№ 21706
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110151981 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 237 ГПК.
Делото е образувано по искова молба предявена от Д. П. М., представляван от адв.
П. Д., уточнена с молба от 21.10.2025 г. срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с
която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 2 124 лв., представляваща 12 месечни по договор за кредит №
*******/16.07.2015 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.07.2015 г. между Д. П. М. в качеството му на
кредитополучател и „Кеш Кредит“ ЕАД в качеството на кредитодател е сключен договор за
потребителски кредит, тип кредитна линия № ******* от 16.07.2015 г., по силата на който
му бил предоставен потребителски заем в размер на 2 000 лв. със срок на погасяване до
15.07.2016 г. Ищецът твърди, че не е изпълнил задължението си за връщане на сумата
поради здравословни причини. Впоследствие получил телефонни обаждания, че вземането
на кредитора по договора за заем е прехвърлено на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
В уточнителната молба от 21.10.2024 г. поддържа, че не му било връчено уведомление за
извършената цесия. Твърди, че уведомил ответното дружество, че вземането е погасено по
давност и е поискал същото да бъде отписано счетоводно, но ответникът му отговорил
писмено, че няма да стори това. Сочи, че от настъпване на падежа на последната
погасителна вноска на 15.07.2016 г. до 16.07.2021 г. не са предприемани никакви действия,
прекъсващи давността, поради което и вземането е погасено. Моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна
1
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, подаден чрез юрисконсулт Е. А., в който е
направено признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. От фактическа твърди, че ищецът е
уведомен за извършената цесия. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото и не
следва да му бъдат възлагани разноски.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът е признал иска в отговора на исковата молба, а
ищецът чрез процесуалния си представител е поискал съдът да се произнесе с решение при
признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК,
поради което и съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, постановява решението си
съобразно направеното признание на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца.
Ищецът претендира разноски, съгласно представен списък в общ размер на 535 лв.,
включващи заплатена държавна такса в размер на 85 лв. и заплатен адвокатски хонорар в
размер на 450 лв. На първо място съдът намира, че ответникът отговаря за сторените
разноски, тъй като с поведението си и категорично заявената писмено воля, е дал повод за
завеждане на делото. На следващо място съдът счита направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно. Уговореният и заплатен адвокатски
хонорар по делото е близък до минималния по НМРАВ. Съгласно Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по С-438/2022 г. посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда, но служат като ориентир. Съдът съобрази правната и
фактическа сложност на делото, постановено е решение при признание на иска, проведено е
само едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищеца се е
явил и е защитил интересите на доверителя си, събирани са само писмени доказателства.
Същевременно обаче адвокатският труд следва да бъде ценен по делото са положени усилия
от процесуалния предсатвител, подавани са уточнителни молби, явил се е в открито съдебно
заседание, правил е искания по хода на делото и са предствени доказателства, поради което
и според настоящия състав липсва основание за намаляване на претендирания хонорар, още
повече че са положени и съществени усилия за извънсъдебно решаване на спора.
Така мотивиран Софийски районен съд, 88-ми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. П. М., ЕГН **********, с
адрес: ************************ иск срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“
№ 109-115, че Д. П. М. не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД сумата от 2 124
лв., представляваща 12 месечни по договор за кредит № *******/16.07.2015 г., сключен с
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на
2
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115 да заплати на Д. П.
М., ЕГН **********, с адрес: ************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 535 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3