Р Е Ш Е Н И
Е
№.......
гр.Велико Търново, 26.11.2015г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря П.П. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1563 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищците Й.Е.Г.М., М.Г.М., М.Г.М. и П.Г.П., всички в качеството си на законни наследници на Н.К.Х., чрез пълномощниците си адв.Б. и адв.Й.М., двамата от ВТАК, излагат твърдения в ИМ, че с ответниците са законни наследници на П. Г. В. (по мъж К. С.)***. Т., оставила за свои единствени законни наследници Н.К.Х., починала на 10.02.2005г. - нейна дъщеря, съответно наследодател на ищците и С.К.В., б.ж. на с.О., починал на 18.04.1955г. - неин син, съответно наследодател на ответниците. Твърдят, че с влязло в законна сила съдебно решение по гр. д. №2379/2004г. по описа на ВТРС по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на ОСЗ П. Т., че наследниците на П. К. С. (П. Г. В.), сред които Н.К.Х., имат право да възстановят собствеността върху земеделските земи, подробно описани в съдебното решение в землището на с.О.. Твърдят, че с решение №10/07.06.2005г. на ОСЗГ П.Т. на наследниците на П. К. С. е предоставено в обезщетение правото на собственост върху подробно описаните в същото земеделски имоти, върху които ищците претендират, че са собственици, като правото си на собственост основават с твърдението, че тези признати по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ 45,100 дка фактически представляват личният дял на Н.К.Х. - техен наследодател по предварителна доброволна делба между нея и брат й С.К.В., наследодател на ответниците в процеса. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че в качеството им на законни наследници на общата им наследодателка Н.К.Х., б.ж. на с.О., Община П.Т., са собственици на признатите с решението на ВТРС по гр. д. № 2379/2004г. по описа на ВТРС земеделски земи по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, съответно предоставени като обезщетение с Решение №10/07.06.2005г. на ОСЗГ П.Т., находящи се в землището на с.О., Община П. Т., както следва: 1.НИВА от 2,882дка в м. "Н. м.", имот №**, 2.НИВА от 13,655 дка в м. "В." , имот №** и 3.НИВА от 28,620 дка в м."К. г." , имот №**. В хода на устните състезания по делото сезират съда с претенция за разноски.
В СЗ ищците по делото, от които първият ищец Й.Е.Г.М. лично и чрез пълномощниците си адв.Б. и адв.М., двамата от ВТАК, а втората, третата и четвъртият ищци М.Г.М., М.Г.М. и П.Г.П., чрез пълномощниците си адв.Б. и адв.М., двамата от ВТАК, поддържат предявеният иск.
Първата ответница П.С.С. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявения иск на основание чл.299 ал.1,2 от ГПК, доколкото спорът за правото на собственост е разрешен вече с влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д.№2379/2004г. по описа на ВТРС. По същество оспорва предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, доколкото със съдебното решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи на наследниците на П. К. С. /П. Г. В./, респ. с влязлото в сила Решение №00010/07.06.2005г. на ОСЗГ гр.П. Т. процесните имоти, върху които ищците претендират да са изключителни собственици, са предоставени в обезщетение на наследниците на П. К. С., каквито се явяват и ответниците в процеса, в качеството им на законни наследници на С.К.В.. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък на разноските.
Втората ответница К.С.К. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.В.Н. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявения установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК, доколкото се иска ревизиране на влязлото в законна сила Решение №00010/07.06.2005г. на ОСЗГ гр.П. Т., постановено по реда на чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ, което, придружено със скици на имотите, има силата на констативен нотариален акт за правото на собственост върху имота. По същество оспорва иска като неоснователен, доколкото с решението по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собствеността на описаните в него земеделски земи на наследниците на П. К. С. /П. Г. В./, респ. с влязлото в сила Решение №00010/07.06.2005г. на ОСЗГ гр.П. Т. процесните имоти, върху които ищците претендират да са изключителни собственици, са предоставени в обезщетение на наследниците на П. К. С., каквито се явяват и ответниците в процеса, в качеството им на законни наследници на С.К.В., при постановяване на които съдебно решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ и решение по чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ са взети предвид удостоверения изх.№ №43/15.03.2004г., №44/15.03.2004г., двете изд. от кметство с.О., общ.П. Т.. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане на разноски. И двете ответници в процеса навеждат, че между имотите, включени в дял ІІІ, предоставен на Н. К. по силата на съдебно - спогодителен протокол по чгр.д.№233/1942г. по описа на В.Търновски Околийски съд, и имотите по съдебно решение по гр.д.№2379/2004г. по описа на ВТРС няма идентичност.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е налице спор между страните по делото, а и се установява от приетото като доказателство Удостоверение за наследници изх.№60/28.05.2015г., изд. от Община П. Т., че страните по делото са законни наследници на общата им наследодателка П. Г. В., б.ж. на с.О., Община П. Т., починала на 19.02.1962г., като ищците са законни наследници на дъщеря и Н.К.Х., починала на 10.02.2005г., респ. двете ответници в процеса П.С.С. и К.С.К. наследяват П. Г. В. по право на заместване по чл.10 ал.1 от ЗН от баща си С.К.В., починал на 18.04.1955г., син на П. Г. В., починал преди нея.
Видно от удостоверение изх.№6/18.03.2004г., изд. от Община П. Т., кметство с.О., П. Г. В., родена на ***г., и П. К. С., вписана в емлячните регистри на селото на стр.390, партиден №386, са имена на едно и също лице. По делото са приети като писмени доказателства удостоверения изх.№ № 43/15.03.2004г. и №44/15.03.2004г., двете издадени от кметство с.О., община П. Т., като първото от тях изх.№43/15.03.2004г. е издадено на наследниците на П. К. С. в уверение на това, че в емлячните регистри на селото на стр.391, парт.№387 на името на същата са записани подробно описаните в същото по вид /нива, ливада, гора/, местност, площ, категория, непокрити земеделски имоти с обща площ от 28,8 дка, с основание за придобиване - наследство. Второто удостоверение изх.№44/15.03.2004г., е изд. от кметство с.О., община П. Т., на наследниците на П. К. С., б.ж. на с.О., в уверение на това, че в емлячните регистри на селото на стр.390, парт.№386 на името на същата за себе си и като настойница на Н. и С. К. С. са записани подробно описаните в същото по вид /нива, ливада, гора, зеленчукова градина, лозя/, местност, площ, категория, непокрити земеделски имоти с обща площ от 88,700 дка, с основание за придобиване - наследство. Общата площ на непокритите земеделски земи по двете удостоверения изх.№ № 43/15.03.2004г. и №44/15.03.2004г. е 117,50 дка.
По делото е приет като писмено доказателство в оригинал съдебно - спогодителен протокол от 25.06.1942г. по чгр.д.№233/1942г. по описа на В.Търновски околийски съд, видно от който е утвърдена постигната между законните наследници на С. С. В., починал на 09.02.1932г., и на Н. С. С., починала на 30.12.1940г., двамата б.ж. на с.Кн. С. /с.О./, баба и дядо на наследодателката на ищците Н.К.Х. и на наследодателя на ответниците С.К.В., по силата на която в дял на Н. К. са поставени непокрити земеделски земи, находящи се в землището на с.Кн. С. /с.О., общ.П.Т./ с обща площ от 17,20 дка, включващи се в дял ІІІ, подробно описани в съдебно - спогодителния протокол.
С влязло в законна сила на 09.05.2005г. съдебно решение №362/15.04.2005г. по гр.д.№2379/2004г. по описа на ВТРС е уважен предявен от наследодателката на ищците Н.К.Х. иск с правно основание чл.11ал.2 от ЗСПЗЗ, като е прието за установено по отношение на ОСЗГ П.Т., че наследниците на П. К. С./П. Г. В./, б.ж. на с.О., сред които Н.К.Х., имат право на възстановяване собствеността върху земеделски имоти в землището на с.О., както следва: нива в м.Я. от 2,00 дка, Нива в м.Я. от 5,00 дка, Нива в м.Д. от 1,50 дка, нива в м.М. от 8,00 дка, Нива в м. П. от 3,00 дка, нива в м.С. от 7,70 дка, нива в м.К. от 6,20 дка, нива в м.К. от 3,10 дка, Нива в м.М. от 6,80 дка, Нива в м.Ам. л. от 1,50 дка, зеленчукова градина м.Г. г. от 0,30 дка, или върху земеделски земи с обща площ от 45,100 дка, описани в двете удостоверения изх.№ № 43/15.03.2004г. и 44/15.03.2004г., изд. от кметство с.О., общ.П.Т., от които: общо 27,50 дка по удостоверение №44/15.03.2004г. и 17,60 дка по удостоверение №43/15.03.2004г.
С влязло в сила Решение №00010/07.06.2005г. на ОСЗГ гр.П. Т., издадено на основание чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ, е предоставено на наследниците на П. К. С.,***.Т., правото на собственост общо върху процесните 45,157дка земеделска земя, находяща се в землището на с.О., общ.П.Т., като обезщетение, както следва: 1.НИВА ОТ 2,882 дка, м.Н. м., имот №**, 2.Нива от 13,655 дка, м.В., имот №**, 3.Нива от 28,620 дка, м.К. г., имот №**, като заверените скици на имоти **,**,**, представляват неразделна част от това решение.
От обясненията на първия ищец Й.Е.Г.М. в СЗ се установи, че понастоящем, процесните имоти, предоставени в обезщетение с Решение №00010/07.06.2005г., се владеят от страните по делото, съобразно наследствените им права от П. К. С. - 1/2 ид.част общо от ищците, респ. 1/2 ид.част от ответниците.
По делото са приети като писмени доказателства 2бр. Опис - Декларации на полските имоти на С.К.В., член на ТКЗС в с.О., подлежащи на групиране в кооперативни блокове, извън признатите по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, и Декларация от П. К. С. Вълкова, в която са описани кои нейни собствени имоти е предоставила на сина си С. К. С. В. за ползване, с които същият е влязъл в ТКЗС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на производството е предявен от ищците иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване към настоящият момент, че са изключителни собственици върху признатите с решението на ВТРС по гр.д.№2379/2004г. земеделски земи по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, съответно предоставени като обезщетение с Решение №00010/07.06.2005г. на ОСЗГ гр.П. Т., всичките в землището на с.О., общ.П. Т., в качеството им на законни наследници на общата им наследодателка Н.К.Х., б.ж. на с.О., общ.П.Т., починала на 10.02.2005г. Положителният установителен иск за собственост към настоящият момент с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищците от предявяването му за установяване твърдяното от тях право, че са изключителни собственици върху процесните земеделски земи, което твърдяно от тях изключително право на собственост се оспорва от ответниците. Независимо, че ищците не владеят изцяло имотите, предмет на иска, а същите се владеят от страните по делото, съобразно наследствените им права като законни наследници на П. Г. В., и че същите разполагат в възможността да предявят осъдителен иск за същото право, е налице правен интерес у ищците от предявяване на установителен иск за собственост, доколкото от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. /т.2 от Тълк. решение №8/2012г. от 27.11.2013г. на ОСГТК/.
В процесният случай не е налице хипотезата на чл.299 ал.1, 2 от ГПК на непререшаемост на правен спор, поради което възражението на ответниците за процесуална недопустимост на предявеният иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК, поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск - правен спор между страните относно собствеността върху процесните имоти, разрешен със СПН с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№2379/2004г. по описа на ВТРС, е неоснователно. Предмет на иска по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, който е предмет на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№2379/2004г. по описа на ВТРС, е правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, относимо към всеки един от претендираните имоти, а с него не се разрешава правен спор за правото на собственост. /Тълкувателно решение №2/25.06.1996г. по гр.д.№2/1996г., ОСГК на ВС/. Със съдебното решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ се признава или отрича правото за възстановяване на собствеността, а самото то се извършва от Общинската поземлена комисия по местонахождение на имота с оглед ролята и на единствен орган, овластен да се произнася по възстановяването. Съотношението между съдебното решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ и актът на поземлената комисия се извежда и от разпоредбата на чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ. Когато съдебното решение е влязло в сила след обнародването на обявлението, че е изготвен план за земеразделяне, какъвто е процесният случай, собствениците ще бъдат обезщетени по реда на чл.10б ЗСПЗЗ, т.е. съдебно признатото право на възстановяване на собствеността, макар и върху точно индивидуализирани обекти, ще се трансформира в право на собственост върху земи от държавния или общински фонд с решение на поземлената комисия. На следващо място, неоснователно е възражението на втората ответница К.К. за процесуална недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК на основание, че се иска пререшаване на влязлото в сила решение на ОСЗГ по чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ, доколкото решенията на Общинските поземлени комисии нямат вещноправен характер, а само определят земите, собствеността върху които се възстановява, т.е. очертават обекта на реституция, то няма и пречка спорът за собственост, който излиза извън специално уредените хипотези на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, да бъде разрешен в рамките на защита чрез настоящия иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване изключителното право на собственост на ищците върху процесните зем. земи към настоящият момент.
Разгледан по същество искът по чл.124 ал.1 от ГПК за собственост на ищците на предявеното основание се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ищците претендират, че са изключителни собственици към настоящият момент върху признатите по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ зем. земи, съответно предоставени като обезщетение с решението по чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ на ОСЗГ гр.П. Т., на основание, че признатите със съдебното решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ зем. земи от 45,100 дка, фактически представляват личния дял на наследодателката им Н. К. Х. по предварителна доброволна делба между нея и брат и С.К.В. - наследодател на ответниците. С оглед разпределението на доказателствената тежест, в хода на процеса, ищците, в чиято тежест е, не проведоха пълно и главно доказване на твърдяното от тях право на изключителна собственост върху процесните зем. земи на соченото придобивно основание, поради което, така предявен, искът им по чл.124 ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Безспорно от събраните по делото писмени доказателства, в частност от двете удостоверения изх.№ № 43/15.03.2004г. и №44/15.03.2004г., издадени от кметство с.О., общ.П. Т., се установи, че земеделските имоти, признати за възстановяване с влязлото в законна сила съдебно решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, постановено по гр.д.№2379/2004г. по описа на ВТРС, подробно описани по местности и площи в диспозитива на решението, са принадлежали преди внасянето на имотите в ТКЗС и обобществяването им на общата наследодателка на страните по делото П. К. С. /П. Г. В./, поради което и по силата на чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собствеността върху тях на законните и наследници, сред които и Н.К.Х., наследодателка на ищците по делото, което води до недоказаност на ищцовото твърдение, че са изключителни собственици върху имотите, предоставени като обезщетение с решението по чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ. От удостоверение №43/15.03.2004г. безспорно се установява, че Нива в м."К." от 6,20 дка, Нива в м."К." от 3,10 дка, Нива в м."М." от 6,80 дка и Нива в м."Ам. л." от 1,50 дка, или общо 17,60 дка, правото на възстановяване собствеността върху които е признато с решението по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, са принадлежали по наследство на общата на страните наследодателка П. К. С.. Удостоверение изх.№44/15.03.2004г., изд. от кметство с.О., общ.П.Тръмбеш,доказва правото на собственост върху описаните в него непокрити земеделски земи на П. К. С. лично и като законен представител на децата и Н. и С. К. С.. От удостоверение №44/15.03.2004г. безспорно се установява, че нива в м.Я. от 2,00дка, Нива в м.Я. от 5,00 дка, Нива в м."М." от 8,00 дка, нива в м.П. от 3 дка, нива в м. С. от 7,70 дка и Зел. градина в м.Г. г. от 0,30 дка, или общо 27,5 дка, правото на възстановяване собствеността върху които е признато с решението по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, са принадлежали по наследство на общата на страните наследодателка П. К. С. Предвид горното, зем. земи, за които е уважен искът по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, респ. предоставени като обезщетение с процесното решение по чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ, се явяват съсобствени/сънаследствени между страните по делото, в качеството им на законни наследници на общата наследодателка П. Г. В./П. К. С., при права -1/2 ид.част общо за ищците /по 1/8 ид.част за всеки един от тях/, респ. -1/2 ид.част общо за ответниците /по 1/4 ид.част за всяка една от тях/. На основание чл.91а от ЗН, при наследство, в което влизат имоти, включени в ТКЗС, собствеността върху които се възстановява, какъвто е процесният случай, същите се смятат за новооткрито наследство и правото на собственост се възстановява на лицата, призовани да наследяват към момента на откриване на наследството, което се открива със смъртта на общата наследодателка П. Г. В./П. К. С.,починала на 19.02.1962г., т.е., съгласно чл.5 ал.1 от действащия ЗН, обн., ДВ, бр.22/29.01.1949г. Съдът съобрази и че самата обща наследодателка на ищците Н.К.Х., като ищца, предявила иска по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, предмет на гр.д.№2379/2004г. по описа на ВТРС, е заявила имотите, правото на възстановяване на които е признато с влязлото в сила съдебно решение на ВТРС, като принадлежали на общата на страните наследодателка П. Г. В. /П. К. С., каквито са и събраните по делото писмени доказателства. Ищците по делото основават претенцията си и на приет като писмено доказателство по делото и представен в оригинал съдебно - спогодителен протокол от 25.06.1942г. по чгр.д.№233/1942г. по описа на В.Търновски околийски съд. От една страна, по силата на същия в дял на наследодателката на ищците Н. К. се поставят имоти в резултат от утвърдена съдебна спогодба за делба на имоти, оставени в наследство от С. С. В., починал на 09.02.1932г., и Н. С. С., починала на 30.12.1940г., които не са процесни, а от друга страна, евентуален спор за материално право кому са принадлежали имотите, признати по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, към минал момент - на внасянето им в ТКЗС, е предмет на специалния и самостоятелен иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, с какъвто съдът не е сезиран, а е сезиран с положителен установителен иск за собственост към настоящият момент. Не се доказа от ищците, в чиято тежест е, и идентитет на имотите по площ, местност и граници, признати по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, и имотите от дял ІІІ, възложен на Н. К. по силата на съдебно - спогодителен протокол от 25.06.1942г. по чгр.д.№233/1942г. по описа на В.Търновски околийски съд, доколкото в дадено землище и една и съща местност може да има няколко имота с еднаква площ, като индивидуализацията на същите е с оглед границите им.
Законодателната уредба на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е съобразена с обективните последици от колективизацията на земята.С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданско правно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие. С оглед изложеното, основанието, на които ищците претендират да са изключителни собственици на признатите с решението по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ зем. земи, съответно предоставени като обезщетение с решението по чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ - предварителна доброволна делба между наследодателката им Н.К.Х. и брат и С.К.В., извършена, с оглед уточнението в СЗ от първия ищец лично, преди решението по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, по силата на която признатите с него 45,100 дка фактически представляват личния дял на Н.К.Х., от една страна е недоказано, доколкото за сключване на доброволна делба на недвижими имоти законът /чл.35 ал.1 от ЗС, приложим с оглед момента на откриване на наследството на П. Г. В./ предвижда писмена форма с нотариално заверен подпис, а от друга страна не би имала правно действие и последици, тъй като преди възстановяването на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на органа по поземлена собственост, Н. Х. и С.К.В. не са притежавали право на собственост върху индивидуално определени имоти, с което да се разпореждат чрез сключване на договор за доброволна делба.
Недоказано по надлежния за това ред с писмени доказателства е ищцовото твърдение, че зем. имоти, описани в двете удостоверения изх.№ №43/15.03.2004г. и №44/15.03.2004г., извън признатите по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ с решението по гр.д.№2379/2004г. на ВТРС, са заявени и признати само на законните наследници на С.К.В. - ответници в процеса.За доказване на това обстоятелство мотивите на съдебно решение по гр.д.№2379/2004г. на ВТРС не се ползват с доказателствена сила. Ищцовото твърдение, че са заявени и признати на наследници на С.К.В. по реда на ЗСПЗЗ зем. земи, предоставени му за ползване от общата наследодателка П. Г. В., навежда за спор между страните за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост към минал момент - на обобществяването на земите и внасянето им в ТКЗС, който не е предмет на настоящото дело, разрешаването на който предоставя на заинтересуваните лица правната възможност по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ. За пълнота и с оглед наведените доводи от ищците съдът намира за необходимо да изложи, че разпоредбата на чл.21 ал.3 изр.2 от ЗН, /обн., ДВ, бр.20/25.01.1890г., отм./, съгласно която при наследяване на непокрити недвижими имоти, когато низходящите са от мъжки и женски пол, тогава частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол, е приложима само относно полученото от Н.К.Х. и брат и С.К.В. наследство от баба им и дядо им С. С. В, починал на 09.02.1932г., и от Н. С. С, починала на 30.12.1940г., открито при действието на този закон, във връзка с което наследство е утвърдената съдебна спогодба със съдебно - спогодителен протокол по чгр.д.№233/1942г. За процесните по делото имоти, признати по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, съответно предоставени в обезщетение с решението по чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ, явяващи се новооткрито наследство по смисъла на чл.91а от ЗСПЗЗ, останали в наследство от П. Г. В., което се открива в момента на смъртта на наследодателя, приложим е чл.5 ал.1 от действащия ЗН /обн., ДВ, бр.22/29.01.1949г./.
Предвид горното, искът на ищците по чл.124 ал.1 от ГПК, че са изключителни собственици върху признатите по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ зем. земи, съответно предоставени като обезщетение с решението по чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ, на предявеното основание, и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 ал.2 от ГПК/, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Изходът на делото води до неоснователност на ищцовата претенция за разноски и същата следва да бъде отхвърлена на това основание. Независимо от основанието, на което се отхвърля ищцовата претенция за разноски съдът излага, че претенцията за присъждане на адв. възнаграждение за двама адвокати не намира своето основание в чл.78 ал.1 от ГПК, отделно от това по делото липсват доказателства ищците да са заплатили адв. възнаграждение дори за един адвокат, доколкото в представения договор за правна помощ липсва отбелязване за начина на плащане, поради което същият не служи като разписка за платена сума.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК се явява основателна претенцията на първата ответница П.С.С. за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съгласно представен списък на разноските, в доказан размер от 400лв., в който следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК се явява основателна претенцията на втората ответница К.С.К. за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съгласно представен списък на разноските, в доказан размер от 400лв., в който следва да се уважи.
До приключване на устните състезания по делото ищците не са сезирали съда с искане по чл.78 ал.5 от ГПК за присъждане по-нисък размер на разноските на двете ответници в частта за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат, поради прекомерност на същото, поради което съдът не дължи произнасяне. Такова искане от ищците се съдържа едва с писмената защита по делото, която от една страна, е неподписана, т.е. съдът не е сезиран надлежно с искане по чл.78 ал.5 от ГПК, а от друга страна, искането е преклудирано като направено след приключване на устните състезания по делото.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищците Й.Е.Г.М. ***, с ЕГН **********,
М.Г.М. ***, с ЕГН **********, М.Г.М. ***, с ЕГН **********, и П.Г.П. ***, с ЕГН **********, в
качеството им на законни наследници на Н.К.Х., б.ж. на с.О., общ.П.Т., починала
на 10.02.2005г., против П.С.С. ***,
с ЕГН **********, и К.С.К. ***, с
ЕГН **********, положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че са
изключителни собственици на признатите с решението на ВТРС по гр. д. №
2379/2004г. по описа на ВТРС земеделски земи по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ,
съответно предоставени като обезщетение с Решение №00010/07.06.2005г. на ОСЗГ
гр.П.Тръмбеш, находящи се в землището на с.О., Община П. Т., както следва:
1.НИВА от 2,882дка в м. "Н. м.", имот №**, 2.НИВА от 13,655 дка в м.
"В." , имот №** и 3.НИВА от 28,620дка в м."К. - г." , имот
№**, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищците Й.Е.Г.М., М.Г.М., М.Г.М. и П.Г.П. за присъждане на направените по делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Й.Е.Г.М. ***, с ЕГН **********, М.Г.М. ***, с ЕГН **********, М.Г.М. ***, с ЕГН **********, и П.Г.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.С.С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Й.Е.Г.М. ***,
с ЕГН **********, М.Г.М. ***, с ЕГН **********,
М.Г.М. ***, с ЕГН **********, и П.Г.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.С.К. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................