№ 2712
гр. Варна, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110112049 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. КР. П. срещу „Г.З.“ ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 19 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдание, поради смъртта на неговата баба М.А. Н.а, вследствие на настъпило
на 02.05.2019 г., около 13,00 часа, ПТП на републикански път III-2083, км 4, по вина на
К. Великов П., управлявайки лек автомобил „БМВ 320Д“, с peг. № В 2527 PC, за който
при ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица със срок на валидност от 13.10.2018 г. до 13.10.2019 г.,
ведно със законната лихва от 02.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 02.05.2019 г., около 13,00 ч., К. П.
управлявал л. а. „БМВ 320Д: с peг. № В 2527 PC по републикански път III-2083 с
посока на движение с. Сава, общ. Дългопол, като в района на км 4 пътят продължавал
с десен завой. Същият нарушил правилата за движение по пътищата, като поради
движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол
върху управлението на автомобила, който се отклонил вляво по посоката си на
движение, последователно навлязъл в лентата за насрещно движение, ударил се и
преминал през предпазната мантинела, плъзнал се по ската надолу, превъртял няколко
пъти около хоризонталната си ос и преустановил движението си падайки по колела.
При така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на М.А. Н.а
като пътник на задна лява седалка в автомобила. Сочи се, че във връзка с настъпилото
събитие е образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда
по НОХД № 558/2020 г. по описа на ОС - Варна, с която К. Великов П. е призната за
виновен за настъпване на процесното ПТП и причиняване на смърт по
непредпазливост на повече от едно лице, включително на М.А. Н.а, която е починала
на място. Поддържа се, че внезапната загуба води до множество страдания и огромни
затруднения в осиротялото семейство на М. Н.а. Тя е била в изключително добро
здравословно състояние и напълно активна до момента на нейната смърт. Навежда се
довод, че ищецът е внук на починалата М. Н.а, като до момента на нейната смърт те са
живеели под един покрив и са поддържали ежедневно изключително близки и топли
отношения, разчитал е на нейните подкрепа и съвети. Предвид обстоятелството, че
биологичната майка на ищеца го изоставила в невръстна детска възраст, починалата М.
1
Н.а го отгледала като неин собствен син, като го е издържала и възпитавала. Излага се,
че не минава и ден, през който той да не тъжи за своята баба и все още не може да
приеме загубата й, явяваща се един от най-тежките моменти в живота му. Твърди се,
че ищецът изживява изключително тежко загубата на своята баба и към настоящия
момент все още не може да приеме случилото се. Навежда се, че когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, както в
настоящия случай, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, е справедливо да се присъди обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и на преживелия родственик (в този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1/2016 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС).
Счита се, че при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид принципът
на чл. 52 от ЗЗД, в който е залегнала справедливостта като субективно правило, и да се
вземат предвид икономическата и обществена конюнктура към настоящия момент,
както и лимитите на отговорността на застрахователите по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите са променяни многократно в посока на
тяхното увеличение. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 493а от КЗ, с която се
въвежда изкуствен лимит на отговорността на застрахователите в размер до 5000 лв.
относно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4
от КЗ, противоречи на основни принципи на правото, на конкретни текстове в закона,
но и поражда дълбока дискриминация, защото ще се получи различна практика по
отношение на увредени лица, търпящи негативните последици от различни видове
престъпления, а също така пряко противоречи и на разпоредбите на Директива
2012/29/EU на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления
и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета, относно правното
положение на пострадалите от престъпления в наказателния процес. Излагат се
подробни правни доводи в подкрепа на това становище. Сочи се, че водачът на л. а.
„БМВ 320Д“, с peг. № В 2527 PC - К. Великов П., попада в кръга лица, чиято
отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по полица със срок на валидност от 13.10.2018 г. до 13.10.2019 г., издадена от „Г.З.“
ЕАД. С Уведомление вх. № 10-03-805 от 08.05.2019 г. водачът К. Великов П. е
уведомил „Г.З.“ ЕАД за настъпването на процесното ПТП, при което е причинена
смъртта на М.А. Н.а. Също така със Заявление № 10-03-1859/26.07.2021 г. пред „Г.З.“
ЕАД е била предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно
обезщетение на ищеца, като били представени всички изискуеми и относими писмени
доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и
размер. Била образувана щета № 66001901272-9, по която ответното дружество
изразило становище, че няма законно основание за изплащане на обезщетение, което
становище ищецът счита за изцяло неоснователно и незаконосъобразно. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените в
хода на настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника „Гупама застраховане“ ЕАД, в който се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Излага се, че ищецът не е
легитимиран да предяви искове за неимуществени вреди от смъртта на своята баба. Не
се оспорва обстоятелството, че между ответното застрахователно дружество и
виновния водач е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, действаща към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие. По претенциите на ищеца била образувана щета №
66001901272-9, като след извършването на преглед на всички представени документи е
изложено становище от застрахователя, че няма данни за особено близки отношение
между ищеца и починалата му баба, поради което е отказано заплащането на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Инвокира се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото при процесното ПТП
2
лице, тъй като същото е било без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а от
ЗДВП, като по този начин е допринесъл за причиняване на телесните увреждания,
които са причинили смъртта му. Оспорва се и твърдението на ищеца, че е претърпял
вреди, поради липсата на доказателства за наличието на трайна и непрекъсната
духовна връзка между починалия и ищеца, съществувала приживе, а и не се излагат
конкретни твърдения за наличие на такава връзка в исковата молба. Възразява се
относно размера на претенцията, който ответникът счита за изключително завишен,
съобразно принципа на справедливостта по см. на чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че към датата
на смъртта възрастта на починалата е била 65 години, а на ищеца – 19 години, както и
че двамата имат различни постоянни адреси, което е индикация за самостоятелно
домакинство. Релевира възражение досежно отговорността на застрахователя по
предявения иск до размера на 5000 лв. на основание чл. 496а от КЗ, вр. § 96, ал. 3 от
ПЗР на ЗИДКЗ. Относно претенцията за законна лихва при условията на евентуалност
се поддържа, че същата се дължи не по-рано от 26.10.2021 г., съгласно чл. 497, ал. 1
КЗ. В този смисъл моли предявения иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението по назначената комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 02.05.2019 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от
02.05.2019 г. - 2 броя, материалите по ДП № 2059/2019 г. по описа на РУ – Провадия,
Съдебно-медицинска експертиза за аутопсия № 57/2019 г., Присъда №
260004/11.08.2020 г. по НОХД № 558/2020 г. по описа на ОС - Варна, ведно с мотиви,
Решение № 260015/15.02.2021 г. по ВНОХД № 317/2020 г. по описа на АС Варна,
Решение № 117/08.06.2021 г. по к. н. д. № 398/2021 г. по описа на ВКС, съобщение за
смърт, Препис-извлечение от акт за смърт, Удостоверение за наследници,
Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца и Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки, се установяват заявените от ищеца и неоспорени от ответника
правнорелевантни обстоятелства относно следното:
На 02.05.2019 г., около 13,00 ч., К. П. е управлявал л. а. „БМВ 320Д, с peг. № В
2527 PC по републикански път III-2083 с посока на движение с. Сава, общ. Дългопол,
като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост изгубил
контрол върху управлението на автомобила, който се отклонил вляво по посоката си
на движение, последователно навлязъл в лентата за насрещно движение, ударил се и
преминал през предпазната мантинела, плъзнал се по ската надолу, превъртял няколко
пъти около хоризонталната си ос и преустановил движението си падайки по колела.
При така настъпилото ПТП била причинена смъртта на бабата на ищеца - М.А. Н.а
като пътник на задна седалка в автомобила. Виновният водач за настъпване на
процесното ПТП и причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице,
включително на М.А. Н.а, е осъден с в сила присъда по НОХД № 558/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Варна.
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 8419/07.12.2021 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
25.02.2022 г., че между водачът на лек автомобил „БМВ 320Д“, с peг. № В 2527 PC и
ответника – „Г.З.“ ЕАД към датата на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по полица със срок на валидност от 13.10.2018 г. до 13.10.2019 г.
Видно от приложеното по делото Уведомление с вх. № 10-03-805/08.05.2019 г.,
на 08.05.2019 г. виновният водач е уведомил застрахователя „Г.З.“ ЕАД за настъпилото
на 02.05.2019 г. застрахователно събитие. На 26.07.2021 г. ищецът е подал заявление до
ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение
3
(л. 26-29 от делото), по което е получил писмен отказ от ответника с уведомление с
изх. № 20-03-148730.07.2021 г.
Според заключението на вещите лица по приетата по делото и неоспорена от
страните комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза процесният
автомобил е фабрично оборудван с 5 бр. обезопасителни колани, като 3 от тях са на
задните седалки, като няма данни същите да са били премахвани. След анализ на
всички приобщени по делото доказателства вещите лица са достигнали до фактическия
(доказателствен) извод, че бабата на ищеца М.А. Н.а при настъпване на пътния
инцидент е пътувала на задната седалка на автомобила без предпазен колан.
Движението на тялото на пострадалата без предпазен колан при преобръщането на
автомобила е хаотично в зависимост от ъгъла на преобръщане спрямо вертикалната и
хоризонталната ос на автомобила, при което са доста верояни падане по глава,
изпадане от автмобила, а след изпадане и самият автомобил да прегази тялото на
пострадалата. Според вещите лица при поставен предпазен колан също е възможно да
настъпи изпадане на пътника от МПС, но само при скъсване или отрязване от
ламарини и/или стъкла на предпазния колан, за каквито обстоятелства няма никакви
данни по делото.
От заключението на КСАМЕ се изясняват правнозначимите обстоятелства, че
вследствие на процесното ПТП М.А. Н.а е получила лекостепенна черепномозъчна
травма, изразяваща се в кръвонасядания и ожулвания по меките обвивки на главата,
ожулвания по клепачите на дясното око; тежка гръдна травма – разкъсване на сърцето
и кръвоносните съдове в основата на сърцето, разкъсване на перикардната торбичка с
кръвоизлив в нея, контузия и колабс на белите дробове, хемоторакс наличие на кръв в
лявата и дясната гръдни кухини, двустранно счупване на ребра и ключици с
разместване на фрагменти, счупване на лява и дясна ключици; коремна травма,
представляваша разкъсване на черен дроб, слезка и пикочен мехур, двустранно
счупване на таза с разместване на кожни фрагменти; счупване на костите на коляно на
десен кракт, както и множество ожулвания в областта на гръдния кош, корема,
кръвонасядания в областта на долните крайници. Именно тежката съчетана травма,
както и излизането на тялото на пострадалата от купето на автомобила по време на
произшествието, липсата на следи по тялото от поставен предпазен колан, са дали
основание на вещите лица да обосноват заключението си, че по време на инцидента
бабата на ищеца е била без поставен предпазен колан. Констатирано е наличие на
сравнително слаби деформации в областта на лявата седалка на процесното МПС,
вследствие на настъпилото ПТП, но според вещите лица тези деформации не са от
естество да причинят тежки контузии на пасажер от задна седалка, още по-малко
вероятно е и причиняване на смърт. Отбелязано е, че по време на преобръщане на
автомобила и съответно хаотичното движение на тялото през времетраене на цялото
ПТП, какъвто категорично според вещите лица е настоящия случай, поради липсата на
поставен предпазен колан още след първото преобръщане на автомобила М.А. Н.а не е
била от лявата страна на задната седалка. Вследствие на това обстоятелство вещите
лица са посочили, че травмите, намерени по процесния труп, не са в пряка корелация с
нанесените технически щети на автомобила, където първоначално, непосредствено
след първия удар, се е намирала пострадалата.
При изслушването си в о.с.з., проведено на 25.02.2022 г., вещото лице д-р
Вилиам Д. пояснява, че получените от пострадалата тежка гръдна травма и счупен таз,
несъвместими с живота, отговарят да са настъпили при притискане на тялото от самия
автомобил при изпадането й от купето и преобръщането му. Категоричен е, че същите
не биха настъпили вътре в купето на автомобила, с оглед механизма на травмата и
повредите на автомобила в лява задна част. Отчитайки, че при процесното ПТП е
имало и други участници, които са били с поставени колани и не са изпаднали от
автомобила, експертът застъпва становището, че обемът на нараняванията на М.А. Н.а
безспорно щеше да е много по-малък, ако не беше изпаднала от купето на автомобила,
4
което е вследствие на липсата на поставен предпазен колан и е допринесло за
настъпване на летален край.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите В.П. Н. (дядо на ищеца) и Е.Х.Г. (живее на
семейни начала с бащата на ищеца). Първият свидетел излага пред съда, че още от
раждането на ищеца съпругата му е отишла във Варна, за да помага при отглеждането
му и след около месец семейството се е върнало на село и заживяли заедно в едно
домакинство за приблизително 4-5 години. Родителите на ищеца си намерили работа
във Варна и се устроили в града. Съпругата на свидетеля идвала в града, за да го води
на детска градина или ясла. Свидетелства, че през ваканциите и лятото ищецът винаги
гостувал на своята баба, след като родителите му се развели и майка му заминала за
Испания, а неговата баба се грижила за него като втора майка. Бащата на ищеца не
можел да се справя сам и когато бил на работа, бабата гледала своя внук. Когато
гостувал при баба си спял при нея, тъй като бил много страхливо дете, а дядо му спял
на друго легло. От своя страна баба му също много го обичала и се тревожила за него –
когато пораснал нейният внук и излизал вечер с приятели, тя не си лягала да спи
докато той не се прибере. Св. Н. твърди, че ищецът бил много привъзран към баба си и
не можел без нея. Сочи, че след катастрофата внукът му много тежко преживял
смъртта на баба си и много тъжал за нея, не искал да идва на село, променил се много,
не желаел да говори, дори с дядо си, което състояние продължава и досега. Допълва, че
след заминаването на майка му ищецът поддържал връзка с нея като се чували по
телефона, тя му изпращала финансови средства и веднъж се е връщала в страната, но
основните грижи за него били полагани от неговия баща и баба му, която идвала при
него в квартирата им във Варна, за го гледа.
Според свидетелските показания на св. Горанова ищецът и неговата баба били
много привързани един към друг, като почти всяка седмица ходил на село при нея и тя
го е гледала. Свидетелства, че е имало много силна връзка между внук и баба, той
често говорил за нея, а тя му осигурявала каквото поиска и „треперила“ над него. След
развода на баща му ищецът останал при него и тогава баба му редовно идвала в града,
за да го гледа, когато баща му бил на работа, а петък след училище, събота и неделя
детето било на село при прародителя си, както и всяка ваканция и свободното си време
прекарвал на село. Свидетелката също посочва, че ищецът поддържа чрез телефонни
разговори връзка с майка си, която му изпращала пари. Излага, че понастоящем
ищецът живее самостоятелно. Свидетелства, че след като разбрала за инцидента с
приятел на баща му посетили мястото, всички били в шок, особено ищецът. Променил
се много след катастрофата и смъртта на баба му – от отворен човек, излизащ с
приятели, за да се забавлява, се превърнал в затворен в себе си, не искал да говори,
стоял си предимно вкъщи и много трудно говорил, когато се споменавало за баба му,
било му много мъчно за нея.
По искане на ответника е разпитана майката на ищеца М. Н. Н., която излага
сходна фактическа обстановка, с тази, изнесена от другите двама разпитани свидетели,
досежно периодите на съжителство на ищеца с неговата баба – през първите години от
живота му семейството на ищеца е живяло при неговите баба и дядо в тяхната къща,
след което са се преместили в гр. Варна, а баба му е продължила да идва при него, за да
се грижи за ищеца, когато родителите му са работили. Сочи, че след раздялата им
бащата на ищеца го оставял на село при неговата баба, както и че тя е идвала за по
няколко седмици във Варна, но не са живели постоянно заедно. Свидетелства, че
връзката й с ищеца не е била прекъсвана след заминаването й в чужбина – той е идвал
при нея в Испания след третата-четвъртата година и тя се е връщала два пъти
(последният при това й идване в България).
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
5
Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) настъпването на застрахователно
събитие по вина на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, а именно
процесното ПТП от 02.05.2019 г., вследствие на което е починала бабата на ищеца
М.А. Н.а; 2) наличието на особено близка връзка между починалото лице и ищеца; 3)
претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца в резултат на смъртта на неговия
близък – твърдените болки и страдания, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; и 4) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, между страните не съществува спор относно
обстоятелството, че през релевантния период ответното дружество е обезпечило
деликтната отговорност на сочения за делинквент водач на процесното МПС – чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Деянието на водача
на лек автомобил „БМВ 320Д“ с peг. № В 2527 PC, е противоправно, за което е наказан
с влязла в сила присъда по НОХД № 558/2020 г. по описа на ОС - Варна, за
настъпването на процесното ПТП и причиняване на смърт по непредпазливост на
повече от едно лице, включително на бабата на ищежа М.А. Н.а. От заключението на
приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните КСАМЕ се установява,
че причинените травматични увреждания на М.А. Н.а са в причинно-следствена връзка
с това противоправно поведение на водача, причинил катастрофата.
Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 1/06.06.2018 г. по т.д. № 11/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, най-близките на
починалия по смисъла на Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г. на
Пленума на ВС се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не
е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не
докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Възприето е от гледна точка на чл. 52 ЗЗД, че е
справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да
получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при
реално проявении доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек
противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6,
ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за
основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Според ОСНГТК
на ВКС възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди
(наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт).
6
Застъпено е в посоченото Тълкувателно решение № 1/06.06.2018 г. по т.д. №
11/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка
на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
Постановките на тълкувателното решение са доразвити в актуалната съдебна
практика на ВКС, обективирана в Решение № 17 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. №
291/2020 г., II т.о., в което се приема, че житейските ситуации и обстоятелства,
придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не
могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на
такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук
от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа
на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от
внука, вместо от неговите родители.
В конкретния случай от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен
материал, събран посредством свидетелските показания на разпитаните свидетели, се
установява, че в годините (приблизително 5 г.) на съвместно съжителство между
ищеца и неговата баба, и впоследствие след отделянето му в самостоятелно
домакинство, когато тя продължила да полага системни грижи за своя внук, както по
време на брака между неговите родители, когато те не са имали възможност да се
грижат за него докато са работили, така и след развода им, когато ищецът е бил на
около 10-годишна възраст, а майка му е заминала за постоянно в Испания, когато
бабата трайно е подпомагала бащата в грижите за ищеца (по три дни седмично, а
понякога и за няколко седмици месечно, през ваканциите и пр.), тъй като през този
период ищецът е бил лишен от непосредствена майчина грижа, между него и баба му е
възникнала изключителна емоционална връзка, наподобяваща на отношенията между
майка и син, продължила до смъртта на неговата баба, когато той е бил 19-годишен.
Тази връзка определено надхвърля обичайната родствена връзка, която традиционно в
българското семейство съществува между баба и внук, защото бабата на ищеца не
просто е подпомагала родителите в отглеждането на детето им – положената от нея
грижа за ищеца е замествала липсващата майка, която трайно е полага труд в чужбина
и е поддържала връзка със своя син основно чрез телефонни разговори. Бабата е била
тази, която е полагала непосредствените грижи за ищеца, когато баща му е бил
възпрепятстван, поради което между тях се е зародила силна и сериозна привързаност,
довела да желанието на ищеца да прекарва почивните дни, ваканциите и като цяло
свободното си време със своята баба на село.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
и приема същите за достоверни, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични
са, като представляват непосредствени възприятия на разпитаните лица за
взаимоотношенията между ищеца и неговата баба, връзките с останалите членове на
7
семейството, а така също и за последиците върху емоционалното състояние на ищеца
след настъпването на процесното ПТП и кончината на неговата баба (свидетелските
показания на св. Н. и св. Горанова).
Въз основа на тези свидетелски показания, които няма основание да не бъдат
кредитирани, настоящият състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на
релевантните за активната материално-правна легитимация на ищеца факти,
позволяващи да бъде направен извод за съществуваща особено близка привързаност
между ищеца и починалата негова родственица, наподобяваща тази на най-близките
роднини – майка и син, която е едно от основанията на търпящия неимуществени
вреди от физическата загуба на неговия близък, макар и намиращ се извън кръга на
тези, посочени в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., да му бъде
признато право на обезщетение за тези вреди. Макар да не са установени с медицински
документи, негативните последици от случилото се с М.А. Н.а върху емоционалното
състояние и поведение на ищеца са надхвърлящи обичайните такива, характерни за
връзката баба-внук. Показателно за това е отказът на ищеца да говори с близките си, да
излиза и да общува с други хора, затварянето му в себе си, както и нежеланието му да
се връща на село, където е живял в детските си години заедно със своята баба и
впоследствие е прекарвал свободното си време, като тази емоционална травма,
проявяваща се в промяна в поведението на ищеца отпреди катастрофата, не отшумява
вече трета година след злополучния инцидент.
С оглед това ищецът следва да бъде обезщетен за действително претърпените от
него неимуществени вреди, като паричният им еквивалент (при съобразяване
критериите за определянето му в справедлив размер - възрастта на увредения,
отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата,
при които е настъпил вредоносния резултат, конкретните икономически условия в
страната, ориентир за които са нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането), настоящият състав определя на 20 000 лв. Макар този размер да
надхвърля размера на исковата претенция, както е прието в задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. по т.д.
№ 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, оценката на увредения по отношение на претърпените
неимуществени вреди, която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е и не
може да бъде ограничителен критерий за свободното определяне на размера на
справедливото обезщетение от страна на съда. Пострадалият претендира справедливо
обезщетение на своите засегнати блага с неимуществено изражение, като посочва
сумата, до която би искал да бъде обезщетен. Същата не е непременно свързана с
неговото разбиране за справедливост, тъй като той съобразява различни фактори -
родова подсъдност, дължима държавна такса, евентуални разноски и пр. (чл.71, ал.1
ГПК и чл.104 ГПК).
Във връзка с релевираното от ответното дружество възражение за предвиденото
ограничение в размера на обезщетението в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ настоящият
съдебен състав намира същото за неоснователно, доколкото разпоредбата на § 96, ал. 1
ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ бр. 101/2018 г., въвеждаща максимален размер от 5 000 лв. за
обезщетяване на неимуществени вреди в полза на разширения от ОСНГТК на ВКС
кръг на правоимащите лица, противоречи на правото на ЕС - Директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 г., тъй като предвижда обезщетения в размер, значително по-малък от
посочения в директивите. Предвид противоречието с правото на ЕС съдът намира, че
размерът на обезщетението следва да се определи при отчитане на действителния обем
на претърпените морални вреди, за да се реализира справедливо възмездяване на
произлезлите от деликта морални болки и страдания.
Изяснено е по делото, че причина за настъпване на процесното ПТП е високата и
несъобразена скорост на движение с пътните условия, при което водачът е загубил
контрола на управлявания от него автомобил и същият е преминал в ляво на пътното
8
платно, ударил се в мантинелата, плъзнал се по ската надолу и се преобърнал, като се
завъртял няколко пъти около хоризонталната си ос. Става ясно от заключението на
КСАМЕ, поясненията на вещите лица в о.с.з. и писмените доказателства по делото, че
при преобръщането на автомобила и хаотичното движение на тялото на М.А. Н.а на
задната седалка без поставен предпазен колан, същата е изпаднала от превозното
средство, при което тялото й е било притиснато от автомобила, вследствие на което е
получила множество тежки травми, несъвместими с живота. При правилно постановен
предпазен колан тялото на пострадалата не би изпаднало от автомобила, при което би
получила много по-леки наранявания и не би се стигнало до летален край. Според
заключението деформациите на автомобила, настъпили при процесното ПТП, не са
причина за получаване на тежките контузии на пътника, нито биха могли да доведат до
настъпване на смърт.
При така установените обстоятелства се явява доказано направеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалата М.А. Н.а,
изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан. При съобразяване на
механизма на настъпване на произшествието и непосредствената причина за смъртта
на пострадалата настоящият състав намира, че приносът й за увреждането е в размер на
50%. Независимо от обстоятелството, че произшествието е настъпило поради
виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил, поведението на
пострадалата е довело до причиняване на смъртта й, която в противен случай не би
настъпила. С оглед установения принос на пострадалата, определеното обезщетение в
размер на 20 000 лв. следва да бъде намалено с 50% и на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв.
По отношение на претенцията за заплащане на лихви:
Ищецът, съобразно правилата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, е отправил писмена
претенция до ответното дружество на 26.07.2021 г. Не е спорно между страните, че по
отправеното към застрахователя искане е постановен отказ за изплащане на
обезщетение. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенцията не може да бъде по-дълъг от 3 месеца от предявяване на претенцията
(освен при допълнително изискани документи, каквато не е настоящата хипотеза). В
рамките на същия застрахователят или следва да определи и изплати размера на
обезщетението или да постанови отказ. При отсъствие на допълнително изискани
документи във връзка с произнасянето по щетата, застрахователят е следвало най-
късно до 26.10.2021 г. да се произнесе по отправената претенция. Считано от
27.10.2021 г., след изтичане на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1
КЗ, ответното дружество е в собствена забава. Независимо, че преди тази дата
застрахователят не е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, той дължи законна лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.429, ал.3
КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези
лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ
вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”,
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл.
чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие от застрахования делинквент на 08.05.2019 г., поради което за периода от
08.05.2019 г. до 26.10.2021 г. застрахователят дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.429, ал.3 КЗ
9
вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, а след тази дата до окончателното му
изплащане – на основание чл. 497, ал. 1 КЗ.
В този смисъл – Решение № 167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II
т.о.
Предвид гореизложените обстоятелства и правни съображения предявеният иск
с правно основание чл. 432 КЗ се явява частично основателен и следва да бъде уважен
за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 08.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 19 500 лв.,
както и за законната лихва за периода от 02.05.2019 г. до 07.05.2019 г.
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлената част от предявения
иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в тежест на
ответника следва да бъдат възложени съдебни разноски за сумата от 571,79 лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство на адвоката,
предоставил безплатната правна помощ на ищеца в настоящото производство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на сторените от него разноски в
размер на сумата от 311,79 лв., представляваща сбор от заплатени депозит за КСАМЕ,
депозит за призоваване на свидетел, както и за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 47А, да заплати на В. КР. П., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „Плевен“ № 12А, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание,
поради смъртта на неговата баба М.А. Н.а, вследствие на настъпило на 02.05.2019 г.,
около 13,00 часа, ПТП на републикански път III-2083, км 4, по вина на К. Великов П.,
управлявайки лек автомобил „БМВ 320Д“, с peг. № В 2527 PC, за който е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица със
срок на валидност от 13.10.2018 г. до 13.10.2019 г., ведно със законната лихва от
08.05.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 19 500 лв., както и за
законната лихва за периода от 02.05.2019 г. до 07.05.2019 г.
ОСЪЖДА „Г.З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 47А, да заплати на адвокат Б. ХР. ЗЛ., ЕГН **********,
със служебен адрес гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап. 9, сумата от 571,79
лв. (петстотин седемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на ищеца В. КР. П. безплатна
адвокатска помощ по исковото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА В. КР. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Плевен“ № 12А, да
заплати на „Г.З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, сумата от 311,79 лв. (триста и единадесет лева и
седемдесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10