Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 217 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „В. – БГ“ ООД
твърди, че с решение по адм. д. №187/2015 г. на Административен съд Габрово е
отменено Уведомително писмо за одобрение №744/312 на Д. Ф. „З.“, с което е
отказано изплащането на сума в размер на 84 386.04 лева, представляваща
субсидия по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“.
Посочва, че решението е постановено след прогласяване за нищожно първото
уведомително писмо на Ф.а от 14.12.2013 г.
Твърди, че вместо да изпълни указанията, дадени в мотивите на решение №
8/2.02.2015 г., постановено по адм. д. № 86/2014 г., Ф.ът отказва да признае
дължимата субсидия и с второ решение по адм. д. №187/2015 г., влязло в сила на
06.12.2016 г., е отменена извършената редукция в размер на 84 386.04 лева.
Твърди, че на 20.03.2017 г., Д. Ф. „З.“ е изплатил на ищцовото дружество сумата
от 84 386.04 лева, но е отказал да изплати лихвата за забавеното плащане
за времето от отмяна на първото уведомително писмо с решение № 8/26.02.2015 г.,
постановено по адм. д. №86/2014 г. на Административен съд Габрово. Счита, че
вземането е станало изискуемо с влизане
в сила на първото съдебно решение по адм. д. № 86/2014 г., поради което иска от
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 25 500 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от
84 386.04 лева за периода 10.06.2015 г. /датата на влизане в сила на
съдебното решение, постановено по адм. дело № 86/2014 г./ до 20.03.2017 г. С молба от 26.03.2018 г. посочва своя банкова
сметка, ***ата сума. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът
Д. Ф. „З.“ оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва и правния интерес на ищеца от предявяване на иска.
Не оспорва сключването на договор от 09.01.2012 г. между страните за отпускане
на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия. Не оспорва, че на 20.03.2017 г., въз основа на влезналия в
сила съдебен акт, е преведена сумата в размер на 84 386.04 лева по сметка на
ищцовото дружество. Счита претенцията за лихва за неоснователна. Оспорва Д. Ф.
„З.“ да е давал повод за завеждане на настоящото дело, като поддържа, че
финансовите отношения между страните са уредени изцяло. Оспорва ответникът да е
изпадал в забава в плащането на процесната главница за периода 10.06.2015 г. –
20.03.2017 г., поради което поддържа, че не дължи законна лихва за забавено
плащане върху главницата от 84 386.04 лева. Моли претенцията на ищцовото
дружеството да бъде оставена без уважение. Претендира направените в
производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
На 09.01.2012 г. между страните по делото е сключен договор номер 07/312/01734
за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия“ от програмата за развитие на селските региони за периода
2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на
селските райони /ЕЗФРСР/. Съгласно договора, Ф.ът предоставя на ищеца
безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80 % от одобрените и реално извършени
разходи, свързани с осъществяване на проект № 07/312/01734 от 10.08.2010 г.,
при условие, че ищецът извърши инвестицията по одобрения проект, съобразно
условията и сроковете, определени в договора и действащите нормативни актове. Инвестицията,
предмет на договора следва да се извърши в срок от 24 месеца след подписване на
договора. Първоначално одобрената помощ е в размер на 378224 лева, като
окончателния размер на помощта се определя от Ф.а след представяне на всички
изискуеми документи за направените инвестиционни разходи и се изплаща в срок до
4 месеца от постъпване на заявката за плащане, заедно с всички необходими
документи, доказващи направената инвестиция, съобразно Наредба № 29 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ и след представяне от страна на ищеца на
писмени документи, удостоверяващи учредяването на договорените обезпечения по
договора. В чл. 4.4 от договора са посочени хипотезите, при наличието на които Ф.ът
има право да откаже изплащането на цялата или част от финансовата помощ. С
анекс към договора от 12.12.2012 г. се заличава една от предвидените в чл. 4.4
от договора хипотези, а именно тази свързана с предоставяне на договорените
обезпечения в полза на Ф.а.
Представено е уведомително писмо за одобрение № 744/312 от 14.12.2013 г., изпратено от ответника до
ищеца, във връзка с договор номер 07/312/01734/09.01.2012 г., с което ищецът е
уведомен, че ответникът е извършил плащане по договора на 06.12.2013 г. в
размер на 56855.56 лева, като е наложил редукции на субсидията в размер на
84386.04 лева. В писмото са посочени и конкретните причини за редукцията.
Това писмо в частта, с която е наложена редукция на субсидията е обжалвано
от ищеца пред Административен съд – гр. Габрово и е образувано адм. дело №
86/2014 г. По делото е постановено влязло в сила на 10.06.2015 г. решение от 26.02.2015
г., с което е обявена нищожността на уведомителното писмо в обжалваната част,
като административната преписка е върната на административния орган за ново
произнасяне.
След постановяване на това решение, на ищеца е изпратено уведомително
писмо за одобрение № 1212/312 от
25.08.2015 г. във връзка с договор номер 07/312/01734/09.01.2012 г., с което
ищецът е уведомен, че ответникът е извършил плащане по договора на 06.12.2013
г. в размер на 56855.56 лева, като е наложил редукции на субсидията в размер на
84386.04 лева. В писмото са посочени и конкретните причини за редукцията.
С влязло в сила на 06.12.2016 г. решение от 01.02.2016 г. на
Административен съд – гр. Габрово, по адм. дело № 187/2015 г. е отменено
уведомително писмо от 25.08.2015 г. в
частта, с която е наложена редукция на субсидията в размер на 84 386.04
лева, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне,
с указанията, че при новото произнасяне административният орган следва да уважи
в цялост направената заявка за плащане.
Страните по делото не
спорят, че на 20.03.2017 г., въз основа на влезлия в сила съдебен акт, ответникът
е превел по банков път сума в размер на 84 386.04 лева по сметка на ищцовото
дружество
С покана, получена на 29.07.2017 г. ищецът кани ответника да му плати дължимата
законна лихва върху платената въз основа на влязлото в сила решение,
постановено по адм. дело № 87/2015 г. сума от 84386.04 лева за периода от
26.02.2015 г. до 20.03.2017 г., в 10-дневен срок.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира предявеният
осъдителен иск за заплащане на лихва за забава върху сумата от 84 386.04 лева за периода от датата на влизане в
сила на съдебното решение, постановено по адм. дело № 86/2014 г. /10.06.2015
г./ до датата на плащане на сумата
/20.03.2017 г./, за неоснователен. Ищецът, в съответствие с разпределената
от Съда с доклада доказателствена тежест, не установи при условията на пълно главно
доказване изпадането на ответника в забава да плати задължението от 84386.04 лева. Противно на
твърденията на ищеца, постановените от административния съд решения, съответно
за обявяване нищожност и отмяна на актовете на ответника, в качеството му на
административен орган, с които е наложена редукция на субсидията в размер на
84 386.04 лева, в съответствие с чл.
4.4 от договора, не се ползват с изпълнителна сила досежно сумата на наложената
редукция. Напротив и с двете съдебни решения е разпоредено административният
орган да се произнесе отново по направената заявка за плащане по договора, като
съобрази при произнасянето си задължителните указания по тълкуване и прилагане
на закона, дадени с мотивите на постановените от административния съд решения. Затова
не може да се приеме, че наложената редукция по договора в размер на 84 386.04 лева е била изискуема
и дължима от датата на влизане в сила на съдебното решение от 26.02.2015 г. Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по своя
характер представлява обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Тя се
дължи от деня на забавата, а когато няма определен срок за изпълнение /какъвто
е и настоящият случай по отношение на задължението за изплащане на неправилно
наложена редукция на дължимата по договора субсидия/, длъжникът изпада в
забава след покана от кредитора. В
случая липсва покана, с която ищецът да е направил искане за възстановяване на
цялата сума удържана като финансова корекция, поради което следва да се приеме, че ищецът не установи
наличието на изрична покана, която да направи изискуемо вземането за
главницата и съответно да постави ответника
в забава за заплащане на същата за процесния период.
Предвид изложеното, Съдът намира предявеният иск
за неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответната страна разноските, направени по делото. Видно от изявлението
на процесуалния представител на ответника, направено в о.с.з. на 21.11.2018 г.
се претендират единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
500 лева. Съгласно нормата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба
на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба та за заплащането на
правната помощ, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от
три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Съдът намира, че в случая фактическата и правна сложност на делото, броя
на съдебните заседания и материалния интерес, не обосновават извод за
приложение на ал. 2 на чл. 25 от Наредбата, поради което на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лева, съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. – БГ“ ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 3 срещу Д. Ф. „З.“***, иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за сумата от 25 500 лева, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 84 386.04 лева
за периода 10.06.2015 г. до 20.03.2017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „В. – БГ“ ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 3, да заплати на Д. Ф. „З.“***, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: