Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 27.07.2020 г.
Пернишкият районен съд –
гражданска колегия, в закритото съдебно заседание, в състав:
Районен съдия“ Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05870 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Подадена е молба вх. № 12516/17.06.2020 г. от
ищцовата страна, с която се иска
допълване на решението, с което ответната страна да се осъди да заплати
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Пояснява се, че такова искане е направено в съдебно заседание на
26.02.2020 г.
Ответната страна счита за неоснователна подадената
молба.
В исковата молба липсва искане за присъждане на законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Подобно искане е направено за първи път в
съдебно заседание, проведено на 26.02.2020 г. и по – конкретно в хода на
устните състезания.
Направеното искане представлява законна последица от
уважаването на съответната искова претенция, а не се касае за предявяване на
искова претенция. Това е така, тъй като се касае до акцесорно вземане, което не
може да бъде предмет на самостоятелен иск, съединен с този за главното вземане,
поради това, че тази претенция не може да бъде конкретизирана по размер /в този
смисъл е и решение № 1518/22.08.1959 г. по гр. д. № 3616/1958 г. на ІІІ г. о.
на ВС/. Достатъчно устно изявление за присъждане на законна лихва. Законът не
създава ограничения относно крайния момент на предявяване на това искане. Мотивирането
на това разбиране е свързано с акцесорния характер на вземането за лихва, с
обстоятелството, че това задължение възниква, съществува и се прекратява в
зависимост от главния дълг. Размерът на законната лихва, считано от предявяване
на иска се изчислява едва в изпълнителния процес в зависимост от момента на
плащане на главното задължение. В този смисъл е решение № 36 от 12.05.2014 г. по т. д. № 1065 по
описа за 2013 год. на ВКС, I т. о., което е постановено по отменения ГПК, но не е загубило своята
актуалност.
Горното налага извод за основателност на
молбата по чл. 250 ГПК. Предвид изложеното, Пернишкият районен съд,
Р
Е Ш И :
ДОПЪЛВА решение № 608 от 26.03.2020 г., постановено
по по гр. д. № 05870 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, като:
ОСЪЖДА «Ангро Трейд» ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. «Кракра» № 39, ет. 2, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Х.П., ЕГН **********,***, законната лихва
върху главницата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически дискомфорт, причинени от трудова
злополука, настъпила на 24.07.2018 г., считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА «Ангро Трейд» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. «Кракра» № 39, ет. 2, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.П.,
ЕГН **********,***, законната
лихва върху главницата от 806,56
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 24.07.2018 г. до
19.01.2019 г., представляващо
разликата между брутното трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако
не бе претърпял трудова злополука, и обезщетението за безработица, което
получава за същия период, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: