Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на 04.02.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията АНД № 623 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Л.Т.Л. против Наказателно постановление № 16-1204-003468 на
началника на група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – София, упълномощен
със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 147,
ал. 1 (ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г. ЗДвП), на основание чл. 185 (ред. ДВ бр. 20
от 1999 г.) от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на
20 лв., за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на
10 лв. и за нарушение на чл. 101, ал. 3, т. 6 (ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 4 (ред. ДВ, бр. 102 от 2015 г.) от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление. Подробни
съображения са изложени в писмено становище, депозирано преди даване ход на
делото.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна срещу акт,
подлежащ на въззивно обжалване. Съдът намира, че е депозирана в срока по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, тъй като липсват за
датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя. Въпреки
предоставената изрична възможност, административнонаказващият орган не ангажира
такива. Представената докладна записка за еднократно посещение на адреса на
жалбоподателя от полицейски служител на 18.04.2017 г. не представлява връчване
по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като разпоредбата изисква нарушителят да не
се намери на посочения от него адрес, а новият му да е неизвестен. По
настоящото дело при еднократно търсене на адреса жалбоподателят не е открит,
като няма данни да е повторно търсен или да са били налице данни, че същият има
нов адрес. За да бъде приложена фикцията по чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо
стриктно спазване на законоустановената процедура, каквото в случая не налице,
поради еднократното посещение на адреса и липсата на събрани данни, че
жалбоподателят има нов адрес. Поради изложеното жалбата следва да се счита за
подадена в срок.
Разгледана
по същество е частично основателна.
От
фактическа страна:
На 06.12.2016
г. около 22.35 часа в община Ихтиман на автомагистрала „Тракия“ в района на 54-ти
км. с посока на движение към гр. Пловдив свид. Б. и Б.П. изпълнявали служебните
си задължения по контрол на движението по пътищата в качеството на полицейски
служители към ОДМВР – София. При извършена проверка на водача на л.а. марка
„Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № СТ5465АТ – жалбоподателят Л.Т.Л., било
установено, че автомобилът не е преминал технически преглед, водачът не носи документ
за регистрация на управлявания от него лек автомобил, както и че върху
последния липсва 1 брой закрепващ елемент на джантата към задна лява главина.
За
констатираното при проверката свид. Б., в качеството на мл. автоконтрольор към
ОДМВР – София, съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушения на чл. 147, ал. 1
(ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г. ЗДвП) чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 101, ал. 3,
т. 6 ЗДвП.
Въз
основа на АУАН от началника на група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – София, било издадено обжалваното в настоящото производство НП, с
което за нарушение на чл. 147, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г. ЗДвП), на
основание чл. 185 (ред. ДВ бр. 20 от 1999 г.) от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 101, ал. 3,
т. 6 (ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г.) ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 4 (ред.
ДВ, бр. 102 от 2015 г.) от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в
размер на 50 лв.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка се установява от акта за установяване на административно
нарушение, както и частично от показанията на свид. Б.. Изброените
доказателствени източници са непротиворечиви, необорени от други доказателства
поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Обстоятелството, че свид. Б.
няма точен спомен за процесната проверка е обясним, тъй като проверката е
осъществена през 2016 г. Естеството на работата на свидетеля предполага
извършване ежедневно на множество проверки, така че ако същият беше изразил
ясен спомен за случилото се би било необичайно и би внесло в известна степен
съмнение в неговата достоверност. В случая от значение е, че свидетелят е
категоричен, че процесният АУАН е изготвен от него, като в акта е направено
надлежно описание от фактическа и правна страна на всяко едно от деянията.
От правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените
АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН по
отношение на установените нарушения на чл. 147, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 54 от 2010
г. ЗДвП) чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. АУАН е съставен от компетентен
актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен
надлежно на нарушителя. При издаване на НП правилно била определена правната
квалификация на двете деяния, обстоятелствената част на АУАН отговаря на
обстоятелствената част на НП, като възприетите от фактическа страна деяния
правилно са били квалифицирани като покриващи съставите на административното
нарушение. Законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че
деянието, авторството, вината и наличието на причинна връзка между поведението
на водача и извършеното са безспорно доказани.
Не се
споделя възражението, че е недоказано, че Ива Григорова е оправомощена да
издаде обжалваното наказателно постановление, тъй като е категорично оборено от
приложената на л. 10 Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните
работи Румяна Бъчварова.
При
това положение правилно жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 147, ал. 1
(ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г. ЗДвП), на основание чл. 185 (ред. ДВ бр. 20 от 1999
г.) от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От
обективна страна на 06.12.2016 г. около 22.35 часа в община Ихтиман на
автомагистрала „Тракия“ в района на 54-ти км. с посока на движение към гр.
Пловдив при извършена проверка от полицейски служители в качеството му на водач
на л.а. марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № СТ5465АТ управлявал автомобил,
който не е преминал технически преглед и не носел документ за регистрация на
управлявания от него лек автомобил.
От
субективна страна жалбоподателят съзнавал, че управлява лек автомобил, който не
е преминал технически преглед, съзнавал, че не носи документ за регистрация на
управлявания от него лек автомобил и пряко целял това.
Първото
деяние съставлява нарушение на чл. 147, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г. ЗДвП), поради което законосъобразно на основание на основание чл. 185 (ред. ДВ бр.
20 от 1999 г.) от ЗДвП – редакцията, действаща към извършване на деянието, на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Второто
деяние съставлява нарушение на – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради
което законосъобразно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
За
всяко от нарушенията санкцията е определена съобразно абсолютно определения размер
на съответната санкционна разпоредба.
Изложените
доводи, основани на ЗАНН и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС, за
това, че отразените в акта за установяване на административно нарушение
фактически констатации не се ползват с презумптивна доказателствена сила и
подлежат на доказване са принципно верни, но не и в случаите на нарушения на
ЗДвП, тъй като нормативната база е променена. Съгласно изричната разпоредба на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Това означава, че
доказателствената тежест в производства, в които е съставен АУАН за нарушение
на ЗДвП, е обърната и санкционираното лице следва да опровергае установените в
акта факти (вж. в този смисъл Решение № 1838 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 6154/2015 г., VII о, Решение № 72 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. №
8006/2013 г., VII о., Решение № 1246 от 22.10.2019 г. на АдмС - София област по
адм. д. № 1134/2019 г. и др.). В настоящия случай, такива доказателства не са
представени, поради което възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Възражението
за изтекла погасителна давност за наказателно преследване е неоснователно.
Безспорно с ТР № 112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно постановление №
1/02.27.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на II-ра колегия на ВАС е изяснена приложимостта на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НК в административнонаказателното производство. По делото срокът по чл. 81, ал.
1, т. 5 НК не изтекъл. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящият случай
последното действие по преследване на жалбоподателя е осъществено на 18.04.2017
г., когато е направен опит от полицейския служител Койчо Койчев да връчи
Наказателно постановление № 16-1204-003468 на началника на група към ОДМВР
София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – София. Следователно тригодишния срок
по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК изтича на 18.04.2020 г. От образуване на
наказателното производство – 06.12.2016 г. денят на съставяне на АУАН, не е изтекъл
и абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3 НК от 4.5 години. При това
положение възраженията за изтекла погасителна давност са неоснователни.
Жалбата
е основателна в частта досежно вмененото нарушение на чл. 101, ал. 3, т. 6
(ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г.) ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 4 (ред. ДВ,
бр. 102 от 2015 г.). Това е така, защото към настоящия момент разпоредбите на
чл. 101, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е отменена. С ДВ, бр. 2 от 2018 г. е отменена и санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП. При това положение наказателното
постановление трябва да бъде отменено в тази част, тъй като до влизането му в
сила е приета нормативна разпоредба, която е по-благоприятна за нарушителя.
Налице е основание за приложение на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. С оглед
изложеното е допуснато неправилно приложение на материалния закон от страна на
административнонаказващия орган по отношение на посоченото нарушение.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1204-003468 на
началника на група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – София, упълномощен
със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на МВР, в частта, с която на Л.Т.Л., ЕГН **********, за нарушение на чл. 147, ал. 1 (ред. ДВ,
бр. 54 от 2010 г. ЗДвП), на основание чл. 185 (ред. ДВ бр. 20 от 1999 г.) от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 101, ал. 3, т. 6
(ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г.) ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1204-003468 на
началника на група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – София, упълномощен
със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на МВР, в частта, с която на Л.Т.Л., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 1, т. 4
(ред. ДВ, бр. 102 от 2015 г.) от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
50 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: