Определение по дело №155/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260134
Дата: 8 март 2021 г.
Съдия: Елена Русева Арнаучкова
Дело: 20215000500155
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260 134

 

гр.Пловдив, 08.03.2021г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, 08.03.2021г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 155 по описа на АС - Пловдив за 2021г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по реда на чл. 278, на осн.чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, вх. № 71/19.01.2021г., подадена от „А.“ ЕАД, ЕИК ..., чрез юрисконсулт Е.З., против Определение № 1564/01.12.2020г., постановено по гр.д.№ 1844/2020г. по описа на ОС - Пловдив, в частите, с които се връща ИМ, поради неотстраняване на констатираните нередовности, и „А.“ ЕАД, ЕИК ..., се осъжда да заплати на С.Л.Ш. разноски в размер на 3000лв.

Оплакванията в частната жалба са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 254/24.02.2021г., от насрещната страна С.Л.Ш., чрез адв. Д.П., частната жалба се оспорва и се моли оставянето й без уважение.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена срещу подлежащо на въззивно обжалване определение на първоинстанционен окръжен съд от съдебния район по чл.274, ал.1, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалванередовна е по съдържание и приложения и не е било необходимо, на осн. чл.129, ал.2 ГПК, изпълнение на процедурата за изпращане на препис от жалбата на насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията частната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното определениеслед като прецени данните по делото, намира за установено следното:

Производството, в което е постановено обжалваното определение, е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх. № 39166/09.07.2020г.по описа на Регистратурата на РС - Пловдив, подадена от ищец „А.“ ЕАД, ЕИК ..., срещу ответник С. Л. Ш., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за 1/парично вземане за главница в размер на 54 763.24лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с престъпление-деликт, за което с влязла в сила присъда по НОХД № 2923/2018г. по описа на РС - Пловдив, изменена с Решение № 29/13.02.2019г. по ВНОХД № 2117/2018г. по описа на ОС - Пловдив ответникът е признат за виновен и е осъден, а именно за това, че на 17.05.2017г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение, чл.58, т.3 ЗДвП и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди, а именно имуществени вреди по специален автомобил марка „М.“ модел „У.“ с рег. № ..., собственост на „А.“ ЕАД, в размер на 27638лв., както и за 2/ акцесорно парично вземане в размер на 17 463.38лв., представляващо обезщетение за забавено заплащане на главницата.

Изрично е посочено в ИМ, че увреденият в резултат от ПТП специален автомобил, собственост на ищеца, не е подлежал на ремонт и не е могъл да бъде ползван по предназначението му, поради което е бил бракуван, а придобивната му стойност, съгласно приложена фактура от 22.06.2016г. е 28 000 евро или 54763.24лв., която именно е претендираната главница.

С протоколно определение в с.з. на 10.11.2020г. ИМ е оставена без движение и на ищеца са дадени указания в седмичен срок да отграничи посочените в присъдата имущественивреди в размер на 27 638лв. от имуществените вреди, причинени от ответника при ПТП, предмет на производството пред гражданския съд.

В постъпилата в указания срок по пощата на 16.11.2020г.молба от ищеца, вх.№ 25186/18.11.2020г. /л.34-36/, изрично е посочено, че не се претендират за репариране различни имуществени вреди от деликта-престъпление, за което е признат за виновен и осъден ответникът с влязлата в сила присъда, респективно, че претенцията пред гражданския съд е за същите имуществени вреди, но се твърди, че техният действителен размер не възлизат на посоченото в присъдата, а на претендирания размер от 54 763.24лв.

Без да дава допълнителни указания и срок на ищеца за отстраняване на нередовностите, съдът е постановил обжалваното определение за връщане на ИМ.

Законосъобразността на обжалваното определение е функционално обусловена от законосъобразността на неподлежащото на самостоятелно обжалване разпореждане за оставяне на ИМ без движение.

Както основателно се поддържа в частната жалба, в случая, не са били налице нередовности на ИМ, каквито неправилно са констатирани с разпореждането за оставяне на ИМ без движение.Тъй като в ИМ ищецът изрично е посочил, че претендираните за репариране в производството пред гражданския съд имуществени вреди са за пълната стойност на увредения от ПТП специален автомобил, негова собственост, който не е подлежал на ремонт и е бил бракуван, не е имало основание да се остави ИМ без движение, на чл.129, ал.3 ГПК, респективно разпореждането за оставяне на ИМ без движение е процесуално незаконосъобразно, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на сега обжалваното определение за връщане на ИМ на посоченото основание.

Поради изложеното и, тъй като в подадената в указания срок молба са изпълнени дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите на ИМ, като ищецът отново изрично е уточнил, че претендира за репариране същите имуществени вреди, които са съставомерни за престъплението, за което ответникът е признат за виновен и е осъден, но техният действителен размер не е посоченият в присъдата, а е в размер на претендираната главница от 54763.24лв, се налага извод, че не е било налице посоченото основание за връщане на ИМ и за прекратяване на производството в хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК.

При несъвпадане с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното определение, като незаконосъобразно, се отменя и делото се връща за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 1564/01.12.2020г., постановено по гр.д.№ 1844/2020г. по описа на ОС - Пловдив, в частите, с които се връща ИМ, вх. № 39166/09.07.2020г.по описа на Регистратурата на РС - Пловдив, подадена от „А.“ ЕАД, ЕИК ..., поради неотстраняване на констатираните нередовности, и „А.“ ЕАД, ЕИК ...Пловдив, се осъжда да заплати разноски в размер на 3000лв. и

ВРЪЩА делото на ОС - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Делото да се върне на ОС - Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: