ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260016,
14.01.2021 Година, Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен
съд, I търговски
състав
На
четиринадесети януари през двехиляди двадесет и първа година.
В
закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова
ч.т.д.№ 18 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 729, ал.3 ТЗ.
Постъпила е частна жалба от Н.А.П.
с адрес ****, представлявана от В.П. – директор на Д. „Д.в.“ против определение № 20975 от 17.11.2020г.,
постановено по т.д. № 4/2014г. по описа на Окръжен съд Смолян, с което е
оставено без уважение възражението на кредитора Н.А.П. срещу частична сметка №
5, обявена от синдика К.И. в ТР с № ************** от 26.08.2020г. и същата е
одобрена без корекции. Жалбоподателят не оспорва извода направен от съда по
несъстоятелността, че договора за цесия е съобщен на длъжника, като синдика е
уведомен за това, но твърди, че за да се ползва прехвърленото вземане с
привилегията на обезпечено вземане следва да бъде вписано в съответния регистър
и прехвърлянето на това вземане, аргумент, за което е чл. 26, ал.2, т.1 ЗОЗ. Заявява,
че с одобряване на списъка на приетите вземания и включване в него на вземането
на кредитор като обезпечено за последния не е отпаднало задължението да
извършва последващи действия по подновяване на залога, за да е противопоставим
на останалите кредитори на несъстоятелността. Оспорва извода на съда по
несъстоятелността, че нито синдика, нито съда могат да променят реда на
вземанията, привилегиите и обезпеченията в списъка на приетите вземания, който
е бил решаващия му мотив да остави без уважение депозираното от жалбоподателя
възражение и да одобри частична сметка № 5 без корекции.
Въз основа на изложеното
настоява съдът да отмени обжалваното определение и да бъде постановено ново
такова, с което сумата от 4504 лв., предвидена за прихващане на вземането на кредитора
„Л.Т.“ ЕООД да бъде внесена и разпределена за удовлетворяване на приетите
вземания по реда на чл. 721 ТЗ.
В частната жалба на Н.А.П. е
направено особено искане съдът да постанови спиране на изпълнението на
определение № 20975 от 17.11.2020г., постановено по т.д. № 4/2014г. по описа на
ХОС.
Ответниците по частните жалби
не са взели становище.
Съдът, след преценка на
изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:
Частната жалба на Н.А.П. е
постъпила в деловодството на ОС Смолян с вх. № 20203453 на 25.11.2020г., като е
изпратена по куриер на 24.11.2020г., а
акта, който е подложен на проверка с нея е обявен в ТРРЮЛНЦ на 17.11.2020г.
Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК във вр. чл.62, ал.2 ГПК вр. чл. 729, ал.2 ТЗ, налага извод за депозиране на частната жалба в
предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в
производството - кредитор, който е подал възражение в срока по чл. 728 ТЗ, което
е оставено без уважение и е насочена срещу акт, за който е предвиден
инстанционен контрол - чл. 729, ал.3 ТЗ. Всичко изложено до тук налага извод за
процесуална допустимост на частната жалбата.
Искането на Н.А.П.да бъде
постановено спиране изпълнението на обжалвания съдебен акт е неоснователно, тъй
като същия не подлежи на незабавно изпълнение, а съгласно чл. 729, ал.4 ТЗ
одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика т.е. на изпълнение
подлежи одобрена със стабилен съдебен акт сметка.
С обжалваният съдебен акт е
одобрена изготвената от синдика на „Т.“ ООД - в несъстоятелност частична сметка
№ 5 за сумата от 4504 лв., като погасяването е извършено по реда на чл. 717д,
ал.2 ТЗ чрез прихващане на обезпеченото вземане на кредитора „Л.Т.“ ЕООД.
Няма спор, че разпределената
сума е с произход продажба на вещи от имуществото на длъжника, предмет на
договор за особен залог и за обезпечаване вземанията на първоначалния кредитор У.Б.АД,
вписан в ЦРОЗ под № *************, № ************* и № *************.
Вземанията, които са обезпечени са прехвърлени от У.Б.АД с договор за цесия на
цесионера А.С.В. ЕАД, като цесията е вписана по партидата на залогодателя в
ЦРОЗ, но следващите договори за цесия, с които А.С.В. ЕАД е прехвърлила
вземанията на „Г.Х.С.“ АД и последния на „Л.Т.“ ЕООД не са вписани. Затова и
според възразилия кредитор привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ е отпаднала и липсата
й следва да бъде зачетена при изготвяне на частичната сметка, въпреки, че в
съставения и одобрен от съда списък вземането е прието като обезпечено.
Първоинстанционният съд е
приел възражението на кредитора Н.А.П. за неоснователно като е посочил, че съдебната
практика е категорична, че нито синдика при изготвяне на сметката за
разпределение, нито съда във фазата на одобряването й могат да внесат промени в
списъка на приетите вземания. Посочил е, че синдикът при изготвяне на частична
сметка № 5 за разпределение на сумите, получени от извършената продажба на
движими вещи от масата на несъстоятелност, предмет на особен залог, учреден за
обезпечаване вземането на кредитодателя по договор за кредит правилно е приел,
че това вземане се ползва с привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ и същото
предвид сключените договори за цесия, за които синдика е уведомен е преминало с
всички привилегии върху цесионера.
Не се спори, а се и
установява от представените по делото писмени доказателства, че по отношение на
продадените от синдика движими вещи, представляващи родово определени такива,
принадлежности към дърводелския цех в с. М. е вписан особен залог под № *************,
№ ************* и № ************* като обезпечение на вземането по договор за
банков кредит, сключен с У.Б.АД, както и че вземането на банката в размер на
2 328 523.44 лв. е прието като обезпечено и с ред на удовлетворяване
по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ и така е включено в списъка на приетите вземания.
Няма спор и, че договора за
цесия на обезпеченото вземане, с който У.Б.АД е прехвърлил същото на цесионера А.С.В.
ЕАД е вписан по партидата на
залогодателя в ЦРОЗ, но следващите договори за цесия, с които А.С.В. ЕАД е
прехвърлила вземанията на „Г.Х.С.“ АД и последния на „Л.Т.“ ЕООД не са вписани.
Изцяло следва да се съобразят
изложените от съда по несъстоятелността мотиви за неоснователност на наведеното
от кредитора Н.А.П. възражение срещу изготвената от синдика на „Т.“ ООД
частична сметка № 5. Съгласно разпоредбата на чл. 618 от ТЗ кредиторите
запазват в производството по несъстоятелност правата по даденото обезпечение,
което означава, че привилегията на вземането на обезпечен кредитор, с която той
е включен в списъка на приетите вземания следва да бъде зачетена, както от
синдика при изготвяне на сметката, така и от съда по несъстоятелността. При
изготвяне на сметката за разпределение вземанията следва да бъдат подредени по
реда, с който са включени в списъка на приетите вземания, който ред следва да
бъде зачетен и от съда по несъстоятелността в производството по одобряването й.
Видът на вземанията, обезпеченията и привилегиите се преценяват и зачитат към
момента на приемането им от синдика и одобряване на списъка от съда. След като
те са приети по смисъла на чл. 693 ТЗ при изготвяне на сметката за
разпределение от синдика и при одобряването й от съда следва да бъде зачетена
установената поредност на удовлетворяване с одобрения от съда списък на
приетите вземания. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.99, ал.2 ЗЗД,
която предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, ако не е уговорено
друго. В конкретният случай от представените договори за цесия не се установява
да е уговорено друго, поради което и следва да се приеме, че цедента е
прехвърлил вземането си, ведно с обезпеченията му по договор за особен залог.
Вярно е, че съгласно чл.26, ал.2, т.1 от ЗОЗ прехвърлянето на обезпеченото
вземане подлежи на вписване в ЦРОЗ, но вписването съгласно чл. 30 ЗОС има
единствено оповестително действие по отношение на третите лица. Вписването на
прехвърленото вземане в ЦРОЗ е от значение за легитимацията на кредитора при
евентуално пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, но не се отразява на
обстоятелството, че вземането, предявено и прието в производството по
несъстоятелност е обезпечено. Същественото е, че кредиторите на
несъстоятелността не са типични трети лица, ползващи се добросъвестно от
действието на вписванията в ЦРОЗ, а участници в производство, които са обвързани
от акт, установяващ реда на удовлетворяване на привилегирован кредитор, който е
противопоставил правата си с предявяване на обезпечението и ги е запазил по
отношение на тях с приемането на вземането му като обезпечено в списък одобрен
от съда, без значение, че това вземане е прехвърлено, след като в договора за
цесия противното не е прието.
Изводът е, че цесионера „Л.Т.“
ЕООД е обезпечен кредитор и вземането му следва да бъде удовлетворено по реда
на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ. До същия правен извод е стигнал и съда по
несъстоятелността на „Т.“ ООД, поради което и обжалвания негов съдебен акт
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното,
съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 20975 от 17.11.2020г., постановено по т.д. № 4/2014г. по описа на Окръжен съд
Смолян, с което след като е оставено без уважение възражението на кредитора Н.А.П.
срещу частична сметка № 5, обявена от синдика К.И. в ТР с № ************** от
26.08.2020г. и същата е одобрена без корекции.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: