№ 108
гр. София , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря МАРИЕЛА П. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора Благовест Илиев Байраков (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100602317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е образувано във връзка с подадена въззивна жалба от подс.
К.С., чрез адв. Е.Д. – САК и адв. Г.Ж. – САК срещу присъда № 20110316 от 21.04.2021 г.,
постановено по НОХД № 6784 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно
отделение, 121-ви състав.
С посочената присъда, подс. К.С., с ЕГН: ********** е бил признат за виновен в това,
че на 07.08.2018 г. в гр. София, бул. "****, в помещение, ползвано от "Наргиле магазин",
държал акцизни стоки, а именно: 30.145 кг. /тютюневи изделия – тютюн за пушене на водна
лула /наргиле/, на обща стойност 7 982.85 лв. и дължим акциз на обща стойност 4 582.04 лв.
без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон съгласно разпоредбите на Закон за
акцизите и данъчните складове /доп., ДВ бр. 62/27.07.2018 г./: Чл.2. На облагане с акциз
подлежат: т.2. тютюневите изделия: Чл. 4. По смисъла на този закон: 1. "Акцизни стоки” са
стоките, посочени в чл. 2.; 7.(доп. - ДВ.бр. 94/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) "Бандерол" е
държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за
потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде
предмет на последваща сделка.;Чл. 12. (в сила от 01.02.2006 г. - ДВ, бр. 91/2005 г.) (I)
"Тютюн за пушене (за лула и цигари)" е: (2) (доп. - ДВ. бр. 97/2017 г., в сила от 01.01.2018
г.) За "тютюн за пушене" се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества,
различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по
ал.1, както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюна и заместители
на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо
състояние) съдържат и ароматизиращи вещества; чл. 100. (1) (доп. - ДВ. бр. 44/2009 г.. в
сила от 01.01.2010 г.., изм. - ДВ, бр. 54/2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) Бутилираните
алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 %
1
vol, и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само
облепени с бандерол. Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (загл. изм.-
ДВ, бр. 28/2016 г., чл. 28 (изм. - ДВ, бр. 110/1996 г.) (1) (изм. - ДВ. бр. 50/2012 г., изм. - ДВ,
бр. 19/2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Тютюневи изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните
складове.(нов - ДВ, бр. 33/2000 г.) По смисъла на закона:4. (доп. - ДВ. бр. 57/2004 г. изм. -
ДВ. бр. 19/2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) "Тютюневи изделия" са изделия, които могат да
бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн. 6. (нова - ДВ, бр. 28/2016 г., в
сила от 08.04.2016 г.) "Тютюн за война лула" е тютюнево изделие за пушене, което може да
се консумира чрез водна лула. Ако изделието може да се използва както за консумация чрез
водна лула, но така и за ръчно свиване на цигари, то се смята за тютюн за ръчно свиване на
цигари, като случаят не маловажен, а именно:
- 4.060 кг. тютюн за пушене на водна лула - наргиле марка „А1 Fakher“ с цена за 1 кг. -
360 лв., или общо на стойност 1 461.60 лв. с дължим акциз за 1 кг. 152 лв. или общия
дължим акциз в размер на 617.12 лв.
- 26.085 кг. тютюн за пушене на водна лула – наргиле с цена за 1 кг. - 250 лв., или на
обща стойност 6 521.25 с дължим акциз за 1 кг. 152 лв. или общия дължим акциз в размер на
в размер на 3 964.92 лв. – престъпление по чл. 234 ал. 1 НК, поради което на основание чл.
55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 11 (единадесет)
месеца.
Със същата присъда и на основание чл. 66, ал. 1 НК първоинстанционния съд е
отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години, считано от
датата на влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъден да заплати сторените по делото разноски в
размер на 573.84 лв. – по сметка на СДВР, както по сметка на СРС – сумата от 160 лв. –
разноски за експертизи.
В срок е подадена въззивна жалба и допълнение към нея, в които се акцентира, че
постановената присъда е неправилна. Защитата счита, че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин. На следващо място, правят се възражения за допуснати
процесуални нарушения. Заявяват се доказателствени искания.
В разпоредително заседание на 21.06.2021 година, въззивният съд, по реда на чл. 327
НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав:
Подсъдимият К.С., редовно призован, се явява лично и с адв. Д. – редовно
упълномощена. Не се явява другият упълномощен защитник на подсъдимия – адв. Ж..
Поддържа се въззивната жалба и допълнение към нея, като се преповтарят изтъкнатите
аргументи в жалбата в дадения ход по същество.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че така постановената
присъда е правилна и законосъобразна.
В последна дума на подсъдимия, моли за справедливост.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
2
присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите на
страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря
на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, въззивната жалба е
неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло
е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните
доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в
пълнота правото на защита на подсъдимия, като в съответствие с изискванията на чл. 6, §3
от Европейската конвенция за правата на човека. Извършен е задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели – Й.П., И.С.,
И.З., Р.Т., Д. С. и Д. Ч., както и приетите от съда експертизи. Фактическата обстановка по
делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, който е изложил мотиви
отговарящи на изискванията за изготвяне на мотивите към една присъда и са дадени
отговори на всички направени възражения от защитата, за извършеното деяние от дееца.
Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Направените в подадена
въззивна жалба оплаквания са получили своя отговор в мотивите към присъдата.
Въззивната инстанция след извършването и на собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните
фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че подс. КР. Д. СТ., роден на **** г. в гр. София, живущ в гр.
София, ул. ****, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е
обвинила К.С., в това, че:
на 07.08.2018 г. в гр. София, бул. "****, в помещение, ползвано от "Наргиле магазин",
държал акцизни стоки, а именно: 30.145 кг. /тютюневи изделия – тютюн за пушене на водна
лула /наргиле/, на обща стойност 7 982.85 лв. и дължим акциз на обща стойност 4 582.04 лв.
без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон съгласно разпоредбите на Закон за
акцизите и данъчните складове /доп., ДВ бр. 62/27.07.2018 г./: Чл.2. На облагане с акциз
подлежат: т.2. тютюневите изделия: Чл. 4. По смисъла на този закон: 1. "Акцизни стоки” са
стоките, посочени в чл. 2.; 7.(доп. - ДВ.бр. 94/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) "Бандерол" е
държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за
потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде
предмет на последваща сделка.;Чл. 12. (в сила от 01.02.2006 г. - ДВ, бр. 91/2005 г.) (I)
"Тютюн за пушене (за лула и цигари)" е: (2) (доп. - ДВ. бр. 97/2017 г., в сила от 01.01.2018
г.) За "тютюн за пушене" се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества,
различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по
ал.1, както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюна и заместители
на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо
3
състояние) съдържат и ароматизиращи вещества; чл. 100. (1) (доп. - ДВ. бр. 44/2009 г.. в
сила от 01.01.2010 г.., изм. - ДВ, бр. 54/2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) Бутилираните
алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 %
vol, и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само
облепени с бандерол. Закон затютюна, тютюневите и свързанитес тях изделия (загл. изм.-
ДВ, бр. 28/2016 г., чл. 28 (изм. - ДВ, бр. 110/1996 г.) (1) (изм. - ДВ. бр. 50/2012 г., изм. - ДВ,
бр. 19/2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Тютюневи изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните
складове.(нов - ДВ, бр. 33/2000 г.) По смисъла на закона:4. (доп. - ДВ. бр. 57/2004 г. изм. -
ДВ.бр. 19/2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) "Тютюневи изделия" са изделия, които могат да
бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн. 6. (нова - ДВ, бр. 28/2016 г., в
сила от 08.04.2016 г.) "Тютюн за война лула" е тютюнево изделие за пушене, което може да
се консумира чрез водна лула.Ако изделието може да се използва както за консумация чрез
водна лула.така и за ръчно свиване на цигари, то се смята за тютюн за ръчно свиване на
цигари, като случаят не маловажен, а именно:
- 4.060 кг. тютюн за пушене на водна лула - наргиле марка „А1 Fakher“ с цена за 1 кг. -
360 лв., или общо на стойност 1 461.60 лв. с дължим акциз за 1 кг. 152 лв. или общия
дължим акциз в размер на 617.12 лв.
- 26.085 кг. тютюн за пушене на водна лула – наргиле с цена за 1 кг. - 250 лв., или на
обща стойност 6 521.25 с дължим акциз за 1 кг. 152 лв. или общия дължим акциз в размер на
в размер на 3 964.92 лв. – престъпление по чл. 234 ал. 1 НК.
Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието описано в ОА, от страна на
подс. К.С. е установено по изискуемия в чл. 303, ал. 1 НПК начин. Липсват каквито и да
било съществени доводи или мотиви във въззивната жалба, които да обосноват отмяната на
присъдата или нейното изменение.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи във въззивната
жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на
Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение №
181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от
2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./.
От обективна страна се установи, че намерените на инкриминираната дата в гр. София
на посочените в обвинителния акт места, тютюневи изделия, са акцизни стоки, за които е
задължително да имат законен акцизен бандерол. Безспорно е, че същите са били без такъв.
Безусловно въз основа на всички доказателствени източници се установява, че именно
подсъдимият е лицето, което е осъществило на инкриминираната дата власт върху
инкриминираните акцизни стоки.
Обстоятелствата, при които е извършено деянието, от обективна страна, не
характеризират случая като маловажен. Предметът на престъплението значително
надвишава размера на минималната за страната работна заплата. Неплатеният дължим акциз
също надхвърля многократно размера на минималната работна заплата за страната към
датата на извършване на престъплението. Горното, преценено в съвкупност с
доказателствата за разпространение на тютюн без бандерол с цел извличане на печалба
4
обуславят по-високата обществена опасност, поради което въззивната инстанция преценя, че
настоящият случай не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
От субективна страна престъплението е извършено виновно при условията на пряк
умисъл – подсъдимият С. е знаел и е бил наясно, че държи стоки, които са забранени от
закона, съзнавал е общественоопасните последици на деянието и пряко е целял тяхното
настъпване, като е осъществявал фактическа власт над инкриминираните стоки.
Изцяло неоснователни са възраженията на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на доказателствата, като въззивната инстанция
споделя мотивите към присъдата, че липсва да е допуснато съществено процесуално
нарушение.
В конкретния случай първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, подробно
обсъдени в мотивите към присъдата. Правилно като смекчаващи отговорността
обстоятелства са преценени чистото съдебно минало на подсъдимия, наличието на
образование (макар и средно), младата му възраст, липсата на други противообществени
прояви и продължителността на наказателното производство, която обаче не надхвърля
границите на разумния срок (3 години). Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства неправилно първоинстанционният съд е пропуснал да отчете, че се касае за
значителното количество на акцизната стока, високата й пазарна стойност, както и размера
на дължимия и неплатен акциз, а това обуславя и евентуално налагане на някое от
кумулативните две наказания заедно с наказанието "лишаване от свобода", но предвид
липсата на подаден протест срещу присъдата и императивната забрана, че не може бъде
утежнено положението на подсъдимото лице, то въззивната инстанция и не дължи още
мотиви в тази насока.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка по делото районният съд е
направил съответстващ на закона извод, че подс. К.С. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК.
Подобно на предния съд, Софийски градски съд е на становище, че наложеното
наказание би изпълнило в достатъчна степен целите на генералната превенция по чл. 36 НК.
Тя ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на дееца, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато
насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 НК. В същото
време, ще се даде възможност на подс. С. да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
Предвид изложеното по-горе, въззивната инстанция намира, че се явява изцяло
неоснователна подадената въззивна жалба.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения,
допуснати от първоинстанционният съд, които да водят до отмяна или изменение на
присъдата.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 20110316 от 21.04.2021 г., постановена по НОХД
5
№ 6784 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 121-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6