Решение по дело №761/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер   260114                             14.06.2021 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На осемнадесети май                                                                                    2021 година

В публично заседание в следния състав:      

                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 761 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 200 от ЗЗД вр. чл. 183 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

         Производството е образувано по искова молба на Д.В.В. и Г.А.В. срещу И.М.И.. Ищците твърдят, че са съпрузи и с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56 от 16.11.2018 г., том 5, рег.№ 4045, нот.д. № 465/2018 г. на нотариус Галя Дачева, са продали на ответницата И.М.И. и третото за делото лице Емил А.В. свой собствен недвижим имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61460.504.87.3.18 по КК и КР на гр. Раднево, представляващ апартамент № 18 на адрес гр. Раднево, ул. „Детелина“ № 4, вх. Б, ет. 6, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, срещу продажна цена от 20 000 лв. Твърдят, че в нотариалния акт било записано, че преди сделката била платена сумата от 3000 лв. по банков път по сметка на Емил А.В., а остатъкът от 17000 лв. било уговорено да бъде заплатен до 16.11.2019 г. по банков път, за чието обезпечаване била вписана законна ипотека върху имота. Твърдят, че ответницата била в забава от 17.11.2019 г. за плащане на уговорения остатък от цената. Твърдят, че прехвърленият имот бил съпружеска имуществена общност, поради което неделимо следвало да е и вземането за продажната цена, което води на извод за активна солидарност на вземането за ищците. Твърдят, че за вземането била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 416/2020 г. на РС-Раднево, поради което искат от съда да постанови решение, с което да се признае за установено вземането по заповедта за незабавно изпълнение, а именно че ответницата И.М.И. дължи при условията на активна солидарност на ищците Д.В.В. и Г.А.В. сумата от 8500 лв., неплатена цена по договора за продажба на недвижимия имот. Алтернативно, в случай да не се установи активна солидарност, претендират сумата от по 4250 лв. за всеки от ищците. Претендират разноските за исковото и заповедното производство.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата И.М.И., в който взема становище за допустимост на исковете, но поддържат тяхната частична неоснователност над сумата от 2100 лв. до претендираната сума от 8500 лв. Твърди, че е с постоянно местожителство *** и има малолетна дъщеря, за която се грижи сама и работи при добро заплащане в Рудник Трояново-север, а през 2018 г. забелязала, че цените на недвижимите имоти в гр. Раднево започнали да поскъпват, поради което решила да осигури жилище на дъщеря си. Твърди, че затова изтеглила кредит от „Банка ДСК“ АД в размер на 50000 лв. на 10.07.2018 г. и започнала огледи на недвижими имоти. Твърди, че към онзи момент била в приятелски отношения с ищците, а те след като разбрали нейните намерения и отправили предложение да и продадат техен апартамент за 20000 лв., която оферта приела. Твърди, че в такива ситуации се сключвал предварителен договор и се давало капаро, тъй като ищците били в Испания и не можело да се изповяда сделката, поради което превела по искане на ищеца Г.В. сумата от 4900 лв. на 14.08.2018 г. по негова банкова сметка, ***та на апартамента, а ищците да се снабдят с нужните документи за изповядване на сделката до връщането им в България. Твърди, че ищецът Г.В. има брат Емил В., който за известен период от време живял с нея, а като разбрал за отпуснатия ѝ кредит, я увещал да закупят апартамента поравно, като той щял да се разплати за своята част с брат си, тъй като към момента не разполагал с нужната сума, а имал и наложени запори върху трудовото си възнаграждение. Твърди, че затова и в деня на продажбата била разсрочена сумата от 20000 лв., като в деня на продажбата била преведена сума от 3000 лв. по банков път на ищеца Г.В., която сума била платена от нея, което било видно от извлечението ѝ от сметка. Твърди, че не знае защо ищците пропускат тези факти в исковата си молба, като се съгласява с тях, че тя и другият купувач Емил В. им дължат в условията на разделност всеки по 10 000 лв. от общата продажна цена от 20 000 лв. Твърди, че тя превела сумата от 4900 лв. и 3000 лв., поради което погасила задължението си до размера от 7900 лв., поради което е останала задължена за сумата от 2100 лв., до която сума искът на ищците бил основателен. Твърди, че била заплашвана от другия купувач Емил В. да не плаща дължимата сума на ищеца Г.В., поради което им се влошили отношенията, а за множество заплахи по неин адрес било образувано досъдебно производство в РУ-Раднево. Твърди, че никога ищците не са изпълнили задължението си по чл. 183 ЗЗД да и предадат владението на имота. Твърди, че по заповедното производство вече и била удържана сума, която била по-голяма от 2100 лв. Претендира разноски. Представя писмена защита.

         Ищците в съдебно заседание допълват исковата молба във връзка с отговора на исковата молба, като посочват, че оспорват да е бил сключван предварителен договор за покупко-продажба, а преведената сума от 4900 лв. на 14.08.2018 г. била по други сделки между страните, тъй като на 16.11.2018 г. били прехвърлени и други имоти на ответницата, а не само процесния. Твърди, че оспорва наведено възражение за прихващане на ответницата.

         Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

         Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителите срещу длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.

         С протоколно определение от 18.05.2021 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56 от 16.11.2018 г., том 5, рег.№ 4045, нот.д. № 465/2018 г. на нотариус Галя Дачева, ищците Д.В.В. и Г.А.В. са продали на ответницата И.М.И. и третото за делото лице Емил А.В. свой собствен недвижим имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61460.504.87.3.18 по КК и КР на гр. Раднево, представляващ апартамент № 18 на адрес гр. Раднево, ул. „Детелина“ № 4, вх. Б, ет. 6, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, срещу продажна цена от 20 000 лв.; както и че на 16.11.2018 г. ищецът Г.А.В. е получил по банков път сумата от 3000 лв. от ответницата И.М.И..

         Предвид отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 200 от ЗЗД не остават факти, които следа да се доказват от ищците, а ответницата следва да докаже въведеното правопогасяващо възражение за частично плащане на цената по договора за продажба в размер на 7900 лв.

         Както се посочи по-горе, безспорно е обстоятелството, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56 от 16.11.2018 г., том 5, рег.№ 4045, нот.д. № 465/2018 г. на нотариус Галя Дачева, ищците Д.В.В. и Г.А.В. са продали на ответницата И.М.И. и третото за делото лице Емил А.В. свой собствен недвижим имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61460.504.87.3.18 по КК и КР на гр. Раднево, представляващ апартамент № 18 на адрес гр. Раднево, ул. „Детелина“ № 4, вх. Б, ет. 6, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, срещу продажна цена от 20 000 лв. В нотариалния акт /л.8-9/ е посочено, че цената от 20 000 лв. е платима както следва: към датата на продажбата 16.11.2018 г. е платена сумата от 3000 лв. по банкова сметка *** Г.А.В., а остатъкът от 17000 лв. ще се изплати до 16.11.2019 г. по банков път.

         По делото е приет и друг нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том 5, рег. № 4044, н.д. № 464/2018 г. на нотариус Галя Дачева, с който ищците Г.А.В. и Д.В.В. са продали на ответницата И.М.И. и третото за процеса лице Емил А.В. друг свой недвижим имот, находящ се в гр. Раднево, ул. „Тракия“ № 2, вх. А, ет. 8, ап. 24, имот с идентификатор 61460.504.17.2.24, за сумата от 9500 лв., която сума е изплатена изцяло в брой на продавачите към датата на договора – 16.11.2018 г.

         От приетото извлечение от сметка на ответницата И.М.И. /л.29-34/ е видно, че на същата дата, в която е изповядани сделките пред нотариуса, а именно 16.11.2018 г. е преведена по банков път сумата от 2998,80 лв. от името на ответницата И.М.И. в полза на ищеца Г.А.В. с основание „апартамент“. Преди това на 14.08.2018 г. ответницата е превела пак по банков път на ищеца Г.А.В. сумата от 4900 лв. с основание „капаро покупка на имот“. Анализ на тези факти изключва сумата от 4900 лв. като капаро да е предадена за процесния апартамент, тъй като е записано, че е платена само сума от 3000 лв., която е доста по-малка от сумата от 4900 лв. Отделно от това е видно от извлечението от сметката на ответницата, че на същата дата 16.11.2018 г. е превела по банков път сумата от 2998,80 лв., което с оглед несъществената разлика до 3000 лв., води на извод, че това е превод на сумата от 3000 лв., описана в процесния нотариален акт като получена по банков път към датата на сделката. Затова и съдът намира, че няма каквито и да било данни дължимият остатък от 17000 лв. по тази сделка да е бил платен след датата на сделката, до падежа 16.11.2019 г., както и до настоящия момент.

         Приетите фишове за работна заплата не установяват каквито и да било плащания по договорите за продажба, а само удържана сума по запор за издръжка на дете, което няма нищо общо с продажбите.

         Не се спори по въпросът, че процесният апартамент е бил СИО на ищците Д.В.В. и Г.А.В. преди прехвърлителната сделка от 16.11.2018 г., поради което тази бездялова имуществена общност трансформира активно вземане от всеки от двамата съпрузи за цялата сума на продажбата, тоест налице е активна солидарност, в която всеки от двамата съпрузи може да иска от купувача цялата сумата от продажбата. В договора за продажба е видно, че имотът е продаден на две лица при равни права, едно от които е ответницата, тоест всяко от тях е задължено за половината сума от продажбата, тоест за по 10000 лв.

         От доказателствата е видно, че ответницата е платила сумата от 2998,80 лв., приета от ищците в нотариалния акт като сума от 3000 лв., поради което ответницата е останала да дължи сумата от 7000 лв., а другият купувач сумата от 10000 лв., който сбор прави сумата от 17000 лв., посочена като дължим остатък след сключване на договора. В тази връзка съдът не се солидаризира с тезата на ищците, че след като не било посочено за кой купувач се плащала сумата от страна на ответницата, то следвало да се счете, че плащала поравно за всеки от двамата купувачи. Такъв извод не се подкрепя от никое доказателство, а и противоречи на платежните документи и на посоченото в договора за продажба.

         Тъй като, както се посочи вече, няма данни след продажбата тази сума от 7000 лв. да е платена от ответницата И.М.И. на някой от ищците, то е налице останало задължение за плащане на тази сума и искът се явява основателен за нея и ще се уважи до този размер, ведно със законната лихва от 11.08.2020 г., съответно ще се отхвърли за разликата до претендираните 8500 лв. като неоснователен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответницата да заплати на ищците разноските съобразно уважената част от иска. Доказаха се разноски в размер на 170 лв. държавна такса по исковото производство и в размер на 170 лв. за заповедното производство /общо дължимата държавна такса е в размер на 4% от претендираната сума от 8500 лв. или сумата от 340 лв., като неправилно е посочена сума за разноски в заповедта по чл. 417 ГПК в размер на 182,61 лв. с оглед точно констатираните разноски в разпореждането по чл. 417 ГПК в размер на 170 лв./, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. в заповедното производство /договор за правна защита от 24.07.2020 г. и банково извлечение от 28.07.2020 г./. Не ще се вземат предвид разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. в исковото производство /договор за правна помощ от 02.12.2020 г. на л.10/, тъй като е посочено да е платима по банков път, а няма представени доказателства за плащането им съгласно указанията на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед уважената част от иска ще се присъдят разноски в размер на 527,06 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва ищците да заплатят на ответницата разноските съобразно отхвърлената част от иска. Разноски се доказаха в размер на 600 лв., платени в брой по договор за правна помощ от 21.01.2021 г. за исковото производство /л.38/ и в размер на 550 лв., платени в брой по договор за правна помощ от 28.10.2020 г. за заповедното производство /приложен на л.33 от заповедното производство/. С оглед отхвърлената част от иска ще се присъдят разноски в размер на 202,94 лв.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено, че И.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на Д.В.В., ЕГН **********, и Г.А.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 183 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7000 лв. (седем хиляди лева), представляваща неплатен остатък от покупна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56 от 16.11.2018 г., том 5, рег.№ 4045, нот.д. № 465/2018 г. на нотариус Галя Дачева, ведно със законната лихва върху главницата от 11.08.2020 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 7000 лв. до претендираните 8500 лв., за които суми са издадени разпореждане по чл. 417 ГПК № 666 от 11.08.2020 г. и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 213/11.08.2020 г. по ч.гр.д. № 416/2020 г. на РС-Раднево.

 

ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, и Г.А.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 527,06 лв. /петстотин двадесет и седем лева и 06 ст./, представляваща разноски за заповедното и исковото производство.

 

ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********, и Г.А.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на И.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 202,94 лв. /двеста и два лева и 94 ст./, представляваща разноски за заповедното и исковото производство.

 

         Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: