Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 5010 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 20240043 от 30.10.2020
г., постановено по гр. д. № 36930/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 173 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове срещу М.В.Д. и Р.В.М. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на
сумата от по 74, 34 лв. за главница за доставена за периода м.10.2015 г. - м.04.2017
г. до топлоснабдения имот топлинна енергия, както и по 3, 39 лв. за извършено
дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба (27.06.2019 г.) до
окончателното им изплащане; за заплащане на сумата от по 16, 73 лв. - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. - 04.06.2019
г., както и за заплащане по 0, 81 лв. лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода 01.07.2016 г. - 04.06.2019 г. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца Т.С.“ ЕООД
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия в
качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„***********Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че принадлежността на
правото на собственост не е доказана по делото. Необоснован е изводът, че не е
доказана идентичност на имота, за който се твърди, че е ползвана топлинна
енергия и този, за който са представени доказателства, че е собствен на
ответниците. В нарушение на процесуалния закон решаващият съдът не е дал
изрични указания, че е необходимо да се установи идентичност не само на адреса,
но и на етажа и номера на апартамента. Поддържа, че представените по делото
доказателства установяват основателността на предявения иск. Моли съда да
отмени решението на СРС и уважи изцяло предявените искове. Претендира и
направените в производството разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба единствено от ответника М.В.Д., с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че доказателствената тежест е била правилно
разпределена с доклада по делото и на ищеца е указано кои факти следва да
установи. Обосновано решаващият съд е приел, че съвпадащите описания на имота
не са достатъчни да установят идентичност между апартамента, за който ищеца
твърди, че е доставяна топлинна енергия и този, за който са представени
доказателства за собственост. Счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй
като не е сключен договор за доставка на топлинна енергия, нито за дялово
разпределение, както и в имота липсват отоплителни тела. В условията на
евентуалност поддържа възражението си за изтекла погасителна давност. Моли съда
да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените разноски.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците В.М.Д., Р.В.М. и М.В.Д. са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в
гр. София, ул. ********, с абонатен № 031103. С влязло в сила определение № 31105/03.02.2020г. производството по делото е прекратено по
отношение на ответника В.М.Д. поради недопустимост на исковете. С молба -
уточнение от 14.11.2019 г. ищецът е уточнил предявения иска, като моли съда да
постанови решение, с което да осъди Р.В.М. и М.В.Д. да му заплатят всеки от тях
по 74, 34 лв. за главница
за доставена за периода м.10.2015 г. - м.04.2017г. до топлоснабдения имот
топлинна енергия, както и по 3, 39 лв.
за извършено дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2017
г., ведно със законната лихва върху
сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане; да заплатят
всеки от тях по 16, 73 лв. -
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. - 04.06.2019 г., както и лихва за
забава върху сумата за дялово разпределение в размер на по 0, 81 лв. за периода 01.07.2016
г. - 04.06.2019 г. Претендира и сторените по делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват предявения иск. Твърдят,
че не са сключили договор за доставка на топлинна енергия, нито за дялово
разпределение, нито са подавали заявление за ползване на топлинна енергия, за
откриване на абонатен номер и др. Също така в процесния имот липсват
отоплителни тела, което води до липса на доставка на топлинна енергия. Не е
сключен договор за дялово разпределение. В.М. **** е отказал да подпише
протокола от 25.07.2002 г. от общото събрание на етажната собственост на същата
сграда за вземане на решение за подписване на договор за топлинно счетоводство
и за дялово разпределение. Считат, че цената на начислената топлинна енергия и
на дяловото разпределение са неправилно начислени. Поддържат, че не дължат
претендираните суми, тъй като не са ползвали топлинна енергия, както и не са
дали съгласие за дялово разпределение. В условията на евентуалност са направили
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за
главница и лихви. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
Видно
от представения нотариален акт за собственост върху апартамент, построен върху
земя на ЖСК „И.“ на 04.04.1961 г. В.М.Д. и П.М.Д.са признати за собственици на
апартамент, находящ се в гр. София, ул. ********на
трети надпартерен етаж.
От представеното
удостоверение изх. № 68-00-768/25.08.2019 г., издадено от „Географска
информационна система – София“ ЕООД се установява, че горепосочената сграда с
адрес ул. „********понастоящем е със следния адрес: ул. „********.
Видно от
приетото по делото удостоверение за наследници ответниците Р.М. и М.Д. са
синове на П.Д.. Съгласно изготвената справката от НБДН от СРС Р.М. има
постоянен и настоящ адрес ***.
От представения протокол от проведено на 25.07.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******** (л. 16-17 от делото на СРС), се установи, че етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. Съставен
е и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили
горното решение. Един от посочените собственици на обекти в сградата е В.М.Д.,
за чиито апартамент е посочен абонатен номер 31103, но който е отказал да
подпише протокола.
На 13.08.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ул. „********, по силата на който дружеството
се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане
на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната
топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД
за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са приети констативни протоколи, съставени на основание чл.593 ГПК от М.Г., нотариус с район на действие СРС, вписана под № 622 в регистъра на
НК, съгласно които е осигурен интернет - достъп до съхраняваните в масивите на
ищеца индивидуални партиди на клиенти на ищеца, като на случаен принцип са
избрани абонатни номера и е констатирано, че за тях са видни данни по изготвени
фактури за изразходвана енергия за период 01.04.2014 г. - 30.06.2016 г.
От
заключението на вещото лице инж. Т.К.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническа експертиза се установява, че измерването на потребеното количество
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.
„******** през периода м.10.2015 г. – м.04.2017 г. е извършвано от общ
топломер, който е от търговски тип. Измервателното средство включва
разходомерна част, изчислителен блок и 2 бр. термопреобразуватели. Всеки от
тези елементи е преминал задължителни проверки. Общият топломер в абонатната
станция е преминал изискуемите метеорологични проверки и не е установено същият
да не е технически изправен. Данните от общия топломер в абонатната станция на
сградата на ул. „******** са снемани към 24 часа на последния ден от месеца,
съгласно правилата. Количествата енергия са реално доставени и потребени от
етажната собственост. Отчетената топлинна енергия е разлика между „ново“ и
„старо“ показание на топломера. Разпределената
енергия съответства на отчетената в абонатната станция след намаляване с
технологичните разходи. Дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данните от уредите за
сградата и имота. Вещото лице е констатирало, че за процесния имот е
изчислявана топлинна енергия за отопление на баня с щранг – лира на мощност и
за сградна инсталация. Апартаментът е описан като необитаем и не ползва
топлинна енергия за подгряване на топла вода. За имота са представени 1 бр. редовен
отчет и 1 бр. констативен протокол за липса на достъп за 2017 г. За исковия
период фирмата за дялово разпределение е изготвила изравнителни сметки, с които
е установена сума за доплащане в размер на + 8, 39 лв. за периода 05.2015 г. - 04.2016
г. и + 4, 55 лв. за периода 05.2016 г. - 04.2017 г. Задълженията за дялово
разпределение възлизат на 308, 94 лв. за целия период от 05.2015 г. до 04.2017
г., от които: 161, 15 лв. са за периода 05.2016 г. – 04.2017 г., а остатъкът от
147, 79 лв. е за предходния период (м.05.2015 г. – м.04.2016 г.). В сумата от
308, 94 лв. са включени начисленията по фактури, които възлизат на 296 лв.,
както и сумите за изравняване в общ
размер на 12, 94 лв. Извършените измервания в абонатната станция, начисления по
фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия
за процесния имот с абонатен № 31103 са в съответствие с изискванията на
действащата Наредба за топлоснабдяването и цените на топлинната енергия за
процесния период. За сметка на топлопреносното дружество са отчислявани
технологични разходи за абонатната станция, в размер съгласно данните за
подгревателите от производителя и във връзка с нормативните изисквания.
По
делото са представени изготвените изравнителни сметки на исковия период, които са
съобразени от вещото лице при изпълнение на възложената от съда задача.
Пред
СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Д..
Съгласно изготвеното експертно заключение неплатените фактури за процесния
период от м.10.2015 г. до м. 04.2017 г. възлизат на общо 381, 12 лв., от които:
297, 39 лв. - главници за отопление, 13, 56 лв. – главница за дялово
разпределение, 66, 92 лв. – лихва върху главницата за отопление и 3, 25 лв. -
лихва върху главницата за дяловото разпределение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Жалбоподателят оспорва качеството си клиент на топлинна енергия като
твърди, че не е сключвал договор с ищеца и не е ползвал топлинна енергия в
процесния имот, в който липсвали отоплителни тела.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът
свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови
нужди с качеството им на собственици на топлоснабден имот. В хода на
първоинстанционното производство ответниците не са оспорили, че са собственици
на имота, а са оспорили качеството си клиенти на топлинна енергия, тъй като не
са сключили договор с ищеца и не са ползвали топлинна енергия.
За
принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот ищецът
е ангажирал писмени доказателства по делото, обсъдени по-горе, от които се
установи, че на 04.04.1961 г. В.М.Д. и П.М.Д.са
признати за собственици на апартамент, находящ се в гр. София, ул. ********на трети надпартерен етаж. В
документът за собственост не са посочени дялове в собствеността, поради което
на основание чл.30, ал.2 ЗС, те се считат равни, т. е. по 1/2 ид. ч. Ответниците са
синове на П.Д., поради което и на основание чл.5, ал.1 ЗН те са придобили в
резултат на наследяване по 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху процесния
апартамент.
Съгласно издаденото от „Географска информационна система –
София“ ЕООД удостоверение сградата, която към 1961 г. е била с адрес ул. „********понастоящем е с адрес: ул. „********.
Наличието на отбелязване в удостоверението, че сградата е многофамилна, не води
до обоснован извод, че същата има повече от един вход. Липсват и доказателства
в тази насока - в протокола от проведеното общо събрание на етажните
собственици не е посочен вход, такъв не е посочен и в изготвената справката от
НБДН. В представения по делото нотариалният акт е посочено, че апартаментът се
намира на трети, надпартерен етаж, което е равнозначно на четвърти етаж. Следва
да се съобрази и обстоятелството, че съсобственикът В.М.Д., който е придобил
заедно с наследодателката на ответниците апартамента на ул. „********трети
надпартерен етаж, понастоящем ул. „********, четвърти етаж, съгласно
нотариалния акт от 1961 г., е посочен като собственик на обект в тази сградата
с абонатен номер, който съвпада с посочения в исковата молба - 031103.
При
извършване на обоснована преценка относно установените по делото факти и
обстоятелства, релевантни за спорното право, следва да се съобразят направените
оспорвания от ответниците с писмения отговор на исковата молба. Същите не са
заявили оспорване принадлежността на правото на собственост по отношение на
процесния имот, нито са възразили за липсата на идентичност между имота, на
който се установява, че са собственици и този, за който „Т.С.“ ЕАД претендира
заплащане на суми за доставяна топлинна енергия. Възражението им, че не са
клиенти на топлинна енергия, се основава
на това, че липсва сключен договор между страните, както и отоплителните тела
са демонтирани в имота, но не е заявено оспорване на обстоятелството, че са съсобственици
на процесния топлоснабден имот. При липса на спор между страните относно това
обстоятелство, недопустимо е такъв да се въвежда от съда с постановеното
съдебно решение.
По
изложените съображения, с оглед направените от ответниците оспорвания и ангажираните
по делото доказателства, въззивният съд счита, че ответниците са съсобственици
на процесния апартамент при дялове от по 1/4 ид. ч. за всеки от тях. С оглед на това,
същите се явяват клиенти на топлинна енергия през исковия период.
Нормата на чл.150,
ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“
и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани
във вестник „Монитор“, в сила от 11.08.2016 г.
Разпоредбата
на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и
не установява да са упражнили това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги е приели.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот. За съществуването на облигационно
правоотношение между страните няма значение дали лицето реално е ползвало
топлоснабдения имот или не. Ето защо не е необходимо ангажирането на
доказателства от ищца в тази насока.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За
установяване стойността на реално доставената топлинна енергия през исковия период
в производството пред СРС е допуснато изслушването на съдебно - техническа
експертиза. Същата е изготвена въз основа на приложените по делото и
допълнително изискани документи, като вещото лице е дало заключение относно
потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в съответствие
с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е
извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба. От експертното заключение се установи, че за процесния
топлоснабден имот е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и
сградна инсталация, като нейната стойност е определена съобразно нормативните
изисквания. Експертното заключение не е оспорено от страните, като
жалбоподателят не е ангажирал пред първата и въззивната инстанция
доказателства, които да разколебаят или опровергаят изводите на вещото лице
относно доставеното количество топлинна енергия до процесния имот през исковия
период. Ето защо съдът изцяло възприема изводите на вещото лице по изслушаната
съдебно – техническа експертиза.
Стойността на реално потребената
топлинна енергия за исковия период възлиза на 308, 94 лв. – главница за
потребена топлинна енергия и 13, 56 лв. – главница за
дялово разпределение. Ищецът претендира сумата от 297, 39 лв. за топлинна
енергия, поради което и с оглед установения принцип на диспозитивното начало в
гражданския процес, следва да се съобрази претендираната от ищеца сума. Предвид
участието на ответниците в съсобствеността, всеки от тях отговаря за 1/4 от
посочените суми: по 74, 34 лв. за главница за доставена за периода
м.10.2015 г. - м.04.2017 г. до топлоснабдения имот топлинна енергия, както и по
3, 39 лв. за извършено дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2017
г.
Във въззивната жалба ответниците
поддържат възражението си за изтекла погасителна давност, направено с писмения отговор
на исковата молба.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер.
Исковият период, за който ищеца
претендира дължими вземания с е м.10.2015 г. – м.04.2017 г.
За периода м.05.2014 г. – м.05.2016
г. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от
ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интернет страницата си относно процесния абонатен номер, а и
липсват признания за това от насрещната страна, поради което и на основание
чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Представените по делото констативни протоколи,
съставени по реда на чл.593 ГПК, не се отнасят за процесния абонатен номер и
въз основа на тях не може да се направят обосновани изводи за релевантни за
спорното право факти.
Тъй като настоящият иск е предявен на
27.06.2019 г., към този момент е изтекла погасителната давност за вземания,
станали изискуеми преди 27.06.2016 г. Давността за вземането за м.05.2016 г. е
започнала да тече от 01.06.2016 г. и е изтекла към 01.06.2019 г. т. е. преди завеждане
на делото на 27.06.2018 г. Давността за следващия м.06.2016 г. обаче е
започнала да тече на 01.07.2016 г., поради което не е изтекла към момента на завеждане
на делото. С оглед на това вземанията за периода м.06.2016 г. – м.04.2017 г. не
са погасени по давност, а за периода м.10.2015 г. – м.05.2016 г. са покрити от
изтекла погасителна давност. Стойността на топлинната енергия за периода
м.06.2016 г. - м.04.2017 г., възлиза на 149, 62 лв., съгласно изслушаните по
делото експертизи и фактура **********/31.07.2017 г. Ответниците дължат по 37,
40 лв., съобразно участието си в съсобствеността.
Задължението
на ответниците е парично и за периода на своята забава същите дължат
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
купувача. Ето защо при тази редакция на общите условия, за да се постави
клиентът на топлинна енергия за битови нужди в забава, е необходимо
установяване момента на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищеца.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Ето защо за вземанията за топлинна енергия за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2017
г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия
от страна на жалбоподателя, за да се поставят клиентите в забава.
По
изложените съображения и на основание чл.162 ГПК въззивният съд счита, че
размерът на лихвата за забава за периода 15.09.2017 г. – 04.06.2019 г. върху
дължимата топлинна енергия за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2017 г. възлиза на 26,
10 лв., от която ответниците дължат по 6, 52 лв., съобразно участието си в
собствеността.
По силата на
чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
В чл.36 от
Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора
от 29.07.2015 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД, страните са договорили
заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз
основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Уговорено
е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до септември
следващата година.
Общият
размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.05.2016 г. -
м.04.2017 г. възлиза на сумата от 13, 56 лв., съгласно заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза.
Предвид
обстоятелството, че погасени по давност са вземанията, станали изискуеми преди
27.06.2016 г., вземането за м.05.2016 г. в размер на 1, 13 лв.е покрито от
изтекла погасителна давност. Непогасени по давност са вземанията за периода м.06.2016
г. - м.04.2017 г. в размер на 12, 43 лв. От тази сума ответниците дължат сумата
от 3, 11 лв., съобразно участието си в съсобствеността.
Съдът
намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение не се
дължи, доколкото в общите условия на ищеца не е предвиден ред за заплащането
му, както и не са ангажирани доказателства по делото, че длъжникът е поставен в
забава.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Р.В.М. и М.В.Д.
искове за сумата от по 37, 40 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.06.2016 г. - м.04.2017 г.; сумата от по 6, 53 лв.
мораторна лихва главницата за доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. - 04.06.2019 г., сумата от по 3, 11
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 30.06.2017
г. - м.04.2017 г., като исковете се уважат в посочената част. В останалата част
решението следва да се потвърди.
По разноските по производството:
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 123, 44 лв. - сторени разноски във въззивното производство по
съразмерност, както и сумата от 104, 29 лв. – сторени разноски в производството
пред СРС, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът
по жалбата М.В.Д. не е ангажирал доказателства относно сторените във въззивното
производство разноски, поради което такива не следва да се присъждат. В
производството пред СРС ответниците не претендират присъждане на разноски.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 20240043 от 30.10.2020 г., постановено по гр. д.
№ 36930/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 173 състав., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу М.В.Д., ЕГН ********** и Р.В.М., ЕГН ********** – за заплащане от всеки
един от тях на сумата по 37, 40 (тридесет
и седем лева и четиридесет стотинки) лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 8, находящ се в гр. София,
ул. ********, с абонатен № 031103, за периода м.06.2016 г. - м.04.2017 г.; по 6, 53 (шест лева и петдесет и три
стотинки) лв. - мораторна лихва главницата за
доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 04.06.2019 г., по 3, 11 (три лева и единадесет стотинки) лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 30.06.2016 г. - м.04.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.В.М., ЕГН **********, с адрес *** и
М.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********и съдебен адрес *** – адв. С.В.К.,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, да заплатят
всеки един от тях сумата от по 37, 40 (тридесет
и седем лева и четиридесет стотинки) лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 8, находящ се в гр. София,
ул. ********, с абонатен № 031103, за периода м.06.2016 г. - м.04.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 27.06.2019 г. до окончателното изплащане;
сумата по 6, 53 (шест лева и
петдесет и три стотинки) лв.
мораторна лихва главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017
г. - 04.06.2019 г., сумата по 3, 11 (три
лева и единадесет стотинки) лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2016 г. -
м.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2019 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20240043 от 30.10.2020 г., постановено по гр. д.
№ 36930/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 173 състав г., В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Р.В.М., ЕГН ********** с адрес *** и
М.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********и съдебен адрес *** – адв. С.В.К.,
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК, сумата от 123, 44 (сто двадесет
и три лева и четиридесет и четири стотинки) лв. – сторени разноски във
въззивното производство по съразмерност, както и сумата от 104, 29 (сто и четири лева и двадесет и девет стотинки) лв. – сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.