Р Е
Ш Е Н И Е №
200
29.04.2021г.
гр.Монтана
Административен съд - Монтана ,ІІІ
състав ,в публичното съдебно заседание
на двадесет и първи април , през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова като разгледа….докладваното…….от съдията БОЙЧЕВА…
адм.д.№107/2021г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 10,ал.1,т.1 от Закона за
пътищата/ЗП/ във вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК)
Делото
е образувано по жалба от В. И.И. с постоянен адрес:*** ,действаща чрез
процесуалния си представител адв.И.В.Е. ,АК-Монтана против Индивидуален
административен акт–фактура №000000-00000000001822/ 30.01.2021г., издаден от Д***
Ц*** Г*** –служител в отдел“Контрол и правоприлагане“,сектор „ Контрол и
правоприлагане“ ,гр.Монтана ,Национално тол управление , Агенция „Пътна
инфраструктура“ ,с който е определена компенсаторна такса на жалбоподателката
,в размер на 70,00лв., във връзка с управлявания от нея лек автомобил с рег.№***за неплатена винетна такса по чл.10,ал.1,т.1 от Закона за
пътищата,на основание т.26 от Тарифа за таксите ,които се събират за
преминаването и ползването на републиканската пътна мрежа .
В жалбата си твърди, че й е издаден индивидуален административен акт/ИАА/-фактура ,обективиращ
изрично волеизявление на административен орган, с което непосредствено е
създадено за нея задължение, изразяващо се в заплащане на място на компенсаторна такса в размер
на 70,00лева за движението на лек автомобил с рег. №М2364ВР по пътен участък от
платената пътна мрежа на страната, като счита, че издадения от АПИ ИАА, за който свидетелства приложената
фактура е незаконосъобразен. Твърди се, че на 18.10.2020г. жалбоподателката е попълнила и подала декларация за активиране
на електронна винетка в бензиностанция „ОМВ“ -Монтана, като в декларацията ясно е посочила регистрационния номер на автомобила ,за който заплаща
винетна такса-рег.№М2364ВР .Посочила е и началната дата на валидност на електронната винетка -20.10.2020г. , за срок от една година. Впоследствие ,на 30.01.2021г. жалбоподателката
е управлявала собствения си
автомобил по платената пътна мрежа на страната , като е спряна от инспектор в отдел„Контрол и правоприлагане“ ,в сектор „КП“ – Монтана ,НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ и след
заплащането на компенсаторна такса и е издадена фактура за извършено плащане с референтен №88160039 с номер на фактура №00000000000000001822 от 30.01.2021г. При разговора със служителя на АПИ станало ясно, че при закупуване на
електронната винетка е допусната грешка в изписването на регистрационния номер на автомобила й, като
вместо рег. №М2364ВР е въведен погрешно рег. №М*** . С това обосновава правния
си интерес от обжалване на издадения ИАА –фактура за
налагане на компенсаторна такса, като излага доводи, че с издадената фактура се засягат пряко
нейните права и интереси и се създава задължение за нея да заплати компенсаторна
такса по чл.10,ал.1,т.1 от ЗП,при условие ,че е заплатила такава на
бензиностанция „ОМВ“-Монтана ,но поради техническа грешка,допусната от техен
служител при пренасяне на рег. номер от
декларацията в електронната система ,за нея е
възникнало наново задължение за винетна такса, която е била вече заплатена.Иска отмяна на акта ,поради липса на форма ,нарушение на процесуалните и материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта
му.
В съдебно заседание
жалбоподателката ,чрез представляващият я адв.Т*** Г*** поддържа жалбата ,като иска да бъде отменен
оспорения акт , с
който е наложена компенсаторната такса на жалбоподателката ,като незаконосъобразен и да й бъдат възстановени заплатените
средства – компенсаторна такса в размер на 70лв., платена на 30.01.2021г., за която е издадена фактура. Твърди, че не е
спазена формата на акта,като по същество излага доводи, че наличието на фактура и заплащането на компенсаторната такса
свидетелстват за развитието на санкционно по своя характер производство, като преди това производство трябва да е
установено и нарушението. Производството по налагане на компенсаторна такса е
сурогат на административно наказателния процес, именно защото структурата му е
подобна и защото резултатът от двете е еднакъв, а именно налагане на санкция,
макар и в различни размери и интензитет да засяга правната сфера на
санкционираното лице. В случая при едно неспазване на производствените правила
при налагане на санкцията или по установяване на нарушението вече е порок на
крайния акт, с който е наложена компенсаторната такса. Действително процедурата
по налагане на компенсаторна такса е уредена нормативно по такъв начин. Компетентните органи са
освободени от задължението да съставят АУАН в определени случаи, но това не
означава, че те не трябва да установят нарушението. Те трябва да се запознаят в
детайли с относимите факти и обстоятелства и да положат максимални усилия да
установят истината. Цялостната процедура по установяване на нарушението
продължава да се прилага и органът е освободен само и единствено да състави
АУАН. Неправилни и противоречащи на закона са констатациите на АПИ , че органът не е трябвало или
не е могъл да следи за това дали изобщо е плащана винетна такса. Това са факти
от първостепенно значение за изхода на административното, както и на настоящото
съдебно производство, като органът е бил длъжен да положи усилия в насока
събиране на тези данни. От друга страна, практиката на ВАС по отношение на
компенсаторните такси е категорична, че те са санкционен акт. Издаден е властнически
акт ,който с помощта на административната принуда е довел до произвол с
публични средства ,което ограничава правото на защита на лицето.В тази връзка
иска отмяната му ,като издаден в нарушение на процесуалните правила за
издаването му,претендира и разноски.
Ответникът – Д*** Ц*** Г*** –
служителят в отдел „Контрол и правоприлагане“ , сектор „Контрол и правоприлагане“Монтана ,Национално тол управление към АПИ- издател на акта, с който е наложена компенсаторната такса
,се явява лично. Оспорва жалбата
и моли да
се потвърди акта ,като законосъобразен.
Жалбата е допустима,като
подадена в срок и от легитимирана страна ,имаща правен интерес от обжалване.Подадена е чрез АПИ до АС – Монтана на
05.02.2021г. и е заведена с вх.№94-00-543/05.02.2021г. по описа на АПИ, т.е спазен е срокът по
чл. 149, ал. 1 от АПК. Правният интерес е
обусловен от задължението за плащането на компенсаторна
такса ,възникнало въз основа на едностранно властническо
разпореждане на овластен за това орган - длъжностното лице от съответната служба за контрол ,което осъществява контрол за спазването
на изискванията по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП и с което пряко се засягат правата и законните интереси на адресата му ,предвид възлагането на
финансово задължение, в каквато насока е и практиката на ВАС.
По същество жалбата е неоснователна.
Съдът, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори и се установява от
приложените по делото заверени копия от регистрационни талони част I и част II, че жалбоподателката е
собственик на лек автомобил марка „П*** “ 307 с рег. №М2364ВР.
На 30.01.2021г. инспекторите Д***
Ц*** Г*** и И*** А*** И*** от сектор „Контрол и правоприлагане“ –Монтана са
изпълнявали в екип служебните си задължения по ЗДвП и са осъществявали контрол
и проверка на преминаващи МПС за дължими винетни и тол такси.Екипът е бил позициониран със служебен
автомобил на път ІІ-81 /ок.п.С***-П*** –о.п.Б***-Б*** -о.п. М***-Л*** /при км. 95+760
,в близост до язовир „Ч*** “.
На същата дата 30.01.2021г.
около 16,20часа ,след получен сигнал
от камера ,превозното
средство с рег. №М2364ВР -собственост на В.И.И. е било спряно със стоп палка от инспектор в отдел „Контрол и правоприлагане“ в сектор“КП“ – Монтана към Агенция „Пътна
инфраструктура“ -Д*** Ц*** Г*** , който след проверка в електронната система ,установил ,че
МПС-то няма заплатена винетна такса и изискал от водача да заплати компенсаторна такса, за да
може да продължи да се движи по платената пътна мрежа, с оглед констатираното нарушение за движение по пътната мрежа на
страната , без
заплатена винетна такса.
С референтен №88160039 и номер на фактура №**********-000001822 от 30.01.2021г., от В.И.И. е била заплатена
определената компенсаторна такса в размер на 70,00 лв. , което е удостоверено с разписка
от пос терминално устройство ,приложена на л.16 от делото.
Предвид факта на плащането не е
съставян акт за установяване на административно нарушение.
По делото е приложен доклад от 22.02.2021г./л.24/
от К*** М*** -подписано от нея „за
началник сектор „Контрол и правоприлагане“ –Монтана към отдел „КП“ при
Национално тол управление“,ведно с приложени документи-работен график на служителите от
АПИ/л.26/ ,извадка
от електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/ на л.27, заедно със статични
изображения във вид на снимков материал на лекия автомобил рег. №***
собственост на В.И.И. /на л.26-30 от делото/.
Приложена е и декларация за
активиране на електронна винетка в Бензиностанция ОМВ-Монтана за лекия автомобил с рег.
№М2364ВР с отразена начална дата на валидност от 20.10.2020г. за срок от една
година,като видно от полето активиране на електронната
винетка е отразен рег. №М*** /различен от декларирания/, за което обаче
активиране е налице собственоръчен подпис от страна на жалбоподателката, която
се е съгласила с въведените данни в електронната система на АПИ и декларираните
от нея данни в приложената по-долу декларация./л.17-18/.
Приложена е и Заповед №РД-11-54/15.06.2020г., издадена от Председателя на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която на осн. чл.37,
ал.1,буква „б“ от ЗАНН, чл.21г, т.1 и 7 от ЗП и чл.167а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП
във вр. чл.11, ал.2,т.12 от Правилника за структурата, дейността и организация
на работа в АПИ, са определени длъжностни лица, които да установяват нарушения по чл.139,ал.5-7 и
чл.100,ал.4,т.1 от ЗДвП, да съставят и връчват актове за установяване на административни
нарушения по чл.179,ал.3-3в от ЗДвП , където под №439 е вписан инспектор Д*** Ц*** Г*** .
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд – Монтана-ІІІ състав, при спазване на изискванията
на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Оспорва се в настоящото съдебно
производство издадена фактура ,обективираща заплатена компенсаторната такса от
жалбоподателката в размер на 70,00лв.,
във връзка с управлявания от нея автомобил с рег.№М2364ВР за неплатена винетна
такса по чл.10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата,на основание т.26 от Тарифа за
таксите ,които се събират за преминаването и ползването на републиканската
пътна мрежа .Иска се отмяната и ,като незаконосъбразна и възстановяване на
заплатената компенсаторна такса на жалбоподателката.
По компетентосттта на органа.
Оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган – длъжностното лице, установило нарушението и
уведомило жалбоподателката В.И. за възможността за заплащане на компенсаторна
такса, произтичащо от разпоредбата на чл. 167а, ал.2, т.3 и 4 от ЗДвП и приложената
Заповед № РД-11-54/15.06.2020 г. на председателя на Агенция „Пътна
инфраструктура". Видно от Заповедта, в същата са определени служителите на
Агенцията, на които са възложени правомощия да осъществяват контрол по заплащането
на пътни такси и да извършват свързаните с това действия, изброени в т. 3 и т.4 на ал. 2 на чл. 167а от ЗДвП,
т.е. длъжностното лице, съгласно изрично предоставените му правомощия по чл.
167а, ал. 2, т.1-4 - да спира
ППС, да установява съответното нарушение с технически средства или системи, да
осъществява контрол по повод заплащането на пътни такси и да предоставят
възможност за плащане на компенсаторна такса. Видно от представения по делото График на инспекторите от отдел
„Контрол и правоприлагане", и молба, вх.№583/22.03.2021г. от АПИ/л.68/ , компетентното длъжностно
лице, установило нарушението и уведомило жалбоподателката за възможността за
заплащане на компенсаторна такса, е служителят на отдел „Контрол и
правоприлагане" ,сектор „Контрол и правоприлагане"-Монтана , НТУ към АПИ -Д*** Ц*** Г*** , фигуриращ под
№ 439 в издадената Заповед №
РД-11-54/15.06.2020 г., поради което и възраженията на жалбоподателката относно
компетентността на органа са неоснователни.
По формата на акта.
Фактът, че законодателя не е
регламентирал формата на акта, в който се обективира установеното от
длъжностното лице административно нарушение – неплащане на такса за ползване на
платената пътна мрежа, която дава възможност да не се предприемат действия по
реализирането на административно- наказателната отговорност на нарушителя ,чрез съставяне на
АУАН, а
инспекторите да проведат особено административно производство по чл.10, ал. 2
ЗП сочи, че не е нарушена формата на акта, както се твърди в жалбата.
По приложението на материалния и процесуалния закон.
Платената от В.И.И. компенсаторна такса в размер на 70,00 лв. е в резултат на доброволен избор на лицето, за да
избегне съставянето на АУАН. Не случайно в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата
се казва, че лицето ,извършило нарушението "може"
да заплати компенсаторната такса, за да се освободи от
административно-наказателната отговорност. Във връзка с това, съгласно чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП при установяване на
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, преди съставяне на АУАН, контролните органи
уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от
ЗП. Това правомощие, иманентно свързано с правомощията на контролните органи по
чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП, и залегнало в нормата на чл. 167а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, представлява израз на законодателната воля да бъде предвидена и да бъде
реализирана (при ясно изразено съгласие и желание на лицето, сочено за
нарушител) чрез заплащане на компенсаторна такса в определен от закона размер,
една опростена и съкратена по своя характер процедура, сурогат на предвиденото
в нормите на Закона за административните нарушения и наказание производство по
установяване на административни нарушения и тяхното санкциониране чрез
издаването на наказателно постановление.
По силата на ал. 3 на чл. 189е
от ЗДвП таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да бъде заплатена
по банков път или чрез картово плащане,
а пред органите по чл.
167, ал. 3 – 3б
– и в брой, като плащането може да бъде осъществено при извършване на
проверката или в срок от 14 дни от връчване на акта за установяване на
административно нарушение по чл.
179, ал. 3 – 3б.
Съгласно ал. 6 на същия член
„Ако таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена в срока и при
условията на ал. 3 и 4, акт за установяване на административно нарушение по чл.
179, ал. 3 – 3б не се съставя, а когато акт е съставен, не се издава
наказателно постановление и производството се прекратява." Съгласно ал. 8
и 9 на същия член „Контролните органи могат да извършват справки в електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни
за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане
на дължимите такси.Съгласно ал.9 на същия член „
По административната преписка може да се прилага справка от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за
отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното“.Приложена е справка от електронната система за събиране на пътни такси /л.27/,което
доказва фактът ,че лицето е без винетна такса за лек автомобил с рег.№М 2364ВР ,т.е.
констатацията на органа е правилна.
В настоящия случай,
жалбоподателката не спори, че е заплатила компенсаторната такса за автомобила ,но е
объркан рег. № от служителя на бензиностанцията ,като е вписано ,вместо за автомобил
с рег.№М 2364ВР , за
автомобил с рег.№***. В момента на
подписване на разписката за елекронна винетка същата се е съгласила със
съдържанието в нея,като е имала задължението да извърши проверка,преди да
подпише. По този
начин същата не е оспорила факта на извършване на нарушение, не е възразила
срещу същото, за да й бъде издаден АУАН и фактически е признала извършването на
нарушението. Ако същата е оспорила нарушението, е следвало не да плаща, а да
иска да й бъде съставен АУАН и да оспори пред районния съд издаденото въз
основа на него Наказателно постановление, като в това производство ангажира
всичките си доказателства, че е закупила електронна винетка в Бензиностанция
ОМВ за лекия автомобил с рег. №М2364ВР с отразена начална дата на валидност от
20.10.2020г. за срок от една година, като при нейното активиране погрешно са отразени две от цифрите
в регистрационния номер и реално е налице електронна винетка за МПС с рег. №М***
, въпреки, че собственоръчно е положила подпис за идентичност на данните от
декларацията и въведените данни в електронната система на АПИ, за което е предвидена
законодателна фикция в разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба за условията, реда
и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние.
Няма как тези обстоятелства,
при доброволно заплатена компенсаторна такса от 70,00 лв. да се установяват в
настоящото производство и да се върне преписката с указания на органа да върне
тази сума, тъй като именно по волята на жалбоподателката не е съставен АУАН и не е развито
административно-наказателно производство, където може и следва да се разглеждат
възраженията й за липса на административно нарушение. Релевирайки липсата на
нарушение в настоящото производство жалбоподателката поставя настоящата инстанция
в ролята на районен съд, който следва да прецени извършено ли е такова, респ.
Върховния административен съд следва да влезе в ролята на административният
съд, който е по закон касационна инстанция по касационно наказателно
административен характер дела. Още повече, че по делото е представено извлечение от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който Агенция "Пътна
инфраструктура" издава и съхранява. Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата.Нещо повече-не е оспорено това извлечение в съдебното заседание от
жалбоподателя ,при което същото се явява годно доказателство с материализирана
в него материална доказателствена сила,с която съдът е длъжен да се съобрази./по
аргумент на чл.167а,ал.3 ЗДвП/.
Административнонаказателното
производство не може да бъде възобновено и черпейки благоприятни правни
последици от прекратяването му на база плащане на компенсаторната такса от
70.00лв., не дават възможност на жалбоподателката в друго /настоящото/
производство да иска пререшаване на въпроса налице ли е било нарушение, за да
се приема, че недължимо е платена компенсаторната такса от 70,00лв. Още повече, че
жалбоподателката разполага с процесуалната възможност да иска възстановяване на
недължимо внесена такса по чл.10 от ЗП, съгласно изричната разпоредба на чл.55
от Закона за пътищата по реда на Закона за държавните такси. Съгласно чл. 4б
от закона за държавните такси недължимо платени такси се връщат по искане на
заинтересованата страна.
Компетентното длъжностно лице е
установило вида и характеристиките на превозното средство – лек автомобил марка
„П*** “, модел 307 с рег. №***,
собственост на жалбоподателката, липсата на предварително платена винетна такса за ползване на платената
пътна мрежа за това МПС –
видно от извадката от електронната система за събиране на пътни такси,
ползването на конкретна пътна мрежа - приложен доклад със статични изображения във
вид на снимков материал на лекия автомобил и към тях е приложил нормата
определяща размера на таксата, за която по делото няма спор.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният акт –фактура за заплащане на компенсаторна такса в размер на
70,00лв. ,е
постановен от компетентен орган, в установената форма и при съответствие с действащите процесуални и материално-правни разпоредби и
целта на закона -да не се
допусне ползването на платената пътна мрежа без да е заплатена дължимата за
това винетна
такса, поради
което се
явява законосъбразен .Жалбата ,като неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И.И. , с постоянен адрес:*** ,действаща чрез
процесуалния си представител адв.И.В.Е. ,АК-Монтана против Индивидуален административен
акт–фактура №000000-00000000001822/ 30.01.2021г., издаден от Д*** Ц*** Г*** –служител
в отдел“Контрол и правоприлагане“,сектор „ Контрол и правоприлагане“ гр.Монтана
,Национално тол управление,Агенция „Пътна инфраструктура“,с който е определена
компенсаторна такса на жалбоподателката ,в размер на 70,00лв., във връзка с
управлявания от нея лек автомобил с рег.№*** за
неплатена винетна такса по чл.10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата,на основание
т.26 от Тарифа за таксите ,които се събират за преминаването и ползването на
републиканската пътна мрежа .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: