Р
Е Ш Е Н И Е
№ 118/18.2.2022г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и
седми януари две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 479 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР, вр.чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано по жалба на И.Н.Т. ***,
подадена чрез пълномощника адвокат В.П.,
съдебен адрес,*** против Заповед № 312з-2693 от 03.09.2021 г. на Началника на
ОД на МВР Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест
месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваната заповед. Оспорва се извършването на нарушението. Твърдят се съществени
нарушения на административно производствените правила, несъответствие с целта на закона,
както и неспазване на установената форма при издаването на процесния акт. Моли се за отмяна на заповедта и
присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалният му
представител поддържа жалбата.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание се представлява
от юрк. П., която счита обжалвания административен акт за правилен и
законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, след запознаване с жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка
по спора:
Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 312з-1735/17.06.2021 г. срещу комисар Т.- заместник-
директор, той и началник на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Пазарджик по данни, съдържащи се в докладна записка per. №
312р-11612/15.06.2021 г. по оанса на ОДМВР - Пазарджик. В докладната записка се
изнасят твърдения отвосно постъпил „Сигнал за извършени коругционня деяния или
други престъпления от служители на МВР” от дирекция „Вьтрешна сигурност“ - МВР с подател Rumyana
Petrova Naydenova“ срещу К.М., посочен в сигнала като лейтенант,
за отправена обидна квалификация в социалната мрежа Фейсбук. като в периода от
09.11.2020г. до 27.11.2020г. комисар Т. е изпълнявал функции по управление и контрол на ОДМВР-Пазарджик съгласно
заповед per. № 312з-2887.09.11.2020г. и в това си качество не е
възложил извършване на проверка, а със своя резолюция „КД“ на 12.11.2020г. е
отложил сигнала към дело.
Поведението на служителя е квалифицирано като
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ад. 2. т. 1 от ЗМВР предложение
второ от ЗМВР .....неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове...“, сьставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 8. предложение
първо от ЗМВР- укриване на дисциплинарни нарушения“.
Втората част от докладната записка касае постъпило в
Администрацията на Министерски съвет на Република България писмо Вх. № 489700-382/27.01.2021 г за подаден сигнал от г-жа А.
Л.. която отправи въпроси, свързани с водена кореспонденция с РУ на МВР - Септември
и неполучен от вея отговор. Към писмото е приложен и сигнала от Л., като е
посочено, че на основание чл 112 - глава осна „Предложение и сигнали“от Административно-процесуалиня
кодекс, във връзка с чл. 20 ал. 1 от Закона ча администрацията и чл. 65 т. 10
от Устройствеиия правилник на
Министерския съвет и на неговата администрация, изложеното се предоставя по
компетентност на Министерство на вътрешните работи, откъдето същото е
препратено в ОДМВР Пазарджик. След постъпване на сигнала, който съдържа данни,
насочени срещу главен инспектор С.Б. - началник на Районно управление
- Септември, директорът на ОДМВР - Пазарджик, старши комисар Й. Т. със своя
санкция възлага на заместник-директора извършване на проверка, а той от своя
страна със своя резолюция е възложил извършването на проверката на Началника на РУ Септември. За
резултата от изготвената проверка, до зам директора на ОДМВР Пазарджик е изготвен
доклад, върху който самия зам. директор е поставил резолюция „Запознат; Да се
изготви отговор до г-жа Л. за резултатите от проверката. Изготвеният и изпратен
отговор е подписан от комисар Т., в качеството му на заместник- директор.
Прието е в цитираната докладна записка, че заместник - директорът комисар И.Т. е възложил работата по сигнала на
началника на Районно управление -Септември, въпреки че в същия се съдържат данни
за неправомерни действия от страна именно не главен инспектор Б. - началник на
РУ- Сеитември, в нарушение на чл. 21, т.З „Сигналите не се възлагат за проверка
и решаване на служители на МВР, срещу чиито действия или бездействия са
подадени, не е извършил проверка, в нарушение иа чл. 23, т. 1 от Правилата и не
е изготвил доклал до компетентния ррган възложил проверката- директора на
Областна дирекция на МВР-Пазарджик, за вземане на решение по сигнала в
нарушение на чл. 24. ад. I от Правилата, сам е утвърдил предоставения му доклад
от началника на РУ Септември, в нарушение на чл 24, ал. 3 от Правилата, изпратил е съобщение до жалбоподателката.
което е подписал като заместник- директор в нарушение на чл. 24, ал. 4 от Правилата.
Поведението на служителя е квалифицирано като
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР предложение
трето от ЗМВР „...на заповедите и разпорежданнята па министъра на вътрешните
работи“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ „неизпълнение на
....заповеди на министъра на вътрешните работи...от ЗМВР“.
Във връзка с проверката, дисциплинарната
комисия изготвила на основание чл.205 ал.2 от ЗМВР обобщена справка рег. №
312р-16593/13.08.2021 г., с която било предложено на ДНО да приеме за доказани
извършените нарушения и да наложи на ДНЛ едно общо наказание- „порицание“ за
срок от шест месеца.
На служителя е предоставена възможност да упражни в
пълен обем правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във
вр. сал. 10 от ЗМВР. Служителят е запознат със заповед per. № 312з-1735/17.06.2021г. на 30.06.2021г. Връчена му
е покана за даване на писмени обяснения per. № 312p-I2879/30.06
2021 г. на 30.06.2021г., Покана за запознаване с обобщена справка и даване
на допълнителни обяснения и възражения per № 312р- 16598/13.08.2021г. иа 13.08.2021г., покана
за даване на писмени обяснеия на основание чл. 206 ал. 1 от ЗМВР рсг. № 312р-17199/23.08.2021г
на 25.08.2021 г. и покана за изслушване per. № 12р-17536/26.08.2021 г. на 26.08.2021г.
При тази конкретика, била издадена оспорената
в настоящото производство Заповед № 312з-2693 от 03.09.2021 г. на Началника
на ОД на МВР Пазарджик. В заповедта било прието, че
лицето е извършило следните нарушения:
- В периода от 03.02.2021г. до 27.04.2021 г. е нарушил Правилата за организацията на работата в МВР с
предложенията и сигналите, утвърдени с M3 № 8121з-143225.11.2015г., взм. и доп.
С МЗ № 8121з-52/06.01.2017г., изм. и доп. с M3 № 8121з-1193/26.06.2018г„
изм. и доп. с М3№ 8121 з-1394/23.12.2020г., както следва
- На 03.02.2021 г., в гр. Пазарджик, със своя резолюция „проверка и
доклад. Срок 12-02.2021г. Н-к РУ Септември“ е възложил проверката по сигнал от
госпожа А. Л., с поставена на 03
.02.2021 г. резолюция от директора ва ОДМВР - Пазарджик, старши
комисар Й. Т., с текст „Зам.-Дир! За проверка!“ на Началника на Районно управление -Септември, въпреки
че в сигнала се съдържат данни за неправомерни действия от страна на
горепосочения държавен служител, изразяващи сс в бездействие, в нарушение на
чл. 22, ая.З „Сигналите не се възлагат за проверка и решаване на служители на
МВР, срещу чиито действия или бездействия са подадени.
- На 12.03.2021г. в гр. Пазарджик, е качеството си на
заместник-директор, сам е утвърдил, като е поставил резолюция „Запознат; Да се
изготви отговор до г-жа Ат. Ликчева за резултата от проверката“ доклад per. № 340р-3970/10.03.2021г. на
началника на Районно управление- Септември, главен инспектор С.Б., без да
докладва, в изпълнение ка разпоредителна резолюция па директора на ОДМВР
Пазарджик от 03.02.2021 г. в качеството му ва компетентен орган,
в нарушение на чл. 24, ал. 1 “Докладът по чл.24. ал. 3, утвърден or компетентния орган, се счита за мотивирано решение
по предложението или сигнала по смисъла на чл. 114 от АПК“ от Правилата;
- изпратил е съобщение peг. № 312000-7492.17.04.2021г. до подателя на сигнала, което е подписал като
заместник директор в нарушение на чл. 24. ал. 4 „Компетентният орган, взел
решението, организира и извършва писменото съобщаване на подателя с изключение
на случаите
ори които с препращането по чл.8 и чл, 21 е посочено друго“ от Правилата.
- На 12.11.2020Г-, в качеството си на ръководител на
ОДМВР - Пазарджик заповед per. № per. № 312з-2887/09.11.2020 г.. с която са му възложени функции по ръководство и
управление от директора на ОДМВР - Пазарджик, комисар И.Т. е поставил резолюция КД - към дело, на
изпратен ио компетентност от Дирекция „Вътрешна сигурност“ сигнал с
вх. № 785501-251/12.11.2020 г. за извършени корупцонни деяния или - други
престъпления на служители от МВР, в нарушение на чл. 9 „Държавите служители но чл. 8 са длъжни да: “, т. 2 „ не допускат укриване или омаловажаване на
дисциплинарни нарушения...предложение първо от Инструкция -№ 8121з-470 от 27.04.2015 г., за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисцнплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР; което
представлява нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 194, ал. 2. т.1, предложение второ от ЗМВР „...неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа яа него подзаконови
нормативни актове...“ , за което се предвижда дисциплинарно наказание
„порицание“ по чл. 200, ал. 1, т. 8, предложение първо от ЗМВР „ укриване на дисциплинарни нарушения“.
ДНО обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и за нарушението по чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР
пр.3, съставомерно по чл. 200 ал.1 т.11 от ЗМВР на основание чл.204 т.3, чл.
197 ал.1 т.1, чл. 194 ал.2 т.1 пр.3 от ЗМВР и чл. 198 ал.3 от ЗМВР е наложено
наказание „мъмрене“ за срок от три месеца. За нарушението по чл. 194 ал.2 пр.2
от ЗМВР, на основание чл.204 т.3, чл. 197 ал.1 т.1, чл. 194 ал.2 т.1 вр. чл.
143 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл. 200 ал.1 т.8 от ЗМВР „укриване на дисциплинарни
нарушения“ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца.
По делото, в качеството на свидетели са
разпитани св. С.Б. и св. К.М.. От
показанията на първият се установяват подробности при отработване на сигнала на
А. Л., както и за предприетите действия по други сигнали на същата. От
показанията на св. М. се установява, че към 10.11.2020 г. имал фейсбук профил,
в който никога не е писал нецензурни неща и не е обиждал някого. Господин Т. провел разговор с
него относно твърденията, че е обиждал българка живееща в Швеция, а също го
попитал и дали няма роднина, който би могъл да е отправил обидните изрази, на
които въпроси свидетелят отговорил отрицателно.
Разпитана е също и свидетелката М.Ш., чиито
показания са ирелевантни за предмета на
доказване по настоящото дело. Това е така, докалкото свидетелката не е очевидец
на факти и обстоятелства, свързани с дисциплинарните нарушения, а единствено е
изготвила докладната записка, по която е образувано делото.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва по безспорен начин от приетите доказателства по делото.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от
надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с
чл.211 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането ѝ съд в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК
съдът установява, че заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност по място, време и степен. Наложеното
дисциплинарно наказание е за нарушение на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР във вр. с
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР извършено от
служител с ръководна длъжност,
поради което компетентен орган по см. на чл.204, т.3 от закона е директора на ОДМВР Пазарджик. Неоснователно е възражението, че директорът на ОДМВР не
е компетентен да налага дисциплинарно наказание на лице, извършило нарушение
докато е изпълнявало функции по ръководство и управление на ОДМВР Пазарджик.
Макар и временно да е изпълнявал функциите на директора на ОДМВР Пазарджик,
длъжността на ДНЛ е заместник- директор и Началник на Криминална полиция при
същата ОДМВР- т.е. функционално подчинена на директора. Следва да се отбележи,
че компетентността за налагане на дисциплинарни нарушения в чл. 204 от ЗМВР е
определена в зависимост от заеманата длъжност, а не на качеството, в което
субектът е извършил нарушението.
Заповедта е
издадена при спазване на установената за нея писмена форма съгласно чл.210,
ал.1 от ЗМВР. Заповедта съдържа задължителните реквизити относно имената на
извършителя, мястото и времето, при които е извършено деянието, обстоятелствата
по нарушението, нарушените нормативни правила, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, вида на наказанието, срокът на
оспорване и реда за това. Налице е описание на конкретните доказателства и
установените от тях факти по случая, същите са подробно описани и коментирани от наказващия орган. В хода на
проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
1.Относно нарушението по чл. 194 ал. 2
т.1 от ЗМВР вр. чл. 22 ал.3; чл. 24 ал.1
и чл. 24 ал.4 от Правилата за организацията на работата в МВР с приложенията и
сигналите /Правилата/:
Съгласно чл. 22 ал. 3 от Правилата,
сигналите не се възлагат за проверка на служители на МВР срещу чиито действия и
бездействия са насочени. При прочита на сигнала от г-жа Л. се установява, че
същият съдържа твърдения за бездействие и забавяне от страна на началника на РУ
Септември във връзка с отработването на нейни предходни сигнали, поради което
възлагането на проверката именно на Началника на РУ Септември е в противоречие
с нормата на чл. 22 ал.3 от Правилата. Ирелевантно се явява твърдението, че в
сигнала са посочени и други лица, тъй като е напълно достатъчно данните да са
насочени спрямо някое от тези лица, за да не може да му се възлага на него проверката. Освен това, по силата на чл.
24 ал.1 от Правилата, решенията по преписките и сигналите се взема от
компетентния орган, а това е директора на ОДМВР Пазарджик, който е и възложил
на неговия заместник първоначално проверката по сигнала. В случая обаче
решението да се изготви отговор е взето от заместник- директора, без да докладва на компетентния орган. В
допълнение към горното, по силата на чл. 24 ал.4 от Правилата, компетентният
орган, взел решението е този, който организира и извършва писменото съобщаване
на решението на подателя, а в настоящия случай, съобщаването е направено от
дисциплинарно наказаното лице.
Неоснователно е възражението, че чл. 21
т.3, чл. 23 т.1; чл. 24 ал.3 и ал.4 от Правилата нямат съдържанието, което е посочено на л. 2
от заповедта. Там са цитирани констатации в описана в заповедта докладна
записка, и несъответствието между цифровата и словесната част на нарушението
биха били относими, само ако опорочават волята на наказващия орган. Това обаче
не е така, тъй като собствените констатации на органа досежно нарушенията са обективирани на стр. 6
и 7 от заповедта и там те са квалифицирани правилно цифрово и словесно.
Ето защо, съдът приема, че нарушението е извършено и е
консумирано виновно от наказаното лице. При обстойно извършен анализ на
смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, правилно органът е приел, че са налични само смекчаващи такива-
извършена е проверка по сигнала /макар и неправилно възложена/, констатирано е,
че забавянето се дължи на обективни причини и дефакто от нарушението не са
настъпили вредни последици. Освен това са обсъдени данните от кадровото досие
на нарушителя и правилно е отбелязано, че същия е многократно награждаван и не
е наказван. Затова, резонно е прието, че се касае за маловажно нарушение, за
което по силата на чл. 198 ал.3 вр. ал.2 от ЗМВР се предвижда наказание
„мъмрене“ за срок от един до три месеца. Липсват обаче мотиви за налагането на
наказанието „мъмрене“ за максималния срок, поради което съдът ще следва да го
намали до минимално предвидения такъв от един месец.
2.Относно нарушението по чл. 194 ал. 2
т.1 пр.2 от ЗМВР вр. чл. 200 ал.1 т.8
пр.1 от ЗМВР вр. чл. д т.2 вр. чл. 8 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015
„укриване на дисциплинарни нарушения“:
ДНО твърди, че привлеченото към
дисциплинарна отговорност лице е укрило извършено дисциплинарно нарушение от К.М.-***,
за което нарушение са били изложени данни в сигнал на Rumyana Petrova Naidenova от Стокхолм като е поставило резолюция „КД“ върху сигнала.
В сигнала се твърди, че лейтенант М. е отправил обидни думи спрямо подателя на
сигнала в социалната мрежа „Фейсбук“. ДНО е приел, че не е назначена проверка
за изясняване на фактите и обстоятелствата по сигнала, с което е осуетена
възможността за предприемане на възможните в случая действия- опит за
осъществяване на връзка с подателя на сигнала, снемане на сведения от
служителя, установяване на причините за изпращане на сигнала и всички останали
относими факти и обстоятелства.
Съдът счита, че действително, с
поставяне на резолюция „КД“ би могла да бъде осуетена проверка за изясняване на
факти и обстоятелства, изнесени в сигнала, върху който се поставя въпросната
резолюция. В случая обаче следва да се отбележи, че ДНЛ е санкционирано за
нарушение по чл. 200 ал.1 т.8 пр.1 от ЗМВР- укриване на дисциплинарно
нарушение. За да е съставомерно поведението на служителя по този текст е
необходимо да е извършено дисциплинарно нарушение, което впоследствие да е
укрито от извършителя на нарушението по чл. 200 ал.1 т.8 пр.1 от ЗМВР- т.е
извършването на дисциплинарно нарушение е необходимо условие то да бъде укрито.
Няма никакво съмнение, че обиждането на гражданин от полицейски служител,
представлява дисциплинарно нарушение, само че такова нарушение нито се твърди,
нито се доказва по делото. Твърди се осуетяване на проверка, в която са
изложени данни за нарушение, но за да е съставомерно деянието е необходимо
нарушението действитено да е осъществено. В противен случай, отговорността на
служителя би могла да бъде ангажирана за друг вид дисциплинарно нарушение,
свързвано с неспазване на правилата за извършване на проверки. При липса на предикатното нарушение, няма как
нарушителя да бъде санкциониран за укриването му.
Ето защо, досежно това нарушение,
заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Тя следва се отмени и
в частта, в която на Т., а основание чл. 197 ал.3 т.1 от ЗМВР е наложено по- тежкото от
определените наказания „порицание“ за срок от шест месеца. Следва да бъде
намалено на един месец наказанието „мъмрене“ за нарушението по по чл. 194 ал. 2 т.1 от ЗМВР
вр. чл. 22 ал.3; чл. 24 ал.1 и чл. 24
ал.4 от Правилата за организацията на работата в МВР с приложенията и
сигналите. В останалата част, заповедта е законосъобразна и жалбата срещу нея
подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, предвид
частичното уважаване на жалбата, на страните се дължат разноски по
съразмерност. Жалбоподателят е представил списък за разноски в размер на 710
лв./от които 700 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса/. Ответникът не
претендира разноски, прави възнаграждение за прекомерност на заплатения от
другата страна адвокатски хонорар. Възражението в тази насока, съдът намира за
неоснователно, тъй като казусът разкрива фактическа сложност- касае се за две нарушения, по делото са
проведени три съдебни заседания, разпитвани са свидетели- все обстоятелства
обосноваващи по- висок размер на адвокатски хонорар от минимално предвидения в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения такъв. Ето защо и доколкото
се касае за правен спор, свързан с извършването на две дисциплинарни нарушения
и оспорения административен акт се отменя за едното от тях, на жалбоподателя се
дължат, съобразно уважената част на жалбата сторените от него разноски в половин размер.
Ответникът следва да бъде осъден да ги заплати.
На основание чл.211, изр. последно ЗМВР решението на
административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл.
197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 ЗМВР не подлежи на касационно оспорване.
С оглед горното и на основание чл.172,
ал.2, от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Н.Т. ***, подадена чрез пълномощника адвокат В.П., съдебен адрес,***
против Заповед № 312з-2693 от 03.09.2021 г. на Началника на ОД на МВР Пазарджик, В ЧАСТТА в която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца за нарушение по чл. 200 ал.1 т.8 от ЗМВР,
както и В ЧАСТТА в която е приложена разпоредбата на чл. 197 ал.3 т.1 от ЗМВР.
ИЗМЕНЯ Заповед № 312з-2693
от 03.09.2021 г. на Началника на ОД на МВР Пазарджик в ЧАСТТА относно нарушението по чл.
194 ал. 2 т.1 от ЗМВР вр. чл. 22 ал.3;
чл. 24 ал.1 и чл. 24 ал.4 от Правилата за организацията на работата в
МВР с приложенията и сигналите, като НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание
„мъмрене“ от ТРИ на ЕДИН месец.
ОТХВЪРЛЯ оспорването в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на И.Н.Т.
*** сумата от 355/триста петдесет и пет/ лева разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
СЪДИЯ: /п/