ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1750
гр. Варна, 09.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Й.ова
като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело №
20223110106171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 1817/10.01.2023 г. от ищеца С. К. М., чрез адв. Й. А., с
искане постановеното по делото решение № 3880/08.12.2022 г. да бъде изменено в частта за
разноските, като на страната бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в
неговата цялост, предвид извършеното редуциране на същото. Намира, че размера на
възнаграждението не е прекомерен, а в минимален такъв, поради което и не е следвало
направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде уважавано.
В предоставения на ответната страна едноседмичен срок, същата е депозирала отговор,
в който е застъпено становище за неоснователност на така депозираната молба. Изложено е,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, обуславящи дължимостта на
възнаграждение за процесуалния представител на ищеца над минималния такъв.
Съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за процесуално допустима. Същата е депозирана
в срока за това, от страна, притежаваща нужната процесуална легитиминация, при
представен списък по чл. 80 ГПК, съобразно разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 6/2013г.,
постановено по т.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, предпоставящи допустимостта на искането.
Разгледана по същество, същата се явява и основателна по следните съображения:
С решение № 3880/08.12.2022 г. съдът е уважил претенцията на ищеца, като е осъдил
ответното дружество да заплати сумата от 2 010,91 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат от застрахователно събитие. Предвид изхода от
спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца са присъдени и сторените от същия
разноски в производството. Съобразно направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,
същото е редуцирано от претендираните 600 лв. до 500 лв. /с ДДС/.
При определяне минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение
приложение следва да намери Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в последната й редакция от 2022 г., влязла в сила на
08.11.2022 г. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, подписан на
14.11.2022 г., в който е посочено, че уговореното и заплатено в брой възнаграждение е в
размер на 600 лв.
Предвид цената на иска, приложимата разпоредба за определяне размера на
минималното адвокатско възнаграждение се явява чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, като същото
е в размер на 501,09 лв. Доколкото по делото са представени доказателства, че адв. А. е
регистриран по ЗДДС, то към така определената сума, представляваща минимално
дължимата за осъщественото представителство, следва да бъде прибавено и ДДС от 20 %,
като по този начин общо дължимото възнаграждение е в размер на 601,61 лв. Предвид
факта, че е претендирано такова от 600 лв., тоест под минимума, искането на ищеца за
присъждане на сторените от същия разноски е следва да бъде уважено в цялост.
1
Така мотивиран, съдът намира, че постановеното по делото решение следва да бъде
изменено, като в полза на ищцовата страна бъде присъдена изцяло претендираната сума за
сторени разноски в производството от 1 280,44 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 3880/08.12.2022 г., постановено по гр.д. № 6171/2022 г. по описа
на ВРС, 12 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗАД „* със седалище и адрес на
управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на С. К. М., ЕГН **********, адрес: гр.*сумата от още 100
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2