Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.София, 25.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в
публично заседание на трети юни
през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
При
секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА
И
прокурора
сложи за разглеждане
Докладвано от съдия Маркова в.гр.д.№ 13097 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК /въззивно обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от „Г. 07“ ЕООД, ответник пред
СРС, срещу решение № 319899, постановено на 23.01.2018 година от СРС, Първо ГО, 47 с-в, по гр. д.
№ 64981 по
описа за 2016 година, с което
решение е
уважен предявеният, иск с правно основание чл. 109 от ЗС и въззивникът е осъден да
премахне поставените спирателни водопроводни кранове към 9,10 и 11 етаж на
административна сграда, находяща се на ул.“********, гр.София, и възстанови
водоподаването по вертикалните щрангове, като по този начин преустанови
действията, с които пречи на ищеца- „Г.2.“ ЕООД да упражнява правото си на
собственост, както и в тежест на въззивника са възложени разноските по делото.
В обстоятелствената част на
жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон – чл.109 ЗС и задължителната съдебна практика
на ВКС по прилагането му. Решението било постановено при непълнота на
доказателствата, както и при неспазване на съдопроизводствените правила. СРС
бил обсъдил събраните по делото доказателства едностранно и избирателно. В
резултат на това съдът установил неправилно и непълно фактическа обстановка по
спора. Счита, че не била налице нито една от кумулативните предпоставки за
уважаване на иска по чл.109 ЗС. Сочи, че липсата на водоподаване в процесните
етажи се дължало на бездействието на ищеца. Това се установило и от
заключението на СТЕ- налице била техническа възможност за монтиране на
индивидуални водомери за самостоятелните обекти на ищеца.Тъй като ищцовото
дружество никога не било сключвало договор със „Софийска вода“, то за него
правото на водоподаване никога не било възникнало. Неправилно СРС бил задължил
ответника да осигури водоподаване на ищеца; по този начин ищецът щял да се
обогати неоснователно, защото ответника от 01.01.2012 г. до м.11.2015 г. бил
заплащал за своя сметка цялото консумирано количество вода в процесната сграда.
Във връзка с това неоснователно обогатяване между страните бил налице спор,
който се разглеждал по гр.д.№ 9393 по описа за 2016 г. на СГС. Счита, че
поставянето на спирателни кранове от негова страна е правомерно действие.
Във въззивната жалба са направени
доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с определение от 23.10.2018 година.
Иска се от настоящата инстанция
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявеният
иск. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна –„Г.2.“ ЕООД, ищец
пред СРС, отговор е постъпил. Излага се становище
за неоснователност на жалбата и правилност на така постановеното от СРС,
решение. Сочи се, че по делото било прието за безспорно, че процесната сграда е
в режим на етажна собственост /ЕС/ като ищеца притежавал 27,3 % от общите части
на сградата, а 72,7 % от общите части били на ответника. Затова главните
водопорводни щрангове били общи части на сградата и чието предназначение било
да осигуряват водоподаване до инвидидуалните обекти на съсобствениците. За
безспорно било прието и обстоятелството, че ответното дружество е поставил
спирателни кранове на тези общи части, чрез които бил прекъснал водоподаването
към индивидуалните обекти на ищеца. Тези действия били неправомерни и чрез тях
се ограничавало и смущавало нормалното ползване от ищеца на собствените му
помещения на 9,10 и 11 етажи. Затова правилен бил извода на СРС, че за да се
ползва по предназначение сградата и отделните обекти в нея е необходимо водоподаване до тях. Сочи се, че
решението на СРС било съобразено с ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по
тълк.д.№ 4/2015 г. и посочените в него предпоставки за уважаване на иска по
чл.109 ЗС. В мотивите на това ТР сред типичните примери, които били посочени,
били действия, с които ответникът нарушава санитарно-хигиенни правила и норми,
установени с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на имота по
предназначение или за запазване здравето и живота на хората. В случая, липсата
на течаща вода на трите етажа, създавала проблеми с поддържането на елементарна
хигиена; това водело до невъзможност за ползване на тоалетните, намиращи се на
тези етажи и поради това до невъзможност за пълноценно ползване на имота по
предназначение. Наред с това се сочи, че от ищеца не било искано от ответника
да подава вода от собствените му индивидуални обекти. Липсвало съгласи по реда
на чл.186, ал.1 ЗУТ за прокарване на нови инсталации. Сочи, че бил поискал от
ответното дружество съгласие за сключване на отделен договор със „Софийска
вода“ и откриване на самостоятелна партида, но не бил получил такова. На
22.12.2015 г. ищецът бил заявил такова искане и бил получил клиентски номер.
Тъй като водата била прекъсната, представителят на „Софийска вода“ не могъл да
извърши проба и да пломбира монтираните водомери. „Софийска вода“ уведомил
ищеца, че може да получи индивидуална партида само, ако бъде възстановено
водоподаването. Затова неоснователно било твърдението на въззивника, че ищеца е
бездействал. От заключението на СТЕ се установило, че поставените контролни
водомери не установяват размера на реалното количество вода, тъй като не
отговаряли на изискванията. Счита, че воденото гр.д. .№ 9393 по описа за 2016
г. на СГС не следва да се обсъжда по настоящето дело. Още повече, че по него
нямало влязло в сила, решение.
По доказателствените искания на
въззивника се възразява да бъдат допуснати, защото били относими по въпроси на
другото гр.д. между страните. Претендират се разноски.
Подадена е въззивна жалба от „Г. 07“ ЕООД, ответник пред
СРС, срещу решение № 407164 от 03.05.2018 г., постановено от СРС,
Първо ГО,
47 с-в, по гр. д. № 64981 по описа за 2016 година, с което е допълнено решението от 23.01.2018 г. като е уважен иска по
чл.109 ЗС и въззивникът е осъден да възстанови достъпа на ищеца до асансьорите
за 9,10 и 11 етажи, както и е оставена без уважение молбата му за изменение на
решението от 23.01.2018 г. в частта за разноските.
В обстоятелствената част на
въззивната жалба се излагат аналогични нарушения от страна на СРС като тези
цитирани по-горе досежно обжалването на основното решение от 23.01.2018 г.
Невъзможността да се ползват асансьори също се дължало на бездействие от страна
на ищеца, тъй като не бил сключил договор за поддръжката им с включено в
регистъра, лице. Такъв договор не бил сключван и от ЕС. Ответното дружество
било сключило договор от свое име и за своя сметка. Сочи, че от 01.01.2012 г.
ищецът бил преустановил плащането на поддръжката на асансьорите. Това
конклудентно действие означавало отказ от ползване на асансьорите. Ответникът
нямал задължение да поддържа асансьорите до индивидуалните обекти на ищеца. В
този смисъл извършените от ответника действия не били неоснователни, а правомерни.
Въззивната жалба представлява и
частна такава срещу съдебният акт по реда чл.248 ГПК. По отношение на тази му
част се сочи, че е присъден прекомерен размер на адв.възнаграждение. Счита, че
иска е неоценяем, а делото не било с фактическа и правна сложност и затова
следвало да се присъди адв.възнаграждение в минимален размер от 300 лв. Разноски се претендират.
От въззиваемата страна –„Г.2.“ ЕООД, ищец
пред СРС, отговор е постъпил.
Излага се становище за неоснователност на жалбата и правилност на така
постановеното от СРС, решение. Сочат се аналогични доводи като тези в отговора
по въззивната жалба срещу решението от 23.01.2018 г. Асансьорите също били общи
части на сградата в режим на ЕС. Тъй като собствените на ищеца обекти се
намирали на 9,10 и 11 етажи, то достъпът до тях се осигурявал посредством
асансьорите. Последните следвало да бъдат за общо ползване на всички
съсобственици. Затова счита, че ответникът възпрепятства достъпа до собствените
му обекти и смущава нормалното им ползване. Тези действия били неправомерни.
Неоснователен бил доводът за бездействие от страна на ищеца, защото самият ищец
бил поискал сключване на договор за поддържка на асансьорите до собствените му
обекти. Това се установявало от писмото от 27.11.2015 г., което било връчено на
фирмата за поддържка на 30.11.2015 г. Затова, обаче, било необходимо съгласие
от ответното дружество, каквото не било дадено. Решението на СРС било съобразено със
тълкувателната дейност на ВКС. Ответникът неоснователно, целенасочено и противоправно
създавал пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем и
по предназначение. Финансовите отношения между страните не били предмет на
настоящето дело.
По отношение на производството по
чл.248 ГПК се сочи, че присъдената от СРС сума в размер на 1 360 лв.
включвала и платената държавна такса. Размерът на адв.възнаграждение бил
съобразен с Наредба № 1/2004 г. С исковата молба били предявени два иска.
Счита, че размерът на адв. възнаграждение следва да се определи по аналогичен
начин на този по който се определя за исковете за собственост, т.е. по 600 лв.
за всеки един от исковете. Счита, че делото е с фактическа и правна сложност, с
което СРС се бил съобразил. Приложимо било правилото на чл.7, ал.5 от
Наредбата.
По допустимостта на въззивната жалба:
За първоинстанционното решение от 23.01.2018 въззивникът е уведомен
на 28.02.2018 година.
Въззивната жалба е подадена на 14.03.2018 година, следователно
възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като въззивникът е ответник в производството пред СРС и предявеният иск
е уважен изцяло, то следователно въззивната жалба
се явява допустима.
За решението по чл.250 и чл.248 ГПК въззивникът е уведомен на 02.07.2018 г.
Въззивната жалба е подадена на 16.07.2018
година, следователно възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като въззивникът е ответник в
производството пред СРС и предявеният иск е уважен изцяло, то следователно
въззивната жалба се явява допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция
приема, че обжалваното решение е
постановено във валиден и допустим процес.
По
съществото на спора:
СРС е приел с определение от 20.07.2017г. за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на етажи 9, 10 и 11 от
административна сграда, съответно на 27,3% идеални части от общите части на
сградата, а ответното дружество е собственик на етажи от 2 до 8 в същата сграда
и 72% идеални части от общите част на сградата, както и че ответникът е
преустановил достъпа до асансьорите и е спрял водоподаването към 9,10 и 11
етажи на административната сграда.
За спорно е прието това дали с посочените действия
ответникът пречи на ищеца да упражнява необезпокоявано правото си на
собственост.
В мотивите си /решение от 23.01.2018 г./първоинстанционният
съд се е позовал на изслушаната и приета пред него съдебно-техническа
експертиза, съгласно, която, към момента
на изготвяне на заключението нямало открита индивидуална партида в „Софийска
вода“ на името на ищеца, както и, че имало монтирани контролни водомери, които
не отговаряли на изискванията за индивидуални; налице била техническа
възможност за монтиране на индивидуални водомери и откриване на самостоятелна
партида, за което било необходимо да се сключи договор със „Софийска вода“ .
От събраните доказателства се установявало, че сградата, в която се намират процесните етажи
е административна. Следователно по предназначение същата трябвало да се ползва
за офиси. За да се ползвала по предназначение сградата и отделните обекти в нея,
било необходимо водоподаване. По делото било
безспорно, че ответното дружество е прекъснало водоподаването към етажите, собственост на ответника, с което
същите останали без доставка на вода. С прекъсването на водоподаването ответникът пречел на ищеца да ползва по
предназначение собствените си етажи. Без значение било причината, поради която били
извършени тези действия, поради което не следвало да се обсъжда воденото между
страните гражданско дело по предявен осъдителен иск от ответника за заплатени
от него вместо ищеца разходи за ВиК услуги. Действително, според вещото лице
налице била техническа възможност за ответника да постави индивидуален водомер
за собствените си етажи, за което били посочени два възможни варианта, но
независимо от това към датата на исковата молба и изготвяне на експертизата,
тази техническа възможност не била осъществена и едностранното спиране на
водоподаването от страна на ответника
пречело на ищеца да реализира правото си
на собственост върху собствените му етажи от административната сграда.
В мотивите си в постановеното по реда на чл.250 ГПК,
решение от 03.05.2018 г., СРС е приел, че за да се ползва по предназначение
сградата и отделните обекти в нея, било необходимо да се осигури достъп до
по-високите етажи с асансьор. Безспорно било, че ответното дружество е
преустановило достъпа на ищеца до асансьорите, обслужващи сградата. С
оглед обстоятелството, че собствените на ищеца етажи са 9-ти, 10-ти и 11-ти,
следвало да се направи извод, че ползването им по предназначение е обусловено
от достъпа до изградените в административната сграда асансьори, които представлявали
общи части на сградата и следвало да се ползват общо от всички собственици на
самостоятелни обекти. Наличието на неплатени сметки или спорове относно
ползването на асансьорите не давало основание на един от етажните собственици,
какъвто е ответника, да преустанови достъпа до тях на останалите.
Съдът е приел, че с възпрепятстване достъпа до
асансьорите ответникът пречи на ищеца да ползва по предназначение собствените
си етажи. Предвид на тези си мотиви, СРС е достигнал до извода, че негаторният
иск за осъждане на ответника да възстанови достъпа на ищеца до асансьорите за
9-ти, 10-ти и 11-ти етаж от процесната административна сграда е основателен и
следвало да бъде уважен.
По доводите във въззивните жалби:
По реда
на чл.109 ЗС се осигурява защита на възможността носителят на
право на собственост върху вещ да упражнява това свое право в пълния му обем с
оглед вида и предназначението на тази вещ, като не се допуска неоснователно въздействие
върху вещта от трети лица, което да ограничава правата на собственика,
създавайки му пречки да ползува вещта според нейното предназначение.
Действително, не всяко
въздействие върху имот може да обоснове
основателност на предявен по реда на чл.109 ЗС, иск, а
само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на
предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за
установения правен режим на ползуване на имота и по този начин се накърняват
правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде
упражнявано в пълен обем.
От съществено значение за основателността на предявения по реда на чл.109
ЗС иск е естеството на правото, чиято защита се търси. В случая се поддържа,
че действията на ответниците пречат за упражняване
право на собственост върху имота чрез поставянето на спирателни кранове на
главните вертикални щрангове като по този начин се преустановява достъпа до
водоподаване, както и „пренастройването“
на чиповете, които осигуряват възможност за ползване на асансьорите до 9,10 и
11 етажи.
Пречките за ползуването на имота
също следва да са обективни, т.е. самото им естество да препятствува
възможността за ползуване на имота и то чрез осъществяване на въздействие върху
самия имот, при което същият да не може да бъде ползуван според неговото
предназначение, т.е. от съществено значение е естеството на правото, което е
предмет на защита.
Не се спори по делото, а и от представените доказателства се установява, че
ищците са съсобственици на обекти в сграда като ищецът е собственик на обекти,
находящи се на 9,10 и 11 етажи в тази сграда.
Не се спори и, че ответникът е бил
спрял водоподаването до собствените на ищеца обекти, находящи се на 9,10 и 11
етаж от процесната сграда като е монтирал спирателни кранове, както и, че е
спрял достъпа до асансьорите до същите етажи.
Тези обстоятелства не само са
безспорни, но и са установени от представената по делото кореспонденция между
страните по спора /и пред двете съдебни инстанции/, както и от кореспонденцията
между ищеца и „Софийска вода“ АД / относно водоподаването/. Видно от
приемо-предавателния протокол № 0502329 от 22.12.2015 г. заявката за доставка,
монтаж и пломбиране на нови индивидуални водомери за клиентски номер **********
на ищцовото дружество не е била изпълнена, тъй като „няма вода от вертикалните
щрангове и не може да се направи проба“ /л.27 по делото пред СРС/.
Видно от съставеният на 25.10.2016 г.
констативен протокол, съставен с нот.заверка на подписа, чиповете, които следва
да осигуряват достъп на ищеца до етажи 9,10 и 11, където се намират собствените
му обекти, са дезактивирани /л.34 по делото пред СРС/. Със същия протокол е
констатирано и спряното водоподаване до тези обекти.
Само неоснователно, извършено в нарушение на
установените в нормативни актове правила действие би могло да обоснове
основателност на заявената по реда на чл.109 ЗС
претенция.
От съдържанието на отговора по исковата молба, както и от кореспонденцията
между страните по спора, вкл. и цялостното процесуално поведение на ответника и
пред двете инстанции, става ясно, че тези действия са предприети с оглед спора
между страните за това в какъв размер и кой следва да заплаща консумативите. По
този спор е образувано гр.д. № 9393 по описа за 2016 г. на СГС, по което дело към
момента на приключване на устните състезания по настоящето дело, не е беше
представено влязло в сила решение. Изходът по това гр.д. е без значение за
изхода на настоящето.
Това е и така, защото съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/, при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите
към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби,
жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване. Общите части в сграда - етажна
собственост, не може да се делят - чл. 38, ал. 3 ЗС. Общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, като
всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно нейното предназначение и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата
им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост.
Наличието
на висящ съдебен спор относно заплащането на консумативите не е основание за
извършване от страна на ответното дружество на действията по спиране на
водоподаването и достъпа с асансьор до обектите индивидуална собственост на ищеца.
При това положение действията на
ответното дружество не могат да бъдат приети нито за основателни, нито за
правомерни.
Спорно
по делото е и обстоятелството дали с посочените действия ответникът пречи на
ищеца да упражнява необезпокоявано правото си на собственост с оглед
изпълнението на изискванията на т.3 от ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по
тълк.д.№ 4/2015 г.
В същото това ТР е прието, че когато действията на ответника са
в нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено
с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по
предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него.
В конкретния случай ответникът освен, че е упражнил неправомерно
въздействия върху общите части на сградата в режим на ЕС, с тези си действия
възпрепятства пълноценното ползване
на индивидуалните имоти, собственост на ищеца
по предназначение, така и се нарушават санитарно-хигиенни
правила и норми с оглед липсата на водоподаване до тези обекти. Още
повече при условията на обявена световна пандемия от COVID 19.
Липсата на възможност за упражняване на пълноценно ползване на имотите от
страна на ищеца е обусловена и от преустановяване на достъпа до тези имоти с
асансьори като се има предвид, че те се намират на 9,10 и 11 етажи.
Във връзка с твърдението на
пълномощника на ответника /пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция,
сочени в о.с.з. на 29.01.2020 г. че към момента е осигурен достъп до
асансьорите, както и до студена вода, са допуснати и разпитани двама свидетели
/по един на всяка една от страните с оглед равнопоставеност/.
На страната на въззивника е разпитан
свидетелят З. М., който всъщност е водел кореспонденцията между страните по
спора, както и е „инициатор“ за предприемане на действията, за които ищеца
твърди, че ограничават правото му на собственост и го лишават да ползва имота
си по предназначение. Това се потвърждава, както от горецитираната
кореспонденция, така и от показанията на свидетеля. Действията са били
предприети, за да изплати ищеца сумите, предмет на гр.д.9393 по описа за 2016
г. на СГС. Свидетелят е подписал и констативния протокол от името на ответното
дружество, виж изложеното по-долу.
Свидетелят В.Г., разпитан на страната
на въззиваемия /ищец пред СРС/ потвърждава, че от 9 месеца, откакто работи там,
е липсвала възможност да се ползват асансьорите до 9,10 и 11 етаж, както и е
нямало вода за същия период. Той знае, че и преди да постъпи на работа в „МС
прожект“ са съществувал тези проблеми. Самият той се изкачва до 9 етаж по
стълбите всеки ден. Няколко дни преди съдебното заседание /състояло се на
03.06.2020 г./ са им били дадени чипове от асансьорите, както и е била пусната
водата. Тъй като дълго време не е имало вода, крановете протекли и имало леки
наводнения.
От пълномощника на въззивника беше
представен констативен протокол № 1 от 29.05.2020 г. съгласно, който на
представител на „Г.2.“ ЕООД е предоставен хартиен плик, в който следва да се
съдържат 2 броя чипове за достъп до трите асансьора. Констатирано е, че с тези
чипове се осигурява нормален достъп до асансьорите като единствено по отношение
на десния асансьор е констатирано, че не спира на 10 етаж на сградата. В т.3 е
посочено, че водоподаването е възстановено. В т.4 е констатирано, че на 8-ми
етаж на сградата липсват монтирани спирателни кранове на главните водопроводни
тръби за студена и топла вода. Засечени са контролните водомери /за които
говори заключението на СТЕ/.
Видно от отразеното в т.6 от
констативния протокол, самият ответник признава, че трите асансьора са общи
части по смисъла на ЗС, т.е. съсобственост на двамата етажни собственици.
Поради това всеки етажен собственик, както и негови представители, служители и
наематели на обекти, следва да имат достъп до тях. По отношение на водосточните
тръби също е потвърдено, че представляват обща част.
Настоящата инстанция приема с оглед
съдържанието на този протокол, че отношенията между страните не са окончателно
уредени, вкл. и във връзка с достъпа до асансьорите, както и във връзка с
непрекъснатото и постоянно водоподаването до обектите, индивидуална собственост
на дружеството-ищец. Това е така поради изразеното от посочения като
представител на ответното дружество- З. М., разпитан по горе като свидетел, несъгласие
по част от въпросите, поставени от ищеца във връзка с осигуряването на
безпрепятственото ползване на собствените му обекти. В подкрепа на този извод е
и писмото на ищеца до ответника от 03.06.2020 г., представено от пълномощника
на въззиваемия пред настоящата инстанция.
Действително, от заключението на
вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е възможно изграждане на
отклонение от водопроводната инсталация с цел осигуряване ползване на вода от
ищеца, но съгласно чл.186, ал.1 ЗУТ изменение
на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени
сгради или в сгради - етажна собственост, се извършва с изрично писмено
съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото
събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от
50 на сто идеални части от общите части. Такова съгласие от ответника
нито е дадено, нито е налице индиция, че ще бъде дадено.
При това положение неоснователен е
довода на въззивника, че ищеца търпи процесните лишения във връзка с липсата на
възможност пълноценно да ползва индивидуланите си имоти, от собственото си
бездействие.
Доколкото е налице фактическа
възможност чиповете, осигуряващи достъп до асансьорите да бъдат препрограмирани
отново, както вече е било направено, респ., да бъдат поставени отново
спирателни кранове, преустановяващи водоподаването, съдът намира, че искът по
чл.109 ЗС е основателен:
По безспорен начин се установи, че ответното дружество, въззивник пред
настоящата инстанция, е осъществил неоснователни и противоправни действия върху
общите части на процесната административна сграда, които по недопустим начин
накърняват спокойното и нормално упражняване на правото на собственост от
страна на ищеца до индивидуалните му обекти, находящи са не 8,10 и 11 етаж от
тази сграда.
/Съдът не разглежда въпросът за това
дали е била заключена врата на стълбищната клетка, тъй като това не е предмет
на иска, с който сме сезирани, а се въвежда при разпита на свидетелите,
допуснати от въззивната инстанция/.
На основание гореизложеното
настоящата инстанция приема, че обжалваното решение – основно и допълнително,
са правилни, поради което ще следва да бъдат потвърдени.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция, вкл. и във връзка с жалбата срещу съдебния акт по
чл.248 ГПК:
Действително,
общият размер разноски, който е присъден на ищеца, вкл. и държавна такса – 160
лв.
Касае се
до предявени два обективно съединени искове по чл.109 ЗС. Същите с оглед
приетото в ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 4/2015 г. са
неоценяеми.
Съгласно чл.7, ал.1,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения, редакция към момента на приключване на устните състезания
пред първата съдебна инстанция, минималното възнаграждение за такъв иск е
определено на 300 лв. или при два съединени иска – 600 лв.
Настоящият състав приема, че противно на твърдяното от въззивника, делото е
от фактическа и правна сложност.
Наред с това счита, че относимо към
определяне на конкретния размер на адв.възнаграждение е и активната процесуална
роля на адвоката. Затова определя за ищеца /пред СРС/ адв. възнаграждение в
размер на 900 лв. или общо разноски в
размер на 1060 лв.
Налага се извод, че съдебният акт в
производството по чл.248 ГПК ще бъде отменен като решението от 23.01.2018 г. ще
бъде изменено в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
При този
изход на спора на въззивника
разноски се следват само за частта, в която съдът се произнася по реда на чл.275
и следв. ГПК като въззивната жалба от 16.07.2018 г. в тази й част има характер
на частна жалба.
В тази
хипотеза адв.възнаграждение се съобразява с чл.7, ал.1,т.7 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адв.възнаграждения във връзка с чл.11 от същата,
т.е. в размер на 100 лв. като се
прилага редакцията, обн.ДВ, бр.45 от 15.05.2020 г. и в сила към момента на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция. Полагат му се и разноски за държавна такса по частната жалба – 15 лв. или общо 115 лв.
Въззиваемият претендират разноски ,
поради което и съдът му присъжда такива.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
При прилагане на горецитираната редакция адв.възнаграждение
се съобразява с чл.7, ал.1,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения, което към настоящия момент е определено в размер на 150 лв.
или за двата иска – 300 лв.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и
активната процесуална дейност на пълномощника на въззиваемия, съдът намира, че на
въззиваемия ще се присъди сумата в размер на 600 лв.- адв.
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
319899, постановено на 23.01.2018 година от СРС, Първо ГО, 47 с-в,
по гр. д. № 64981 по описа за 2016 г.,
допълнено по реда на чл.250 ГПК с
решение № 407164 от 03.05.2018 г., с изкл. на частта за разноските.
ОТМЕНЯ решение № 407164 от 03.05.2018 г., постановено
от СРС, Първо ГО, 47 с-в,
по гр. д. № 64981 по описа за 2016 г., в частта в която е оставена без
уважение молбата на „Г. -07“ ЕООД по чл.248 ГПК за изменение на решение № 319899,
постановено на 23.01.2018 г. в частта за разноските и
вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ решение № 319899,
постановено на 23.01.2018 година от СРС, Първо ГО, 47 с-в,
по гр. д. № 64981 по описа за 2016 г., в частта за разноските като ОТМЕНЯ същото в частта за присъдените в
полза на „Г.2.“ ЕООД разноски за сумата
над 1 060 лв.
ОСЪЖДА „Г. -07“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
управление:***, съдебен адрес:***-адв. С.К., да заплати на „Г.2.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и управление:***,
съдебен адрес:*** офис 21-адв.Д., сумата в размер на 600 лв. за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Г.2.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и управление:***, съдебен адрес:*** офис 21-адв.Д., да заплати на Г. -07“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
управление:***, съдебен адрес:***-адв. С.К., сумата в размер на 115 лв.- разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС
на РБ в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: