ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38534
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110139791 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от Х. Б. Х., ЕГН **********, чрез адв. Д.
Т. Т., срещу Народното събрание на Република България, ЕИК по
БУЛСТАТ:..........., с адрес: С., представлявано от председателя Н. В. К. със
съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. С.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 140 вр. чл. 146 ГПК за
изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
Ищецът твърди, че между него в качеството му на служител, от една
страна, и Народното събрание на Република България, (наричано за
процесуална икономия в настоящото изложение „HC"), в качеството му на
работодател - от друга, на 07.09.2021 г. бил сключен Трудов договор №
826/07.09.2021 г. В същия било посочено, че договорът е срочен - „до края на
мандата на 46-то Народно събрание". Като правно основание в трудовия
договор била посочена разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ.
Твърди, че съгласно сключения трудов договор бил изпълнявал
длъжността „старши експертен сътрудник", в НС. Като място
на работа в трудовия договор се посочва НС, и по-точно Комисия по
транспорт и съобщенията.
Посочва още, че веднага след сключването на трудовия договор бил
постъпил на работа и винаги изпълнявал трудовите си задължения точно и
добросъвестно.
Твърди, че с Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов
договор № 826/07.09.2021 г. е направено следното изменение на трудовото
правоотношение: 1) мястото на работа е изменено от ,,Комисия по транспорт и
1
съобщения” към ,,Комисия по електронно управление и информационни
технологии"; 2) срокът на договора е изменен от ,,до края на мандата на 46-то
Народно събрание” на „до 5 работни дни от избирането на председател на
съответната комисия в 52-то Народно събрание". Като правно основание в
допълнителното споразумение е посочена нормата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ.
Посочва, че със Заповед № 631/13.06.2025 г. трудовото правоотношение
на ищеца било прекратено, считано от 13.06.2025 г., на основание чл. 325, ал.
1, т. 3 КТ - „с изтичане на уговорения срок". В заповедта липсвали мотиви на
работодателя защо той счита, че уговореният срок бил изтекъл. Ищецът
твърди, че причините за издаването на обжалваната заповед били изцяло
политически.
Счита, че работодателят неправомерно бил прекратил
трудовото правоотношение, тъй като в случая не било налице основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3
КТ.
Като основание в обжалваната заповед била посочена разпоредбата на
чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, съгласно която трудовият договор се прекратявал без
която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения
срок. Цитирана била разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10 от
ПОДНС, съгласно която Председателят на Народното събрание в изпълнение
на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията назначавал и
освобождавал главния секретар на Народното събрание; назначавал и
освобождавал служителите към кабинета на председателя, както и
служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните
групи по тяхно предложение със срок до 5 работни дни от избирането на
лицата по чл. 4, ал. 2, респективно от образуването на парламентарна група в
следващото Народно събрание; назначавал и освобождавал служителите в
парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до
5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в
следващото Народно събрание.
В обжалваната заповед била цитирана и разпоредбата на § 7, ал. 2 от
ПОДНС, съгласно която служителите в администрацията на Народното
събрание били парламентарни служители, чийто статут се определял в
Правилника по чл. 8, ал. 1, т. 11.
Посочена в процесната заповед била и разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
Правилника за работата на администрацията на НС, съгласно която
служителите към кабинета на председателя на Народното събрание, към
кабинетите на заместник-председателите на Народното събрание, към
параментарните групи и към постоянните комисии се назначават на срочни
трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.
На последно място към правното основание на обжалваната заповед
било посочено и Решение за промени в състава и ръководството на Комисията
по електронното управление и информационните технологии, прието от 51-
2
вото НС на 05.06.2025 г. Цитираният акт предвиждал освобождаване на Л. О.
М. като председател на Комисията пo електронно управление и
информационни технологии, както и на Х. И. И. като член и заместник-
председател на Комисията по електронно управление и информационни
технологии. Предвиждал се още изборът на П. Б. Д. за член и председател на
Комисията по електронно управление и информационни технологии.
Ищецът не спори, че съгласно Допълнително споразумение №
79/28.01.2025 г. трудовият му договор бил срочен - до 5 дни от избирането на
председател на съответната комисия в следващото НС, а именно бъдещото 52-
ро НС. Допълнителното споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов договор
№ 826/07.09.2021 г. било сключено за мандата на 51-вото НС, който бил 4
години съгласно чл. 64, ал. 1 КРБ, освен ако не са налице предсрочни
парламентарни избори и избор на нов състав на НС. Към момента на издаване
на обжалваната заповед мандатът на 51-вото НС продължавал да трае, а 52-ро
НС все още не било конституирано и следователно не било налице
основанието, посочено в допълнителното споразумение към трудовия договор
- изтичането на определения срок.
В тази насока посочва още, че самата разпоредба на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ, която
се цитира и в Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов
договор № 826/07.09.2021 г., предвиждала, че срочен трудов договор се
сключвал за определен мандат, когато такъв бил установен за съответния
орган. Това било именно мандатът на 51-вото НС, с който ищецът бил
обвързан.
Изтъква, че в текста на Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г.
към Трудов договор № 826/07.09.2021 г. ясно и буквално било записано, че
срокът бил обвързан с избор на нов председател на Комисията по електронно
управление и информационни технологии, но само и единствено в рамките на
следващото 52-ро НС, а не в текущата 51-ва легислатура.
Посочва, че дори и трудовият договор да е предвиждал обвързване на
срока на договора със смяна на председателя на Комисията в рамките на
сегашното 51-во НС, такава уговорка щяла да противоречи на разпоредбата на
чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и щяла да представлява едно изцяло потестативно
условие, което поставяло трудовото правоотношение изцяло под контрола на
работодателя и противоречало на общия замисъл на мандата на държавен
орган, което пък от своя страна щяло да направи договора нищожен в частта
му относно срока, откъдето договорът се считал за безсрочен и отново
обжалваната заповед се оказвала незаконосъобразна.
Поради изложеното счита, че срокът, обективиран в Допълнително
споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов договор № 826/07.09.2021 г., все
още не бил изтекъл към момента на издаване на обжалваната заповед. Счита,
че работодателят незаконосъобразно бил прекратил трудовото
правоотношение и следвало обжалваната заповед да бъде отменена, а ищецът
- възстановен на работа.
3
В допълнение, съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ ищецът имал право на
обезщетение за времето, в което е останал без работа - 6 (шест) месеца за
периода от 13.06.2025 до 13.12.2025 г. Обезщетението за посочения период
възлизало на сумата от 19 152 (деветнадесет хиляди сто петдесет и два) лева,
тъй като брутното трудово възнаграждение на служителя за един месец било в
размер на 3 192 лева. Дължима се явявала и законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Моли съда да признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед
№ 631/13.06.2025 на Народното събрание на
Република България, ЕИК по БУЛСТАТ ............, с адрес: С., представлявано от
председателя
Н. В. К., както и да отмени
посочената заповед като незаконосъобразна. Моли също да бъде постановено
възстановяването му на длъжност ,„главен експертен сътрудник" в Народното
събрание на Република България, ЕИК по БУЛСТАТ ............, с адрес: С.,
представлявано от председателя Н. В. К. Иска от съда да осъди ответника да
заплати на Х. Б. Х., ЕГН **********, сумата от 19 152 (деветнадесет хиляди
сто петдесет и два) лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ
за периода, в който служителят е останал без работа - от 13.06.2025 г. до
13.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли
да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Ответникът оспорва, че видно от посоченото в трудовия договор и в
последвалите допълнителни споразумения, срочността на трудовото
правоотношение с Народното събрание била пряко свързана с избора на
председател на съответната постоянна комисия. Относима в случая била
разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 10 на ПОДНС, съгласно която служителите в
парламентарните комисии се назначавали и освобождавали от председателя на
Народното събрание по предложение на техния председател в срок до 5
работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в
следващото Народно събрание. Председателят на съответната парламентарна
комисия преценявал необходимостта от попълване на състава на комисията с
експертни сътрудници и предлагал сключването на трудови договори с тях с
оглед тяхната компетентност и квалификация. Изтъква още, че
парламентарните служители в администрацията на Народното събрание били
пряко подчинени на председателя на съответната комисия и извършвали и
отчитали своята работа именно пред него.
Посочва, че цитираното в заповедта основание (чл. 8, ал. 1, т. 10
ПОДНС) предвиждало изключителна компетентност на председателя на
Народното събрание като работодател да освобождава служителите към
4
постоянните комисии в срок до 5 работни дни от избирането на председател на
съответната комисия в следващото Народно събрание. Съгласно чл. 33, ал. 4
ПРАНС, чиято разпоредба била цитирана в процесната заповед, служителите
към кабинета на председателя на Народното събрание, към кабинетите на
заместник-председателите на Народното събрание, към парламентарните
групи и към постоянните комисии се назначавали на срочни трудови договори
на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. Срокът им бил съгласно чл.
8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата на избиране
на нов председател, зам.-председател на Народното събрание, председател на
парламентарна група/постоянна комисия, или от преустановяване
съществуването на парламентарна група/постоянна комисия в рамките на
мандата на съответното Народно събрание. В настоящия случай, на 05.06.2025
г., с Решение на Народното събрание на Република България за промени в
състава и ръководството на Комисията по електронно управление и
информационни технологии бил освободен досегашният председател на
Комисията и бил избран нов председател. До 12.06.2025 г., когато бил изтекъл
предвиденият в чл. 33, ал. 4 ПРАНС срок от 5 (пет) работни дни, считано от
датата на избора на новия председател на постоянната комисия, в Народното
събрание не било постъпило предложение за назначаване на ищеца като
парламентарен служител. В тази хипотеза председателят на Народното
събрание бил компетентен да прекрати трудовото правоотношение поради
изтичането на неговия срок на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.
Оспорва правото на ищеца да получи обезщетение от работодателя на
основание чл. 225, ал. 1 КТ. Неоснователността на иска за отмяна на
незаконното уволнение водела до неоснователност и на другите два иска - за
възстановяване на ищеца на работата, която е заемал преди уволнението, и за
присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение, както и на акцесорния иск за претендираната законна лихва. В
допълнение, не били приведени доказателства в подкрепа на твърдението, че
ищецът бил останал без работа и не бил получавал трудово възнаграждение
или бил получавал възнаграждение в по-малък размер.
Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ моли съда да
определи и присъди юрисконсулско възнаграждение.
Възразява срещу искането на ищеца на основание чл. 190 от
ГПК работодателят да бъде задължен да представи личното трудово досие на
служителя, тъй като то съдържало информация, която не била относима към
спора.
Правна квалификация:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
5
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. При така изложените от страните фактически
твърдения съдът приема, че упражненото потестативно право от ищеца за
отмяна на процесното уволнение и възстановяването му на предишната работа
преди уволнението е обусловено от незаконността на уволнението по
изложените в исковата молба доводи, а искът с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – от обстоятелството, че поради незаконното
уволнение ищецът е останал без работа за процесния период.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент
и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно
доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже, че
законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.
325, ал. 1, т. 3 КТ, като установи изтичането на срока, за който трудовото
правоотношение е било учредено.
Релевантните факти по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са:
1) уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 2) съвпадение между длъжността, от
която ищецът е уволнен, и тази, на която иска да бъде възстановен, както и
предвид че трудовото правоотношение е срочно, да не е изтекъл срокът по
това правоотношение към датата на влизане в сила на съдебното решение по
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ, следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1) че е
налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно
упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът
да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на
шест месеца след уволнението и 3) да е налице причинно-следствена връзка
между незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на
първата и третата предпоставка е обусловено от изхода на правния спор по
първия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението като незаконно. В тежест на ищеца е да докаже факта на
оставането без работа и периода на това състояние, както и размера на
дължимото обезщетение чрез установяване размера на брутното му трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за обезщетението. Ответника следва да докаже възраженията си.
6
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
Между страните е съществувало срочно трудово правоотношение, което е
възникнало на основание Трудов договор № 826 от 07.09.2021 г., съгласно
който служителят е назначен на длъжност ,,старши експертен сътрудник”
в Комисията по транспорт и съобщенията.
С Допълнително споразумение № 79 от 28.01.2025 г. длъжността на
служителя е изменена на ,,главен експертен сътрудник”, а мястото на
работа – Комисията по електронно управление и информационните
технологии.
С Решение за промени в състава и ръководството на Комисията по
електронно управление и информационни технологии, прието от 51-вото
НС на 05.06.2025 г. е предвидено освобождаване на Л. О. М. като
председател на Комисията пo електронно управление u информационни
технологии, както и на Х. И. И. като член и заместник-председател на
Комисията по електронно управление и информационни технологии.
Предвижда се още изборът на П. Б. Д. за член и председател на
Комисията по електронно управление и информационни технологии.
Със Заповед № 631 от 13.06.2025 г. е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ –
поради изтичане на срока.
Последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е 3192,00 лв.
В предмета на настоящото дело са налице следните правнорелевантни
факти, които са общоизвестни по смисъла на чл. 155 ГПК и на това основание
не подлежат на доказване от страната, която ги е навела:
Мандатът на 51-вото НС е с начална дата 11.11.2024 и е в ход към датата
на предявяване на исковата молба – 08.07.2025 г.
Към датата на депозиране на исковата молба не е конституирано 52-ро
НС.
Спорен между страните е въпросът дали е изтекъл срокът, за който е
учредено трудовото правоотношение, и по-конкретно дали срокът на
правоотношението съгласно трудовия договор и действащото българско
законодателство изтича с избирането на нов председател на Комисията по
електронно управление и информационни технологии в рамките на текущото
51-во НС, или срокът изтича с избора на нов председател на съответната
постоянна комисия само в рамките на 52-рото НС.
Спорен между страните е въпросът дали и в какъв размер е дължимо
обезщетение на основание чл. 225 КТ на служителя ищец.
Във връзка с предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
съдът следва да укаже на ищеца, че не е представил доказателства относно
7
твърдението си, че в периода от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г. е останал без
работа вследствие на незаконно прекратяване на трудовото правоотношение.
По отношение на доказателствените искания:
Съдът намира направеното от ищеца доказателствено искане на
основание чл. 190, ал. 1 съдът да задължи работодателя да представи
трудовото досие на служителя, за ненеобходимо поради неотносимост на
съдържащата се в трудовото досие информация към настоящия правен спор.
Съгласно чл. 128Б, ал. 2 КТ трудовото досие на работника или служителя се
създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във
връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на
трудовото правоотношение. От цитираната разпоредба следва, че трудовото
досие съдържа данни относно факти и обстоятелства, относими към
процесното трудово правоотношение. Страните обаче не спорят по факта на
възникването, съществуването и изменението на трудовото правоотношение,
нито на неговото прекратяване с процесната уволнителна заповед. Спорни
между страните са фактите и обстоятелствата, отделени по-горе в настоящия
проекто-доклад. За същите трудовото досие на служителя, създадено,
поддържано и съхранявано при конкретен работодател, не съдържа относими
данни. Поради изложеното настоящият съдебен състав следва да остави
направеното от ищеца доказателствено искане без уважение.
Ответникът не е направил доказателствени искания във връзка с
наведените от него в рамките на настоящото производство възражения.
Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са
относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по
делото.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.11.2025г. от
10:45ч., за която дата и час:
Да се призоват страните, като им се връчи препис и от настоящото
определение;
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито
8
съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в
настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните
процесуални действия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца че не сочи доказателства за факта на оставане
без работа и периода на това състояние. Указва на ищеца за възможността
да представи в съдебно заседание извлечение от електронния си трудов
запис пред съда (т.н. ел.трудова книжка).
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или
друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да
тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба
с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с
оглед запазване на Д.те отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски
в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички
съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един
месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички
съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено
неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ГПК (1) "Ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се
чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
9
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява."
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10