Р Е Ш Е Н И Е № 756
28.02.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в
открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6283 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД.
Ищец П.Н.Т. твърди, че
е собственик
на трансформаторен пост, представляващ сграда № **, с площ от 9.00 кв.метра, за
който не е отреден самостоятелен парцел, находящ се в село С., ЕККАТЕ ***,
област Пловдив, община К., местност *** построен върху имот с №***, целият с
площ от 38.144 дка, представляващ частна държавна собственост, с начин на
трайно ползване - стопански двор.
Заявява
се, че ответник „Електроразпределение Юг“ ЕАД ползва трафопоста, описан по-горе
за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други
потребители, без да заплаща каквато и да е било цена като същевременно
реализира печалба от продажбата на електрическа енергия на трети лица.
Ищецът
поддържа, че при липсата на договор отношенията между собственика и енергийното
предприятие се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване поради което
и претендира осъждането на ответника за сумата от 158,37 лева, която
представлява обезщетение за периода от 17.04.2014г. до 17.04.2019г. с която
сума ответника се е обогатил в резултат на неплащането на цената за достъп и с
която ищецът се е обеднил като собственик на процесния трансформаторен пост.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник
„Електроразпределение Юг“ ЕАД чрез юрк. Ст. Р. оспорва изцяло основанието и
размера на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ползва процесния
силов трансформатор с фабричен номер **** 100 kVa. Твърди, че сградата в която се
намира силовия трансформатор представлява площадков енергиен обект по смисъла
на §1, т.19 от ДР на ЗЕ, съвкупност от сграда и оборудване като сградата има
обслужващо предназначение на оборудването и е подчинена на правния режим на
съоражението като не могат да се разглеждат самостоятелно.
Заявява
се, че ищецът не би могъл да е собственик на сградата тъй като представения от
него договор за покупко-продажба от ***. не отговаря на изискванията на §29,
ал.1 ЗСПЗЗ. А извън това кооперацията праводател на ищеца не е могла да бъде
собственик тъй като трафопостът е вид електрическа уредба по смисъла на §2 от
Закона за електростопанството / отм.1999г./ и съгласно чл. 2, ал.1 е държавна
собственост, а съгласно чл. 2, ал.2 от същия нормативен акт кооперацията би
могла да бъде собственик ако с този трансформатор задоволява собствените си
енергийни нужди и разполага с разрешение на „Асоциация Енергетика“ – какъвто не
е настоящия случай.
Съдът
след като се запозна с твърденията на страните и събраните доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено
следната фактическа обстановка.
Ищец
П.Т. се легитимира като собственик на сграда 01 с площ от 9кв.м., която
представлява трансформаторен пост, за който не е отреден самостоятелен парцел,
находящ се в с. С., местност „***“, Община К. построен върху имот с № ****,
който представлява частна държавна собственост въз основа на изтекла придобивна
давност за който имот е оформен нот.акт № *** на Н. *** с рег. № **от НК.
Следователно, отхвърля се първото
възражение на отвеника затова, че процесния имот не е придобит в
законоустановената писмена форма с нотариална заверка на подписите съгласно
§29, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като ищеца не се легитимира въз основа на договора за
покупко-продажба от 22.05.2005г., а въз основа на давностно владение върху
сграда построена в имот – частна държавна собственост, респ. по силата на чл.
92 ЗС сградата има статут на частна държавна собственост и няма пречка да бъде
завладяна от ищеца и придобита по давност от него.
Не се споделят и доводите на
ответника затова, че кооперацията праводател на ищеца не е била собственик на
трансформаторния пост дотолкова доколкото ищеца не черпи правото си на
собственост от кооперацията, за да се изследва въпроса затова налице ли е
фактическия състав на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /
отм.1999г./ и дори тя да не е била
собственик, то това не променя извода, че ищеца е придобил на друго основнаие
собствеността, която както се посочи е била частна държавна и за нея няма пречка
да се придобие по давност, респ. ответника не навежда твърдения, които
опровергават констатациите на Нотариуса при извършване на обстоятелствената
проверка и признаването на ищеца за собственик на сградата.
Споделя се довода на ответника,
че по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗЕ процесния трафопост е вид енергиен обект,
който представлява енергийна уредба и представлява съвкупност от сграда и
трайно монтираната в нея електрическа уредба. Не се споделя обаче довода
затова, че сградата е подчинена на правния режим на съоражението, който
безспорно е собственост на ответника до колкото и се установи счетоводно да е
заприходен като него актив, респ. бил е собственост на неговия праводател или
не се споделя, че щом ответника е собственик на електрическата уредба, то той е
собственик на и на сградата в която е тази уредба. Вярно е че технически
сградата има обслужващо предназначение и очевидно не може да се използва за
нещо различно от домуването на трайно монтираната в нея електрическа уредба, но
обслужващо предназначение не означава априори приложение на чл. 98 ЗС и
придобиването на това основание от страна на ответника собствеността върху
сградата, респ. в тази насока нито има твърдения, нито се сочат доказателства.
Съгласно решение № 291/ 27.02.2015
г. по гр.д. № 4016/ 2014 г. на ВКС, ГК, I-во, решение № 179/ 18.05.2011 г. по
т.д. № 13/ 2010 г. на ВКС, ТК, II-ро ТО и в много други се приема, че когато
трафопост е разположен в чужд имот, собственикът на имота придобива по
приращение сградата на трафопоста / в случая собствеността на имота е частна
държавна/, а собственик на техническите съоръжения е лицензираното енергийно
предприятие. Следователно, според ВКС трафопостът е обект на правото на
собственост, който обект включва сграда и техническо съоражение като с
разположените технически съоръжения в чуждата сграда и с присъединяването към
електроразпределителната мрежа на други потребители енергийното предприятие ползва
чуждата сграда при което Върховния съд очевидно не възприема концепцията затова,
че сградата следва правния режим на съоражението.
С така цитираното решение е прието че до
изкупуването на сградата в изпълнение на нормативно установеното задължение затова
лицензираното енергийно предприятие на основание чл. 59 ЗЗД дължи
обезщетение за това, с което собственикът е обеднял, а то се е обогатило, като
е ползвало без основание чуждата сграда и прилежащата й площ и размерът на
вземането се определя по Методиката за определяне цените за предоставен достъп
на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им
уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на
преносен газ.
Следователно налице е фактическия
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД до колкото не се оспорва,
че ответника ползва процесния енергиен обект, този обект както се посочи
включва в себе си и сградата, която е собственост на ищеца и за която последния
има право на обезщетение за ползата от която лишен и която полза реално
обогатява ответника.
Видно от заключението на приетата
по делото комплексна СТЕ с вещи лица Н.И. – ** и В.К. – *** цената за
предоставяне достъп на енергийното съоражение за ползването му от ответника за
процесния период е в размер на сумата от 158,37 лева. Експертизата е приета от
страните, без да е оспорена, компетентна и безпристрастна е поради което съдът
я кредитира изцяло. При извършване на експертизата е спазена Методиката за
определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители чрез собствените им уредби и/ или съоръжения до
други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на преносен газ.
Следователно, основанието и
размера на иска са категорично доказани поради което и претенцията следва да се
уважи изцяло, а в полза на ищеца да се присъдят сторените от него разноски на
основание чл. 78 ГПК в размер на сумата от 1240 лева за което е представени
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37
представлявано от юрк. С. Р.ДА ЗАПЛАТИ
в полза на П.Н.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 158,37 лева, която
представлява обезщетение за периода от 17.04.2014г. до 17.04.2019г. с която
сума ответника се е обогатил в резултат на неплащането на цената за достъп на
трансформаторен пост, представляващ сграда № 01, с площ от 9.00 кв.метра, за
който не е отреден самостоятелен парцел, находящ се в село С., ЕККАТЕ ***
област Пловдив, община К., местност ***
построен върху имот с №***, целият с площ от 38.144 дка, представляващ частна
държавна собственост, с начин на трайно ползване - стопански двор и с която
ищецът се е обеднил като собственик на процесния трансформаторен пост ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на исковата
молба – 17.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37
представлявано от юрк. Ст. Р. ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.Н.Т. с ЕГН ********** ***
сумата от 1240 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Пловдив.
СЪДИЯ:
/п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.