Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……. / 12.04.2021г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание,
проведено на 12.03.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА
КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 6699 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК.
Производството
е образувано по иск на Д.Н.Й. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
В.С.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл.415
от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ, за приемане за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 5000.00лв. по запис на заповед с дата на издаване от 25.10.2016г. с падеж 20.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.417 ГПК по ч******. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед *****. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
****, ***ти състав.
Претендират се и разноските в заповедното производство, както и разноските в исковото производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чгд ****. на Районен съд гр.Варна, е подадено възражение в срок, като са му дадени указания да предяви иск в едномесечен срок, поради което за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуване на вземане срещу ответника в размер на 5000.00лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Излага се от ищецът, че ответницата В.С.К. е издател на Записа на Заповед, без протест, за сумата от 5000.00лв., с дата на издаване от ***6г., с падеж ****., като на падежа на задължението а и до настоящия момент, длъжника не е изпълнил задължението си да заплати дължимата сума.в полза на ищеца Д.Н.Й..
По повод подадено от ищецът заявление за издаване на заповед за изпълнение, с разпореждане е издадена Заповед на PC –Варна по чл.417 ГПК, с която на длъжника е разпоредено, че дължи и следва да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане, както и сторените разноски в заповедното производство.
Ответникът в срок е възразил срещу издадената заповед за изпълнение на порично задължение по чл.417 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящия иск, с който отправя искане до съда, да се произнесе с решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца Д.Н.Й. сумата в размер на 5000.00лв. по запис на заповед от дата ****., с падеж ****., като ответницата не е изпълнила задължението си да заплати дължимата сума, поради което се претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Отправено е и искане, ответницата да заплати на ищеца и сторените по делото разноски за исковото производство по настоящата искова молба, както и разноските по заповедното производство.
В срокът по чл.131 ГПК, ответницата В.С.К. ЕГН **********, депозира отговор на исковата претенция, с който претендира, че ищецът не е уточнил правният си интерес от предявения иск.
Посоченото становище, не е споделено от съдебния състав, предвид че исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК, се развива след подадено възражение на длъжника и дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск по чл.415 ГПК.
По основателността на исковата претенция, в отговора по чл.131 ГПК, се заявява следното: ответника оспорва предявената искова претенция изцяло, като неоснователна, недоказана и необоснована, по основание и размер, с оглед на така изложените твърдения в исковата молба, представените доказателства към нея, както и от тези, които иде се съберат в хода на настоящото производство.
Оспорва се процесната Запис на заповед с дата на издаване от ***. и падеж ****., като нередовна от външна страна, неотговаряща на изискванията на чл. 535 ТЗ.
Твърди се от ответната страна, че не е вярно да дължи на Д.Н.Й. ЕГН **********, сумата от 5000.00лв.;
Оспорва се, твърдението по силата на запис на заповед - без протест, ответницата е поела задължение да плати без протест и разноски, без никакви възражения и без удръжки от какъвто и да било характер търсената сума;
Оспорва се, наличие на правен интерес от страна на ищеца за водене на настоящия иск, доколкото същия за сумата от 5000.00лв. не е предявена на ответницата и съответно не я дължи. Оспорва се, да е налице факт на предявяване на така заявената запис на заповед.
Твърди се, че на дата ***., ищеца е поискал от ответницата да подпише друга запис на заповед за същата сума от 15000.00лв., с падеж ****. и място на плащане гр.Варна, за която има влязло в сила решение по въз. **** г., по описа на ОС - Варна;
Във връзка с горното, се сочи, че ищецът е уверил ответницата, че записа на заповед с падеж ***., за същата сума от 5000.00лв. ще бъде унищожена, защото иска по -близка дата на плащане.
Ответницата настоява, че не й е давана друга сума в размер на 5000.00лв., която да обуславя правен интерес от връщане след представяне на запис на заповед с падеж ***.. Твърди се, че такава не е предявявана на ответницата.
Излага се, че в т. 12 от заявлението, се сочи документът от който произтича вземането е Запис на заповед от *** г., с падеж ****. По повод на заявлението е образувано ч.гр.дело № *** по описа за *** година на Районен съд Варна, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора Д.Н.Й. ЕГН **********, адрес: ***, сумата 5000.00 лева, по запис на заповед от ***., с падеж на *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и съответни разноски.
Въз основа на Заповедта е издаден изп. лист.
Заповедта е била връчена на ответницата, в качеството й на длъжник и тя е подала възражение в законния срок. След като съдът е приел, че възражението е подадено в срок, е указал на заявителя в 1-месечен срок да предяви иск относно вземането си, както и че ако не представи доказателства в тази насока, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. Настоящата искова молба е постъпила в PC Варна на **** година. От приложеното към исковата молба, копие на Запис на заповед, е видно че В.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***, като издател на същата безусловно и неотменимо се задължава да плати без протест и разноски, без никакви възражения и без удръжки от какъвто и да е било характер, срещу представяне на настоящия запис на заповед на Д.Н.Й. ЕГН **********, адрес: *** или на негова заповед, сума от 5000.00 лева, на падеж 20.01.2017г., и в място на плащане - гр.Варна. Посочени са: дата на издаване - **** година и място на издаване - гр. Варна.
От приложените материали по делото, се настоява, че не става ясно, дали по ч.гр.дело № *** по описа за **** година на Районен съд ***, е видно, че е налице оригинала на процесната запис на заповед, от който да става ясно, че ответницата е издала запис на заповед на **** г. в полза на ищеца, за сумата от 5000.00 лева, с падеж ****., без разноски, без протест, срещу представяне на настоящата запис на заповед на Д.Н.Й. ЕГН **********, адрес: *** или на негова заповед.
Сочи се, че липсват твърдения и не са представени писмени доказателства да е налице протокол за предявяване на запис на заповед от ****., подписан от ответницата.
С оглед на това, се моли да се приеме следното: Записът на заповед е едностранна формална абстрактна сделка, от една страна, а от друга страна е ценна книга, която материализира задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на падежа, като реквизитите му са посочени в чл. 535 ТЗ. Съгласно т.17 от TP № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение, е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. В настоящия случай и доколкото в настоящия отговор са налице твърденията на ответницата за съществуване на каузално правоотношение, поради което предмет на делото е възникването и съществуването на валидно менителнично правоотношение с издателя, и ако в хипотеза бъде прието, че издадения в полза на ищеца запис на заповед съдържа всички изискуеми реквизити по чл.535 ТЗ, поради което същият би се приел за редовен от външна страна, то се моли съда да обърне внимание, че съгласно чл. 535, т. 3 от ТЗ, записът на заповед следва да съдържа падеж, като начините за определяне падежите на ценната книга са законоустановени. Чл. 486 от ТЗ, която разпоредба съгласно чл. 537 от ТЗ намира приложение и при записа на заповед, падежът може да бъде: на предявяване ; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването; на определен ден. Законодателят изрично е предвидил, че менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.
Сочи се, че процесният запис на заповед е с падеж на 20.01.2017г. год., срещу предявяване на настоящата запис на заповед, т.е. в дадения случай приложение намира разпоредбата на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Предявяването на запис на заповед с падеж "на предявяване" има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на кредитора за изпълнение задължението на длъжника, поставяйки го в забава. В този смисъл е и TP № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, а именно, че е необходимо предявяване на записа на заповед, за да се ангажира отговорността на издателя. Изводът, който може да се направи е, че предявяването на записа на заповед не влияе на неговата валидност, а има за цел и прави задължението по него изискуемо. То подлежи на изпълнение след предявяване по надлежния ред на ценната книга. Предявяването - съгласно чл. 538, ал. 2 ТЗ, изисква както подпис на издателя, че му е предявен за плащане записът на заповед, така и поставяне на дата. Съществена последица на предявяването е поставянето на длъжника в забава от една страна, а от друга -начало на тригодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ за предявяване от поемателя на прекия общ менителничен иск срещу издателя и авалистите по ценната книга. Задължението по записа на заповед с падеж на предявяване възниква със самото му подписване, но изискуемостта възниква при предявяването му, което е покана към длъжника да плати и сочи лицето, на което следва да се плати.
Отнесено към настоящия спор, се сочи, че изложеното по-горе означава, че след като падежът на записа на заповед от дата 25.10.2016 год., е определен на 20.01.2017г. срещу предявяване, съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл.538, ал. 2 от същия закон, върху ценната книга трябва да има не само подпис на издателя, че му е предявен за плащане процесният запис на заповед, но и датата, на която е бил предявен. В тежест на ищеца - поемател по записа на заповед, е да установи предявяването за плащане с предвидените в закона средства, тъй като от този момент насетне вземането му става изискуемо, а при неизпълнение от страна на длъжника на задължението, за него се поражда правото да предяви общия менителничен иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ.
В съдебните книжа липсва приложено доказателство, удостоверяващо предявяване на запис на заповед от дата 25.10.2016г. В този смисъл, реда за предявяване на документа /запис на заповед „без протест", „без разноски" /, се настоява, че е чрез надлежно връчена нотариална покана.
Ето защо, ответната страна моли, да се приеме, че отсъствието на надлежно предявяване препятства настъпването на изискуемостта на менителничното задължение, като гореизложеното налага извода, че вземането на ищеца спрямо ответника не е станало изискуемо и документа представен в Заповедното производство по ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От друга страна, се сочи, че от представеното копие на Запис на заповед, от което е видно че именно на ****. ответницата е подписала същата като с нея се е задължила неотменно и безусловно да плати без протест и разноски, без никакви възражения и без удръжки от какъвто и да е характер, срещу представяне на настоящия запис на заповед на Д.Н.Й. ЕГН ********** сумата 5000.00 лева, с падеж ****., с място на плащане - гр.****, като въз основа на описаната Запис на Заповед е издаден изп.лист по ч.гр.дело **** г. на PC ****, както и заведено гр.д. ****г. по описа на ***, *****I състав. В тази връзка, ответницата моли се да се приеме, че е налице невалидност на процесната запис на заповед, тъй като ответницата е подписана друга/нова/, именно на ****. за същата сума, но с друг падеж, като Д.Н.Й. я е уверил, че настоящата процесна запис на заповед е унищожена, но впоследствие въз основа на нея се е снабдил със Заповед за изпълнение и изп. лист. В тази връзка и именно по отношение на записа на заповед от ****. за сумата от ****.00лв., ответницата сочи, че ищецът вече е водил срещу ответницата съдебно производство, което е с влязло в сила решение, като в този смисъл друга сума от ****.00лв. не е била давана на ответницата и тя не дължи такава. Следователно се сочи от ответницата, че по отношение на ищеца липсва качеството кредитор и същия не притежава правен интерес да води настоящия иск по процесната запис на заповед, доколкото е налице влязло в сила решение по въз. т. д. № ***/ **** г., по описа на ОС- ****, именно за сумата от ****.00лв., която не й е давана, няколко пъти и съответно ответницата не я дължи на Д.Й., няколко пъти.
С оглед изложеното, се настоява предявения иск да бъде оставен без уважение, като неоснователен, необоснован и недоказан, както основание , така и по размер.
Претендират се от ответницата за присъждане н нейна полза на сторените по делото разноски.
По допустимостта на производството по делото :
От изисканото
в настоящото производство ч.гр.д. №***/****г. на ВРС, ***-ти състав,
се установява, че същото е образувано
по подадено от ищцовата страна
в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство, в качеството му на
длъжник, заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано
в деловодството на съда на ***. Въз
основа на депозираното заявление е издадена Заповед №***/****. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжникът В.С.К., с адрес ***, да заплати на кредитор Д.Н.Й., с адрес ***,
сума в размер на **** – дължима
главница по
Запис на заповед без протест, издаден **** год. с
падеж на плащане **** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – ****. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер
на 100 /сто/ лева – внесена държавна
такса.
Посочено е,
че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължими суми по Запис на
заповед без протест, издаден на **** год., с
падеж на плащане **** год.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е постъпило
възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя
сума, предвид на което е налице
правния интерес от водене на
настоящия иск. Заявителят и ищец
в настоящото производство, е уведомен
за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, като заявителят
е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за постъпилото
възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.
№****/***. на ВРС, ****-ти състав.
Вследствие на
изложеното, съдът намира,че производството
по делото е допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството
по делото е образувано по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което
следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Представен по делото е запис на заповед ****., по
силата на който ответникът В.С.К., се е задължила безусловно да заплати на
ищеца по настоящото дело Д.Н.Й., без протест и разноски, сумата от ***,****, с посочен падеж на плащане ****. и място
на плащане – гр.***.
Въз основа на заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл.417 ГПК , заведено на 29.11.2019г. по описа на ВРС, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№9019/02.12.2019г., постановена по ч.гр. дело №19596/2019г. на ВРС, ХІV-ти
състав, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 5000,00лв.,
въз основа на запис на заповед от дата 25.10.2016г., с падеж на плащане
20.01.2017г.
Въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК е издаден изпълнителен лист,
който е получен на 14.01.2020г. от заявителя.
Видно от удостоверение на ЧСИ ****** на НК, р-н на действие *****, издадено
на 05.03.2020г., изпълнително дело № ****, е
образувано въз основа на издаден изпълнителен лист на 02.12.2019г. по ч.гр.д. №***/***. на ****. Поканата за доброволно изпълнение по този изпълнителен лист, е връчена
на ответницата-длъжник на 29.02.2020г., като последната на 11.05.2020г., т.е. в
срока по чл.414 ГПК, е подала възражение срещу издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявената исковата претенция, в тежест на ищецът е да установи
наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а
именно: учредено по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2
от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; възникването в негова полза на
изискуемо вземане, за което е издадена заповедта /валидно менителнично
правоотношение, възникнало по издаден на 25.10.2016г. запис на заповед, по
който е настъпил падежът, съответно поемане на задълженията по него от страна
на ответника.
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от
категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на
документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение № 4/18.06.2014
г. по тълк.д. № 4/2013г., е разяснено, че кредиторът по запис на заповед, доказва вземането си,
основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се
защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя
конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да
сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва
възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя,
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на
каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед, е
необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за
обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което
длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по
записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното
правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в
съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК. Когато твърдението за конкретно каузално
правоотношение е въведено от ответника, в негова тежест е да установи
обезпечителния характер на записа на заповед и връзката му с конкретно каузално
правоотношение с ищеца.
В настоящото производство, в тежест на ответника по делото е да установи
всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като в
тази връзка и наличието на поет от ищеца ангажимент да унищожи процесната запис
на заповед, поради издаване на същата дата на друга такава с различен падеж.
Установителният иск по реда
на чл.422 ГПК, е допустим, доколкото е предявен в срок в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет
същите вземания. Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, е
съществуването на вземане, основано на записа на заповед.
В
конкретния случай ответницата – длъжник по процесния запис на заповед, не
оспорва издаването на ценната книга, но прави възражения, свързани с
редовността на менителничния ефект от външна страна. Следва да се отбележи, че
приетият по делото запис на заповед, от който ищецът извлича вземането си,
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. Съгласно
чл. 535 ТЗ, записът на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума
пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати;
дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност,
записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена
писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ,
документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис
на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. В ал.2 е посочено, че запис на
заповед, в който не е посочен падеж, се смята платим на предявяване.
Процесният документ, е наименован „запис на заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно задължение да плати сумата 5000,00лв. на посоченото в документа лице, посочени са дата и място на издаване, както и място на плащане. Падежът на задължението е посочен - 20.01.2017г. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга. Предвид факта, че падежът на процесния запис на заповед е посочен на точно определена дата, поради което съдът намира за несъстоятелни възраженията на ответницата, наведени в отговора, за неспазване разпоредбата на чл.486, ал.1 т.1 от ТЗ, съответно за непредявяване от ищеца на ценната книга за плащане. Затова е не е необходимо представянето на писмени доказателства, като например протокол за предявяване на запис на заповед от 25102016г., подписан от ответницата.
Необосновани са и възраженията на ответницата, че не е налице оригинала на процесната запис на заповед. Видно от материалите по чгр.д.№19596/2019г. на ВРС, ХІV.ти състав, върху приложеното по това дело копие от издадения на 25.10.2016г. запис на заповед, с който ответницата се е задължила безусловно и неотменимо да плати на ищеца по делото, без протест и разноски сумата от 5000.00лв./пет хиляди лева/, на уговорен падеж 20.01.2017г., е отразено с подпис на секретар при ВРС, че съгласно Заповед №16/30.01.2012г. на председател на ВРС, оригинала на записа е предаден на административен секретар и заведен под № 244/02.12.2019г.
Ето защо, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, както и задължителните указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. №1/2004г., ОСТК, констатира, че приложеният по делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания за действителност. От същия се установява, че между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение, с което ответницата се е задължила безусловно да плати на ищеца сумата 5000,00лв.
Твърденията на ответницата, че на същата дата – 25.10.2016г., ищеца е поискал от вея за подпише друга запис на заповед за сума 15000.00лв., с друг падеж – 30.04.2017г., като я уверил, че процесната запис на заповед с падеж на 20.01.2017г. ще бъде унищожена, останаха недоказани в производството.
Редовно призована по делото, при отсрочено едно с.з. заради твърдения на ответницата за нейни здравословни проблеми и по изрично нейно искане за предоставяне възможност да се яви лично и да организира защитата си по делото, във второ съдебно заседание, същата нито се явява, нито представя доказателства за наличие на уважителни причини за отсъствието си. Същевременно, въпреки предоставената й възможност да събере гласни доказателства в подкрепа на възраженията си, не ангажира такива. А самото представяне по делото на материалите по водено друго гражданско производство между нея и ищеца – по гр.д.№12521/2018г., решението по което е частично отменено по в.т.д.№1411/2019г. по описа на ВОС, като е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 14100,00лв., представляваща неплатен остатък от главница по запис на заповед от 25.10.2016г., с падеж на плащане 30.04.2017г., издаден за сумата от 15000.00лв., нито доказва, нито води до извод, че процесната по настоящото дело запис на заповед е следвало да бъде унищожена от ищеца, за което последния се е съгласил.
Положеният подпис от страна на ответгницата под процесната запис на заповед, издадена на 25.10.2016г., с падеж на плащане на 20.01.2017г., за сума от 5000.00лв., сам по себе си е факт, който удостоверява получаването на посочената сума от нея, като предадена й от ищеца. Факта, че на същата дата, ответницата се е задължила с подписа си и по още една/или повече/ запис на заповед, сам по себе си не може да е доказателство за невалидността на тази заповед или за договорка за унищожаването й от ищеца, поради на поето друго задължение към него в същия ден и то отново по запис на заповед, доколкото в гражданските правоотношения няма въведена законова забрана за сключването на определен брой сделки на една и съща дата.
Ето защо, въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като се признае за установено в отношенията между страните дължимостта на оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната сума.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид доказателствата за реализирани разходи. Претендират се направените в заповедното и исковото производство разноски за държавна такса. С оглед на изложеното, съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, както следва: 100,00 лв. – държавна такса. За заплащане на адв.възнаграждение, не са представени писмени доказателства, поради което такова не следва да се присъжда.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в размер от 100,00 лв. – държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищецът Д.Н.Й. ЕГН **********, с адрес: ***, от една страна и
ответника В.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***
,
от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА сумата в размер на 5000,00лв, представляваща
дължима сума по Запис на заповед от 25.10.2016г., с падеж 20.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК - 29.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед *****. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №*****. на ***, ****-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.Н.Й. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 100,00лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №****/****. по описа на ***, ****-ти състав, както и сумата от 100,00лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от датата
на връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви
в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: