Решение по дело №13/2019 на Окръжен съд - Бургас

  РЕШЕНИЕ№515

град Бургас 17.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд                                                                           граждански състав

На двадесет и седми ноември                                      две хиляди и деветнадесета година

                   Окръжен съдия : Иво Добрев

 

Секретар: Ваня Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Добрев

търговско дело номер 13 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

  Производството е образувано по искова молба на Г.Х.С., ЕГН **********, Д. Атанасов К., ЕГН ********** и С.Т.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***- адв. Д.Д.-К. против Сдружение с нестопанска цел „Тракийско дружество Екзарх Антим I“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 5 ет. 2 с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и противоуставно решение на общото събрание на сдружението, проведено на 10.12.2018 г. по т.1 от дневния ред- за потвърждаване решението за изключване на тримата ищци като членове на сдружението, прието от управителния съвет на същото на 12.06.2017г.

Твърди се в исковата молба, че на 10.12.2018г. било проведено общо събрание на сдружението, което приело решение за изключването на ищците като негови членове. Завяват се в тази връзка допуснати нарушения в процедурата по свикване и провеждане на събранието, както и при вземане на атакуваното решение, изразяващи се в неуведомяване на ищците за предприетата санкционна процедура срещу тях, довело до невъзможност за защита от тяхна страна. Решението било и материално незаконосъобразно, тъй като отсъствали основания за изключване на ищците. Последните така и не успели да се снабдят с препис от протокола на проведеното общо събрание, като в тази връзка уточняват, че оспорват същото в частта му относно тяхното изключване, по начина, по който са го възприели в устната му форма и при неясни за тях основание и мотиви. Изразено е становище, че не са изпълнени предвидените в устава на сдружението изисквания за свикване на събранието, тъй като лицата присъствали на неговото провеждане, в качеството им на делегати, не били избрани в съответствие с регламентирания в посочения по-горе документ ред, поради което и не разполагали с легитимация да гласуват и формират волята на върховния орган на сдружението.

            Решението било незаконосъобразно, тъй като противоречало на разпоредбата на чл.29 ал.3 ЗЮЛНЦ, съгласно която не може да се вземат решения по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред. Нарушени били членствените права на ищците. В закона и устава липсвала уредба на процедурата по изключване на член на сдружението като по аналогия с търговското дружество трябвало да се счита, че същото следвало да се предшества от предоставяне на възможност за защита на индивидуалното членствено право. Дори да се приеме, че писмена форма за валидност на предупреждението за изключване не е необходима, то поне следвало да се отправи подобно предупреждение и посочат действията, които се считат за нарушение и се даде възможност на члена на сдружението да вземе отношение.

            Присъствалите на събранието така и не разбрали какви провинения им се вменяват и на какво основание са изключени.

            Ответникът в отговора на исковата молба намира на първо място исковете за недопустими, като излага аргументи в подкрепа на твърдението си. По съществото на спора се заявява, че събранието на било проведено за изключването на ищците от ответното сдружение с нестопанска цел, тъй като към датата на неговото провеждане същите били с прекратено членствено правоотношение, макар и на друго основание- отпадане.

            Общото събрание било свикано с оглед изпълнението на решение №325/ 18.10.2018г. по т.д. 86/18г. на БОС, с което се отменяло по иск на ищците предходно решение на събранието, проведено на 21.12.2017г. по т.3 от дневния ред, в частта, в която е потвърдено решение от 12.06.2017г. на управителния съвет за прекратяване на членството им в сдружението. Независимо от прекратеното членството на ищците /на друго основание/ събранието било проведено и всеки от тях бил поканен чрез телефонно обаждане, по време на което му бил съобщен дневния ред с цитиране на жалбата, която ще бъде предмет на обсъждане, като освен това всеки от ищците получил покана, изпратена по пощата с известие за доставяне. От изложеното ставало ясно, че последните били наясно за какво се свиква и провежда събранието.

            Процедурата по свикване и провеждане на събранието протекла законосъобразно и в съответствие с устава, като в тази връзка се представя протокол от заседание на управителния съвет, на което било взето решение за свикване на събранието. Уточнява се също така, че последното се провеждало на делегатски принцип съгласно правилата на чл.4 ал.2 от устава, като мандатът на делегатите бил тригодишен, а на 31.03.2017г. управителният съвет утвърдил резултатите от проведените избори.

            Ответникът се противопоставя на твърдението, че решението е прието в нарушение на забранителната норма на чл.29 ал.3 ЗЮЛНЦ. Изразена е позиция, че събранието е гласувало по въпрос, който е включен в дневния ред, доколкото в същия се посочвало, че ще бъде разгледана жалбата на ищците до общото събрание срещу решението на управителния съвет от 12.06.2017г. Възразява се и срещу твърдението, че решението било взето в нарушение на правото на защита на членствените права на ищците, тъй като последните знаели и разбрали за какво се свиква събранието, като включително били запознати с развитието на съдебното производство по т.д.№86/16г. по описа на БОС. Невярно било и посоченото в исковата молба, че ищците нямали достъп до помещенията на сдружението на адреса на управлението му.

            В допълнителната искова молба се взема отношение по направените от ответното дружество възражения за недопустимост на производството, като в тази връзка се оспорва достоверността на датата на протокола от заседанието на УС, датиран 08.11.2018г., в който се твърдяло да е обективирано решението на управителния орган. Ако действително членството на ищците било прекратено, безпредметно се явявало свикването на общото събрание и тяхното повторно изключване. Освен това се посочва, че председателят на сдружението системно препятствал опитите на членовете на същото да заплатят членския си внос в брой, като банкова сметка, ***ни не се посочвала.

            Конкретизирана е исковата претенция, като е направено уточнението, че се оспорва законосъобразността на взетото решение по т.1 от дневния ред за потвърждаване решението по изключването на ищците от сдружението, прието от УС на 10.06.2017г.

            Поддържат се доводите за нелегитимност на проведеното общо събрание по отношение начина на избор на делегатите, като в тази връзка се оспорва датата на протокол на УС от 31.03.2017г., както и броят им при норма на представителство 1 делегат на 17 члена. Посочват се имената на лицата, които по мнение на ищеца са присъствали на събранието, но не са имали право да гласуват.

            Заявена е и позиция, че след като решението на общото събрание е било веднъж отменено от БОС, то няма как същото по съдържание и последици да бъде прието отново и спорът не може да бъде пререшаван.

            Не били налице материалните предпоставки за изключване на ищците, тъй като последните не са имали поведение несъвместимо с разпоредбите на устава и уронващо имиджа на сдружението. Касаело се за конституционно закрепено право за изразяване на свободно мнение.

            В допълнителния отговор на допълнителната искова молба сдружението-ответник посочва, че на заседанието на УС от 08.11.2018г. отсъствали само трима от членовете  му, поради служебна ангажираност. Не отговаряло на истината твърдението, че председателят на сдружението системно препятства членовете му да внасят членски внос. Излагат се подробни съображения във връзка с мнението на ищците, че делегатите на събранието не били легитимно избрани избрани. Погрешна била и тезата, че атакуваното решение на общото събрание повторно пререшавало въпрос, решен с влязъл в сила съдебен акт. Общото събрание като орган на сдружението било сезирано с жалбата на ищците, по които дължало произнасяне.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  Предявен е иск с правно основание чл.25 ал.4 във връзка с ал.6 ЗЮЛНЦ.

Допустимостта на иска несъмнено е обусловена от наличие качеството член на сдружението към датата на вземане на решението за изключване. В случай, че членството е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици.

           Недоказано е останало възражението, че членството на ищците е прекратено поради отпадане и същите нямат активна легитимация да заявят претенциите, предмет на настоящия процес. В устава на сдружението е предвидено прекратяване на членството, поради отпадане- чл.8 ал.3 т.4, когато не бъде заплатен членския внос до първи март за текущата година. Отпадането обаче следва да бъде констатирано по документи, по реда, предвиден в устава на сдружението, каквото е предписанието на чл.22 ал.4 ЗЮЛНЦ. Процедурата, въведена в устава изисква установяване на горното обстоятелство от управителния съвет, който следва да отчете липсата на квитанция за платен членски внос.

По делото на първо място не са ангажирани съответните убедителни доказателства, свидетелстващи за провеждане заседание на управителния съвет, по време, на което да е направена подобна констатация преди датата на решението на общото събрание за изключване на ищците от сдружението. Представен е протокол от 08.11.2018г. от заседание на управителния съвет, в който е посочено, че същият орган на сдружението е установил прекратяване на членството, поради отпадане на лицата, посочени в списък, представляващ неразделна част от протокола. Такъв списък обаче не е приложен и въобще не става ясно кои са имената на членовете, незаплатили членския си внос за текущата година. Освен това, както вече се посочи е оспорена достоверността на датата на протокола от заседанието на управителния съвет, който е частен свидетелстващ документ. При това положение и предвид направеното оспорване, доколкото ищците са трети неучаствали в съставянето на същия лица, преценката за допустимостта на иска ще зависи от установяването на действителната дата на провеждането на заседанието, въз основа на извършената по съответния процесуален ред проверка на достоверността на датата на оспорения протокол.

           Според нормата на чл.181 ал.1 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписването от лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Протоколът от 08.11.2018г. не е официално заверен и следователно е с недостоверна по смисъла на закона дата. Поради неосъщественото доказване от страна на ответното сдружение, че заседанието на управителния съвет е проведено именно на посочената по-горе дата, се налага извод, че частният свидетелстващ документ има за достоверна дата датата, на която същият е представен по делото. Освен това ако ответникът е считал, че членството на ищците действително е прекратено, съвсем необяснимо е поведението му да свиква общо събрание, което отново да вземе решение за изключването им. Такова решение би било безпредметно и не би предизвикало търсените с него правни последици. За установяване на обстоятелството, че е съществувала практика да се създават затруднения за конкретни членове на сдружението, включително за ищеца С. проявяващи желание да заплатят в брой членски внос са разпитани свидетелите Живко Марчев Янка Шурелова, Стоянка Николова. От показанията им става ясно, че често пъти председателят на сдружението е отказвал да приеме членски внос, като е отклонявал исканията с аргумент, че това трябва да се случи по друго време или в по-късен час или пък с обяснението, че приемането на членския внос е ангажимент на техническия сътрудник. Свидетелката Ангелова заявява в тази връзка, че само тя отговаряла за събирането на членски внос, а когато ползвала отпуск се уведомявали членовете на сдружението да го посетят по друго време. Анализът на събраните по делото гласни доказателства не променя направената вече констатация за наличие на активна легитимация на ищците.

От казаното следва, че исковете са допустими, а към датата на процесното решение на общото събрание ищците са имали качеството членове на сдружението. Претенциите са предявени при спазване на предвидения в чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ месечен срок и следва да бъдат разгледани по същество.

           С решение на управителния съвет на ответника от 12.06.2017г. ищците са изключени от членство в сдружението, което решение е потвърдено от общото събрание на същото на 21.12.2017г. Последното е отменено с решение на БОС от 18.10.2018г. поради накърняване правата на ищците, предвид обстоятелството, че не  били поканени лично за участие в събранието. Не спори между страните относно факта на провеждане на ново общо събрание на ответника на 10.12.2018г. с дневен ред по т.1 разглеждане на жалбата на ищците до общото събрание с вх. №18/11.07.2017г. за участие, в което последните са поканени, като същото по т.1 от дневния ред приключило с решение за потвърждаване решението за изключването на К., П. и С. като членове на сдружението, прието от управителния съвет на посочената по-горе дата- 12.06.2017г.

        Спорът е концентриран на първо място върху това избрани ли са в съответствие с предвидения в устава ред делегатите на общото събрание, взело атакуваното решение, допустимо ли е същото решение да бъде прието отново, следвало ли е поканата да съдържа изрично уведомяване, че предстои произнасяне на общото събрание за потвърждаване или отмяна на решението на управителния съвет. Налице са и противоречиви позиции относно материалната законосъобразност на взетото решение за изключване.

             Възражението за нелегитимност на делегатите, участвали в проведеното общо събрание не може да бъде споделено. Ищците се позовават на представен в Община Бургас списък с членовете на сдружението, по повод кандидатстване за целева субсидия, като в тази връзка мотивират извод, че няма как броя на делегатите на събранието да бъде 48, при определената норма на представителство 1 делегат на 17 и общ брой членове на сдружението- 65. В тази връзка по делото са ангажирани доказателства, от които се изяснява, че става дума за допусната техническа грешка, като е приложен списък с всичките 1008 на брой членове на ответника. При това положение следва да се приеме, че броят на делегатите е коректно определен от управителния съвет на сдружението, при съобразяване на определената норма на представителност 1 делегат на 17 члена, налице е бил съответния кворум на общото събрание и последното е имало право да взема валидни решения.

            Окръжният съд в производството по търговско дело № 86/18г. на първо място не се е произнесъл по съществото на спора, извършвайки преценка дали атакуваното решение съответства на закона и устава на сдружението, тъй като е констатирал накърняване членствените права на ищците и нарушение на процедурата по уведомяването им, приемайки, че това е достатъчно за отмяна на същото. Ето защо по принцип не е имало пречки този въпрос да бъде поставен отново за разглеждане пред общото събрание на сдружението, след като коректно е изпълнена процедурата по уведомяване на ищците. Във връзка с жалбата на ищците е взето ново решение на общото събрание, с което е потвърдено решението на управителния съвет за изключване на последните от 12.06.2017г.

            От текста на изпратената до ищците покана става ясно какъв ще е дневния ред на общото събрание, тъй като в същата е цитирана жалбата на ищците с нейния входящ номер. Действително коректно зададения дневен ред би следвало да включва уточнението, че предстои произнасяне на общото събрание, с което да се потвърди или отмени решението на управителния съвет на ответника, но независимо от казаното взетото решение е последица от разглеждане на жалбата. Следователно не е допуснато нарушение на процедурата, което да доведе до незаконосъобразност на взетото решение, поради това, че такъв въпрос не е бил включен в дневния ред.

     В тежест на ответната страна е било да установи материалната законосъобразност на взетото решение за потвърждаване решението на управителния съвет от 12.06.2017г. за прекратяване членството на ищците. По делото не е представено това решение на управителния съвет на сдружението, като същото не се открива и в кориците на фирмено дело №2176/96г., което се съхранява в БОС, независимо от пререгистрацията на сдружението- ответник. При това положение съдът не е в състояние да извърши проверка и формира извод за наличие на материалните предпоставки за потвърждаване на същото, при положение че не са ясни мотивите и съображенията за постановяването му, както и какво точно нарушение, уронващо престижа и авторитета на сдружението се вменява на ищците. Произнасянето на общото събрание е бланкетно, като в него също не са посочени конкретни действия на ищците, нито е направена някаква констатация или дадена квалификация на резултата от поведението на ищците. Решение, което не съдържа фактите, въз основа, на които е породено потестативното право на сдружението да прекрати членственото правоотношение е винаги незаконосъобразно. Няма как в хода на съдебното производство тези факти да бъдат посочвани за първи път, тъй като това не е от естество да санира порока на вече взетото формално решение на общото събрание, което само на това основание подлежи на отмяна.

      По косвен път и след анализ на приобщените писмени материали може да се заключи, че става дума за участие в протестна подписка, а поведението на ищците е квалифицирано от управителния съвет като уронване имиджа на сдружението. От текста и съдържанието на въпросната подписка обаче става ясно, че в същата се изразява недоволство от поведението на председателя на сдружението, който според ищците и извършил нарушения на устава и финансови нарушения. Това според управителния орган е било достатъчно да се счете, че се касае за действия, несъвместими с членството в сдружението. Обсъждане и оценка на конкретни действия на жалбоподателите и анализ на тяхно поведение от общото събрание не са извършени. Данни за това по какъв начин е разгласена и къде е публикувана подписката също не са налични по делото, а такова доказване е възложено в тежест на ответната страна.

     По мнение на съда изразяването на несъгласие с начина на ръководство и управление на сдружението категорично не може да се квалифицира като поведение, уронващо имиджа на сдружението. Напротив от текста на подписката личи и е видно, че изготвянето и е продиктувано и провокирано от притеснения за начина, по който се управляват предоставени публични средства и загриженост за опазване имуществото на сдружението. Изключването представлява прекратяване за в бъдеще на членственото правоотношение, като за настъпване на тази тежка санкционна последица е необходимо поведението на съответния член да е такова, че продължаването на членството да противоречи на принципа на добросъвестност и да съставлява неизпълнение на съществено задължение, елемент от съдържанието на членственото правоотношение. Поначало, в членството се включва задължението за лоялност, което предполага  поведението на съответния член на сдружението, предприето именно в това му качество да не накърнява името, с което сдружението се ползва сред обществото. Участието в подписка срещу председателя на сдружението, не е противоправно само по себе си и изключва възможността за подписалите се лица да възникнат неблагоприятни правни последици, водещи до несъвместимост с членство в дружеството. Изводът, че не са извършени съзнателни действия, които да нанесат вреда и уронят престижа на сдружението се следва от внимателния прочит на горния документ.

            От изложеното се налага извод, че ответникът не е доказал ищците да са осъществили поведение, което да се субсимира под хипотезата уронване престижа на сдружението и за което поведение да е подходящо и пропорционално прилагането на крайната санкционна мярка - изключване от същото. Предявеният конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът Сдружение с нестопанска цел „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ дължи на ищците направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 2210 лв., от които сумата от 210 лв.- държавна такса и сумата от 2000лв. - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение. С оглед обема на извършената от процесуалния представител на ищците работа по делото,  явяването в проведените три открити съдебни заседания и при съобразяване на обстоятелството, че това е общ хонорар за трима ищци съдът намира, че заплатеното възнаграждение се явява адекватно по размер на фактическата и правна сложност на спора, поради което и възражението за прекомерност не следва да бъде уважено.  

 

 

 

 

 

 

Воден от горното Окръжен съд Бургас

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ по иск на Г.Х.С., ЕГН **********, Д. Атанасов К., ЕГН ********** и С.Т.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***- адв. Д.Д.-К. решение на общото събрание на сдружение с нестопанска цел „Тракийско дружество Екзарх Антим I“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 5 ет. 2, проведено на 10.12.2018 г. по т.1 от дневния ред- за потвърждаване решението за изключване на тримата ищци като членове на сдружението, прието от управителния съвет на 12.06.2017г.  

 

ОСЪЖДА сдружение с нестопанска цел „Тракийско дружество Екзарх Антим I“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 5 ет. 2 да заплати на Г.Х.С., ЕГН **********, Д. Атанасов К., ЕГН ********** и С.Т.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***- адв. Д.Д.-К. сумата от 2210  /две хиляда двеста и десет/лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                   Съдия: