№ 94
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603724 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.02.2020 г. по НОХД №17616/16 г., СРС, НО, 18 състав е
признал подсъдимата Ж. Б. М. за виновна по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл.197, ал.1, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.6 вр.
чл.194, ал.1 от НК, като й е наложил наказание лишаване от свобода за срок
от 6 година при строг режим на изтърпяване.
На основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието от 1
година и 9 месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимата по НОХД
№15307/2013 г. на СРС, НО, чието изпълнение е било отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила,
а именно от 18.12.2013 г., като е постановил същото да бъде изтърпяно при
строг режим.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
и допълнение към нея от защитника на подс.М.- адв.И.Н., в които твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Оспорва изводите на съда за
доказаност на деянието и авторството на същото от страна на подсъдимата.
1
Твърди, че от мотивите на съда е видно, че единствените доказателства в
подкрепа на обвинението са видеозаписите, като всичко друго са
предположения от страна на съда. Твърди, че по делото има съждения на
съдията- докладчик за това кое е логично и кое не, но няма коментар на
заключението на ВСТЕ, от което се установява, че подсъдимата е взела
единствено личната си карта.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова,
с която да оправдае подсъдимата.
В жалбата не са направени доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата М., на
свидетели и вещи лица, като не следва да бъдат изисквани и нови писмени и
веществени доказателства.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата – адв.Н. подържа
жалбата и допълнението към нея. Счита, че СРС е постановил осъдителен
съдебен акт по неясни за защитника свои убеждения, игнорирайки на първо
място наличния доказателствен материал и най-вече ВТЕ, която е
категорична, че на видеозаписа липсва каквото и да било доказателство
подзащитната му да е взела инкриминираната сума. Сочи, че от
доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие и този на
ДП е видно, че подсъдимата е имала служебни отношения с нейния
работодател и в един период от време същата е получавала в заем определени
суми, които са били връщани. Част от тях се е налагало да ги получи
работодателя посредством частен съдебен изпълнител, но сумите са
възстановени. Твърди, че така е и с инкриминираната сума в ОА, за която се
поддържа, че на тази дата подсъдимата е взела без съгласието на
работодателя си. Подчертава, че доказателства в тази посока липсват.
Посочва, че след като се е запознал с видеозаписа, който е бил изгледан
съвместно със съдебния състав в залата, от него никъде не се вижда
подзащитната му при връщането в обекта да е взела нещо, различно освен
личната си карта, така както и вещото лице е приело във ВТЕ, че по всяка
вероятност лицето взема нещо наподобяващо лична карта. Такава сума, за
която се твърди да е взета и на базата на това пък е постановен осъдителният
съдебен акт, липсват. В тази връзка моли въззивния съд да отмени
2
осъдителния съдебен акт и да признае подсъдимата Ж. Б. М. за невиновна по
повдигнатото й обвинение. Алтернативно пледира, ако съдът приеме, че СРС
по неясни причини е бил предубеден и не е извършил пълен и всестранен
анализ, да отмени съдебния акт и да върне делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
Подсъдимата Ж.М. заявява, че поддържа защитата си.
Прокурорът при СГП счита обжалваната присъда за правилна и
законосъобразна, както и че СРС е събрал всички необходими доказателства
за правилно изясняване на фактическата обстановка. Не е допуснал
процесуални нарушения и е изпълнил задължението си да вземе всички
необходими мерки за разкриване на истината, поради което счита, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да
бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимата моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, и след
като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, счита, че са налице са основания за отмяна на
присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, тъй като СРС е допуснал съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните, изразяващо се в липса на
надлежно изготвени мотиви- неясни и противоречиви, приравняващи се на
липсващи такива. Първостепенният съд е приел за установено откъм
фактическа страна, че подс.М. съгласно сключения от нея трудов договор е
работила като продавач консултант в магазин за алкохол и цигари,
стопанисван от ТД Асдулес ООД с управител- свидетелят К.А.. Приел е също
така, че сред служебните й задължения съгласно така сключения трудов
договор и връчената й длъжностна характеристика, с която тя е била
запозната били и тези да приема парични суми, както и опазване на стоките,
които й били поверени. По- натам в мотивите си съдът е приел, че съобразно
своите трудови задължения на инкриминираната дата за времето от 23.10 ч.
на 27.12.2014 г. до 00;01 ч. на 28.12.2014 г., когато подсъдимата била на
смяна, тя оставила оборота от касата за деня (включително като го отчела в
касовата книга) и напуснала същия, но малко по- късно се върнала и
отключила отново обекта, използвайки намиращия се у нея и предоставен й,
3
за да изпълнява служебните си задължения оригинален ключ, след което и без
да поиска съгласието или поне бе з да уведоми управителя на търговския
обект взела от паричния оборот на търговския обект сумата от 1600 лв.,
собственост на ТД, стопанисващо обекта и напуснала същия с тази сума.
При така приетата от първата инстанция фактическа обстановка, същата
абсолютно схематично, бланкетно и неаргументирано е извела правния извод,
че с това свое поведение подс.М. е осъществила състава на престъплението по
чл.197, ал.1, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т. 6 вр. чл.194, ал.1 от НК (доколкото
съдът е приел, че до приключване на съдебното следствие пред първата
инстанция сумата е била възстановена). Единствените доводи и съждения
изложени от първата инстанция откъм правна страна се свеждат до това да
препише буквално диспозитива на ОА без да направи какъвто и да е било
анализ на поведението на подсъдимата откъм обективна и субективна страна
и без да изложи чрез кои свои конкретни действия и поведение тя е
осъществила състава на това престъпление, за което подсъдимата е била
призната за виновна и осъдена от първата инстанция.
Първостепенният съд се е опитал единствено в мотивите си откъм правна
страна да изложи схематични доводи по въпроса за длъжностното качество на
подсъдимата и за това защо според съда в случая е налице квалифициращото
обстоятелство по чл.195, ал.1, т.6 от НК, като при този опит е влязъл в
противоречие с фактите, които съдът е приел за установени откъм фактическа
страна, като и самите съждения от правна страна са вътрешно противоречиви.
Видно е от мотивите, че съдът е приел, че длъжностното качество на
подсъдимата се извежда от разпоредбата на чл.93, ал.1, б.Б от НК, доколкото
се касае за хипотеза на възлагане изпълняването на работа, която е свързана с
пазенето на чуждо имущество в юридическо лице, както и че именно и
поради това си длъжностно качество подсъдимата е разполагала с ключ, като
се е възползвала, за да си осигури достъп до обекта. Така приетото откъм
правна страна от съда е вътрешно противоречиво и неясно, тъй като не става
понятно каква е позицията на съда по въпроса относно длъжностното
качество на подсъдимата и в частност задълженията й в качеството на
длъжностно лице във връзка с конкретната инкриминирана сума. Съдът сочи,
че длъжностното качество на подсъдимата произтича от задълженията й за
пазене на чуждо имущество, като е приел откъм фактическа страна, че тези й
задължения са били свързани с приемането на парични суми и опазването на
4
стоки, които са й били поверени и по- конкретно сочи като такива сумите от
оборота на търговския обект. Именно и поради това е приел, че подсъдимата е
разполагала и с ключ от търговския обект, който й е бил предоставен за да
изпълнява служебните си задължения, свързани с приемането на парични
суми и отчитането им в касовата книга и в касата на търговския обект. С
други думи съдът е приел, че сумите от оборота са били поверени на
подсъдимата да ги пази и отчита. В тази връзка не става ясна позицията на
съда, според която подсъдимата се била възползвала от ключа, който й бил
поверен, за да изпълнява служебните си задължения, за да си осигури достъп
до инкриминираното имущество. При положение, че според съда, то й е било
поверено за пазене и отчитане, при положение, че именно и в тази връзка
отново според съда тя е разполагала с ключ и от обекта и е имала и достъп до
касата, то какво е имал предвид съда и какво всъщност приема, посочвайки,
че се е възползвала от този ключ, за да си осигури достъп до
инкриминираното имущество. Тези твърдения са взаимно противоречиви, тъй
като от една страна се поддържа, че тя е имала достъп по силата на
служебното си положение до инкриминираното имущество, а от друга се
твърди, че се е възползвала от служебно предоставения й именно в тази
връзка ключ, за да си осигури достъп до това имущество. Още по- объркана и
неясна става позицията на съда по този въпрос със следващото записано от
него изречение, според което в този съответен момент, инкриминираното
имущество не е било в нейна фактическа власт. Твърдения, противоречащи на
предходните, според които подсъдимата именно и за да изпълнява своите
служебни задължения е разполагала с ключ от търговския обект, който на
практика й е осигурявал достъп и фактическа власт над въпросното
имущество във всеки един момент и без да е било необходимо тя да го държи
фактически в ръцете си или да е непременно в обекта, за да се приеме, че има
достъп до това имущество. По този въпрос съдът е замълчал, като на практика
позицията му е останала неясна и противоречива и от тези фрагментарни
изречения не може да се изведе волята и позицията на съда по въпроса имала
ли е подсъдимата достъп до инкриминираното имущество по силата на
служебното си положение, било ли е то поверено й да го приема, пази,
съхранява и отчита (така както твърди съдът при фактите) или не е
разполагала с фактическа власт над него и ако не е, поради каква причина не е
разполагала с такава точно в момента в който според съда се е върнала в
5
търговския обект и с поверения й ключ е отключила същия, влязла е в
търговския обект и е взела оттам оборота на обекта в размер на 1600 лв.
според приетото от съда откъм фактическа страна.
Съжденията на съда по този въпрос освен, че са вътрешно противоречиви
и неясни, са и непълни, като съдът не е доразвил своята позиция и не е взел
изобщо отношение по въпроса как конкретно служебното положение на
подсъдимата я е улеснило при извършването на „кражбата“, има ли е тя
принципно фактическа власт върху инкриминираното имущество, било ли й е
то поверено да го пази, съхранява и отчита и защо при това положение, съдът
е приел, че към момента на инкриминираното деяние подсъдимата не е имала
фактическа власт над него.
Тези фрагментарни, противоречиви и неясни съждения на
първостепенния съд, не позволяват на контролната инстанция да прецени
поради какви причини първостепенният съд е приел, че в случая е
осъществен състав на престъплението кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 и
т.6 от НК (съответно на привилегирования такъв по чл.197, ал.1, т.3 от НК), а
не на такова по чл.201 или на чл.205, ал.1, т.1 от НК (доколкото съдът е
приел, че е налице връщане на имуществото до приключване на съдебното
следствие пред първата инстанция).
Няма ясно изразена позиция на съда по този въпрос, а това се дължи на
липсата на анализ и изложени правни съждения на съда по въпроса за
обективните и субективни характеристики на инкриминираното деяние, за
което подсъдимата е била предадена на съд, както и на противоречивите
твърдения по въпроса за отношението на подсъдимата към инкриминираното
имущество, застъпени в мотивите на съда.
На практика липсва правен анализ и ясно изразена воля на съда какво по
вид престъпление според него е осъществила подсъдимата с поведението си.
За да може да застъпи ясна позиция по този въпрос, съдът е следвало да
анализира ясно и непротиворечиво приетите за установени от него факти по
делото и да посочи ясно и недвусмислено каква е разграничителната
характеристика, която отличава длъжностното присвояване от кражбата,
извършена от длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение
за извършването й и на база това да прецени и да посочи кой от двата състава
на престъпление приема, че осъществява от обективна и субективна страна
6
инкриминираното поведение на подсъдимата. Съдът не е сторил това, като
липсва ясно изразена воля и позиция на същия в тази насока и поради това и
мотивите му са вътрешно противоречиви и неясни, което ги приравнява на
липса на надлежни мотиви, които да са годен обект на контрол от въззивната
инстанция.
Доста непонятен и изпълнен с предположения от страна на съда е и
анализът на доказателствата, направен в мотивите към присъдата. Има
декларативно посочване най- общо, че съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, но посочвайки изначално, че ги кредитира отчасти без
от мотивите да става ясно показанията на кои свидетели и в кои техни части
кредитира и в кои не и поради какви конкретни причини. Съдът е посочил
само, че е дал вяра на показанията на свидетелите от ДП, поради по- ясните
им спомените им към онзи момент, но така и не става ясно какво е имал
предвид съда, заявявайки декларативно, че фактическата обстановка се
установява отчасти от показанията на свидетелите и в този смисъл кои
показания и на кои конкретно свидетели и в кои техни части е кредитирал и
кои не, както и налице ли е или не противоречие между показанията на
отделните свидетели, както и между тях и другите събрани по делото писмени
и веществени доказателства и доказателствени средства или не. Не става ясно
от мотивите на съда защо е нелогично според него св.К.А. да е лансирал
лъжлива обвинителна версия пред органите на МВР срещу подс.М., както и
защо съдът приема показанията на св.Д. и тези на К. и П. за добросъвестни и
лишени от пристрастност, след като сам твърди в мотивите си, че същите са
заинтересовани в полза на обвинителната теза, съответно са в служебна
зависимост (досежно св.П..). Изречението в мотивите на съда, започващо с
думите : „Напълно нелогична би била версията……” и завършващо с думите :
„…лъжлива обвинителна версия пред органите на МВР срещу Ж.М.).” е
неразбираемо, объркано и пълно с предположения и догадки, като тази неясна
мисъл не позволява да се разбере какво всъщност е имал предвид
първостепенния съд. Изобщо не става ясно от доказателствения анализ, който
изобилства с подобни изречения кои конкретни доказателства и
доказателствени средства е кредитирал съда и в кои техни части, на база на
какво е приел за установено, че издаденият запис на заповед за сума по-
голяма от инкриминираната от 1600 лв., който е абстрактна сделка (според
мотивите на съда) е доказателство за авторството на деянието от страна на
7
подс.М.. Още по- непонятно е заявеното от съда, че е налице и логичен мотив
у подсъдимата да извърши деянието- желанието й да залага, тъй като не става
ясно от къде съдът извежда този мотив у нея, както и как на база видеозаписа
е приел, че нейното поведение сочи на това „да предприеме подобна
рискована стъпка”. Въззивният съд няма как да приеме, дали приетото за
логично и съответно за нелогично от страна на първостепенния съд е вярно
или не, след като на практика липсва смислен, мотивиран и правно издържан
анализ на събрания по делото доказателствен материал, на база на който да
може да се установи кои доказателства и доказателствени средства е
кредитирал съда, в кои техни част и защо, както и на база на кои конкретни
доказателствени материали е направил своите логични според него житейски
изводи, съответно е приел за установено, че подс.М. е извършила
инкриминираното деяние. Още повече, че в мотивите липсва отговор на
конкретните възражения, направени от защитата по време на пледоариите
пред първата инстанция, което на практика води и до липса на мотиви. А
какво е имал предвид съда коментирайки „…съдържанието на книжа (като
заявлението от Д. до началника на 06 РУ- СДВР)…”, така и не може да се
разбере, като още по- непонятно остава взел ли е предвид съда
„съдържанието” на тези книжа при постановяване на присъдата и
установяване на фактическата обстановка по делото или не е, тъй като
конкретно, ясна заявена позиция на съда по този въпрос липсва. Има само
декларативно посочване, че такива книжа могат да се ползват, ако са
приобщени към доказателствената съвкупност по правилата на процесуалния
закон, но дали в конкретния случай според съда те са били приобщени по този
ред или не- остава енигма. И ако е приел и е ползвал тези материали, то
тогава какво- какви факти и обстоятелства е установил съдът на база на
същите и защо приема, че ползването им не води до заобикаляне на т.н.
„писмено свидетелстване” за въззивния съд остава непонятно, доколкото
няма ясно заявена позиция, а само мъгляви и лишени от смисъл теоретични
съждения на първостепенния съд по тези въпроси.
В заключение според въззивния съд, липсва ясен, конкретен и логичен-
съобразен с правилата на формалната, правната и житейската логика анализ
на доказателствения материал по делото в мотивите на първостепенния съд,
поради което и възраженията на защитата по този въпрос в жалбата и
допълнението към нея срещу присъдата на СРС са напълно основателни.
8
Липсата на ясен, подреден и съобразен с правилата на житейската и правна
логика анализ на доказателствения материал по делото в мотивите към
първоинстанционната присъда, не позволява на въззивния съд да извърши
контрол върху тази дейност на първостепенния съд и да отговори от своя
страна на възраженията на защитата, съответно да прецени дали те са
основателни или не, тъй като от мотивите на първостепенния съд, така и не
става ясно на база на кои конкретно доказателства и доказателствени
средства съдът е възприел фактическата обстановка, записана от него в
мотивите към присъдата. Това отново води до липса на надлежни мотиви и до
допуснат от първата инстанция съществен процесуален порок при
постановяване на присъдата, от категорията на абсолютните такива по
смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, явяващи се причина за отмяна на
присъдата на формално основание и връщане на делото за ново разглеждане
на същия съд от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното
заседание, без да следва да бъдат обсъждани доводите на защитата по
съществото на делото.
При новото разглеждане на делото, новият съдебен състав следва да има
предвид, че делото пред въззивния съд е било образувано единствено и само
по жалба на подсъдимата срещу присъдата на СРС, с която тя е призната за
виновна за престъпление по чл.197, ал.1, т.3 от НК, поради което и при нова,
евентуално осъдителна присъда спрямо нея, подсъдимата няма как да бъде
призната за виновна и осъдена за по- тежко наказуемо престъпление от това
по чл.197, ал., т.3 от НК, но няма пречка да приложи директно с присъдата
закон за друго- еднакво или по- леко наказуемо престъпление, стига да са
налице основанията за това. При постановяване на новата присъда обаче и в
случай, че тя пак е осъдителна, първостепенният съд следва ясно и
категорично да посочи защо приема или не приема, че в случая е налице
кражба от длъжностно лице, възползвало се от своето служебно положение
по смисъла на чл.195, ал.1, т.6 от НК, доколкото по този въпрос е налице
пълна неяснота и противоречие в мотивите към присъдата, предмет на
настоящето въззивно производство, което и не позволява на въззивния съд да
прецени какво всъщност е приел първостепенния съд и защо е приел, че
подс.М. в конкретната ситуация не е имала фактическа власт над
инкриминираната сума, а оттук и защо е приел, че се касае за кражба, а не за
длъжностно присвояване.
9
Така мотивиран и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.334, т.1 вр. чл.348,
ал.3, т.2 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изяло присъда от 27.02.2020 г. по НОХД №17616/16 г., СРС,
НО, 18 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10