Присъда по дело №248/2019 на Районен съд - Видин

МОТИВИ към присъда № 315 по НОХД №248 по описа на Районен  съд- Видин за две хиляди и деветнадесета година

---------------------------------------------------------------------------

      

 Делото е образувано по внесен в Съда обвинителен акт на Районна прокуратура- Видин с който е повдигнато обвинение против:

Т.Г.С., родена на ***г***, българка, българско гражданство, вдовица, осъждана, висше образование, месторабота: безработна, адрес: с.Славянци, общ.Сунгурларе, обл.Бургас, ул."Детелина" № 4 с ЕГН-**********,

 

ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

На 07.12.2018г. на ГКПП- Дунав мост Видин-Калафат,    направила опит да излезе през границата на страната от Р.България в Р.Румъния, без разрешение   на   надлежните   органи   на   властта   и   престъплението   остава недовършено поради независими от волята й причини, намеса на служители от ГКПП-Видин- Дунав мост II - престъпление по чл. 279, ал. 1 във вр. с чл.18,
ал.1 от НК.

На 07.12.2018г. на ГКПП- Дунав мост Видин-Калафат, при излизане от страната и извършване на гранична проверка, противозаконно си е служила с официален документ - българска лична карта № *********, издадена на 21.04.2009г. от МВР-Бургас, на името на Н.Д.Г., род. На ***г***, издаден за друго лице, с цел да се заблуди длъжностно лице - граничният полицай при ГКПП-Видин- Дунав мост II, извършващ граничната проверка - К.Д. - престъпление по чл.318 от НК.

          Представителят на РП-Видин в съдебно заседание  заяви, че поддържа обвинението така, както е внесено за разглеждане с обвинителния акт. Пледира за налагането на наказание по отношение на подсъдимата  „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, както и  „глоба“ в размер на 100лв. във вр. с извършеното от нея  престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, а по отношение на извършеното престъпление по чл. 318 от НК се иска от съда да осъди подсъдимата и да й наложи наказание  „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което също да бъде изтърпяно ефективно“. Освен това според РП-Видин следва да се  приложи и чл. 23, ал.1 от НК, като на подсъдимата бъде наложено едно общо, най-тежко наказание измежду двете, а именно, 5 месеца лишаване от свобода при  първоначален строг режим, както и „глоба“ в размер на 100лв.

          Подсъдимата  С. към момента на разглеждане на делото е с неизвестно местонахождение, същата е обявена за ОДИ но         до приключване на съдебното следствие местонахождението й не бе установено.

         Защитникът на същата пледира за налагането на минимално наказание, като счита, че в случая същото следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Акцентира се върху обстоятелство, че по време на досъдебното производство подсъдимата се е признала за виновна, като била изразила съжаление за извършеното от нея престъпление.

          От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.12.2018 г. около 23,30 ч. за излизане от страната на ГКПП „Дунав Мост“-2, Видин- Калафат, се явил микробус марка „Мерцедес" с per. № А 4842 НМ. Свид. Д. – полицейски служител пристъпила към извършване на гранична проверка на предоставените й документи за самоличност , а така също и по отношение на лицата, намиращи се в превозното средство. В хода на проверката у Д. възникнало съмнение относно идентичността на лицето, представило се за Н.Д.Г., въз основа на представена лична карта с № *********, тъй като имало видима разлика във външния вид и възрастта на пътуващото лице и на лицето на снимката. Д. докладвала за случая и отклонила превозното средство и въпросното лице за допълнителна проверка. В последствие било установено, че представилото се за българската  гражданка Н.  Д.  Г.  лице, всъщност била  българската гражданка - подсъдимата Т.Г.С. ***, като след извършена справка в информационните масиви на МВР се установило още, че същата има  наложена забрана за напускане пределите на Р.България. По отношение на използваната от С. българска лична карта се установило, че същата е обявена за невалидна. При извършената проверка на багажа на лицето, представило се за Н.Д.Г., извършена съвместно със свид.Д., също полицейски служител, бил открит български паспорт с № *********, издаден на името на Т.Г.С., като проверяваното лице съвпадало с лицето от снимката в паспорта.

Разпитана в качеството на свидетел Н.Д.Г. заявява, че познава лицето Т.Г.С., тъй като двете работили заедно през лятото на 2018г. във ВС „Санта Марина" гр.Созопол. Двете работели като камериерки около четири - пет месеца, като поддържали колегиални отношения. Г. сочи пред съда, по един убедителен и категоричен начин, че  на 21.09.2018г. установила, че липсва личната й карта, като на 24.09.2018г. подала жалба в 01 РУ-Бургас  за изгубена лична карта № *********. В последствие й била издадена нова лична карта №*********, която свидетелката ползвала към момента. Д. не предполагала, че старата й лична карта се намирала във владението на подсъдимата Т.С., но заявява, че последната  е напуснала внезапно работата си, като е заминала на 20.09.2018г

Според заключението на назначената и изготвена техническа експертиза, българска лична карта № *********/21.04.2009г., издадена на името на Н.Д.Г., родена на ***г. отговаря на изискванията за български документи за самоличност, като по посочения документ няма извършени поправки, предвид което извода е че документа е истински, както и че български паспорт с № *********, издаден на името на Т.Г.С. отговаря на изискванията за български документи за самоличност, като по посочения документ няма извършени поправки, предвид което извода е че документа е истински.

       Така установената по безсъмнен начин фактическа обстановка  се  доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свид. К.С.Д.,В.А.Д., Н.Д.Г., от изготвената експертиза, както и от другите приложените писмени и гласни доказателства към делото, имащи значение за изясняването на обективната истина по делото.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите бяха възприети като безпротиворечиви, последователни взаимно-подкрепящи се и съотносими към останалия приложен по делото доказателствен материал. Полицейските служители К.Д. и В.Д. разкриват пред съда по един недвусмислен начин, че по време на изпълнение на служебните си задължения, на инкриминираната дата подсъдимата Т.С. е направила опит да напусне територията на страната с помощта на лична карта, издадена на името на свид. Н.Г., като се е представила именно за това лице.

Свид. Н.Г. също поддържа пред съда, че  на 21.09.2018г. е установила, че липсва личната й карта, като на 24.09.2018г. подала жалба в 01 РУ-Бургас  за изгубена лична карта № ********* и че не е предполагала, че обявения за невалиден документ за самоличност се е намирал при  подсъдимата.

Съдът даде вяра и на изготвената техническа експертиза, като я намери за обективна, компетентно и безпристрастно извършена.

           От изложеното до момента се налага обоснования извод, че от обективна и субективна страна подсъдимата С. е осъществила изпълнителните деяния на престъпленията в което в които е обвинена, както от обективна, така и от субективна страна.

 От обективна страна на 07.12.2018г. на ГКПП- Дунав мост Видин-Калафат,    направила опит да излезе през границата на страната от Р.България в Р.Румъния, без разрешение   на   надлежните   органи   на   властта   и   престъплението   остава недовършено поради независими от волята й причини, намеса на служители от ГКПП-Видин- Дунав мост II - престъпление по чл. 279, ал. 1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК.

и

на 07.12.2018г. на ГКПП- Дунав мост Видин-Калафат, при излизане от страната и извършване на гранична проверка, противозаконно си е служила с официален документ - българска лична карта № *********, издадена на 21.04.2009г. от МВР-Бургас, на името на Н.Д.Г., род. На ***г***, издаден за друго лице, с цел да се заблуди длъжностно лице - граничният полицай при ГКПП-Видин- Дунав мост II, извършващ граничната проверка - К.Д. - престъпление по чл.318 от НК.

            От субективна страна престъпленията са извършено умишлено, от страна на подсъдимата, т.е., същата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея престъпите деяния, допускала е и е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от извършването им, като същевременно е целяла настъпването на тези последици. Прекия умисъл, като елемент от вината на подсъдимата се извлича от нейното  конкретно поведение, в което същата са се обективирала, а именно,  да направи опит да излезе през територията на страната, без знанието и разрешението на контролните органи, като за целта си е служела с лична карта издадена на името на друго лице

         За извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 279, ал.1 от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок  до пет години и глоба от сто до триста лева, а по отношение на извършеното от С. престъпление по чл. 318 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“ или „глоба“ от то до триста лева.

В конкретния случай съдът счита, че за постигане целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК на подсъдимата С.  по отношение на извършеното престъпление по чл. 279, ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от пет месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, както и „Глоба” в размер на 150 лв., а по отношение на извършеното престъпление по чл. 318 от НК съдът наложи наказание „Лишавано от свобода” за срок от 3 / три/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК Съдът определи едно общо най - тежко наказание измежду наложените, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 5 / пет/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, както и „Глоба” в размер на 150 лв.

Съдът осъди подсъдимата Т.Г.С. да заплати и направените разноски по делото, а именно сумата от 35,40лв. в полза на РД „ГП” – Русе, изразходвана за изготвяне на техническа експертиза по ДП.

На основание чл. 53, ал. 2, б. „б” от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство – българска лична карта № *********, издадена на 21.04.2009г. от МВР-Бургас, на името на Н.Д.Г., род. На ***г***.

          На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство – български паспорт на името на Т.Г.С..

Настоящият съдебен състав счита, че така наложените наказания спрямо подсъдимата  са справедливи и съобразени, както с целите на наказанието визирани в чл. 36  от НК, така и с целите на специалната и генерална превенции. Наложеното наказание в този му размер ще постигне своята превантивна и възпитателна роля по отношение на подсъдимата,  като ще я приучат да не извършва повече такъв вид престъпления, като освен това, наказанието ще подейства  предупредително и върху останалите членове на обществото.

Въпреки зачестилите случаи на извършване на престъпления от такъв род съдът счете, че налагането на по- тежко наказание по отношение на подсъдимата С., би се оказало явно несправедливо и несъответстващо, както на характера и начина на извършеното престъпление, така и на степента на настъпилите общественоопасни последици.

           Воден от горното, съдът произнесе присъдата си.

 

           Районен съдия: