Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Лом, 04.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, V-ти
наказателен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Елица Орманова
при секретаря Красимира
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 567 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р.А.И. против Наказателно
постановление № АН-01-78 от 29.10.2020 г. на Директора на РЗИ - Монтана, с
което за административно нарушение на т. І. 5 от Заповед № РД
-01-548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63а, ал.
1 от Закона за здравето й е наложено административно наказание по чл.209а, ал.1
от Закон за здравето - глоба в размер на 300 лева. Жалбоподателят моли съда да
отмени постановлението като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа подадената жалба.
Ответникът по жалбата в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт С.С., който моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано лице – наказания с обжалваното НП и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
На 21.10.2020 г. в гр. Брусарци, в
обект супермаркет „Богат- беден“, находящ се на
ул. “23-септември“ № 33, стопанисван от „Крид“ ООД, била извършена
проверка от М.К.М. и Е.П.И. – здравни инспектори в Дирекция „Обществено здраве“
на РЗИ- Монтана, съвместно със служител на РУ на МВР- гр. Лом – К.Ц.. Било
установено, че Р.А.И., „продавач-консултант“ в търговския обект, се намира до
касата без защитна предпазна маска на лицето, покриваща носа и устата. Съставен
е Протокол за извършен насочен здравен
контрол от 21.10.2020г. На жалбоподателя Р.А.И. е съставен акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ за нарушаване на т.І.5 от Заповед № РД- 01-548/30.09.2020
г. на Министъра на здравеопазването във връзка с чл.63а, ал. 1 от Закона за
здравето. Посочено е в АУАН, че в деня
на проверката И. работи на касата без защитна маска на лицето, покриваща носа и
устата. Актът бил предявен, лично връчен и подписан без възражения. Въз основа
на него е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е наложеното
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение на
т.І.5 от Заповед № РД- 01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването
във връзка с чл.63а, ал. 1 от Закона за здравето, изразяващо се в следното: „При
извършена проверка на място на 21.10.2020 г. в обект супермаркет „Богат-
беден“, с адрес: гр. Брусарци, ул.
“23-септември“ № 33, стопанисван от „Крид“ ООД, се установило, че лицето Р.А.И., на длъжност „продавач-консултант“
в деня на проверката работи на касата без защитна предпазна маска на лицето,
покриваща носа и устата, като не са налице основания за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.“ Наказателното постановлевие е връчено на жалбоподателката
чрез разписка на 03.11.2020 г.
В
показанията си свидетелят Е.П. заявява
по повод на извършената проверка: „Мисля, че имаше няколко човека в търговския
обект, но не си спомням.“ Според св. К.Ц.: „При влизане в магазина
жалбоподателката се намираше пред касата в търговската зала. Имаше клиенти на
магазина. Не е малък магазина, имаше четири, пет човека“. Между показанията на
тези двама свидетели е налице съответствие, но от тях не се установява
жалбоподателката да е обслужвала клиенти на търговския обект без предпазна
маска, а по-скоро се разбира, че е стояла до касата в очакване да обслужва
клиенти, които са се намирали в търговския обект. Категорични обаче са всички
свидетели, очевидци на нарушението – Е. П., М.М. и К. Ц., че жалбоподателката
не е носила предпазна маска за лице или друго покриващо устата и носа средство.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства –
Протокол за
извършен насочен здравен контрол от
21.10.2020г., АУАН от 21.10.2020г., разпитите на свидетелите М. М., Е. П., К. Ц.,
както и от самата жалба на административно наказаното лице, в която не се
оспорва факта, че същата не е носила предпазна маска за лице към момента на
извършване на проверката от здравните инспектори. Следователно от фактическа
страна съдът приема за безспорно установен факта, че наказаното лице не е
носело предпазна маска, покриваща устата и носа. Приема също, че
жалбоподателката е стояла в непосредствена близост до касата, очаквайки да
обслужи намиращите се в обекта клиенти, в който момент са влезли проверяващите
и са започнали извършването на проверката.
Правни изводи:
Жалбата е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Няма
спор относно компетентността на актосъставителя, като същата е
удостоверена чрез представената Заповед
№ РД-01-27 от 16.01.2020г. на Директора на РЗИ – Монтана за определяне на
държавните здравни инспектори на РЗИ- Монтана, които да извършват държавен
здравен контрол на територията на област Монтана за 2020г. Следователно АУАН е
съставен от компетентен орган, а НП е издадено също от компетентен орган по
силата на чл. 231 от ЗЗ, съгласно която разпоредба нарушенията по чл. 209 – 217
/от Закона за здравето/ се установяват с актове, съставени от държавни здравни
инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна
инспекция, а наказателните постановления се издават от директора на
регионалната здравна инспекция.
Чл. 63а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов
- ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че при епидемично
разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на
здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област за определен период от време. Санкционната разпоредба на
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Т.е. в текста
на чл.209а, ал.І от ЗЗ се предвижда санкция за неизпълнение на въведени от
министъра на здравеопазването или директор на РЗИ противоепидемични мерки.
Безспорно се установи, че на посоченото
закрито обществено място – търговски обект, супермаркет „Богат-беден“ в гр.
Брусарци, на ул. „23-ти септември“ № 33 жалбоподателят не е имал поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата.
В АУАН и в издаденото наказателно
постановление е посочено, че жалбоподателят е нарушил т.І.5 от Заповед № РД-
01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването във връзка с чл.63а, ал.
1 от Закона за здравето. С цитираната заповед в т.І.5 е установено, че всички
лица, които се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспорти средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите
на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др. са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в.т.ч. кърпа, шал, шлем и др./, които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3 към заповедта. В т. І. 3 обаче от същата
Заповед № РД- 01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването е
предвидено, че при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние
по-малко от 1,5 метра, е задължително използването на защитна маска за лице или
предпазен шлем, като по изключение се
допуска обслужване на клиенти без
защитна маска за лице или предпазен шлем, когато са осигурени механични
прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване
или дезинфекция. Т.е. в цитираната т.І.3 от същата заповед е предвидена
специална отговорност за неносене на маска от лицата, заети с пряко физическо
обслужване на населението, но при което обслужване е наложително разстояние,
по-малко от 1,5 метра, т.е. за персонал, който се приближава до клиента на разстояние
по-малко от 1,5 м., например предоставяйки фризьорски услуги, козметични и др.
подобни. От цитираната разпоредба на т.І.3 от заповедта може да се заключи, от
аргумент на противното, че при разстояние по-голямо от 1,5 м. между обслужващия
персонал и клиента, носенето на маска или друго подобно предпазно средство от
страна на обслужващия персонал, не е задължително. Отделно от това, при наличие
на механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно
почистване и дезинфекция, разпоредбата допуска обслужване на клиенти без
защитна маска за лице или предпазен шлем.
Уточнението, направено в т. ІІ от
заповедта, че „противоепидемичните мерки
по т.І,1-4 са задължителни за прилагане от всички работодатели/органи по
назначаване и физически и юридически лица, които са собственици или управляват
обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които
предоставят услуги на гражданите, както и организаторите на масови мероприятия,
независимо от техния характер“, не означава изключване от категорията
субекти по т. І.3 на лицата, които пряко
са заети с непосредствено обслужване на клиенти, т.е. разпоредбата на т. ІІ от
заповедта не следва да се тълкува в смисъл, че т.І.3 се прилага само за лица с
управителни функции и/или собственици на търговски дружества. Ако се приеме, че
т. ІІ от заповедта изрично посочва, че т. І,1-4 се прилага само за лица с
изброените управителни функции или собственически, то тогава редакцията на
разпоредбата на т. І.3 е подвеждаща чрез изразите в нея: „при непосредствено обслужване на клиенти“ и „се допуска обслужване на
клиенти“, насочваща към лица, които пряко и физически предоставят услуги на
населението /включително „продавач-консултанти“ в търговски обекти/, а не към
лица с управленски функции. Това обаче е въпрос на законодателна техника, която
съдът не намира за удачно да изследва.
В случая няма спор, че административнонаказаното
лице е било на работа като „продавач-консултант“ по време на нарушението, т.е.
длъжността му е свързана с непосредствено обслужване на клиенти. От значение е
било, за да се вмени отговорност на наказаното лице, да се опишат в протокола за
извършената проверка, в АУАН, а впоследствие и в НП наличието на обстоятелства,
съдържащи се в цитираната т. І.3 от заповедта. Такива обстоятелства са –
разстоянието, необходимо на продавача-консултант, за да обслужи клиента – дали
е по-голямо или по-малко от 1,5 м. и дали е налице изключението съгласно тази
разпоредба – наличието на механични прегради от стъкло или друг прозрачен
материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция. Тези обстоятелства не
са изобщо изследвани от актосъставителя, нито от наказващия орган, тъй като
същите не са разграничили отговорността съгласно заповедта на здравния министър,
която е предвидена в различни разпоредби от заповедта - отделно за обслужващия персонал /по т.І.3/ и
отделно за клиентите на търговските обекти /по т.І.5/. Нарушението по т. І.5 от
заповедта може да бъде извършено от лица, изключая лицата по т. І.3 – заети с
непосредствено обслужване на населението. Ако се приеме, че т. І.5 се отнася за
абсолютно всички физически лица, без изключение, то ще се обезсмисли
разпоредбата на т. І.3 от заповедта, която предоставя определени „облекчения“
от задължението за носене на маска на обслужващия персонал. Ето защо
административно-наказаното лице е санкционирано за нарушение на правна норма,
която не е относима към категорията лица, към която същото спада, т.е.
жалбоподателката е обвинена за нарушение, което съобразно заповедта може да
бъде извършено от всички други физически лица, с изключение на категорията
обслужващ персонал. Следователно в
случая жалбоподателят е наказан за нарушение на материалноправна норма, чийто
субект на нарушение същият не се явява.
Но дори да се приеме, че посоченият порок
принципно е бил отстраним, като се приложи относимата материалноправна норма, то
това не може да бъде сторено от съда, а е могло да бъде сторено от
административнонаказващия орган при извършване на преценката по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН. Съдът не може да приложи относимата материалноправна норма – т. І.3 от
заповедта поради липса на яснота за наличие на предпоставките за прилагането й
– неописано изискуемо разстояние между жалбоподателя и клиента от по-малко от
1,5 м., непосочване на значимо обстоятелства за санкциониране по този текст -
наличието или не на механична преграда, но най-вече – поради липсата на
повдигнато обвинение за извършено такова административно нарушение.
Неотчитайки гореизложеното,
административнонаказващият орган очевидно не е извършил задължителната проверка
по чл.52, ал.4 от ЗАНН, при която би могъл да установи, че липсват достатъчно
данни, за да се направи категоричен извод извършено ли е нарушение на цитираната
заповед на здравния министър, нарушителят в коя категория лица попада, за да се
прецени коя именно разпоредба е нарушил и следва ли да се налага
административнонаказателна санкция и за какво нарушение – по т. І.3 или по т.
І.5 от заповедта.
По този начин е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, който предвижда, че
в НП следва да бъдат посочени законните разпоредби, които са били нарушени
виновно – в случая в АУАН е била посочена погрешно законова разпоредба, която
актосъставителят е приел за нарушена. При проверката си по чл. 52, ал. 4 АНО е
могъл да установи това и евентуално да санира порока, но в НП е преповторена
като нарушена същата разпоредба, вписана в АУАН – т.І.5 от заповедта. Това е
съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият е в невъзможност да разбере в какво нарушение е
обвинен, по кой законов текст и най-вече защо наказващият орган го е
категоризирал като субект по т.І.5, а не по т.І.3 от заповедта. Това
обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
С оглед на тези допуснати процесуални нарушения при
издаване на НП – неизвършване на проверка по чл. 52, ал. 4, преценка за
правилността на наказателното постановление не следва да бъде извършвана, тъй
като е нарушена процедурата по издаването му и такава преценка е безпредметна.
За изчерпателност на изложението, следва
да се отбележи, че не се установи жалбоподателят да е обслужвал клиенти, докато
е бил без предпазно средство на лицето си, както се посочи по-горе в
изложението. Поради това поведението му към момента на проверката, ако изобщо
може да се твърди за извършено административно нарушение, по-скоро сочи на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, но такава преценка съдът не
следва да прави поради изложените съображения за незаконосъобразност на
обжалваното НП.
Предвид изложеното, съдът намира, че
издаденото постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна в неговата
цялост.
По изложените съображения и на основание
чл.63 от ЗАНН съдът
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № АН-01-78 от 29.10.2020 г. на Директора на РЗИ -
Монтана, с което на Р.А.И., с ЕГН ********** ***, за административно нарушение
на т. І.5 от Заповед № РД -01-548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването
във връзка с чл. 63а, ал. 1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание по чл.209а, ал.І от Закон за здравето - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Монтана.
Районен съдия: