Решение по дело №2407/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 129
Дата: 31 януари 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20195300502407
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 129

гр. Пловдив 31.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                 Председател: Румяна Андреева

                                                                                        Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                        Бранимир Василев

                   

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №2407 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Обжалвано е решение № 3184/26.07.2019 г. на Пловдивския районен съд, ХІ-ти гр. с., постановено по гр. д. № 20090/2018г. в частта, с която се признава за установено в отношенията между страните А.И.Г., ЕГН ********** и „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че клаузата за възнаградителна лихва, обективирана в Раздел VI „Параметри“ на договор за потребителски кредит № ********** от 12.09.2016г. сключен между А.И.Г. и „Профи кредит България“ ЕООД, в която е предвиден годишен лихвен процент: 41.17%, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и се осъжда „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на А.И.Г., ЕГН **********, сумата от 739.46 лева /седемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ - получена без основание като възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ********** от 12.09.2016г.  

          Жалбоподателката Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част по съображения изложени във въззивната жалба и постанови друго, с което да отхвърли исковете предмет на въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от насрещната страна.

            Въззиваемата страна А.И.Г. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението. Процесуалният ú представител адв. Д. Б. претенидра възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

            Предвид доказателствата съдът установи следното:

            Няма спор, а и от приложения и неоспорен препис от договор за потребителски кредит, сключен на 12.09.2016г. между страните, се установява, че Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* в качеството си на кредитор предоставя на А. И. Г. сумата от 3 150лв. за срок от 24 месеца, като в раздел VІ от договора „параметри“ е уговорено, че годишния лихвен процент е 41.17%.

            Това е и единствения спорен във въззивното производство въпрос – нищожна ли е тази клауза от договора като противоречаща на добрите нрави и съответно следва ли да се върне полученото по посочената клауза.

Както се посочил възнаградителната лихва надвишава повече от четири пъти законната лихва по просрочени задължения. Налице е последователна съдебна практика например Решение №1270/09.01.2009 г. на ВКС, ІІ г.о. гр.д.№5093/2007г. в което е посочено, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Посочено е още, че макар да няма изискване възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, с оглед изискването на закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на  възнаградителната лихва е действително. Това разбиране е застъпено и в Решение №378/18.05.2006г. по гр. д. №315/2005 г. на ВКС, ІІ г. о., където изрично е посочено, че максималния размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не потиворечи на добрите нрави. А освен това, противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишваща трикратния размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва, какъвто е настощия случай, доколкото от съдържанието на раздел ІV от процесния договор става ясно, че е налице солидарен съдлъжник.

Тази съдебна практика, налага схващането, че уговарянето на по-голям от двукратния размер на възнаградителната лихва накърнява добрите нрави.

Този критерий е достатъчен, за да са приеме, че клаузата за годишна лихва от 41.17% е нищожна като противоречаща на добрите нрави, а обстоятелството, констатирано от районния съд, че размерът на възнаградителната лихва представлява 57% от предоставената главница е изцяло в подкрепа на извода за нищожност на обсъжданата клауза.

С оглед изложеното неоснователно е поддържаното във въззивната жалба възражение, че по отношение на процесната клауза следва да намери приложение нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК според която годишния процент на разходите може да достигне петкратния размер на законната лихва, а в годишния процент на разходите се включват и лихвите,

 Тук обаче предмет на настоящата претенция е само възнаградителната лихва и нейния размер, а не размера на годишния процент на разходите, който остава извън предмета на делото.

Ето защо искът за обявяване на клаузата за годишна лихва от 41.17% за нищожна като противоречаща на добрите нрави е основателен и следва да се уважи.

Основателността на този иск обосновава основателността и на иска за връщане на платеното по нищожната клауза, чийто размер не оспорва и възлиза на 739.46лв.

            Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил тези искове районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което в тази част следва да се потвърди.

 

-стр.3 от решение по в. гр. д. № 2407/19г. на ПдОС-

            С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на адв. Д. Б. сумата 720лв. възнаграждение дължимо по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв, като възражението за прекомерност направено от въззивника е неоснователно, тъй като така определеното възнаграждение е в минималните размери за двата иска с начислен ДДС, понеже от извършената служебно справка в НАП адв. Б. от 13.11.19г. е регистрирано по ЗДДС лице.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 3184/26.07.2019 г. на Пловдивския районен съд, ХІ-ти гр. с., постановено по гр. д. № 20090/2018г. в частта, с която се признава за установено в отношенията между страните А.И.Г., ЕГН ********** и „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че клаузата за възнаградителна лихва, обективирана в Раздел VI „Параметри“ на договор за потребителски кредит № ********** от 12.09.2016г. сключен между А.И.Г. и „Профи кредит България“ ЕООД, в която е предвиден годишен лихвен процент: 41.17%, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и се осъжда „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на А.И.Г., ЕГН **********, сумата от 739.46 лева /седемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ - получена без основание като възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ********** от 12.09.2016г.  

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на адвокат Д.Г.Б. личен номер ***, от *** сумата 720 (седемстотин и двадесет) лева дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.

 

 

 

          Председател:                                      Членове: 1.                        

 

 

 

                                                                                       2.