№ 27
гр. Б., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20221810101690 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
С Определение № 20308 от 12.08.2022г. по гр.д.№ 42455/2022г. по описа на РС-С. е
прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Б..
И. Т. И. от с.Г., община Б., ул.О. *, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. М. С.
от САК моли да бъде осъдено „П.К.Б.“ЕООД, с ЕИК:17**, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.М., * да заплати сумата-главница от 566.64лв., представляваща
платено без основание възнаграждение по сключено между страните Споразумение от
10.02.2016г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит Стандарт № ********** от 10.02.2016г., за периода от 09.08.2017г. до
09.05.2018г., който период е извън предмета на гр.дело № 54443/2017г. по описа на СРС,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на
исковата молба на 04.08.2022г. до окончателното заплащане, както и да се присъдят
разноските по делото.
В с.з. ищцата, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по
иска. Депозирала е след приключване на откритото съдебно заседание молба с вх.№ 486 от
25.01.2023г., в 13.10 часа, чрез пълномощник адв. М. С. от САК, с която моли да се уважи
предявената искова претенция като доказана по основание и размер и да се присъдят
направените по делото разноски, за които прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК-
л.36. Ищцата, чрез пълномощник адв. М. С. е представила писмени бележки с вх.№ 722 от
02.02.2023г., изпратени по пощата с п.кл. от 31.01.2023г.
Ответникът-„П.К.Б.“ЕООД, с ЕИК:17**, чрез пълномощник юрк. Г.И.П., е
представила писмен отговор с вх.№ 6481 от 22.11.2022г., изпратен по ел.пощата на съда на
21.11.2022г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът признава, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с
който сключеното между тях споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е обявено за недействително, както и че е присъдена в полза на ищцата сумата от
1
1133.28лв. като в останалата част до пълния предявен размер искът е отхвърлен, поради
което твърди, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан. Ответникът
заявява, че по отношение на настоящия спор вече е налице влязъл в сила съдебен акт, с
който неоснователно е платена сума за възнаграждение за допълнителни услуги до размера
на сумата от 1133.28лв. Според ответника е недопустимо да се предявя иск със същото
правно основание, но за друг период от време, за което целта е неговото санкциониране.
Ответникът смята, че е нарушен и принципа за процесуална икономия. Прави искане за
прекратяване на производството по делото, тъй като предявеният иск е недопустим. При
разглеждане на иска по същество моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен, както
и да му се заплатят направените разноски по делото, включващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв., както и прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй
като същото надвишава минималния размер, определен в Наредба №1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От изложеното в исковата молба и уточнителната молба, както и от приложеното за
послужване гр.д. № 54443/2017г. по описа на РС-С., се установява, че предмет на настоящия
иск, който е последващ иск за съдебна защита е останалата част или сумата от 566.64лв.,
представляваща платено възнаграждение по сключено между страните Споразумение от
10.02.2016г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит Стандарт № ********** от 10.02.2016г. или за периода от
09.08.2017г. до 09.05.2018г., т.е. за последващ период от време.
В производството по гр.д.№ 54443/2017г. по описа на РС-С. е разгледан спора за
дължимостта на сумата 1133.28лв., представляваща платено без основание възнаграждение
по описаното по-горе споразумение за допълнителен пакет услуги, но за предходен период
от време или за периода от 10.02.2016г. до 08.08.2017г.
Освен това с влязло в сила Решение № 379780 от 05.04.2018г. по гр.д. № 54443/2017г.
по описа на РС-С., влязло в сила 27.02.2019г. с Решение №1440 от 27.02.2019г. по гр.д.№
9176/2018г. по описа на СГС е признато за установено между ищцата И. И. и ответника
„П.К.Б.“ЕООД, че Споразумение от 10.02.2016г. за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към Договор за потребителски кредит Стандарт № ********** от 10.02.2016г. е
нищожно на основание чл.26, ал.1,пр.1 във вр. с чл.22 вр. чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.
Страните не спорят за това, че са сключили Договор за потребителски кредит
Стандарт № ********** от 10.02.2016г. и към него Споразумение от 10.02.2016г. за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по които ищцата е кредитополучател, а
ответникът кредитор. Уговореното в договора за кредит възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги е в размер на 1699.92лв., които следва да бъдат заплатени в размер на
месечна вноска от 70.83лв. за срок от две години.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 142 от
2
11.01.2023г., изготвена от вещото лице Д. В., се установява, че ищцата е заплатила на
ответника сумата от общо 566.64лв. като възнаграждение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги за периода от 04.09.2017г. до 03.05.2018г. или 8 броя месечни вноски
от по 70.83лв.
От приложеното гр.д.№ 54443/2017г. по описа на СРС, се установява, че ответникът е
осъден да заплати на ищцата сумата от 1133.28лв., представляваща възнаграждение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги за периода от 10.02.2016г. до 08.08.2017г.
или 16 броя месечни вноски от по 70.83лв., които са платени без основание, ведно със
законната лихва от деня на предявяване на иска на 08.08.2017г. до окончателно изплащане
на вземането.
С писмения отговор ответникът, чрез пълномощник оспорва исковата претенция
като твърди, че по отношение на нея има постановено влязло в сила съдебно решение по
гр.д.№ 54443/2017г. по описа на СРС.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата и уточнителна молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда
да приеме, че така предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
или е предявен частичен осъдителен иск, отнасящ се до заплащане на сумата, платена без
основание от ищеца на ответника като възнаграждение по сключено между страните
Споразумение от 10.02.2016г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
Договор за потребителски кредит Стандарт № ********** от 10.02.2016г., за периода от
09.08.2017г. до 09.05.2018г., тъй като за предходния период от време или за периода от
10.02.2016г. до 08.08.2017г. и за сумата от 1133.28лв. има между страните влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№ 54443/2017г. по описа на СРС, влязло в сила на 27.02.2019г.
Съдът намира, че искът е допустим, въпреки постановеното съдебно решение
по гр.д.№ 54443/2017г. по описа на СРС, влязло в сила на 27.02.2019г. Решението по това
дело е формирало сила на присъдено нещо по отношение на възникването, съществуването
и заплащане от ищеца на сума до размер на частично заявената претенция от 1133.28лв. за
предходен период от време / от 10.02.2016г. до 08.08.2017г./. За останалата част от
дължимата и заплатена от ищеца сума, отнасяща се до последващ период от време до
пълния размер на задължението за възнаграждение по посоченото споразумение или сумата
по настоящата претенция в размер на 566.64лв. или за периода от 09.08.2017г. до
09.05.2018г. не се е формирала сила на присъдено нещо, поради това, че този размер не е
заявен като право търсещо защита в производството пред СРС. Решението по уважения
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Поради горе изложените съображения съдът намира, че
направеното възражение от ответника, че настоящият иск е недопустим е неоснователно.
Разгледан по същество предявеният частичен осъдителен иск за заплащане на
сумата от 566.64лв., представляваща платено без основание възнаграждение по сключено
между страните Споразумение от 10.02.2016г. за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към Договор за потребителски кредит Стандарт № ********** от 10.02.2016г., за
периода от 09.08.2017г. до 09.05.2018г., който период е извън предмета на гр.дело №
54443/2017г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от датата на подаване на исковата молба на 04.08.2022г. до окончателното
3
заплащане е основателен и следва да бъде уважен, по следните правни съображения:
Съгласно т.2 от ТР№3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/2016г. се
приема, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Със съдебно решение №
379780 от 05.04.2018г. по гр.д. № 54443/2017г. по описа на РС-С., влязло в сила 27.02.2019г.
с Решение №1440 от 27.02.2019г. по гр.д.№ 9176/2018г. по описа на СГС е признато за
установено между ищцата И. И. и ответника „П.К.Б.“ЕООД, че Споразумение от
10.02.2016г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит Стандарт № ********** от 10.02.2016г. е нищожно на основание
чл.26, ал.1,пр.1 във вр. с чл.22 вр. чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК и ответникът е осъден на
основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата 1133.28лв., представляваща
платено без основание възнаграждение по описаното по-горе споразумение за
допълнителен пакет услуги, но за предходен период от време или за периода от 10.02.2016г.
до 08.08.2017г.
Установи се от приетата ССчЕ, че ищцата е заплатила на ответника и сумата от
566.64лв. като възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги за периода
от 04.09.2017г. до 03.05.2018г.
След като Споразумението за допълнителен пакет услуги от 10.02.2016г., сключено
между страните е прогласено за нищожно с решение по гр.д. № 54443/2017г. по описа на
РС-С., влязло в сила 27.02.2019г., ищцата е заплатила процесната сума като възнаграждение
по това споразумение на ответника, от което следва, че ответникът е получил от ищцата
процесната сума при начална липса на основание, тъй като е получена въз основа на
нищожен акт /Споразумение от 10.02.2016г./ и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
ответникът ще следва да заплати на ищцата получената от него сума от 566.64лв. при
първоначална липса на основание.
Поради гореизложеното искът следва да бъде уважен изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 650лв., включващи сумата от
50лв. за платена държавна такса, сумата от 200лв. за платен депозит за вещо лице и сумата
от 400лв. за платено адвокатско възнаграждение. В случая съдът на основание чл.78, ал.5 от
ГПК по направено възражение от ответника в писмения отговор, намалява разноските за
платено адвокатско възнаграждение от 2500лв. на 400лв., тъй като намира, че уговореното и
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв. е прекомерно с оглед
характера на производството и фактическата и правна сложност на делото. Размерът на
същото съдът съобрази с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ЕООД, с ЕИК:17**, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ж.к.М., * да заплати на И. Т. И. от с.Г., община Б., ул.О. *, с ЕГН: ********** сумата-
главница от 566.64лв./петстотин шестдесет и шест лева и 64 стотинки/, представляваща
платено без основание възнаграждение по сключено между страните Споразумение от
10.02.2016г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит Стандарт № ********** от 10.02.2016г., за периода от 09.08.2017г. до
09.05.2018г., който период е извън предмета на гр.дело № 54443/2017г. по описа на СРС,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на
исковата молба на 04.08.2022г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от
650лв./ шестстотин и петдесет лева/ за направени разноски по делото, включващи платена
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, което е намалено на
основание чл.78, ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5