинят обаче двамата подсъдими са отказали да представят личните си карти, започнали са да се държат агресивно, отправяли са нецензурни изрази и закани, включително против живота на св. Б., демонстрирали са заплашително поведение, а подс. И.И. е нанесъл директен юмручен удар в областта на лицето на св. И. Б.. В този смисъл по време на инкриминираното деяние св. И.Б. е изпълнявал служебните си задължения по реда на ЗМВР и именно при изпълнение на същите му е било причинено нараняването от подсъдимия И.И..

От субективна страна подс. И.И. е действал при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици на същото и пряко ги е целял. Подсъдимият неизбежно е съзнавал, че нанасяйки подобен директен юмручен удар в областта на лицето на пострадалия И.Б. ще му причини нараняване от този вид и характер.

От субективна страна умисълът на подсъдимия И.И. е обхващал и квалифициращия признак на деянието по чл.131, ал.2, пр.4-то, т.2 от НК, а именно че телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР, при и по повод изпълнение на служебните му задължения. Това е така доколкото при изпълнение на служебните си задължения св. И.Б. е бил облечен в униформа на служител на „Охранителна полиция“ - СДВР. Тоест още преди да са били предприети действията по установяване на самоличността на двамата подсъдими, И.И. е знаел, че св. И.Б. е служител на „Охранителна полиция“ - СДВР.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и незачитането на телесната неприкосновеност на гражданите.

Б. Относно обвинението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, повдигнато спрямо подсъдимия Х.И.

При приетата и описана по-горе фактическа обстановка съдът прецени, че с деянието си подсъдимият Х.В.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 325, ал. 1 НК.

Съображенията на съда за това са следните. Според описаните в акта по чл. 246 от НПК фактически положения действията, обективиращи квалифициращата хулиганска проява, се свеждат до това, че при извършване на полицейска проверка подсъдимият Х.И. отправил обидни думи и квалификации към униформения полицейски служител И.А.Б. - служител на „Охранителна полиция”- СДВР /назначен със заповед № К2701/07.03.2012г. в група „Метрополитен”, отдел ОП-СДВР/: „Ей, ***** махни се от тука, че имам друга работа! Ей,*******ще ти ********, ще те убия, ще те пребия, ще те удуша, махай се от тука!” и му нанесъл удар в областта на ръката.

Нормата на чл. 325, ал. 2 от НК представлява специален, по-тежко квалифициран състав на този по ал.1 и като такава е препращаща. Следователно, за да се изследва налице ли е съставомерно деяние по чл.325, ал.2 от НК, следва най-напред да се изясни съдържа ли то всички признаци от обективна и субективна страна на основния състав по ал.1 и в допълнение налице ли е квалифициращия признак, съдържащ се в разпоредбата на чл. 325, ал.2 от НК, а именно деянието да се отличава с изключителна дързост.

В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие несъмнено е установено, че по време на полицейската проверка в гр. София, ж.к. „Люлин”, в метростанция „Западен парк” подс. Х.И. се е обърнал към служител на „Охранителна полиция”- СДВР /назначен със заповед № К2701/07.03.2012г. в група „Метрополитен”, отдел ОП-СДВР/ - св. И.Б. с думите „Ей,*******махни се от тука, че имам друга работа! Ей,*******ще ти ********, ще те убия, ще те пребия, ще те удуша, махай се от тука!”, след което му нанесъл удар в областта на ръката. Това активно, целенасочено и обективирано с конкретни действия поведение на привлеченото към отговорност лице, установено несъмнено от показанията на свидетеля Б., а косвено и от тези на П., Н. и П., има непристоен характер и осъществява признаците на углавното хулиганство. Това е така, тъй като изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се състои в извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични, безсрамни действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък, а предприетото от подсъдимия действие по нанасяне на удар в ръката на униформен служител на „Охранителна полиция”- СДВР е такова, защото грубо нарушава обществения ред, изразява явно неуважение към обществото и скандализира със своята непремереност.

Действията са предприети на публично място, в присъствието на множество лица, по отношение на униформен служител на реда и при изпълнение на чисто рутинни служебни задължения от последния. Нарушението на обществения ред е грубо, тъй като подсъдимият Х.И. е изразил фрапираща демонстрация против установения ред, като е нарушил лични и обществени интереси. Неуважението към обществото е явно, тъй като подсъдимият е изразил открито висока степен на неуважение към личността и правилата, въз основа на които обществото действа. С поведението си подсъдимият Х.И. е демонстрирал, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение. Несъмнено в хода на съдебното следствие се установи, че поведението на подсъдимия не е провокирано от полицейския служител, който се е намирал в района на метростанцията с оглед възложените му служебни задължения и в изпълнение именно на задълженията си е поискал да установи самоличността на двамата подсъдими, като им е отправил разпореждане за представяне на личните им карти, което те не са сторили. Именно поради това поведенческата реакция на подсъдимия Х.И. следва да бъде определена като несъответна на ситуацията и извършена по хулигански мотив - за да покаже нежеланието му да се съобразява с общоприетите норми.

Касае се за действия на подсъдимия, които са непристойни и нарушават съществено и при това грубо обществения ред, изразяват явно неуважение към личността на свидетеля И.Б. и към обществото като цяло. Извършени са на публично място, пред множество лица, в района на метростанция и се явяват несъвместими с нормалните разбирания за поведение и взаимоотношения между членовете на обществото.

Поведението на подсъдимия Х.И. е било насочено не само към св. Б., но и към други граждани, намиращи се в близост в този момент, като тези действия на подсъдимия освен, че не са били провокирани от когото и да е било с каквото и да е било, се отличават с проявена от подсъдимия упоритост в осъществяване на същите. Като в случая без значение колко време е продължил целия инцидент. От значение е това, че подсъдимият е извършил няколко отделни действия, всяко едно от тях в разрез с установения ред и норми за нормално общуване в обществото, като отделните му действия се наслагват и очертават едно цялостно изключително непристойно поведение, което той е имал не само изначално, но дори и след намесата на полицейските служители - св. П., св. Н. и св. П., които са се опитали да преустановят това поведение на подсъдимия и да мотивират същия да се въздържа от по-нататъшно нарушаване на обществения ред. Обстоятелства сочещи, че подсъдимият няма никакъв респект от държавните органи, като за него понятието държавност очевидно не означава нищо и същият смята, че може да бъде над тези неща, че редът е този, който определя единствено и само той, респ. че спазването на реда в обществото е правило обвързващо другите, но не и него.

Този извод се затвърждава и от последващото поведение на подсъдимия, изразяващо се в негови публични прояви, при които той е възроптал срещу опитите на полицейските служители да го задържат, като изобщо не си е дал сметка, че причината за това задържане е именно неговото поведение, което е било в нарушение на закона и на установения в страната ред. Изискването на подсъдимия към всички останали членове на обществото да зачитат и да не нарушават неговите права, без обаче да поставя такива изисквания към самия себе си и към собственото си поведение, сочи на това, че същият очевидно няма ясно изградени морални критерии за добро и лошо, за правилно и неправилно. Същевременно не без значение в случая е и факта, че поведението на подсъдимия не е било провокирано и от някакво особено негово състояние- същият не е бил повлиян от алкохол, поради което и не може да се отдаде на това, че е бил пиян и поради това и по- невъздържан в поведението си. Всичко това сочи, че подсъдимият поставя себе си и собствените си интереси над всички други и няма никакво уважение и респект към закона и държавността. Именно и поради това неговото поведение, което не е било провокирано по какъвто и да е било начин от лични отношения между него и св. Б., се отличава като изключително непристойно, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение не само към св. Б., но и към всички останали членове на обществото. Не се установява св. Б. да е имал някакви лични свои негативни отношения към подс. Х.И. (когото се установява, че не е познавал отнапред), които да са мотивирали тенденциозност в отношението му към подсъдимия. Същевременно Х.И. е предприел действия, насочени не само срещу св. Б., но и към всички останали присъстващи на място именно защото не се е чувствал обвързан и подчинен на какъвто и да е било ред и закон и защото е смятал, че неговите интереси могат да бъдат поставени над тези на другите членове на обществото без значение какви биха могли да бъдат последиците от това за останалите членове на обществото- в конкретния случай, поведението му, отправените нецензурни изрази и закани, нанесения удар спрямо униформен служител на „Охранителна полиция“ – СДВР  е било възприето от другите ползващи транспорт с метро граждани, които са възприели това поведение, били са възмутени и скандализирани, поради което са и сигнализирали служителката в метростанцията, която от своя страна е уведомила за случая св. П.. Подсъдимият изобщо не се е интересувал от тези въпроси преследвайки своите собствени цели и интереси и именно поради това съдът приема, че поведението му се отличава като изключително грубо такова изразяващо явно неуважение към обществото.

Ето защо и в конкретния случай не се касае за действия с ниска степен на обществена опасност, която да изключи съставомерност на деянието по чл. 325, ал. 1 от НК, а единствено и само дребно хулиганство.

В заключение настоящият съдебен състав счита, че от обективна и субективна страна поведението на подсъдимия Х.И. изцяло покрива признаците на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

В частност от субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Не се установява да са били налице лични отношения и конфликти между подс. Х.И. и св. Б.. Дори обаче такива да бяха установени, съгласно трайната съдебна практика те не биха изключили изцяло хулиганските действия, а биха сочили на извършени такива при условията на евентуален умисъл. В конкретния случай тази хипотеза изобщо не следва да бъде обсъждана, тъй като няма никакви дори данни по делото за наличието на каквито и да е било лични отношения между подсъдимия и св. Б..

Не са налице и данни за проявен „полицейски произвол“, като другите присъствали на място случайно преминаващи граждани не са възприели случващото се като произвол и злоупотреба с власт, а именно поведението на подсъдимия е било преценено като изключително грубо и непристойно, което е наложило да потърсят съдействие за оказване на помощ на св. Б..

Прокуратурата е квалифицирала по - тежко престъплението, като е приела, че думите и действията към служителя на „Охранителна полиция”- СДВР са действия, които се отличават с изключителна дързост.

Съгласно ППВС № 2/1970 година особена дързост по смисъла на чл.325, ал.2 от НК е налична, ако с деянието в много груба форма се засягат интересите на обществото или на личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред. С такова поведение се скандализира обществото, защото е налице особена грубост, дързост, тежко оскърбление на чувствата на членовете на нашето общество.

Според показанията на св. Б. проявената агресия от брата на подс. Х.И. – И.И. е била конкретната причина да използва служебното си оръжие, за да ги респектира, като след това и двамата подсъдими са се успокоили и са били отведени в служебното помещение.

Или установеното в хода на съдебното следствие поведение на подсъдимия Х.И. не може да бъде отнесено към тази по-тежка категория хулигански действия. Той действително е нагрубил пострадалия Б. и го е ударил, но поведението му с нищо не надхвърля обективните и субективни признаци на хулиганството от основния му състав. Така - използваните от подсъдимия реплики са с характер на ругатни, псувни, закани и други неприлични изрази, но не се отличават с нищо от използваните при свади от подобен вид. Ударът, който той е нанесъл на пострадалия е единичен. При причиняване на увредата подсъдимият е действал с „голи ръце“, не е употребил хладно оръжие, пистолет или други предмети. Свадата е продължила относително кратко. Кавгата е преустановена още преди идването на полицейските служители, чието подкрепление е било поискано от Б., а когато е била възобновена реална съпротива е оказал не подс. Х.И., а брат му, който е причинил телесно увреждане на св. П. при опита да бъде задържан. От изложеното до тук се вижда, че с поведението си подсъдимият Х.И. не е изразил грубо нахалство или тежко оскърбление. Поради това хулиганските действия не могат да бъдат отнесени към квалифицирания състав и той не може да носи отговорност за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК.

Като прие, че с действията си подс. Х.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и поради изтеклата давност за наказателно преследване за това престъпление, не му наложи наказание. Деянието, за което подсъдимият е предаден на съд е извършено според прокуратурата на 26.03.2012 г. В разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК, се предвижда санкция лишаване от свобода от две години или пробация, както и обществено порицание. С оглед на това и съгласно нормата на чл. 81, ал. 3, вр.чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, наказателното преследване за такова деяние се изключва по давност след изтичане на период от седем години и шест месеца. Към 13.01.2020 г., т.е. към датата на постановяване на присъдата от настоящата инстанция, давностният срок е изтекъл.

Въз основа на това съдът прие, че за престъплението, за което подс. Х.И. е признат за виновен не са налице предпоставките за налага на наказание, поради погасяване на наказателната му отговорност по давност.

 

По вида и размера на наказанието на подс. И.И.:

За престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 от НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.

При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия И.И. съдът отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на деянието, за което е ангажирана наказателната му отговорност по настоящето дело, добрите му характеристични данни, както и изключително продължителния период, изминал от датата на деянието до датата на постановяване на присъдата от настоящия състав – почти осем години, която продължителност - извън рамките на всякакви разумни срокове, не може да бъде вменена във вина на подс. И.И..

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете данните за последващи противообществени прояви на подсъдимия, за които е бил освобождаван от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК, при това отново за престъпление против телесната неприкосновеност на гражданите, което говори, че настоящата проява на подс. И.И. не е инцидентна. Съдът отчете и процесуалното поведение на подсъдимия по време на провеждане на съдебното следствие, проявите на невъздържано поведение, прекъсване на свидетелите, което не бе преустановено и след отправяне на официално предупреждение от страна на председателя на съдебния състав. С това разпитът на част от свидетелите беше изключително затруднен и наложи предприемане на дисциплиниращи мерки.

Съдът прие, че за подс. И.И. по делото се събраха доказателства за наличието на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, най- вече с оглед изминалия изключително дълъг период от време от датата на деянието до постановяване на присъдата от настоящата съдебна инстанция, през което време подс. И.И. е бил с ограничени права на обвиняем и подсъдим. От друга страна съдебният състав прецени, че и най- лекото предвидено в закона наказание, предвидено за това престъпление се явява несъразмерно тежко с оглед самото деяние и най - вече с оглед личността на подсъдимия, която е била неосъждана към датата на извършване на деянието, за което е ангажирана наказателната му отговорност по настоящето дело. Ето защо съдебният състав прие, че при определяне на наказанието на подс. И.И. са налице основания за приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наложи на подсъдимия И.И. наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като прецени, че това наказание отговаря изцяло на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. При определяне размера на наказанието се съобрази наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като прие, че минимално предвидения размер на наказанието лишаване от свобода не би изпълнило в пълна степен целите на наказанието по чл.36 от НК.

Съдът отчита обстоятелството, че подсъдимият, към датата на извършване на деянието е бил неосъждан, не му е налагано наказание лишаване от свобода. С оглед на това обстоятелство и доколкото намира, че за поправянето на И.И. не е наложително да изтърпи наказанието, съдебният състав заключава, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

 

По гражданския иск:

На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия И.В.И. да заплати на И.А.Б. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща причинени от деянието неимуществени вреди. Поради изрично направено искане за присъждане на лихви, съдът присъди и законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 26.03.2020 година до окончателното й изплащане.

Освен наказателната, следва да се ангажира и гражданската отговорност на подсъдимия, тъй като предметът на гражданския иск в конкретния случай е отговорността за непозволено увреждане, а не друг вид гражданска отговорност. Гражданският иск е предявен от лице, което има право на обезщетение за неимуществени вреди – пострадал от престъплението.

Съдът намира, че гражданският иск е доказан по основание. Деликтът е настъпил от обективна страна и се явява пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия. Съдът намира, че предявеният от пострадалия Б. граждански иск е изцяло доказан, както по основание, така и по размер. В резултат на деянието пострадалият е претърпял значителни болки и страдания. В резултат на деянието се е наложило провеждането на три оперативни интервенции, всяка от които свързана освен със значителни болезнени изживявания, но и с дискомфорт при хранене и дишане, временна загуба на работоспособност. За да достигне до извода за размера на предявения граждански иск, съдът отчете и обстоятелството, че и към момента на постановяване на присъдата от настоящия съдебен състав, оздравителният процес, причинен от деянието на подс. И.И. не е приключил, като пострадалият Б. изпитва затруднения при дишане и сега – почти 8 години след деянието. С оглед изложеното, съдът уважи предявения граждански иск от гражданския ищец И.Б. срещу подсъдимия в пълния му предявен размер, като осъди подс. И.И. да заплати и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 400 (четиристотин) лева.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът прие, че подс. И.В.И. следва да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС направените по делото разноски за експертизи в размер на 3408,04 (три хиляди четиристотин и осем лева и четири стотинки) лева, както и разноските направени от гражданският ищец за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

На основание чл. 190, ал.2 от НПК подс. И.В.И. следва да заплати и по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист, в полза на държавата и по сметка на СГС.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               

 

Съдия при СГС: