Р Е Ш Е Н И Е
№ 33 31.01.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На двадесет и девети януари 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1396 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК, за неизпълнение на парично задължение по договор, с правно основание чл.79 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД във вр. ЗПК, чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и за законна лихва за забава , с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 1127/05.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по Ч.гр.д. № 2058/2017г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника Б.П.Д. *** да заплати на “Ти Би Ай Банк” ЕАД гр. София сумите, както следва: 4611.15 лв. – главница; ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.12.2017г. до окончателното изплащане на задължение; 2162.92 лв. –договорна възнаградителна лихва за периода от 05.06.2017г. до 06.08.2017г. ; 94.63 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.06.2017г. до 15.11.2017г., както и направените разноски по делото. Длъжникът е направил възражение в законния срок.
На 29.03.2017 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** с ответника Б.П.Д., ЕГН: **********. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размерът на предоставения кредит - 4 674,43 лв. Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, съответна част от средствата по кредита се превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 4 674,43 лв. на Продавача на стоката, която видно от представения Протокол за приемане на закупена стока , длъжникът е получил.. Уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 20,75% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 6 918,20 лв., която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, 47 от които в размер на 144,13 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 144,09 лв.. Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът е преустановил предвидените в договора плащания, като съответно е пропуснал да изпълни падежиралите си задължения изразяващи се в три последователни месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.06.2017 г„ 05.07.2017 г„ 05.08.2017 г.
В Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това е направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. Това се явява постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Дружеството ни разполага с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а именно: гр. Търговище 7700, ул. Трапезица № 14, ет. 4, ап. 7. Като видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 004LJ5 2, с бар код: 9117120900261 , длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес, където е получил уведомлението лично.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено вземането, за което е издадена посочената заповед по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 2058/2017г. по описа на РСТ. Редовно призован в открито заседание, ищецът се представлява от пълномощника – юрк. С.С., който заяви, че поддържа подадената молба с Вх.рег.№ 878/27.01.2020г. за оттегляне на предявените искове и за оттегляне на доказателственото искане за съдебна счетоводна експертиза, предвид писменото заключение по съдебната почеркова експертиза. Прави възражение за прекомерност на разходите на ответника за адвокатското възнаграждение.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, оспорва го изцяло и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Основното му възражение е, че за първи път вижда представените с исковата молба писмени доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит № **********/29.03.2017г.; Искане; Протокол за приемане на закупена стока, финансрина съгласно договор; Уведомление за прекратяване на договор и Обратна разписка. Оспорва истинността на посочените документи. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Редовно призован в открито заседание ответникът не се яви лично и се представлява от пълномощника – адв. П. ***, който изрази несъгласие по молбата на ищеца за прекратяване на производството по делото след първото открито заседание, на осн. чл.232 от ГПК и моли съдът да постанови решение за отхвърляне на исковите претенции, както и да му се присъдят разноските по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – София основава вземането на валидно сключен и действал договор между него и ответника, а именно : Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 29.03.2017г. в гр. Варна, ведно с Искане-декларация за потребителски кредит и Протокол от 29.03.2017г. за приемане на закупена стока, финансрина съгласно договора. Твърди, че съгласно чл.7, ал.2 от Договора, съответна част от средствата по кредита се превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 4 674,43 лв. на Продавача на стоката, която видно от представения Протокол за приемане на закупена стока , длъжникът е получил..
С оглед оспорването от ответника с писмения отговор и заявеното от ищеца становище, че ще се ползва от представените документи , съдът откри в първото по делото заседание на 13.11.2019г. производство на осн. чл.193 от ГПК за оспорване истинността на документ, а именно : дали подписът положен на тези документи за „потребител“ – на Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 29.03.2017г. ; за „кандидат“ в Искане-декларация за потребителски кредит и съответно за „клиент“ в Протокол от 29.03.2017г. за приемане на закупена стока, финансрина съгласно договор № **********, принадлежи на Б.П.Д. т.е. дали е негов. В тази връзка и още с определението си по чл.140 от ГПК съдът назначи съдебна почеркова експертиза /СПЕ/.
От писменото заключение на инж. Д.Т.Д.-експерт-криминалист, графолог от списъка на вещите лица за района на ОС-Търговище, представено своевременно с Вх.рег.№ 609/20.01.2020г. във формата на Протокол за извършена съдебна почеркова експертиза № 19/2019г. от 16.01.2020г. /лист 83-89 по делото/ и потвърдено категорично от вещото лице във второто открито заседание на 29.01.2020г. /лист 97 по д./ се установи несъмнено и безспорно следното: Подписите – обект на изследване в Договор за потребителски кредит от 29.03.2017г., Протокол за приемане на закупена стока финансирана съгласно договор от 29.03.2017г., Искане – декларация за потребителски кредит от 28.03.2017г. /оригиналите са приложени на лист 55 до л.63 по делото/ не са на лицето Б.П.Д., ЕГН **********. Съдът възприе изцяло като обосновано и компетентно извършено заключението по съдебна почеркова експертиза, което и не е оспорено от страните. След като оспорването на автентичността на почерка и подписа на ответника е доказано, с решението си съдът следва да се произнесе, че признава посочените три документа, че са неистински и ги изключва от доказателствата по делото.
Съдът с определението си по реда на чл.140 от ГПК е разпределил доказателствената тежест, а именно, че в тежест на ищеца е: доказването на валиден, действителен договор за потребителски кредит, подписан от ответника ; съществени условия на договора; основание и размер на вземането; закупуване и предаване на стоката на ответника; получено от ответника уведомление за прекратяване на договора. Ищецът не доказа чрез главно и пълно доказване тези обстоятелства. Напротив доказа се, че липсва съгласие от страна на ответника за сключване на договор между него и ищеца, поради което и договорът , за който твърди ищеца е нищожен , на осн. чл. 26 ал.2 предлож.2-ро от ЗЗД. Нищожният договор не поражда права и задължения и не е обвързал ответника към ищеца. Главният иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. ЗПК и чл.240 ал.1 ЗЗД не е доказан по основание, поради което и следва изцяло да се отхвърли като неоснователен. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователността и на акцесорния иск по чл.240 ал.2 от ЗЗД – за договорна, възнаградителна лихва и по чл.86 от ЗЗД- за обезщетение за забава, поради което и той следва да бъде отхвърлен.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 79 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД , ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Съгласно чл.86 ал.1 изр.1-во от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящото производство ищецът не доказа валиден договор, въз основа на който да претендира договорна отговорност от ответника за неизпълнение; не доказа съществуване на вземане и съответно неизпълнено договорно задължение за ответника. В този смисъл възраженията на ответника са напълно основателни. Предявените искове по реда на чл.422 ГПК не са доказани преди всичко по основание и след това по размер, поради което и следва да се отхвърлят изцяло.
Следва да бъдат съобразени с изхода на спора разноските в заповедното , и в исковото производство /т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/. Ищецът е претендирал установяване на вземане в размер на общо 6868.70 лв. /4611.15 лв.-главница + 2162.92 лв.-договорна възнаградителна лихва + 94.63 лв.- обезщетение за забава/. Ответникът с писмения отговор Вх.рег.№ 9926/07.10.2019г. е представил и приложил пълномощно от 07.10.2019г., договор за правна защита и съдействие от 04.10.2019г., в който е посочено, че правната защита и съдействие се изразява в процесуално представителство по гр.д. № 1396/2019г. по описа на РСТ и в чл.3 е уговорено възнаграждение в размер на 800 лв.; фактура № 17/04.10.2019г. със сума за плащане 800 лв. и вносна бележка от 04.10.2019г. за платена от ответника сума 800 лв. по посочената фактура /л.38-42/. Представен е във второто открито заседание списък на разноските по чл.80 от ГПК, които са в размер на 800 лв. заплатен адвокатски хонорар съгласно представеното по делото адвокатско пълномощно, фактура и платежно нареждане /л.95/. По повод възражението на ищцовата страна за прекомерност на разходите за адвокатско възнаграждение, пълномощникът на ответника заяви в хода на устните състезания, че тези разноски са в минимален размер съгласно Наредба 1, които включват отговор на искова молба и явяване в две съдебни заседания, поради което няма законова причина за тяхното намаляване. Конкретното гр.дело № 1396/2019г. по описа на РСТ не е с фактическа и правна сложност – заключението на съдебната почеркова експертиза, назначена още с определението по чл.140 от ГПК очерта изхода на спора, поради което и не се наложи събиране на други доказателства , както и не се наложи назначаване на съдебна счетоводна експертиза, нито обсъждане на неравноправни клаузи и предсрочна изискуемост в съответствие с актуалната съдебна практика. В конкретния случай адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно нормата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно визираната разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е следното: при интерес от 5000 до 10000 лв. то е 580 лв.+ 5 % за горницата над 5000 лв. Съотнесено това правило към определения интерес по делото възнаграждението е в размер на общо 673.43 лв. /580 лв.+93.43 лв./ Процесуалното представителство, защита и съдействие по граждански дела по смисъла на чл.7 от Наредбата поглъща изготвянето на писмен отговор и за него не се дължи отделно възнаграждение. Съгласно чл.9 ал.1 предлож.2-ро от Наредбата за изготвяне на писмен отговор по искова молба /така както за изготвяне на искова молба, на въззивна жалба, на отговор по въззивна жалба/, но б е з процесуално представителство, възнаграждението е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7, но не по-малко от 300 лв. А съгласно чл.7 ал.8 от Наредбата, при защита по дела с п о в е ч е от д в е съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По настоящото дело са проведени само две съдебни заседания – на 13.11.2019г. /отложено за СПЕ/ и на 29.01.2020 г. Доколкото не са налице предпоставките по чл. 9 ал.1 предлож.2-ро и по чл.7 ал.8 от Наредбата, то дължимите разходи за адвокатско възнаграждение на ответника при спазване на чл.1 от същата наредба във вр. чл.36 от ЗА са в размер на 673.43 лв. В този размер следва да се присъдят на ответника разноските за адвокатски хонорар, като в останалата част над 673. 43 лв. до пълния претендиран размер от 800 лв. следва да се отхвърлят на осн. чл. 78 ал.5 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че документите : Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 29.03.2017г. ; Искане-декларация за потребителски кредит от 28.03.2017г. и Протокол от 29.03.2017г. за приемане на закупена стока, финансрина съгласно договор № ********** от 29.03.2017г., са НЕИСТИНСКИ на осн. чл.194 ал.2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Н.Г.С.и А.Ч.Д. – изпълнителни директори, действащи чрез упълномощен процесуален представител – юрк. С.Р.Р.против ответник: Б.П.Д. , с адрес ***, действащ чрез упълномощен процесуален представител – адв. Д.П. ***, съдебен адрес:***, за установяване на вземане по реда на чл.422 от ГПК за сумата от 4611.15 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 29.03.2017г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.12.2017г. до окончателното изплащане на задължение; за сумата от 2162.92 лв. –договорна възнаградителна лихва за периода от 05.06.2017г. до 06.08.2017г. и за сумата от 94.63 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.06.2017г. до 15.11.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1127 от 05.12.2017г. по Ч.гр.д. № 2058/2017г. по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Н.Г.С.и А.Ч.Д. – изпълнителни директори, действащи чрез упълномощен процесуален представител – юрк. С.Р.Р.ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Д. , с адрес ***, действащ чрез упълномощен процесуален представител – адв. Д.П. ***, съдебен адрес:***, сумата от 673.43 лв., представляваща действително направени в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3 и във вр. чл.78 ал.5 от ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в останалата част за размера над 673. 43 лв. до пълния претендиран размер от 800 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
След влизане в сила на решението, препис с отбелязване на датата на влизането му в сила да се приложи към Ч.гр.д. № 2058/2017 г. по описа на РС-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: