Мотиви КЪМ присъда
по н.ч.х.д. № 271/2018 г. на Районен съд - Козлодуй, пети състав
Частният тъжител Б.Е.М. ***
е повдигнал с тъжба обвинения срещу подсъдимия Ю.В.Г. роден
на ***г. в гр. Лом, българин, български
гражданин, жител и живущ ***, разведен, осъждан, средно образование, работи ДП
„РАО” на длъжност „дозиметрист, ЕГН********** за това, че на 06.02.2018 г.,
в кафе – клуб „33” в гр.Козлодуй,
обл.Враца, казал унизителни думи за честта и достойнството – „курва” и
„предател” и в социалната мрежа Facebook написал
„ти дебил ли си бе г-н м..УС /уй сплескан/..….” на Б.Е.М. ***, в негово
присъствие, която обида била извършена публично-престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, т.2, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Съдът
е приел за съвместно разглеждане и предявеният от частният тъжител срещу
подсъдимият граждански иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1000.00 лева, обезщетение за причинените му от престъпленията неимуществени
вреди.
Частният
тъжител се явява в съда, за да пледира. Упълномощеният от него повереник –
адвокат М.С. *** поддържа обвинението срещу подсъдимият и моли да бъде
постановена осъдителна присъда. Сочи, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и конкретно показанията на доведените от тях свидетели
е установена изложената в тъжбата фактическа обстановка.Моли да бъде уважен
предявеният граждански иск.
Подсъдимият
се явява в първото по делото съдебно заседание, не дава обяснения и не се
признава за виновен.Упълномощеният от подсъдимият защитник – адвокат Д.Х. ***,
пледира за постановяването на оправдателна присъда. Счита, че по делото няма
нито едно пряко доказателство, което да сочи, че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението, в извършването на което е обвинен.Намира, че по
делото не са събрани доказателства за предявеният граждански иск, с оглед на
което моля да бъде отхвърлен.По същество моли за постановяване на оправдателна
присъда.
Съдът,
като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си
убеждение, намира за установено следното:
От фактическа страна
Частният
тъжител е живущ ***.Същият е бил един от основателите и зам. председател на
Сдружение „Червена чета Радецки”, което сдружение е създадено с устав и е част
от фен клубовете съмишленици и подкрепящи футболния отбор „ЦСКА”.
Подсъдимият е от същият град и е член на Сдружение „Червена чета
Радецки” гр.Козлодуй.
На 06.02.2018
г. 06.02.2018г. било проведено заседание на УС на Сдружение „Червена чета
Радецки”.Същото се провело в кафе-аперетив „Клуб 33” в гр.Козлодуй, в зала,
самостоятелна от другите, наречена от свидетелите „ВИП” зала.На събранието на
УС присъствали и новоизбраните членове, които били седем на брой, измежду и
които и разпитаните свидетели:А.Х., В. Б., Мирослав Вашков, М.Б., М. Т.и
частният тъжител.В тази част на заведението на голяма правоъгълна маса се
намирали група членове на сдружението между които и подсъдимият, който седял
най-вдясно, до стената.Същите не били доволни от така провелият се избор на УС
и очаквали обяснение и разяснение за бъдещето на „Червена чета Радецки”.По
думите на разпитаните свидетели заседанието на УС продължило до към 20.00 часа,
като първа напуснала залата св.Б., след нея от залата излезли св.Б. и новоизбрания председател Гризанов.Няколко
минути след това излезли св.Х., Т.и частния тъжител.Частният тъжител понечил да
се ръкува с част от членовете, но никой не му отговорил, от което обстоятелство
му станало неприятно. Непосредствено след излизането част от членовете, между
които и подсъдимият започнали да задават вкупом въпроси за състоянието на сдружението.Видимо
раздразнени от взетите решения членовете говорели на висок тон, като всеки
искал да получи отговор, но никой не изслушвал другият.Въпросите били задавани
към всички, включително и към св. Х., който приел, дори че са отправени лично
към него от подсъдимият и в тази връзка той казал на подсъдимият да се успокои
и да си седне на мястото.Частният тъжител твърди, че бил наречен от подсъдимият
„предател” и „курва”, които думи били чути от всички и засрамен и обиден от отношението си тръгнал.Конфликта бил преустановен от св.Т., като той след като
изпратил частния тъжител до изхода се върнал при членовете на сдружението,
успокоил ги и съвсем спокойно, започнали да дискутират бъдещето на
сдружението.
След приключване на заседанието 07.02.2018г.,
частният тъжител публикувал в профил на „Червена чета Радецки” в социалната
мрежа Фейсбук /Facebook/,
както той твърди в тъжбата си протокола от проведеното събрание.От
представената разпечатка, която не е
визуализирана с дата и час се вижда, че последвали няколко коментара,
като един от тях фейсбук потребителски профил с имена
Г.Ю., бил поставен коментар със следното съдържание : „Ти дебил ли си бе г-н
митковУС /уй сплескан/ всички ти чакаме оставката а ти продължаваш да ни
обясняваш как ще затрие ЧЧР. Твърди се, че коментарът бил прочетен от частния
тъжител и свидетелите М., Б. и Райков.На публикувания коментар отвърнали и други потребители.
В хода на съдебното производство чрез разпити на свидетели се установи,
че в социалната мрежа Фейсбук, за
потребителски профил с имената „Г.Ю.", са установени няколко регистрирани
профила.
В настоящото съдебно производство съдът
допусна до разпит св.Т., Б. , Б., Райков, Кирилов, М. по искане на ч.тъжител. По искане на подсъдимият съдът
допусна до разпит св.Каменов, Х., Петров, Кърлиев.Техните показания са относими
към предмета на настоящото производство.
Горната фактическа обстановка сьдьт
приема за установена отчасти от показанията на свидетелят Т., в частта в която
заявява в разпита си, че е чул подсъдимият да казва на частният тъжител ”Бисере
ти си голяма курва” съдът не кредитира същите, тъй като по време на разпита си
в съдебно заседание се разколеба и заяви „не мога да кажа дали точно думата
курва и предател беше казана, но смисъла е това”, както и в частта, че думите „курва” и „предател” са чути от
всички.Това също остана недоказано, никой от разпитаните и присъствари
свидетели не заяви да е чул подобни обидни думи.Още повече, че и самият св.Т.в
разпита си заяви, че предполага, че са чути.
Показанията
на останалите свидетелите Х., Кърлиев, Каменов, Петров, Б. , Б., Кириловсъдът
кредитира в по-голямата им част, като намира, че същите са логични, последователни
и безпротиворечиви, кореспондиращи с приетите от съда по делото писмени
доказателства.
От анализа на събраните доказателства
по делото се доказа по безспорен начин, че не е налице фактическия състав на деянието по чл. 148, ал. 1 т. 1 от НК тъй като от обективна страна частният
тъжител не успя да докаже, че спрямо него са казани обидни думи от Г. и то да
са казани публично. В тази насока считам, че не са налице обстоятелствата от
субективна страна.
След
като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната
съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите
по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна следното:
Непосредствен обект на престъплението по
чл. 146 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
личното чувство за достойнство, самооценка на човека, положителната оценка,
която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност.
От обективна страна изпълнителното деяние
на престъплението обида по чл.146, ал.1 от НК се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. Законът не ограничава и не уточнява обидното действие или
бездействие. Достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на
друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие независимо от начина
и формата на казването или извършването. При обидата деецът дава своята
негативна оценка за другиго чрез епитети, сравнения, квалификации и др.
Обидните думи следва да са отправени в присъствието на пострадалия, който
трябва да ги е възприел. В случая квалификацията на повдигнатото обвинение е на
публична обида- казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго пред повече лица.
С частната тъжба на подсъдимия е повдигнато
обвинение за това, че е осъществил състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.1
и т.2, вр.чл.
146, ал.1 от НК за това, че на 06.02.2018 г., в кафе – клуб „33” в гр.Козлодуй, обл.Враца,
казал унизителни думи за честта и достойнството – „курва” и „предател” и в социалната мрежа Facebook написал „ти дебил
ли си бе г-н м..УС /уй сплескан/..….” на Б.Е.М. ***, в негово присъствие, която
обида била извършена публично.
Съдът намира, че тъжителя не успя да докаже описаното
в тъжбата да осъществява хипотеза на
чл.148, ал.1, т.1 и т.2 НК.По делото не се установи фактическа обстановката,
описана в тъжбата. Единственият свидетел очевидец посочен от тъжителят - М. Т.в
разпита си пред настоящият състав първоначално заяви, че е чул подсъдимият да
казва на частният тъжител ”Бисере ти си голяма курва”, като минута след това
направи пояснение „не мога да кажа дали точно думата курва и предател беше
казана, но смисъла е това”.Като по-надолу в разпита си заявява, че предполага, че думите „курва” и „предател” са чути от
всички.Никой от разпитаните свидетели – очевидци не заяви да е чул подобни
обидни думи.Още повече, че и самият св.Т.в разпита си заяви, че предполага, че
са чути от всички.Което обвинение остана недоказано от частният тъжител, а
именно, че спрямо него са казани обидни думи от подсъдимия Г. и то да са
казани публично.
Нито един от свидетелите обаче, не съобщава
за изречени от страна на подсъдимия изрази цитирани в частната тъжба. Съдът се солидаризира със защитата, че при
постановяване на присъдата съдът е обвързан от рамките на частната тъжба,
респективно от обидните реплики посочени в нея. В производствата по дела от
частен характер не е предвиден и институтът на изменение на обвинението, както
това е сторено за престъпленията от общ характер по реда на чл.287 от НПК.
Следва да се отбележи, че съдът основава решението си на доказателствата, които
са непосредствено събрани в настоящото производство с оглед спазване принципа
на непосредственост, залегнал в нормата на чл.18 от НПК. А доказателства за
изречени изрази от страна на подсъдимия, посочени в частната тъжба, не бяха
ангажирани от страна на частния тъжител. При отсъствието на възприятия относно
конкретните думи, епитети, съдържанието на които да се анализира от гледна
точка на господстващия в обществото морал, с оглед преценка дали същите имат
унизителен характер по отношение на адресата им, съдът е поставен в
невъзможност да формира извод, че е
реализирано подобно деяние срещу личността на частният тъжител от подсъдимия.
Съдът
намира, че събраните в хода на разследването писмени и гласни доказателства не
водят до безспорен и категоричен извод за авторството на деянието в лицето на
подсъдимия и по отношение коментара във Фейсбук страницата на „Червена чета
Радецки”.По делото не се оспорва, че на посочената в тъжбата дата процесният коментар е бил публикуван в социална мрежа Фейсбук на страницата на „Червена чета Радецки”. Оспорва се
авторството на коментара и авторството на публикуването му. Посочените
от тъжителя доказателства не водят до безспорен и категоричен извод за
авторството на подсъдимия. Както беше посочено и по – горе, съда
кредитира показанията на свидетелите – Б., Петров, Райков.Нито един
от тези свидетели, обаче, не е възприел, че подсъдимият изписва и публикува
коментара в социалната мрежа Фейсбук. От представената
разпечатка, без дата, час, място и от събраните гласни доказателства
/показанията на свидетелите/ бе установено, че коментарът е публикуван от фейсбук потребителски профил с имена Г.Ю.. От показанията
на св.Х., Петров бе установено, подсъдимият има регистрирани няколко профила.Същият не отрече, че има регистриран фейсбук профил. Отрече, обаче, да е писал и изпращал
коментара.Тези твърдения останаха необорени от частния тъжител.По делото не бе
установено от кой от двата потребителски фейсбук
профила е публикуван коментарът и кой го е публикувал.
С оглед всичко гореизложено съдът
намира, че в настоящото производство, от събраните доказателства, не може да бъде оборено твърдението на
подсъдимия, че не е писал и изпратил
процесния коментар, поради което не е доказано по безспорен и
категоричен начин авторството на деянието в негово лице. А както е известно
обвинението следва да е доказано по несъмнен начин, а присъдата не може да
почива на догадки и предположения.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
съдът следва да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. В настоящият случай, съобразно събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че
обвинението повдигнато на подс. Г. с частната тъжба
за престъпления по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2,
вр.чл. 146, ал.1 от НК е недоказано. Същото,
по изложените по-горе съображения е и обективно и субективно несъставомерно.
Затова и на осн. чл. 304 от НПК, съдът оправда
подсъдимия по така повдигнатото му обвинение.
С оглед крайния изход на делото
(подсъдимият бе оправдан по повдигнатото му с частната тъжба обвинение за обида,
нанесена публично и по друг начин ) и като отчете, че липсват и елементите на деликт по чл. 45 от ЗЗД в инкриминираното поведение на
подсъдимия съдът счете, че предявеният от тъжителя срещу подсъдимия граждански
иск за обезщетение за причинени му неимуществени вреди от деянието ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски, се явяват неоснователен и недоказан, и
като такъв го отхвърли изцяло.
По
делото не са направени разноски от държавата.
Искане за присъждане на разноски има и от двете
страни. С оглед изхода на делото, частният тъжител и граждански ищец дължи
направените от подсъдимата разноски в настоящото производство. Ето защо съдът е
осъдил частният тъжител да заплати на подсъдимата направените от нея разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия: