и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 82/26.05.2009 год., постановена по Н.ч.х.дело № 237/2008 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Мюмюн Мехмед Мюмюн от с.Китна, общ.Кирково, обл.Кърджали за невиновен в това, че на 23.12.2007 год. в с. Горно Могиляне, общ.Кирково, в съучастие с Юзгюр Мюмюн Мехмед от с. Китна, община Кирково, е нанесъл лека телесна повреда, като е причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, на Мустафа Мустафа Сали от с. Китна, община Кирково, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Юзгюр Мюмюн Мехмед от с.Китна, общ.Кирково, обл.Кърджали за невиновен в това, че на 23.12.2007 год. в с. Горно Могиляне, общ.Кирково, в съучастие с Мюмюн Мехмед Мюмюн от с. Китна, община Кирково, е нанесъл лека телесна повреда, като е причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, на Мустафа Мустафа Сали от с. Китна, община Кирково, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Отхвърлил е предявеният от Мустафа Мустафа Сали от с. Китна, община Кирково, против Мюмюн Мехмед Мюмюн и Юзгюр Мюмюн Мехмед граждански иск за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител Мустафа Мустафа Сали от с.Китна, общ.Кирково, обл.Кърджали, който я обжалва като неправилна – постановена в нарушение на закона и необоснована. В жалбата се развиват съображения, че от събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин извършването на престъплението от двамата подсъдими. Въпреки това, основавайки се единствено на показанията на св.Енвер Мехмедали, който бил братовчед на първия подсъдим, съдът постановил оправдателна присъда и отхвърлил предявения граждански иск. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, както и да бъде уважен предявеният граждански иск за неимуществени вреди, като бъдат осъдени подсъдимите солидарно да му заплатят исковата сума, ведно с направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена и по съображения, аналогични на изложените във въззивната жалба. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата – подсъдимият Мюмюн Мехмед Мюмюн, лично и чрез защитника си в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Считат присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, тъй като по делото не били събрани доказателства, че подсъдимите са извършили престъплението, в което са обвинени с тъжбата. Молят обжалваната присъда да бъде потвърдена. Ответникът по жалбата – подсъдимият Юзгюр Мюмюн Мехмед, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Защитникът му изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, тъй като по делото не били събрани доказателства, че подсъдимите са извършили престъплението, в което са обвинени с тъжбата. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред на подсъдимите обвинения, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Тъжителят Сали и подсъдимите Мюмюн и Мехмед са съселяни. Подс.Мюмюн имал крава, която решил да заколи и да даде месото на джамийското настоятелство. На 22.12.2007 год. подс.Мюмюн раþбрал, че тъжителят Сали и св.Местан са уговорили джамийското настоятелство да вземе месо от някакви „джамбази”, като решил по този повод да се срещне с тъжителя и св.Местан, за да разбере защо е възникнало недоразумението с месото. По този повод на 22.12.2007 год. вечерта около 22.30 ч. подс.Мюмюн Мюмюн със собствения си автомобил отишъл заедно с брат си - Емин Мюмюн, до дома на тъжителят Мустафа Сали, извикали го и го поканили в колата, за да отидат до дома на св.Кязим Местан и да разговарят за закупуването на месо за предстоящия на 26.12.2007 год. празник. Тъй като тъжителят Мустафа Сали и св.Кязим Местан били отказали да закупят кравата на подс.Мюмюн с мотив, че такава е била уговорката им със св.Сали Бекир, решили да отидат до дома на последния, за да се разберат. Четиримата потеглили с автомобила на подс.Мюмюн към с.Горно Могиляне, където живеел св.Сали Бекир. По пътя автомобилът закъсал - затънал в снега, при което подс.Мюмюн се обадил на св.Енвер Мехмедали - негов братовчед, и на сина си -подс.Юзгюр Мехмед, да им помогнат и да продължат пътя си. След като св.Мехмедали пристигнал на местото, където бил затънал автомобила на подс.Мюмюн, всички /вкл. и тъжителят и св.Местан/ заедно избутали автомобила на пътя, като в същото време пристигнал и подс.Мехмед. В автомобила на подс.Мюмюн се качили тъжителят, св.Местан, брата на подс.Мюмюн и двамата подсъдими, след което потеглили към дома на св.Бекир, а св.Мехмедали тръгнал със собствения си автомобил след тях. След като пристигнали пред дома на св.Бекир в с.Горно Могиляне, св.Мехмедали се обадил по телефона на св.Бекир да излезе, за да разрешат възникналия проблем. Св.Бекир излязъл пред дома си, като видял, че двамата подсъдими били пред автомобила на подс.Мюмюн, а тъжителят Сали седял на задната седалка на същия автомобил при отворена врата. Св.Бекир обяснил на подсъдимите, че този късен час не е удобен за подобни разговори и се прибрал. Подс.Мюмюн отказал да качи в автомобила си тъжителя Сали и св.Местан, поради което казал на св.Мехмедали да ги закара до домовете им. Св.Енвер Хасан прибрал тъжителя Мустафа Сали и св.Местан, като първият оставил на пътя на разстояние от 60 метра от дома му, а втория оставил до дома му. На 23.12.2007 год. тъжителят Сали бил приет за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Ат.Дафовски" – гр.Кърджали. На същият било извършено освидетелстване, за което му било издадено Съдебно медицинско удостоверение № 388/2007 год. от 27.12.2007 год. Видно от същото, при извършеният преглед на тъжителя са били констатирани кръвонасядания по лицето, шията и гръдния кош, сътресение на мозъка и счупване на осмо дясно ребро. Извършилият прегледа лекар е отразил в удостоверението, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания – че на 22.12.2007 год. около полунощ бил бит с ръце от познати му лица. Лекарят е посочил също, че сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание и счупването на осмо дясно ребро са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – от обясненията на подсъдимите Мюмюн и Мехмед, дадени пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетелите Мехмедали, Дурмуш и Бекир, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.Местан, дадени при разпита му пред първоинстанционния съд, на които следва да бъде дадена вяра отчасти; както и от писмените доказателства, приети от решаващият съд. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявеното на всеки от подсъдимите Мюмюн Мюмюн и Юзгюр Мехмед обвинение в извършването на престъпление по чл.130 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК – на 23.12.2007 год. в с.Горно Могиляне, общ.Кирково, обл.Кърджали, в съучастие като извършители да са причинили на Мустафа Мустафа Сали от с.Китна, общ.Кирково лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, не е доказано по несъмнен и безспорен начин, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да постанови оправдателната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е изложил съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки мотивите си за това, като тези съображения се споделят и от настоящата инстанция. В тази връзка настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че автори на деянието са именно подс.Мюмюн и подс.Мехмед. Единственото обстоятелство, установено по безспорен начин е, че на тъжителя Сали на 22/23.12.2007 год. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в посочените по-горе кръвонасядания по лицето, шията и гръдния кош, сътресение на мозъка и счупване на осмо дясно ребро. Същевременно, по делото не са събрани нито преки, нито косвени доказателства в подкрепа на предявеното на всеки от подсъдимите по частен ред обвинение, респ. в подкрепа на твърденията на тъжителя, изложени в тъжбата. Именно тези твърдения, очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.303 ал.2 от НПК. В конкретния случай, съвкупността от преките и косвени доказателства по делото не са в състояние да доведат съда до единствено възможният извод – че автори на деянието са именно подсъдимите Мюмюн и Мехмед. Това е така, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирани от съда, които са логични, последователни и кореспондиращи помежду си, не се установява по несъмнен начин който и да било от двамата подсъдими да е нанесъл удари на тъжителя Сали. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на св.Местан в частите им, в които установява, че в автомобила на подс.Мюмюн същият опрял пистолет в главата му; както и че двамата подсъдими били тъжителя с юмруци и ритници. Показанията на посоченият свидетел в тези части са вътрешно противоречиви, нелогични и непоследователни, като не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – опровергават се от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Мехмедали и Бекир, които са последователни и логични и кореспондират както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани от съда. Така, св.Местан първоначално твърди в показанията си, че когато двамата подсъдими отишли при св.Бекир, брата на подс.Мюмюн – Емин Мюмюн, изкарал св.Местан от автомобила и започнал да го бие. Същевременно, св.Местан твърди, че чул тъжителя да вика „Не ме удряйте”, от което разбрал, че двамата подсъдими го бият; а впоследствие с категоричност твърди, че двамата подсъдими биели тъжителя Сали с юмруци и ритници. С други думи, от тези показания е видно, че първоначално свидетелят не е имал видимост към случващото се с тъжителя, а от виковете му прави предположение, че двамата подсъдими го бият, без да е ясно как от виковете на тъжителя е разбрал, че именно двамата подсъдими бият тъжителя, кой от подсъдимите какви точно удари и къде ги е нанесъл; а от показанията му в друга тяхна част се съдържат твърдения за непосредствено и пряко наблюдение на нанасянето на побой над тъжителя от подсъдимите. Впрочем, яснота по отношение на обстоятелствата кой от двамата подсъдими /или и двамата/ какви, с какво, в коя област на тялото и колко на брой удари е нанесъл на тъжителя, липсва и в тъжбата, доколкото в нея тъжителят се е задоволил да посочи само, че „…През това време първият подсъдим – Мюмюн заедно с втория подсъдим Йозкан / очевидно е имал предвид Юзгюр, както е действителното първо име на вторият подсъдим/ ме удариха по дясната част на лицето и по други части на тялото ми и аз съм изпаднал в безсъзнание….”. Т.е. в обстоятелствената част на тъжбата липсва каквато и да е конкретизация на обстоятелствата кой от подсъдимите какви и колко точно удари е нанесъл на тъжителя, къде е станало това – в автомобила на подс.Мюмюн /какъвто извод може да се направи от твърденията на тъжителя в тъжбата/ или извън него /съгласно показанията на св.Местан/. Още повече, че в тъжбата въобще не се твърди от тъжителя някой от подсъдимите да е вадил пистолет и да го е опирал в главата на тъжителя, нито пък има твърдения на тъжителя да са му нанасяни удари с ритници от подсъдимите /каквито данни се сочат от св.Местан/.. В тази връзка следва да се отбележи още, че съгласно твърденията на тъжителя, увреждането на телесната му неприкосновеност от подсъдимите е станало през времето, през което св.Мехмедали е отишъл да извика св.Бекир, като непосредствено след нанасяне на ударите от подсъдимите бил изпаднал в безсъзнание, докато от кредитираните от съда показания на св.Мехмедали и Бекир се установява, че св.Мехмедали не е ходил да вика св.Бекир, а му се е обадил по телефона да излезе; а св.Бекир установява, че когато е излязъл от дома си, подсъдимите били вън от автомобила, а тъжителят седял на задната седалка на автомобила на подс.Мюмюн, като вратата му била отворена. Що се отнася до показанията на св.Дурмуш и св.Емин, дадени пред първоинстанционния съд, следва да се посочи, че показанията на св.Дурмуш не установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото; а показанията на св.Емин по същество представляват опосредени чрез съпругата на тъжителя твърдения на последния, по принцип подлежащи на доказване в наказателното производство, поради което показанията на този свидетел не могат да бъдат доказателствен източник. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на жалбодателя, изложени в жалбата му и в пледоарията по същество пред въззивния съд – че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд не бил взел предвид показанията на прекия очевидец – св.Местан, а се е основал само на показанията на св.Мехмедали. Както бе посочено по-горе в мотивите, първоинстанционният съд е обсъдил показанията на св.Местан, съпоставил ги е с останалите доказателства по делото и правилно не ги е кредитирал, като по същество същите са единственото доказателство /извън съдебномедицинското удостоверение/ в подкрепа на повдигнатите с тъжбата обвинения на двамата подсъдими. При това положение, и при некредитирането на показанията на св.Местан по изложените и от настоящата инстанция съображения, така предявените на всеки от двамата подсъдими обвинения не са доказани с изискуемата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост, поради което признавайки всеки от подсъдимите за невиновен и оправдавайки го, първоинстанционният съд е постановил обоснован съдебен акт, съответстващ на материалния и процесуалния закон. Правилно, с оглед недоказаността на предявеното на всеки от подсъдимите Мюмюн и Мехмед обвинение, респ. признаването им за невиновни и оправдаването на всеки от тях за извършване на инкриминираното деяние, първоинстанционният съд е отхвърлил и предявеният от тъжителя Сали против подсъдимите граждански иск за осъждането им солидарно да му заплатят обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно с разноски, като неоснователен и недоказан. Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващият съд, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 82/26.05.2009 год. по Н.ч.х.дело № 237/2008 год. по описа на Момчилградския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |