Решение по дело №1310/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на М. Г. К. [ЕГН] от [населено място], [улица]общ. Сопот, обл. Пловдив, чрез адв. Л. Н. от АК – Пловдив, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ** против Решение № 536/ 22.04.2024 г., постановено по НАХД № 2446/ 2023 г., по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП №442а-197/ 22 от 07.04.2023 г. на началник сектор „ОП“ ІV РУ към ОД на МВР – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.

В жалбата са наведени като касационни основания за оспорване – неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и немотивираност на въззивното съдебно решение, като при тълкуване се извежда – необоснованост на съдебния акт.

В съдебно заседание по делото, касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „ОП“ ІV РУ към ОД на МВР - Варна, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за основателност на касационната жалба и пледира решението да бъде отменено, като бъде отменено и НП, тъй като по делото не са установени факти, относими към някоя от хипотезите на нарушението по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК. От друга страна липсват доказателства за виновно поведение на нарушителя.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил НП на – началник сектор „ОП“ ІV РУ към ОД на МВР – Варна, с което на касатора М. К. от [населено място] за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК е наложено адм. наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 09.08.2022г. между 10:00 и 15:00 ч. в к.к. ‚**“ [населено място], област Варна въззивникът е бил паркирал собствения си лек автомобил [Марка] МЛ 270 с рег. номер [рег. номер] върху крайбрежната и плажна ивица и дюните в границите на морски плаж *** – север в поземлен имот с идент. *** по КККР на землището на [населено място]. Нарушението е било установено от служители на Министерството на туризма, по време на проверка на защитена зона и било документирано в Констативен протокол № 016314/09.08.2022г. Извикан е бил полицейски екип, част от който е бил св. Ц. М., който издал спрямо касатора К. АУАН за допуснато нарушение нарушени e на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, като последствие въз основа на така издадения АУАН било издадено и процесното НП, с което на К. за нарушениe на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК е било наложено адм.наказание по чл. 30, ал. 3 ЗУЧК „глоба“ в размер [рег. номер].

От правна страна въззивният съд е намерил, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законово установения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество. Наказателното постановление на началника група на Сектор „ПП” при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган. Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП. При цялостната проверка на оспореното НП, съдебният състав не е констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описанието на нарушението. В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. По отношение на възражението, че мястото на нарушението било описано с два планоснимачни номера на поземлени имоти, което представлявало неяснота, съдът не е споделил направеното възражение, тъй като двамата имота индикират границите на морски плаж „** – север“ и не само, че не водят до объркване, а напротив описват по изискуемия начин мястото на извършване на нарушението. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на АНО изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното адм. нарушение.

Що се отнася до материално-правната законосъобразност на издаденото постановление, съдебният състав е намерил, че от събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, посредством преки и косвени доказателства, че касатора К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, за което била ангажирана административно-наказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са и показанията на свидетелите, които съдът е кредитирал, като на практика фактът на паркирането в защитената зона, не се оспорва и от касатора. Нарушението е квалифицирано по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК: „Забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.“ Колкото до твърдението на въззивника, че не била поставена указателна табела указваща защитената територия попадаща в границите на зона "А", зона "Б", в конкретния случай защитена зона по Натура 2000, Камчийска планина, такива доказателства по делото за липсата на табели не бяха представени. АНО е ангажирал доказателства в преписката по делото за наличието на предприети действия по поставянето на табели с надписи за забранено паркиране на процесната територия с писмо с изх. № Т-08- 00367/21.10.2022г. от Министерство на туризма до министъра на околната среда и водите и до Областния управител на област Варна.

По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 30, ал.3 от ЗУЧК. Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в минимален размер предвиден от законодателя, а именно - 1000 лв. Съгласно чл.30, ал.3 от ЗУЧК, който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в 4 границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба [рег. номер] 3000 лв. или с имуществена санкция [рег. номер] 5000 лв.“

Съдът е намерил, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на касатора, е свързано с паркиране в зона, която според ЗУЧК е с режим на особена териториално-устройствена защита. Територии с особена териториално-устройствена защита са защитените територии за природозащита, за културно-историческа защита, свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово снабдяване и около водоизточниците на минерални води – публична държавна собственост, както и други територии със специфична характеристика, чиито режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони /т.напр. високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие и др./ Съответно обективираното нарушение, а именно паркирането в такава зона накърнява обществените отношения, които защитават териториалното устройство.

Основното възражение на касатора е било свързано с отсъствието на указателна табела в разглеждания период, дори да отговаря на истината не следва да извинява неговото поведение, доколкото същият е имал механизъм да проучи предварително какъв е обхвата на защитената зона и едва след като се убеди в това, че автомобилът му не попада в нея да го паркира. Действително паркирането в близост до плажната алея спестява много усилия, но води до негативни ефекти върху околната среда, които не следва да се оставят без последствия и за които законодателят е предвидил да се полагат грижи, поради което и нарушението не разкрива белезите на такова с ниска обществена опасност и/или укоримост.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Настоящата инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение, а нарушението е безспорно установено, поради което всички възражения на касационния жалбоподател са неоснователни.

Въз основа на установените по делото факти, въззивният съд при правилно приложение на процесуалния и материалния закон обосновано е приел, че касационният жалбоподател е извършил административното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му с налагане на административно наказание.

Наложеното на нарушителя адм.наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК – глоба в размер на 1000 лева, който размер е към минималния, установен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

Не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието.

По отношение на наведените пред настоящата съдебна инстанция възражения, съдът намира че същите касаят необосноваността на постановения въззивен съдебен акт. Необосноваността не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция и следователно същата не дължи произнасяне по тях.

С оглед изложените съображения, съдът намира оспореното решение на Районен съд-Варна за валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход от оспорването съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 536 от 22.04.2024 г. по нахд № 20233110202446/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.