РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Пазарджик, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20225200900036 по описа за 2022 година
Предявени са иск с правно основание чл.252,ал.1, т.4 ТЗ, съединен с
евентуален иск по чл.252, ал.1, т.6 ТЗ
Производството по делото е образувано по искова молба на ОП-
Пазарджик против „А.А.Е.И.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул. „Н. Р.“ № ***.
В обстоятелствената част на молбата се твърди, че ответното ЕАД е с
едностепенна система на управление и се управлява от общо събрание на
акционерите (ОСА) и съвет на директорите (СД). Капиталът му в размер на
50000 лв. бил разпределен на 5 000 бр. акции с номинална стойност от 10 лв.
При учредяване на дружеството били издадени 5000 бр. акции на приносител,
като чл.9 от Устава допускал емитирането както на поименни, така и на акции
на приносител.
Изложени са съображения, че съгласно §11, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към
ЗИТЗ (ДВ бр. 88/2018 г. в сила от 23.10.2018г.) дружествата, които са издали
акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения, са
задължени в 9-месечен срок от влизането на закона в сила, т.е. до 23.07.2019
г. да изменят уставите си, като предвидят, че акциите им са поименни, да
заменят акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения
с поименни акции, да започнат да водят книги за акционерите, да заявят
1
вписване промените и да представят за обявяване изменените устави в
ТРРЮЛНЦ. От друга страна според текста на §13, ал.1 от ПЗР на ЗИД ТЗ,
търговските дружества, които не изпълнят задълженията си по §11 и нямат
висящо производство по вписване на промени, подлежат на прекратяване по
реда на чл. 252 ал.1, т.4 от ТЗ.
Ответното „А.А.Е.И.“ ЕАД не е извършило съответната промяна в
предвидения от закона срок, не е изменило устава си и не заявило за вписване
в ТРРЮЛНЦ същите обстоятелства. Изведен е извод, че по този начин
дейността на ЕАД преследвала забранени от закона цели, което налагало
прекратяване на дружеството.
Отделно в ИМ са изложени и обстоятелства, че последната дата за
вписване на обстоятелства по партидата на дружеството била 23.06.2011 г.,
след който момент дружеството се преобразувало в ЕАД, а като собственик
на капитала бил вписан „Е.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр.П..
Съобразно последните вписвания по партидата на „А.А.Е.И.“ ЕАД, съвета на
директорите на дружеството се състоял от трима членове: С. С. М., Р. А. Ч. и
„Д.“ ЕООД, представлявано от С. С. М.. Последният обаче *** на *** г., след
което и до настоящия момент, т.е. повече от шест месеца в СД нямало вписан
нов член. Освен това с Решение № 133/01.03.2018 г. по т.д. № 120/2018 г. на
ПзОС била прекратена дейността и било открито производство по ликвидация
и по отношение на другия член на СД - „Д.“ ЕООД. Предвид на изложеното се
твърди, че ответното ЕАД нямало действащ СД и след като в продължение на
6 месеца броят на членовете на СД е бил по-малък от предвидения в закона
минимум, на отделно основание по реда на чл.252, ал.1, т. 6 ТЗ дружеството
също подлежи на прекратяване.
Искането е съдът да постанови решение, с което да прекрати „А.А.Е.И.“
ЕАД, ЕИК ****.
Тъй като са заявени две различни основания за прекратяване на
ответното ЕАД, а именно – на основание чл. 252, ал. 1, т. 4 от ТЗ вр. § 13, ал. 1
ПЗР към ТЗ (ДВ, бр. 88/2018 г.) с оглед неизпълнение на задължение на
дружеството по § 11 от ПЗР на ТЗ (ДВ, бр. 88/2018 г.), както и на основание
чл. 252, ал. 1, т. 6 от ТЗ - с оглед броя на членовете на СД на дружеството под
предвидения в закона минимум, с Разпореждане № 141/16.03.2022 г., след
указания от решаващия състав на съда, е уточнено от ищеца с молба вх. №
2
1913/23.03.2022 г., че предявените искове, са съединени за разглеждане в
процеса при условията на евентуалност, като претенцията по чл. 252, ал. 1, т.
4 от ТЗ е главна, а втората - по чл. 252, ал. 1, т. 6 от ТЗ - евентуална.
Към молбата са представени писмени доказателства.
В срока ответника не е подаден писмен отговор със становище по така
предявеният иск. След изпълнение на процедурата по чл.367 ал.1 от ГПК за
връчване на препис от исковата молба с доказателствата на адреса на
дружество – ответник, в законния срок не е постъпил отговор. Връчването е
прието за редовно извършено при спазване условията на чл.50, ал.2 ГПК.
С Определение № 128/20.04.2022 г. съдът е приел, че са налице
предпоставките за разглеждане на спора по реда на чл.376 ГПК, като е
предоставил на страните възможност да представят писмени защити и
реплики и е определил, че ще постанови решението си на 19.05.2022 г., от
която дата ще тече срока за обжалването му.
В предоставения срок по чл. 376, ал.1 ГПК от страните по делото не са
подадени писмени защити.
След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване
доводите на страните, решаващия съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът намира че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл.252,
ал.1, т.4 ТЗ, при която предявения главен иск следва да бъде уважен.
Със Закона за изменение на ТЗ, обн. в ВД, бр. 88 от 23.10.2018 г., в сила
от 23.10.2018 г. (ЗИТ3) e направена промяна на правната уредба на видовете
акции, на които може да бъде разделен капитала на едно АД като е отменена
възможността за съществуване на акциите на приносител, като с новата
редакция на чл.178, ал.1 ТЗ, считано от 23.10.2018 г. наличните акции на
акционерните дружества могат да бъдат само поименни. Според текста на §
11, ал.2 от ПЗР на ЗИТЗ (обн. ДВ, бр.88 от 2018 г.) законодателят е
регламентирал срока и реда, по който дружествата, които са издали акции на
приносител или заместващи този вид акции временни удостоверения, трябва
да извършат съответните промени в капитала си предвид така въведените
изменения на ТЗ. Въведени са задължения за всички АД, издали акции на
приносител или заместващи ги временни удостоверения в 9-месечен срок от
3
влизането на закона в сила, т. е. в срока от 23.10.2018 г. до 23.07.2019 г., да
изменят уставите си, като предвидят, че акциите им са само поименни, да
заменят акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения
с поименни акции, да започнат да водят книги за акционерите, да заявят за
вписване в ТРРЮЛНЦ тези промени и да представят за обявяване в
търговския регистър изменените устави.
От направената служебна справка относно вписванията в ТРРЮЛНЦ,
извършени по партидата на „А.А.Е.И.“ ЕАД, ЕИК ****, се установява, че при
учредяване на дружеството капиталът му е бил разделен на 5000 бр. акции на
приносител. Констатира се също така и че до изтичане на определения
съгласно § 11 ПЗР на ЗИ ТЗ, ДВ бр. 88/2018 г. 9-месечен срок, т.е до
23.07.2019 г., в т.ч. и до настоящия момент, от страна на дружеството не са
изпълнени задълженията да бъде изменен устава, да се заменят акциите на
приносител или заместващите ги временни удостоверения с поименни акции,
да започне да се води книга на акционерите, както и да бъдат заявени в
ТРРЮЛНЦ за вписване съответните изменения, т.е. да е налице висящо
производство по заявление за вписване на същите промени.
Ето защо и според настоящата инстанция са налице предпоставките
на §13, ал.1 ПЗР на ЗИ ТЗ, ДВ бр.88/2018 г., предвиждащи като санкция в
тази хипотеза прекратяване на ответното дружество по реда на чл.252, ал.1,
т.4 ТЗ.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявената евентуална претенция по реда на чл.252, ал.1, т.6 ТЗ.
Ще следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да се осъди ответното
дружество да заплати по сметка на ПзОС разноските по делото за ДТ в размер
на 50 лв.
При прекратяване на дружеството по този ред се извършва ликвидация
по аргумент от разпоредбата на чл.266, ал.1 от ТЗ.
Воден от горното и на основание чл.252, ал.1, т.4 ТЗ Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА търговско дружество „А.А.Е.И.“ ЕАД, ЕИК ****, със
4
седалище и адрес на управление гр.П., ул. „Н. Р.“ №**.
ОСЪЖДА „А.А.Е.И.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул. „Н. Р.“ № ***, да заплати по сметка на Окръжен съд-
Пазарджик държавна такса по делото в размер на 50 лева (петдесет лева)
като при липса на доброволно изпълнение на това задължение дружеството
дължи и сумата от 5 лева (пет лева) - разноски за издаване на изпълнителен
лист, което се извършва служебно от съда.
На основание чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ, след влизане в сила на съдебното
решение, препис от него служебно да се изпрати на Агенция по вписвания-
гр.София за вписване на прекратяването по партидата на дружеството и за
откриване на производство по ликвидация.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от датата на постановяването му - 19.05.2022 г.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5