Р Е Ш Е Н И Е  № 260126

 

гр. Поморие, 11.06.2021год.

   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ   районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети май  две хиляди  двадесет и първа година, в състав :

                                                                                Председател: Нася  Япаджиева

 

при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева  гр. дело N 394 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

 Производството пред ПРС е образувано въз основа на постъпила искова молба подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив против В.И.Х..  Ищецът в исковата молба твърди, че пред ПРС е подал заявление по чл.410 от ГПК за  издаване на Заповед за изпълнение против длъжника  и след издаването на Заповед за изпълнение длъжника е уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което предявява иск за установяване на вземането.  

Твърди се, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството - http: //www. evn. bg/Chastni klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1). aspx. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2710020, находящ се в гр. Поморие, и за В.И.Х. е открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на В.Х. за периода 25.07.2018 г. - 24.10.2018 г. електроенергия на обща стойност 116.26 лв., която до този момент не е заплатена, като поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 17. 22 лв. за периода 11.09.2018 г. - 15.03.2020 г. Законната лихва за забава се дължи отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство до окончателното изплащана на същата. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В.И.Х.  дължи на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД сумата от 116.26лв. - главница, представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа енергия за периода 25.07.2018 г. - 24.10.2018 г.; сумата от 17. 22 лв. - законната лихва за забава за периода 11.09.2018 г. - 15.03.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, депозирано на 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират за присъждане на направените разноските в заповедното производство, в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение.

  В законоустановения срок е  постъпил отговор от назначения особен  представител на ответника. Същия оспорва основателността на иска, като  твърди, че издадените  фактури не са известни на ответника и тоя не е поканен да ги плати, че ответника няма сключен договор с ищеца, няма имот и  не е ползвал услугата за която се иска плащане в сочения период.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и чл.86 от  ЗЗД. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от ч.гр.дело №172/2020г.  по описа на ПРС, че ищеца  е подал на 13.03.2020г. заявление по чл.410 от ГПК  за издаване на Заповед за изпълнение против ответника В.И.Х. за сумата 116.26лв. - главница, представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа енергия за периода 25.07.2018 г. - 24.10.2018 г.; сумата от 17. 22 лв. - законната лихва за забава за периода 11.09.2018 г. - 15.03.2020 г.,ведно със законната лихва от подаването на заявлението – 13.03.2020г. до окончателното изплащане.  ПРС е издал Заповед № 75/16.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за  сумите, така както  са претендирани. Заповедта е връчена на В.Х.  по реда на чл. 47, ал.5 от ГПКи за ЕВН  е възникнало правото да предяви иск за установяване на вземането.

По делото за установяване задължението на ответника са  представени: фактура № ********** от 31.08.2018г. за аб. № **********, с отчетен период по фактурата 25.07.2018г.-24.08.2018г. за сумата 76.98лв., за 400 кВтч;

фактура № ********** от 30.09.2018г. за аб. № **********, с отчетен период по фактурата 25.08.2018г.-24.09.2018г. за сумата 37.49лв., за 203 кВтч, като общо задължението е 114.47лв. с включено просрочено задължение от 76.98лв.;

фактура № ********** от 31.10.2018г. за аб. № **********, с отчетен период по фактурата 25.09.2018г.-24.10.2018г. за сумата 1.79лв., за 10 кВтч, като общо задължението е 116.26лв. с включено просрочено задължение от 114.47лв.  Представен е и препис-извлечение от сметката на  В.И. Х. в която е посочено задължение главница – 116.26лв. и лихва  за периода от 11.09.2018г. до 15.03.2020г. – 17.22лв.  

Установява се от изисканата справка от Община Поморие, че ответника не е подал данъчна декларация за имота находящ се на, като същия е наследник на  Ф.А. И. починала на 31.10.2009г.  и наследниците не са предекларирали имота и партида служебно е прехвърлена на наследниците С.И. Х. и В.И.Х.  и същите са посочени като собственици.   По делото е допусната СТЕ от заключението на която се установява, че с кл. № е заведено лицето В.И.Х., а под ИТН 2710020 е заведен обект с адрес гр.Поморие, и представлява жилище, като ел. енергия за обект с ИТН 2710020 се измерва с електромер  № 00597410, еднофазен, марка – ADD в системата за дистанционно отчитане, преминал първоначална проверка, последваща проверка на 20.11.2014г. която важи до 2020г. Вещото лице е посочило количеството потребена ел.енергия за периода от м.07 до м. 10.2020г., която е 440 кWh-дневна и 173 кWh – нощна и е посочило, че размера на потребеното количество ел.енергия за процесния период 24.07.2020г. – 24.10.2020г. за ИТН 2410020 е 613 кWh и съвпада с фактурираното в издадените фактури. 

          При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така предявения  иск за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника е основателен.

В случаите, когато се осъществява продажба на ел. енергия от електропреносното предприятие директно на клиенти за битови нужди, какъвто е настоящия случай, се прилага разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ и отношенията между тях се осъществяват не на базата на писмени договори, а на приети по съответния ред Общи условия. Ето защо спрямо ищеца, потребител на електроенергия за процесния период се явява именно ответникът и като такъв има задължение да заплаща дължимите месечни суми за доставената електрическа енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В качеството си на носител на вещни права върху процесния имот, ответникът се явява потребител на ел. енергия и за него като такъв възниква задължението да заплаща предоставената услуга. Доколкото партидата е открита на ответника, след смъртта на наследодателя – Ф. А.И., то същия дължи плащане на доставената енергия за имота който е наследил.  Дори да не е бил ползвател на имота, след като не е налице промяна в партидата и тя е открита на негово име, той е длъжен да плати консумираната енергия  в имота. Ответникът от своя страна не е ангажирал доказателства за това, че е заплатил стойността на потребеното и отчетено количество енергия, в сроковете и при условията определени в Общите условия. Ето защо следва да се приеме, че съществува задължението на ответника да заплати доставената до обекта електрическа енергия в претендирания размер от общо 116.26 лв.

Предвид основателност на главната претенция, следва да бъде уважена и акцесорната такава за лихва начислена върху главницата по всяка една от фактурите и претендирана от ищеца в общ размер 17.22лв. Предвид наличието на уговорен падеж на задължението по всяка отделна фактура представена по делото, с настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е необходима покана. За това на основание чл. 86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата, а именно от деня следващ падежа на фактурата до 15.03.2020г. Във връзка с изложеното  предявения иск е  основателен и следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на  ищеца сумата от 116.26лв. - главница, представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа енергия за периода 25.07.2018 г. - 24.10.2018 г.; сумата от 17. 22 лв. - законната лихва за забава за периода 11.09.2018 г. - 15.03.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и направените разноски по ч. гр. д. № 172/2020 г. по описа на Рс Поморие в размер на 75.00лв. 

           Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на 475.00 лв. Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** , че съществува вземането на ЕВН България Електроснабдяване АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. . чрез С.П. – юрисконсулт за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена  по ч. гр. д. № 172/2020г. на ПРС, а именно:  за сумата от 116.26 / сто и шестнадесет лева и 26ст./ - главница, представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа енергия за периода 25.07.2018 г. - 24.10.2018 г.; сумата от 17. 22 / седемнадесет лева и 22ст./  - законната лихва за забава за периода 11.09.2018 г. - 15.03.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА В.И.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** , да заплати на ЕВН България Електроснабдяване АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. . сумите както следва: 75 / седемдесет и пет/ лева  направените разноски по ч. гр. д. № 172/2020 г. по описа на Рс Поморие и 475 / четиристотин и седемдесет и пет/ лева разноски в настоящото  производство.

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: