№ 929
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501010 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Т.К.Ц. с ЕГН **********, действаща като ЕТ „Ремедиа - Таня Цанкова", ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град Севлиево, общ.Севлиево,
обл.Габрово, ул.Никола Д.Петков“ № 60, вх.В, ет.8, ап.47, срещу решение
№262443/06.08.2021г., постановено по гр.д. № 12363/2019 г. на ВРС,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение 260159/11.03.2022г., с което
въззивникът е осъден да заплати на „Експириан" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление град Варна, ул.Иван Страцимир № 2,
представлявано от Е.П., сумата в размер на 16630.87 лева, представляваща
неизпълнено договорно задължение по т.2.2.6 на договор за наем от
01.04.2017 г. на недвижим имот, разположен в „Многопрофилна болница за
Активно лечение - Севлиево", с административен адрес гр. Севлиево, ул.
"Никола Д. Петков" № 60 /шестдесет/, ет. 0 /нулев/ - партер, представляващ
част от СO в сграда с идентификатор 65927.501.2521.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
77/16.07.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение със
Заповед №КД-14-07-177/13.07.2009г. на Началника на СГКК - Габрово,
разположен в сграда 1 /едно/, обособен като АПТЕКА с площ от 43.57 кв.м.,
при граници на обекта: от север - стълбища, от изток - канцелария и
1
преддверие, от юг - външен зид, от запад - санитарни помещения, за периода
31.05.2017г. – 04.07.2019г., за което са издадени фактури с номера
**********/31.5.2017г., **********/05.06.2017г., **********/03.07.2017г.,
**********/01.08.2017, **********/01.09.2017, **********/01.10.2017г.,
**********/01.11.2017г., **********/01.12.2017г., **********/02.01.2018г.,
**********/01.02.2018г., **********/01.03.2018г., **********/02.04.2018г.,
**********/30.04.2018г., **********/02.05.2018г., **********/01.06.2018г.,
**********/02.07.2018г., **********/01.08.2018г., **********/03.09.2018г.,
**********/01.10.2018г., **********/01.11.2018г., **********/03.12.2018г.,
**********/02.01.2019г., **********/31.01.2019г., **********/01.02.2019г.,
**********/01.03.2019, **********/27.03.2019г., **********/01.04.2019г.,
**********/02.05.2019г., **********/03.06.2019г., **********/10.6.2019г., на
осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.232 ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението с твърдения за нищожност на неустоечната клауза по чл.2.2.6. от
договора, тъй като е уговорена в размер на 365% при средна пазарна лихва за
процесния период според ССЕ в размер на 3.79% годишно и следователно
излиза извън присъщите си функции и води единствено и само до
неоснователно обогатяване на наемодателя. В условията на алтернативност се
поддържат изложените и в първата инстанция възражения за нищожност на
договора за наем поради противоречие с добрите нрави и поради стопанска
непоносимост, а евентуално за неговата унищожаемост поради грешка и
измама, с оглед заблуждението, в което наемателят е бил въведен от
наемодателя, че аптеката предмет на договора се намира във функциониращо
болнично заведение. Твърди се, че договорът противоречи на
справедливостта и добросъвестността, тъй като води до чувствително
разминаване в стойността на насрещните престации, т.е. до стопанска
непоносимост. Позовава се на нарушаване от наемодателя на уговорената в
чл.2.2.6. поредност на удовлетворяване на вземанията за главница и
неустойка. Счита, че липсва произнасяне по твърденията, че даденото по
недействителна сделка подлежи на връщане, ведно с обезщетение за вреди.
Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, а в условията
на евентуалност за намаляване размера на неустойката поради прекомерност
на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, която разпоредба намира за приложима
спрямо ответницата в качеството й на физическо лице.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Изложени са съображения, че уговорената
неустойка не излиза извън присъщите й функции и не накърнява добрите
нрави, поради което не е нищожна. Цитирана е съдебна практика, според
която неустойка в порядъка на 0.3% - 1% дневно не е нищожна. Натрупаният
голям размер на неустойката се дължи единствено на периода на забавата, т.е.
на поведението на самия длъжник. Ответникът е търговец, поради което не
може да се позовава на прекомерност на неустойката. Забавата в плащанията
2
се установява от ССЕ, видно от която вземането за неустойка е в размер по-
голям от претендирания. Възраженията за унищожаемост на договора поради
грешка и измама се оспорват като недоказани. Липсва поето от наемодателя
задължение да осигури функциониране на сградата като болница. Посоченото
в договора местонахождение на наетия имот в МБАЛ е за целите на неговата
индивидуализация, идентична с тази по документа за собственост, но няма
значението на уговорено специално предназначение на имота като аптека в
действаща болница.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД от Т.К.Ц. с ЕГН
**********, действаща като ЕТ „Ремедиа - Таня Цанкова", срещу
„Експириан" ЕООД, за заплащане на неустойка за забава в размер на 16630.87
лева по чл.2.2.6. от сключения между страните договор за наем от 01.04.2017
г., уговорена в размер на 1% на ден върху всяко закъсняло задължение за
наеми и консумативи за периоди подробно индивидуализирани в исковата
молба.
В исковата молба се излага, че по силата на сключения между страните
договор за наем от 01.04.2017г. ищецът е предоставил за временно възмездно
ползване процесния имот на ответника, срещу наем в размер на 800 лева без
ДДС месечно, платим авансово от 1-во до 5-то число на текущият месец, като
съгласно чл.2.2.2 наемната цена е индексирана автоматично на 1 януари всяка
година следваща подписването на договора съобразно процента на
инфлацията за последните дванадесет месеца, обявен от НСИ. Съгласно
текстовете на чл.2.2.3. дължимите за обекта консумативи подлежат на
заплащане заедно с месечния наем. За забава в плащанията в чл.2.2.6. от
договора е предвидена неустойка в размер на 1% от месечната наемна цена и
от всички други неплатени такси, за всеки календарен ден закъснение,
считано от падежа (5-то число на съответния месец), до пълното му
погасяване. Твърди се, че наемателят е допуснал просрочие в плащанията на
дължимата наемна цена и консумативи в общ размер на 16665.11 лева по
фактури издадени в периода 31.05.2017г. – 10.06.2019г., поради което се
претендира присъждане на уговорената мораторна неустойка за посочените в
исковата молба периоди на забавата в общ размер на 16 630.87 лева.
Поддържа се, че на 07.06.2019 г. ищецът е получил предизвестие от ответника
за прекратяване на договора по реда на чл.3.3., поради което договорът следва
да се счита за прекратен с изтичане на предвидения в тази клауза тримесечен
срок, а именно на 07.09.2019 г.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове
като неоснователни. Поддържа, че е ползвал като наемател процесния имот с
предназначение аптека, разположена във функционираща многопрофилна
болница, за периода 2009 г. – 2017г., като през годините собствениците на
имота се сменяли многократно. Разположението на сградата е в квартал на
3
града, а не на централна улица и нормалното функциониране на дейността на
ответника е пряко свързано с дейността на сградата като болницата.
Поддържа, че при сключване на договора е била въведена в заблуждение от
управителя на ищцовото дружество, който дал уверения, че сградата ще
функционира като МБАЛ, въпреки че знаел, че лицензът на обекта е отнет
няколко месеца по-рано. След сключване на процесния договор отделенията
на болницата поетапно били затворени и това довело до огромно затруднение
на работата на наемателя, тъй като нямало пациенти, а наемът в размер на
960.00 лева с ДДС, при средна наемна цена на подобни помещения в центъра
на града в размер на 300-400 лева, бил непосилен. На 05.06.2019 г.
ответницата отправила предизвестие за напускане на обекта, поради
невъзможност да работи в болница с отнет лиценз и празна сграда. Получила
предупреждение за заплащане на голяма сума за неустойки. Твърди, че
закъсненията на плащанията се дължат на това, че ищецът не издавал
своевременно фактури. Наемодателят бил недобросъвестен и не отразявал
плащанията съгласно уговорките по чл.2.6.6. от договора, а погасявал първо
главници и след това лихви. Прави възражение за нищожност на процесния
договор поради противоречие със закона и добрите нрави. В условията на
евентуалност поддържа доводи за неговата унищожаемост поради грешка в
предмета и измама. Евентуално моли за прекратяване или за изменение на
договора на основание чл.307 ТЗ в частта, в която има заложено заплащане на
наказателно обезщетение по чл.2.2.6, прилагайки института на „стопанска
непоносимост“, като същият бъде обявен за нищожен, тъй като запазването
на договора, респективно на чл.2.2.6 от него, противоречи на справедливостта
и добросъвестността. Поддържа доводи за нищожност и на самата неустоечна
клауза, поради уговарянето й извън присъщите обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. В евентуалност моли за намаляването й поради
прекомерност по реда на чл. 92, ал.2, предл. 1 от ЗЗД, като счита чл. 309 от ТЗ
за неприложим, тъй като ответникът е физическо лице.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Дадената от районния съд неправилна
правна квалификация по чл.79, вр. чл.232 от ЗЗД не опорочава решението, тъй
като по същество са формирани мотиви по фактическия състав на предявения
иск по чл.92 от ЗЗД. По изложените съображения е допустимо извършването
на преквалификация на иска от въззивната инстанция.
4
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните
от съда изводи.
Предявеният иск е с правно основание чл. 92 от ЗЗД за присъждане на
мораторна неустойка. Фактическият състав на претенцията за неустойка по
чл.92 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи:
облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение,
договорена неустойка за неизпълнението на това задължение, кредиторът да е
изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. При клауза за
неустойка същата се дължи при неизпълнение на задължението и за вида
неизпълнение, за което е уговорена.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР 1/2019г. на ВКС,
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява
към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди. Не е нищожна неустойка, която е
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради
свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на
договора.
В случая вземането за неустойка е основано на чл.2.2.6. от сключен
между страните договор за наем от 01.04.2017 г. на недвижим имот,
разположен в Многопрофилна болница за Активно лечение - Севлиево", с
административен адрес гр. Севлиево, ул. "Никола Д. Петков" № 60 - партер,
представляващ част от СО в сграда с идентификатор 65927.501.2521.1.2 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008г. на Изпълнителен
Директор на АГКК, обособен като аптека с площ от 43.57 кв.м. Съгласно
цитираната клауза наемателят се задължава да заплаща на наемодателя
наказателно обезщетение в размер на 1% от месечната наемна цена и от
всички други неплатени такси, за всеки календарен ден закъснение при
5
плащане на задължение, считано от момента на възникване на задължението,
до пълното му погасяване, но не повече от 30% от годишната наемна цена за
всяко едно просрочен задължение.
Съдът намира, че цитираната неустоечна клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата е в размер на
1% на ден, т.е. 365 % на годишна база и надвишава 36.5 пъти законната лихва
за забава (10%), с която се съизмеряват очакваните вреди от забавено
изпълнение на парично задължение. Законът не е установил ограничения
върху размера на неустойката, а правилото на чл. 86 ЗЗД не е императивно, но
законната лихва е коректив за обичайните вреди от забавата. По тези
съображения съдебната практика приема за нищожна неустойка,
надхвърляща четири-пет пъти законната лихва, т.е. уговорена в размер над
40-50% на годишна база върху неизпълнената част от вземането.
В случая е предвидена горна граница на неустойката от 30%, но
посоченият в договора предел е обвързан не с размера на просроченото
задължение, а с годишната наемна цена.
Преди всичко, дефиниран по този начин, лимитът на неустойката е в
драстично противоречие с обезщетителната й функция, тъй като базата за
формирането му не е самата просрочена месечна вноска, а едногодишните
платежи, т.е. 12 пъти по-висока стойност.
На следващо място, така зададеният алгоритъм е неясен, доколкото
наемната цена съгласно чл.2.2.2. от договора е променлива величина,
подлежаща на индексиране с инфлационен индекс, поради което възниква
въпросът дали годишната наемна цена се изчислява на база размера на
просрочената месечна вноска или съобразно дължимия за периода на забавата
наем при отчитане на индексирането.
На последно място, но не и по значение, при посочения начин на
изчисление неустойката на практика е без краен предел, до който може да
нараства, тъй като уговореният лимит е недостижим на годишна база. Този
извод се формира при извършването на прости аритметически изчисления.
При годишна наемна цена за 2018г. според ССЕ в размер на 11761.92 лева,
лимитът от 30% възлиза на 3528.58 лева, докато изчислена в размер на 365%
на годишна база неустойката за забава на месечното задължение за наем в
размер на 980.16 лева, е в аналогичен размер - 3577.58 лева.
Липсата на краен предел на неустойката сама по себе си не опорочава
клаузата, но наред с останалите вече обсъдени параметри, в случая обуславя
извод, че е налице свръхпрекомерност, заложена изначално при сключване на
договора, водеща до неоснователно обогатяване на кредитора. Показателно за
това е обстоятелството, че върху главници в общ размер на 16665.11 лева се
дължи неустойка в размер на 16630.87 лева за период на забава от средно 58
дни (изчислени по правилото за най-малко общо кратно). Видно от
заключението на вещото лице периодът на забавата по отделните фактури
6
варира в диапазона от 3 до 104 дни и само еднократно е достигнал 121 дни.
Налага се изводът, че за период от средно два месеца забава се е акумулирала
неустойка в размер равен на главницата. Следователно значителният размер
на неустойката се дължи не на продължителния период на забавата, а на
завишената база за формирането й. Вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора. Доколкото
изключително високият размер на неустойката нарушава моралните правила,
то следва да се приеме, че не се касае за прекомерност по смисъла на чл.92,
ал.2 от ЗЗД, а за нищожност на същата.
Формираният извод за недействителност на процесната неустоечна
клауза обуславя нейната недължимост, респективно – неоснователност на
предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
По изложените съображения въведените в жалбата в условията на
алтернативност оплаквания не следва да бъдат обсъждани, тъй като не би се
стигнало до различен краен резултат. Съдът не дължи произнасяне и по
твърденията, че даденото по недействителен договор подлежи на връщане,
доколкото същите не са релевирани по съответния процесуален ред – с
насрещен иск или възражение за прихващане в срока по чл.131 от ГПК.
Поради несъвпадение в изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер 2700 лева – за
първата инстанция за депозит за вещо лице и адв. възнаграждение и 1332.62
лева – за въззивната инстанция за заплатена държавна такса и адв.
възнаграждение.
С оглед изложените съображения, настоящият състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262443/06.08.2021г., постановено по гр.д. №
12363/2019 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение
260159/11.03.2022г и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Експириан" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление град Варна, ул.“Иван Страцимир“ № 2,
представлявано от Е.П., срещу Т.К.Ц. с ЕГН **********, действаща като ЕТ
„Ремедиа - Таня Цанкова", ЕИК *********, седалище и адрес на управление
град Севлиево, общ.Севлиево, обл.Габрово, ул.“Никола Д.Петков“ № 60, вх.В,
ет.8, ап.47, иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата в размер на 16630.87 лева, представляваща неустойка за
забава по т.2.2.6 от договор за наем от 01.04.2017 г. на недвижим имот,
7
разположен в „Многопрофилна болница за Активно лечение - Севлиево", с
административен адрес гр. Севлиево, ул. "Никола Д. Петков" № 60
/шестдесет/, ет. 0 /нулев/ - партер, представляващ част от СO в сграда с
идентификатор 65927.501.2521.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-77/16.07.2008г. на Изпълнителен
Директор на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-07-
177/13.07.2009г. на Началника на СГКК - Габрово, разположен в сграда 1
/едно/, обособен като АПТЕКА с площ от 43.57 кв.м., при граници на обекта:
от север - стълбища, от изток - канцелария и преддверие, от юг - външен зид,
от запад - санитарни помещения, за периода 31.05.2017г. - 04.07.2019г., за
което са издадени фактури с номера **********/31.5.2017г.,
**********/05.06.2017г., **********/03.07.2017г., **********/01.08.2017,
**********/01.09.2017, **********/01.10.2017г., **********/01.11.2017г.,
**********/01.12.2017г., **********/02.01.2018г., **********/01.02.2018г.,
**********/01.03.2018г., **********/02.04.2018г., **********/30.04.2018г.,
**********/02.05.2018г., **********/01.06.2018г., **********/02.07.2018г.,
**********/01.08.2018г., **********/03.09.2018г., **********/01.10.2018г.,
**********/01.11.2018г., **********/03.12.2018г., **********/02.01.2019г.,
**********/31.01.2019г., **********/01.02.2019г., **********/01.03.2019,
**********/27.03.2019г., **********/01.04.2019г., **********/02.05.2019г.,
**********/03.06.2019г., **********/10.6.2019г.
ОСЪЖДА „Експириан" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град Варна, ул.“Иван Страцимир“ № 2, представлявано от Е.П.,
да заплати на Т.К.Ц. с ЕГН **********, действаща като ЕТ „Ремедиа - Таня
Цанкова", ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Севлиево,
общ.Севлиево, обл.Габрово, ул.“Никола Д.Петков“ № 60, вх.В, ет.8, ап.47,
сумата от 2700 лева, представляваща съдебни разноски за първата инстанция
и сумата от 1332.62 лева, представляваща съдебни разноски за въззивната
инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8