Р Е Ш Е Н И Е
№136
гр.Силистра, 06.01.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка
Димитрова и с участието на прокурор...........…., като разгледа докладваното от
съдия Славова адм.дело №99 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ЕТ“АСЯ-96-Асие
Хатиб“; ЕИК:*********, с адрес на управление: гр.. ул.“ .“ , представляван
от А.А.Х., подадена срещу Заповед №РД 46-163/28.03.2019 г. на министъра на
Министерството на земеделието, храните и горите, с която е разпоредено /т.2/, жалбоподателят,
като наемател на имот с идентификатор:81966.11.162 да възстанови разорана площ,
в размер на 17.919 дка, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“, в
землището на с.Черник. В съдебното производство се представлява от адв.С. ***, който
поддържа оплакванията от жалбата и конкретизира в съдебно заседание на 03.09.2019
г./л.99-л.100/, че фактически се оспорва включването на наетия имот от жалбоподателя
в слоя „Постоянно затревени площи“. Твърди, че никога не е бил уведомяван за
проведена процедура по съставяне и одобряване на такъв специализиран слой на
постоянно затревените площи в страната, а още по-малко му е било осигурено участието
в нея като ползвател на процесния имот на правно основание. Отделно от това
счита, че същият обективно не можел да бъде включен в слоя „ПЗП“, нито в „Натура
2000“, защото била проведена процедура за промяна на начина на трайно ползване
на тази земя от „Пасище“ в „Нива“, което по хипотеза изключвало приобщаването й
към други видове земеделски земи, различни от„ниви“. Поради всичко това моли
съда да отмени атакуваната заповед, като противоречаща на закона, тъй като
счита, че оспореният административен акт не е и мотивиран, съгласно изискването
на чл.59 ал.2 т.4 АПК, защото никъде в него не било посочено на какво основание
и откога процесният имот бил включен в слой „ПЗП“ и в „Натура 2000“.
Ответникът
по жалбата - Министър на
земеделието, храните и горите, чрез представител по пълномощие - директор
на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки
ресурси“ в ОД“Земеделие“ гр.Силистра /л.50/ Г.К., с юридическа правоспособност,
който факт е служебно известен на съда, в писмен отговор на л.49 от делото, я оспорва
изцяло. Поддържа нейната несонователност, защото към момента на създаване на
слоя „ПЗП“, процесният имот е заснет в кадастралната карта на с.Черник с начин
на трайно ползване „пасище, мера“, поради което и съгласно ползваната Методика
за създаване на специализиран слой „Постоянно затревени площи“, представляваща
Приложение №1 към Заповед № РД 46-408/18.11.2014 г. на министъра на МЗХ
/л.61-л.67/, надлежно оповестена на интернет страниците на Министерството на
земеделието и храните /тогава/ и на Държавен фонд „Земеделие“, е включен в слоя
със Заповедта по чл.33а ал.3 ЗПЗП. При липса на подадено възражение за имот
81966.11.162 в с.Черник, в хода на проведената процедура по чл.66 АПК, респ.
чл.16е от Наредба №105/22.08.06 г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната
система за администриране и контрол /Обн.ДВ,бр.82/06 г., посл.изм.ДВ,бр.24/16.03.18
г./, ответният орган е издал заповедта по чл.33а ал.3 ЗПЗП /чл.16е ал.5 Наредба
№105/06 г./, одобряваща окончателния специализиран слой „ПЗП“, в който е
включен наетият от оспорващия ЕТ имот. Доводът за променен начин на трайното му
ползване счита, че следва да бъде изцяло ирелевиран, защото такава процедура
няма финализирана. Липсва заповед на МЗХГ по чл.78а ал.1 изр.“посл.“ от
Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, съгласно който „[…] Промяна на начина на трайно ползване на
имоти, включени в обхвата на специализиран слой „Постоянно затревени площи“, може
да се извърши само след тяхното изключване от слоя със заповед на
министъра на земеделието, храните и горите по чл. 33б ал.2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители“, а нейното иницииране от собственика на процесния имот /наемодател на
жалбоподателя/ е от 18.07.2016 г., след повече от една календарна година от
влизане в сила на Заповед №РД 46-288/06.03.2015 г. на министъра на МЗХ, с която
е одобрен окончателния слой „ПЗП“, след разглеждане на постъпилите възражения и
предложения. Всичко това елиминирало евентуално основание за изключване на
имота от слоя по чл.33б ал.2 т.4 ЗПЗП. При съществуващата нормативна регулация
за включването и изключването от слоя на имоти /чл.33б ЗПЗП и чл.16з Наредба
№105/06 г/ и безспорното обстоятелство, че нито жалбоподателят, нито
собственикът на имота, са подавали заявление до МЗХГ за промяна на обхвата на
специализирания слой „ПЗП“, а още по-малко са издавани заповеди от министъра за
това, настоява да бъде потвърден изцяло оспореният акт като съответен на
закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,
във връзка с чл.33б ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/. Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на
доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено: Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу административен акт, вменяващ задължение на оспорващия ЕТ да
възстанови неправомерно разорана площ от 17.919 дка в землището на с.Черник, т.е.
при наличие на правен интерес от оспорването, в законоустановения срок от чл.149
ал.1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на съдебния контрол е Заповед №РД 46-163/28.03.2019 г. на министъра на МЗХГ, с
която е разпоредено /по т.2/, жалбоподателят, като наемател на имот с
идентификатор:81966.11.162 да възстанови разорана площ, в размер на 17.919 дка,
попадаща в слой „Постоянно затревени площи“, в землището на с.Черник, в срок до
шест месеца от влизане в сила на заповедта. Според мотивите на оспорения акт, освен
посоченото юридическо основание, е извършено препращане към одобрен Доклад с
рег. №93-2035/28.03.2019 г., представляващ неразделна част от административната
преписка и съдържащ фактическите основания за упражненото правомощие от
ответния орган по чл.33б ал.4 ЗПЗП. Същият е изготвен от заместник министър на
МЗХГ /л.29/, който е обобщил резултатите от извършени теренни проверки от служители
на ОДЗ Силистра, вкл. на земеделски имоти собственост на М.К.Б. в землището на
с.Черник, за които е установено - въпреки, че са част от специализирания слой
„ПЗП“, са разорани в обем на 17.919 дка /от имот 819 66.11.162, целият с площ
от 18.037 дка/ и представляват „угар“, а имот 81966.11.161 с площ от 12.268 дка
е пасище с храсти. Констатирано е, че РИОСВ не е издавало разрешение за
разораване/ преобразуване на имот 81966.11.162. Не са спазени законовите
изисквания за промяна начина на трайно ползване на същия имот, каквато и правилно
не е отразена в кадастралната карта на с.Черник. Ето защо е предложено на
ответния орган да издаде заповед по чл.33б ал.4 ЗПЗП за възстановяване на имота
като постоянно затревена площ, каквато именно е оспорената в процеса.
От приложените от л.75 до л.98 от
делото документи се установява, че в изпълнение на Заповед № РД 46-503/12.12.18
г. на МЗХГ относно преобразуване /разораване/ на имоти с посочени
идентификатори и местонахождение, вкл. процесния по делото с № 81966.11.162 и
площ от 18.037 дка в землището на с.Черник, служители на Областна дирекция “Земеделие“
Силистра, при извършена проверка, са намерили на място разорана част от същия,
„угар“ в обем на 17.919 дка. Проследили са историята на собствените на М.Б.
земеделски имоти, както следва: през 2016 г. четири нейни имоти са обединени в
един нов с идентификатор 81966.11.159 с обща площ от 30.331 дка по КК на
с.Черник. За този именно, новообразуван /обединен/ имот е сключен Договор за наем
на земеделска земя на 01.10.2017 г. /л.77/ между жалбоподателя и собственика. Видно
от Скица №15-329244 от 07.07.2016 г. на СГКК гр.Силистра /л.136/ е, че
процесният имот е заснет и битува в кадастралната карта на с.Черник с начин на
трайно ползване „пасище“, каквото е бил и към периода на обсъждане и одобряване
на специализирания слой „ПЗП“: м.ноември.2014 г. - м.март.2015 г. /Вж.Заповед
№РД 46-408/18.11.14 г. и Заповед №РД 46-288/06.03.2015 г.- двете на министъра
на МЗХГ л.61-л.62 и л.69/. Налице са данни за направен опит за промяна в НТП на
този имот от собственика му М.К.Б. през 2016 г. /л.135-л.140/, който не е довършен,
но констатацията на комисията по чл.78а ал.2 ППЗСПЗЗ, в приложимата му редакция
към ДВ,бр.34/16 г. е, че към 02.08.2016 г. имот с №81966.11.162 с площ от
18.057 дка по КВС, се ползва като нива /л.139/. Това сочи, че релевираното
разораване на имота не би могло да се вмени пряко в отговорност на наемателя, настоящ
жалбоподател, защото към момента на сключване на договора /01.10.17 г./ и
влизане във владението му, той отдавна вече не е бил „пасище“ /Вж.Констативен протокол
№ 39/02.08.2016 г. на нарочно определена комисия, „одобрен“ от Началника на ОСЗ
гр.Дулово на л.80-гръб/. Същият е отдаден
под наем като „нива“ с площ от 30.331 дка /л.77/ и ако жалбоподателят счита, че
са му накърнени правата /напр: не е знаел, че имотът е с НТП „пасище“/, следва
да търси тяхната защита в рамките на договора за наем и правилата от ЗЗД, но не
и посредством предприетият начин чрез оспорване на заповед на публичен орган, издадена
в изпълнение на нормативните му задължения. Нещо повече, видно от Търговския
регистър, оспорващият по занятие се занимава с производство на селскостопанска
продукция и е следвало да положи по-висока грижа за установяване на статута, вкл.
НТП, на процесния имот преди сключване на Договора за наем.
Горните фактически установявания се
потвърждават изцяло от приетото без възражения от страните и кредитирано от
съда, заключение на Съдебно-техническата експертиза, че ПИ №81966.11.162 попада
в слой „Постоянно затревени площи“, одобрен окончателно със Заповед №РД 46-288/06.03.15
г. на министъра на МЗХГ, както и в границите на Защитена Зона BG00002962-Лудогорие, одобрена с Обявление в ДВ, бр. 11/10.02.2009
г. След служебна справка със сайта на МЗХГ настоящият състав установи, че на
01.03.2016 г. е издадена Заповед №РД 46-235 за одобряване на окончателен слой
„Постоянно затревени площи“, част от Системата за идентификация на земеделски
парцели, както и на 01.03.2019 г. - Заповед №РД 09-230 със същия предмет, вкл.
с Приложение по т.I „Площи и имоти за изключване от
слой „ПЗП“ на основание заповеди по чл.33б ал.2 ЗПЗП и чл.16ж ал.1 от Наредба №
105/06 г.“, в които не фигурира процесният имот в с.Черник. Същите са достъпни
и в правно-информационната система „Апис“, което стабилизира извода, че както
жалбоподателят, така и неговият наемодател, не са подавали искане по чл.33б
ал.2 ЗПЗП до МЗХГ, което е базовото условие за изключване на имота от
окончателния слой „ПЗП“ със заповед на министъра на МЗХГ. Последното, съгласно
регламента от чл.78а ал.1 ППЗСПЗЗ, представлява единствената нормативна
възможност за изключване на имота от слоя като задължителна предпоставка за
промяна на начина на трайното му ползване. Не се спори в процеса, че нито една
от коментираните по-горе заповеди на ответния орган: Заповед № РД
46-288/06.03.15 г.; Заповед № РД 46-235/01.03.2016 г. и Заповед № РД
09-230/01.03.19 г., не е обжалвана от жалбоподателя и като такива са влезли в
сила по отношение на процесния по делото имот. По аргумент от т.2 на ТР № 8/11.12.15 г. по т.д. № 1/2015 г.
на ОСС на ВАС, приложима и относно специализирания слой „ПЗП“, за чието
създаване, обновяване и окончателно одобряване, е регламентирана същата
процедура, при ползване една и съща правна техника, доколкото слоят „ПЗП“, наред
със слоя „Площи, допустими за подпомагане“, са иманентно присъщи части на
единната Система за идентификация на земеделските парцели. Или, жалбоподателят
е разполагал с правната възможност да оспори тези заповеди в частта им, с която
са засегнати негови делови интереси, каквото оспорване не е било осъществено. Нещо
повече, с жалбата си твърди, че „не е бил уведомяван; че не знаел“ за
включването на имота в слоя „ПЗП“. По отношение на него, специализираният слой „ПЗП“
е влязъл в сила и въпросът, който подлежи на обсъждане от съда е единствено
този - правилно ли е извършено автоматизираното съпоставяне на данните от проверката
на ОДЗ-Силистра с данните от СИЗП, съгласно чл.33а ЗПЗП, на който
съдебно-техническата експертиза е дала категорично положителен отговор.
Не се установяват нарушения и на
административнопроизводствените правила. Видно от документите на л.61-л.68 от
делото е, че Заповедта по чл.16д от Наредба № 105/06 г., ведно с Методика за
създаване на специализиран слой „ПЗП“, е публикувана на електронната страница
на МЗХ /тогава/ на 10.12.2014 г., с което и на основание чл. 16е от с.н., е
открито производство по чл.66 АПК /за издаване на общ административен акт,
какъвто е заповедта за одобряване на окончателния слой „ПЗП“/, като е определен
едномесечен срок от неговото оповестяване, земеделските стопани по одобрен
образец, представляващ приложение към заповедта, да подават възражения за включване
или невключване на определени имоти в специализирания слой „ПЗП“ - т.V от заповедта. Такова не само, че не е подавано, но
жалбоподателят счита, че е следвало да бъде уведомен по някакъв друг начин, тъй
като централното оплакване от жалбата е „Твърдя,
че нито аз, нито моят наемодател, сме били уведомявани някога, че процесните
земи са такива, попадащи в слой „ПЗП“, както и в екологичната мрежа „Нату ра
2000“. Същото не следва да бъде обсъждано повече, с оглед регулацията от
чл.16д-чл.16и от Наредба № 105/06 г., изрично предписваща начина на
оповестяване на създадения слой „ПЗП“, провеждането на производството по чл.66 АПК и реда за окончателното му одобряване. /Вж.Решение № 6305/15.05.18 г., адм.д.№
4067/17 г.; Решение № 3937/27.03.18 г., адм.д.№ 4066/17 г. и др. на IV Отделение на ВАС/.
Релевантен за случая е Регламент (ЕС) №1307/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за установяване на правила
за директни плащания за ЗС по схеми за подпомагане в рамките на Общата
селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) №637/2008 на
Съвета и Регламент (ЕО) №73/2009 на Съвета, макар и предметът на делото да не
е свързан с подпомагане на жалбоподателя. В Преамбюла на Регламента са изведени
целите, като т.42 визира „За целите на
постигане на полза за околната среда по отношение на постоянно затревените
площи, и по-специално задържането на въглерод, следва да се предвиди разпоредба
за поддържането на ПЗП. Тази защита следва да обхваща забрана за оран и
преобразуване на екологично най-чувствителните зони по „Натура 2000“, включени
в обхвата на Директиви 92/43 /ЕИО и 2009/147/ЕО, както и по-обща предпазна мярка,
основана на съотношение на постоянно затревените площи, срещу пренасочването им
за друго ползване […]“. Това
националният законодател е направил с приетите с ДВ, бр.40/14 г., впоследствие
изм.и доп., разпоредби на чл.33а и чл.33б ЗПЗП, за създаване на слой „Постоянно
затревени площи“ и запазването му, който се одобрява и изменя само със Заповед
на министъра на МЗХГ при условия и по ред, определени в Наредба № 105/2006 г., които
са разпоредбите на чл.16д-чл.16и, обсъдени по-горе. С нормата на чл.33б ал.1 ЗПЗП
изрично е въведена забрана за разораване на площите, включени в слой „ПЗП“ от
техните собственици и ползватели, която в случая пряко е нарушена, без оглед на
причините за това - дали е знаел или не жалбоподателят; дали и допускал или не;
какви са отношенията му със собственика на имота, който изрично е предприел
действия за промяна на НТП на имота: от „пасище“ в „нива“, но не ги е довършил
и др. Нарушаването на нормативната забрана е скрепено с административна принуда,
съгласно чл.33б ал.4 ЗПЗП, каквато се съдържа в оспорената по делото Заповед -
разпореждане за възстановяване на постоянно затревената площ в 6-месечен срок.
В обобщение, настоящият състав приема, че
оспореният административен акт е валиден, като постановен от компетентен орган -
Министър на МЗХГ, по аргумент от чл.33б ал.4 ЗПЗП. Заповедта е издадена в
писмена форма и при спазване на изискванията от чл.59 ал.2 АПК относно
разпореденото възстановяване на разораната площ, която е включена в слоя „ПЗП“.
Последното е основано на одобрен Доклад с рег.№ 93-2035/28.03.19 г., за
зам.министър на МЗХГ, в който са обсъдени задълбочено и вярно констатации от
извършена проверка на място от служители на ОДЗ - Силистра на процесния имот. Релевираният
административен акт е съответен на материалния закон и неговата цел, вкл. и по-широко
дефинирана такава в приложимия Регламент (ЕС) № 1307/2013, държаща сметка не само за обезпечаване на
равновесието между обработваемите площи и осигуряване на паша на животните, но
и за обезпечаване превеса на тревите и другите тревни фуражи, както и за
постигане на ползи за околната среда по отношение на ПЗП и по-специално за
задържането на въглерод в атмосферата. Тези именно цели се постигат посредством
забраната за преобразуване на ПЗП в угар, респ. обработваема земя, последица от
чието нарушаване е издаването на заповеди от вида на процесната по делото.
Разноски
по делото своевременно е поискал само ответният административен орган чрез пълномощник,
в депозирания писмен отговор на жалбата /л.49/, каквито с оглед изхода на
процеса, му се дължат в заявения обем, който не включва искане за
възстановяване на разноските за съдебна експертиза в размер на 250 лв. /л.105/.
Заявил е претенция само за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, каквото следва да бъде присъдено в полза на юридическото
лице, в чиято структура е издателят на акта, по аргумент от чл.143 ал.1 и ал.4 АПК,
вр. с чл.78 ал. 8 ГПК. Размерът му е определен по реда на чл.37 ЗПП, а съгласно
чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ /Обн. ДВ, бр.5/06 г., посл. изм.
ДВ, бр.98/15 г. - в сила от 15.12.15 г./ възнаграждението по административни
дела за една инстанция е от 100 до 200 лева, като в случая такова следва да
бъде присъдено в размер на 200 лева.
Обобщавайки изложеното, настоящият
състав приема, че са налице условията за потвърждаване на оспорената заповед като
съответна на закона и установените по делото факти, с отхвърляне на жалбата,
воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд
гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “АСЯ-96-Асие Хатиб“, ЕИК:*********, с
адрес на управление: гр. .,ул.“.“ , представляван от А.А.Х., против Заповед № РД 46-163/28.03.2019 г. на
Министъра на Министерството на земеделието, храните и горите, с която е разпоредено
в срок до шест месеца от влизането й в сила, неправомерно разораната площ от
17.919 дка, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“ от имот с
идентификатор: 81966.11.162 и обща площ от 18.037 дка, собственост на М.К.Б., в
землището на с.Черник, Община гр.Дулово, да бъде възстановена като постоянно
затревена площ от жалбоподателя като наемател на земеделския имот.
ОСЪЖДА ЕТ “АСЯ-96-Асие Хатиб“, ЕИК:********* и адрес на
управление: гр. ., ул. .“, представляван от А.А.Х. с ЕГН:**********, да заплати на Министерство на
земеделието, храните и горите, с административен адрес: гр.София,бул.“Христо Ботев“
55, сумата от 200.00 /Двеста/ лева -
съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: