О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….10.2018 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение,
в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа въззивно гр. дело № 2366 по описа на съда за 2018
год., докладвано от съдията К. Иванов и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна
жалба от А.Д.А. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3148/03.07.2018
год., постановено по гр. дело № 9689/2017 год. по описа на РС-Варна, в частта
му, с която е отхвърлен като неоснователен предявения
от въззивника А.Д.А.
ЕГН **********, адрес: *** срещу
С.Й.А. ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание
чл. 134
ЗЗД, вр. чл.
26, ал. 1,
пр. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 185 т. I рег. № 1983, дело № 149/2012г.
от 12.07.2012г. на нотариус Марина Ташева, поради накърняване на добрите нрави.
ІІ. Въззивна
жалба от С.Й.А. *** и и З.Ж.З. *** срещу същото решение в частта
му, с която е обявена за относително недействителна
спрямо ищеца А.Д.А., ЕГН **********,
адрес: ***,
сделката, обективирана в нотариален акт
за покупко-продажба
№ 185, т. I, рег.№ 1983, дело
№ 149/2012г. от 12.07.2012г. на
нотариус Марина Ташева, по силата на която
З.Ж.З. ЕГН ********** се е разпоредила в полза на С.Й.А., ЕГН **********
със следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № 111, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 216, вх. 4, етаж 4, съставляващ имот с идентификатор 10135.4505.68.4.15 по КК на гр. Варна, състоящ се от
една стая, кухня, баня-тоалет и входно антре с площ от 40, 25 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение
№ 111, както и 0,2718 % идеални части от общите
части на сградата и 0, 2718 % идеални части от правото
на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището, подробно описани в решението.
В жалбата на А.Д.А. са наведени
оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Отправено е искане за отмяна на
решението в тази част и за постановяване на друго, с което искът по чл. 26, ал.
1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на
договора за продажба по нот. акт № 185/2012 год. на
нотариус М. Ташева да бъде уважен.
В писмен отговор, подаден от С.Й.А. *** и З.Ж.З.
***, чрез процесуален
представител жалбата се оспорва като неоснователна.
Във въззивната
жалба на С.Й.А. *** и З.Ж.З. *** са наведени оплаквания, че първоинстанционното
решение в атакуваната от тях част е неправилно и незаконосъобразно, постановено
е в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че е необосновано.
Отправено е искане за отмяна на
решението в атакуваната от двамата въззивници част и
за постановяване на друго, с което предявеният от А.А.
против тях иск с правно основание чл. 135 ЗЗД да бъде отхвърлен.
В писмен отговор А.Д.А., чрез
процесуален представител оспорва въззивната жалба на С.А.
и З.З..
Съдът, като се запозна с делото,
констатира, че в първоинстанционното решение в частта
му, с която съдът се е произнесъл по иска за прогласяване нищожността на
договора за продажба, скл. с нот.
акт № 185, т. I, рег.№ 1983, дело № 149/2012г. от 12.07.2012г. на нотариус Марина Ташева, поради накърняване на добрите нрави (л. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД) е допусната очевидна фактическа грешка. В диспозитива
на решението относно иска по чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД липсва една от главните страни – З.Ж.З. ***. Видно е от делото, че първоначално същата е била
посочена от ищеца като ответник (т.
е., главна страна) по предявения иск за нищожност на договора за продажба,
описан по – горе.
С протоколно определение от 23.02.2018
год. след констатация на районния съд, че искът от А.Д.А. за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба, сключен между З.Ж.З. – продавач и С.Й.А. –
купувач, бил предявен от А. А. в качеството му на процесуален субституент на продавача по договора – З.Ж.З., последната е
конституирана в процесуалното качество на съищец на ищеца А. А. по иска по
чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Участието на З. в
производството по иска за прогласяване на нищожността на договора за
покупко-продажба в качеството й на съищец на
предявилия иска ищец А.А. е констатирано и в мотивите
на първоинстанционното решение – стр. първа, абз. втори от решението. По – нататък в мотивите на
съдебното решение в частта им, в която е изследвана основателността на
предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, първоинстанционният съд е заключил, че „искът против
двамата ответници следва да бъде отхвърлен като
неоснователен“ – стр. пета, абзац втри, последно изречение, т. е., по иска за нищожност на договора за
покупко-продажба, скл. с нот.
акт № 185/2012 год. на нотариус М. Ташева съдът е приел, че З.З. е ответник по този иск. В диспозитива
на решението в частта му по иска по чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, З. З. не е упомената.
От изложеното е видно, че е налице
несъответствие между формираната от съда воля в мотивите и изразяването й в диспозитива на решението, в резултат на което и една от
главните страни в производството по иска по чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД не е посочена в диспозитива на решението. Мотивите на решението не се
ползват със сила на присъдено нещо, поради което и накърненото субективно
материално право, заявено от ищеца с исковата му молба, (което се
индивидуализира със страни, съдържание и предмет) и защита на което е дадена с първоинстанционното решение, задължително трябва да бъде
надлежно индивидуализирано в диспозитива. В случая е
необходимо в диспозитива на решението в частта относно
произнасянето на съда по иска по чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД да бъде включена и З.З., в качеството й на
главна страна в производството по този иск, съобразно приетото в мотивите на първоинстанционното решение. Липсата на подобна
индивидуализация в диспозитива прави невъзможно и
определянето на субективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното
решение.
Изложеното налага въззивното производство да
се прекрати и делото да се изпрати на РС – Варна за провеждане на производство
по чл. 247 ГПК, съобразно горните указания.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.
дело № 2366/2018 год. по описа на ОС – Варна;
ИЗПРАЩА делото на РС-Варна за провеждане
на производство по чл. 247 ГПК за поправка на допуснатата в решението очевидна
фактическа грешка.
След приключване на производството
по чл. 247 ГПК, делото ведно с надлежно администрирани жалби против решението
за поправка в случай, че такива бъдат подадени, да се върне обратно на ОС –
Варна за произнасяне по жалбите.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.