Решение по дело №13546/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И E

 

№

 

град София, 08,05,2019год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                             СЪДИЯ: Маргарита Апостолова

 

При участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 13546 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от „К.т.б.“АД/н./ срещу Г.П.  Г. иск с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ, вр.чл.459 от ТЗ за установяване по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата от 1000000,00лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден от Г.П.Г. на 11.08.2008г., сума в размер на 372698,96лв., лихва за периода от 11,08,2008год. до 06,07,2016год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.07.2016г., до изплащане на вземането и 15530,00лв.-разноски за юрк. възнаграждение.

Твърди се, че на 11.08.2008г. ответникът Г.П.  Г., в качеството на авалист е подписал запис на заповед за сумата 1 000 000 лв., с падеж „на предявяване“ и предявен на 02,12,2013год., с  който се задължава да плати на ищеца процесната сума от 1 000 000лв.-главница и годишна лихва в размер на 4 пункта годишно, считано от датата на издаване на настоящия  запис на заповед до датата на издължаване на  главницата. Записът на заповед е издаден за обезпечение на задължения по договор за кредит сключен  между КТБ АД/н./ и Д.Е.ЕАД, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 1000000лв. В чл.4 от договора е постигнато съгласие за заплащане на договорна лихва в размер на ОЛП и  4 пункта, начислявана ежедневно  и платима ежемесечно на 25-то число  на съответния месец. В чл.12 е уговорена неустойка  в размер на 10% върху начислената, но неплатена главница. Съгласно чл.13 от договора се дължи  неустойка в размер на 10% върху начислената, но неплатена  лихва по кредита до окончателното изплащане. С последващи 17 броя анекси срокът на  договора е продължен до 20,12,2014год., а последно плащане на задължения е на 31,05,2014год.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл. от ГПК. Издадени са заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът в срока по чл.414 от ГПК е възразил срещу заповед за изпълнение, което обуславя правен интерес от установителната искова претенция.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски, както в настоящото, така и в заповедното производство.

Ответникът-Г.П.  Г. в указания законоустановен срок за отговор на исковата молба е заявил  становище за недопустимост, респективно неоснователност на исковата претенция. Изложено е, че записът на заповед е издаден  по повод каузално правоотношение -  сключен между ищеца и Д.Е.ЕАД Договор за банков кредит от 11,08,2008год. Поддържа записът на заповед да е подписан още при издаването му  от издателя  и авалиста, а не на посочената дата 02,12,2013год.. Сочи, този факт да обосновава  да липсва предявяване на записа на заповед, предвид което не може да се ангажира отговорността и на авалиста. Оспорва ЗЗ да е предявен на авалиста. При условията на евентуалност излага доводи към датата на падежа на ЗЗ-02,12,2013год., да не е налице изискуемо задължение по каузалното правоотношение, предвид многократното предоговаряне. Изложени са доводи да е налице незаконосъобразно издаване на заповед за незабавно изпълнение, в частта за договорна лихва след указания на СРС, а присъдената лихва за периода от 11,08,2008год. до 06,07,2013год. е погасени по давност.   Обезпеченото вземане не кореспондира с  измененията на каузалното  правоотношение. Оспорва заповед за изпълнение, в частта, с която на  ищеца са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е запис на заповед, издаден на 11,08,2008год., от който е видно, че „Д.Е.“ЕАД се е задължило безусловно и неотменимо, „без разноски и протест“ да заплати на „К.т.б.“АД сума в размер на 1000000,00лв., ведно с годишна лихва върху нея  в размер на основния лихвен процент определен от БНБ за съответния  период, увеличен с надбавка 4 пункта годишно, считано от  датата на издаване на настоящия запис на  заповед до датата на  издължаване на  главницата по него. Уговорен е падеж- при предявяване на записа на заповед в срок до 31,12,2013год.  Задължението е авалирано от Г.П.Г. и „Г.О.“ЕАД. Налице е отбелязване върху записа на заповед  за  предявяване на 02,12,2013год. както на издателя, така и на авалистите.

Приложен е Договор за банков кредит от 11.08.2008г. със страни „КТБ” АД и „Д.Е.” ЕАД - кредитополучател, за предоставяне на банков кредит в размер 1000000.00лв. с цел доплащане  покупната цена  при закупуване  на недвижим имот посочен в договора.

Крайният срок за усвояване на кредита е 10,07,2013год.-чл.17,1 от договора.

Съгласно т.9 от договора кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва върху ползваните суми по кредита в размер, формиран от сбора на основния лихвен процент (ОЛП), определян от БНБ за съответния период и надбавка в размер на 4 /четири/ пункта, платима на 25- то число на съответния месец.

Съгласно т.12 от договора, при нарушаване на срока за погасване или при предсрочна изискуемост, освен договорената лихва, се начислява върху просрочената главница и наказателна надбавка в размер на 10/десет/ пункта годишно.

Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят в отделна сметка и върху тях се дължи неустойка в размер на 10% годишно върху начислената и неплатена лихва-чл.13.

Съгласно чл.14 от договора кредитополучателят заплаща  на банката и комисионна за управление на кредита в размер на 0.5% от първоначално договорения размер на кредита или сумата от 5 000 лв.

Съгласно чл.17.1 от Договора, крайния срок за погасяване на всички задължения е 10.07.2013г.

Съгласно чл.28,1 от договора за гарантиране издължаването на предоставения кредит и за обезпечаване  на всички вземания на банката към кредитополучателя, кредитополучателят предоставя  обезпечение първа по ред ипотека върху недвижим имот,  особен залог върху всички  вземания от банката, запис на заповед за сумата от 1000000,00лв. и дължимата лихва  издаден  от кредитополучателят  и авалиран от  Генимпекс ойл ЕАД и Г.  П.Г.. 

С Анекс № 1/13.02.2009г. се променя формирането и размера на годишната лихва, както следва: при ползване на кредита кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер формиран от сбора на ОЛП, определян от БНБ за съответния период и надбавка в размер на 4 пункта, но не по-малко от 10% годишно. Лихвите се начисляват върху непогасената част от кредита.

С анекс №2/29.01.2010г. е постигнато съглашение, че непогасената и дължима главница е в размер на 888292.40лв., за която страните договарят погасяване на 30 поредни ежемесечни вноски, първата в размер на 29 631.10 лв., дължима на 10.02.2011г., а останалите 29 броя, всяка по 29 609.00 лв.са дължими ежемесечно на 10-то число, от 10.03.2011г. до 10.07.2013г.

С Анекс №3/ 21.04.2010г. страните договарят кредитополучателят да ползва такива суми от кредита, така че общият размер на главницата да не надвишава 1 202 000.00 лв. Крайният срок за усвояване на кредита се удължава до 31.05.2010год. Крайният срок за погасяване се запазва 10.07.2013г.

Страните се договарят главницата по кредита в размер на 1 202 000.00 лв. да се погаси на 30 ежемесечни вноски, първата на 10.02.2011г. в размер на 40 086 лв. и останалите 29 вноски - по 40 066 лв., на 10-то число ежемесечно от 10.03.2011г. до 10.07.2013г.

С Анекс № 4/31.05.2010г., при усвоена главница в размер на 1 202 000 лв., страните договарят кредитополучателят да ползва такива суми от кредита, така че общият размер на главницата да не надвишава 1 415 000.00 лв.

Крайният срок за усвояване на кредита се удължава до 30.06.2010г. Крайният срок за погасяване се запазва 10.07.2013г. Страните се договарят главницата по кредита в размер на 1 415 000.00 лв. да се погаси на 30 ежемесечни вноски, първата на 10.02.2011г. в размер на 47 186 лв. и останалите 29 вноски - по 47 166 лв., на 10-то число ежемесечно от 10.03.2011г. до 10.07.2013г.

С Анекс № 5/24.06.2010г., при неиздължена главница в размер на 1 415 000 лв., страните договарят кредитополучателят да ползва такива суми от кредита, така че общият размер на главницата да не надвишава 1 950 000.00 лв. Крайният срок за усвояване на кредита се удължава до 30.07.2010год. Крайният срок за погасяване се запазва 10.07.2013г. Страните се договарят главницата по кредита в размер на 1 950 000.00 лв. да се погаси на 30 ежемесечни вноски, всяка от които е в размер на 65 000 лв., считано от 10.02.2011г. до 10.07.2013г. включително.

С Анекс № 6/ 07.07.2010год.., при неиздължена главница в размер на 1 944 800 лв., страните договарят кредитополучателят да ползва такива суми от кредита, така че общият размер на главницата да не надвишава 2 915 000.00 лв. Крайният срок за усвояване на кредита се удължава до 15.07.2010год. Крайният срок за погасяване се запазва 10.07.2013г. Страните се договарят главницата по кредита в размер на 2 915 000.00 лв. да се погаси на 30 ежемесечни вноски, първата на 10.02.2011г. в размер на 97 360 лв. и останалите 29 вноски - по 97 160 лв., от 10.03.2011г. до 10.07.2013г. включително.

С Анекс № 7/15.08.2010г. се удължава срока за усвояване до 29.10.2010г.

С Анекс № 8/30.08.2010г., при неиздължена главница в размер на 2 897 900 лв., страните договарят кредитополучателят да ползва такива суми от кредита, така че общият размер на главницата да не надвишава 3 405 000.00 лв.

Крайният срок за усвояване на кредита е до 29.10.2010год. Крайният срок за погасяване се запазва 10.07.2013г. Страните се договарят главницата по кредита в размер на 3 405 000.00 лв. да се погаси на 30 ежемесечни вноски, всяка от които е в размер на 113 500 лв., считано от 10.02.2011г. до 10.07.2013г. включително.

С Анекс № 9/20.09.2010г. размера на кредита се увеличава до 3 500 000 лв., променя се размера на погасителните вноски.

С Анекс № 10/29.09.2010г. е договорено главницата да не надвишава 3 770 000 лв. Променя се размера на погасителните вноски, без промяна в срока за погасяване.

С Анекс №11/06.10.2010г., при неиздължена главница в размер на 3 769 100лв., страните договарят кредитополучателят да ползва такива суми от кредита, така че общият размер на главницата да не надвишава 3 800 000.00 лв. Променя се размера на погасителните вноски, без промяна в срока за погасяване.

С Анекс № 12/27.10.2010г., при неиздължена главница в размер на 3 800 000 лв., страните договарят кредитополучателят да ползва такива суми от кредита, така че общият размер на главницата да не надвишава 4 150 000.00 лв. Променя се размера на погасителните вноски, без промяна в срока за погасяване.

С Анекс № 13/24.11.2010г., размерът на предоставения кредит се променя от 4 150 000.00 лв. на 5 000 000 лв.

Крайният срок за усвояване на кредита се удължава до 31.12.2010г. Крайният срок за погасяване се запазва 10.07.2013г. Променя се размера на погасителните вноски.

С Анекс № 14/30.12.2010г., страните договарят погасяване на главницата в размер на 5 000 000 лв. на 27 ежемесечни погасителни вноски:

С Анекс № 15/ 09.07.2012г., страните договарят погасяване на главницата по кредита в размер на 2 836 000 лв. на 7 ежемесечни погасителни вноски:

а) 6 броя погасителни вноски, всяка по 306 000лв.,  дължими от 10.01.2013г. до 10.06.2013г.

б) последната вноска в размер на 1 000 000 лв. е дължима на 10.07.2013г.

С Анекс № 16/18.01.201Зг., страните констатират, че към датата на анекса непогасената и дължима главница е в размер на 2 835 983.77лв. и договарят погасяване на три ежемесечни погасителни вноски, първата от които в размер на 945 327.77 лв. е платима на 20.10.2013г., останалите две, всяка от които по 945 328 лв., са дължими на всяко 20-то число от 20.11.201 Зг. до 20.12.2013г. включително.

С Анекс № 17/12.09.2013г., страните констатират, че към датата на анекса непогасената и дължима главница е в размер на 2 835 983.77лв. и договарят погасяване на три ежемесечни погасителни вноски, първата от които в размер на 945 327.77 лв. е платима на 20.10.2014г., останалите две, всяка от които по 945 328 лв., са дължими на всяко 20-то число от 20.11.2014г. до 20.12.2014г. включително.

От изслушано по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че размерът на усвоените средства от „Д.Е." ЕАД по Договор за банков кредит от 11.08.2008г. съобразно счетоводните записвания на „К.т.б." АД, е 5 151 707.60 лв.

Усвояването на главницата по дати, като и погасяване на главница са представени в Справка - Приложение № 1 към заключението. Погасената главница е общо в размер на 2 315 723.83 лв. Дължимата главница към 31.05.2014г. е в размер на 2 835 983.77лв. За периода от 01.01.2014г. до 26.05.2014г. върху дължимата главница е начислена договорна лихва общо в размер на 125 119.53 лв. Платената лихва в периода от 01.01.2014г. до 31.05.2014г. е общо в размер на 100699.52лв. /Таблица 2.7 от Приложение № 2/. Остатък за плащане към 31.05.2014г.: 24 420.01 лв.

За периода от 26.05.2014г. до 31.05.2014г. дължимата лихва е в размер на 3 151.09 лв., определена по следния начин: 2 835 983.77х10% :360 х 4дни = 3 151.09.

Размерът на осчетоводеното вземане към 31.05.2014г. в счетоводството на КТБ АД/н/ по договор за банков кредит от 11.08.2008г. с кредитополучател „Д.Е.” ЕАД е както следва:

= редовна главница: 2835983.77 лв.

= просрочени лихви върху редовна главница от 26.05.2014г.: 24 420.01лв.

= текущи лихви, начислени за периода от 26.05.2014г. до 31.05.2014г.: 3 151.09лв.

= неустойка върху просрочени лихви :4542.74 лв.

= дължими разноски :86.92 лв.

        или  общо: 2 868 184.53лв.

Размерът на неустойката, изчислена върху дължимите лихви за периода от 22.04.2015г. до 14.09.2016г. е 19 547.48 лв.

Размерът на неустойката, изчислена върху дължимите лихви за периода от 22.04.2015г. до 21.10.2016г. е 19 740.48 лв.

Постъпили са суми общо в размер на 281 044.47 лв, получени от ЧСИ Стоян Благоев Якимов с основание : ИД 20158440402565 в полза на Д.Е..

Постъпилите суми са както следва:

=16.10.2015г. : частично за преведени такси ЧСИ

= 16.10.2015г.: начислено и погасено юрк.възнаграждение

= 04.07.2018г.: частично погасяване на авансово преведени такси

= 04.07.2018г. : нач начислено и погасено юрк.възнаграждение

= 04.07.2018г. : начислено и погасено юрк.възнаграждение

= 04.07.2018г.: начислена неустойка в/у проср.лихви присъдени

= 04.07.2018г.: текуща лихва върху просрочена главница

=04.07.2018г. : частично просрочена лихва в/у проср.главница

В списъка на приетите вземания от Синдика на Д.Е.ЕАД общата сума на приетото вземане по Договор за банков кредит е в размер на 3 785 837.93 лева. С дата 04.07.2018 г. е извършено погасяване с постъпили средства от ЧСИ Стоян Якимов в размер на 182183.98 лева, с което е намалено тава вземане. С останалата част от преведените от ЧСИ на 16.10.2015г. и 04.07.2018г. суми общо 98860.49 лева са погасени авансово преведени такси по изпълнителното дело към ЧСИ и юрк. възнаграждение в изпълнителното производство.

Задълженията на Д.Е.към датата на предоставяне на информация за изготвяне на заключението, 06.08.2018г. са 4 349 222.17 лв. посочени в таблица към задача І“ж“ от заключението.

Дължимата лихва върху главницата по запис на заповед при годишна лихва, определена на база ОЛП + 4 пункта, за периода от 11.08.2008г. до 31.12.2013г. е общо в размер на 621 380.11 лв.

Платените суми за главници и лихви от Д.Е.ЕАД по договор за кредит от 11,08,2008год.,  за периода от 11.08.2008г. до 31.05.2014г. са общо платена главница и дог.лихви в размер на 3 792 968.01 лв.

Дължимата главница към 02.12.2013г. и към 06.07.2016г. е в размер на 2 835 983.77лв.

Дължимата договорна лихва към 02.12.2013г. е в размер на 47 214.73 лв., която е платена на 19.12.2013г.

Дължими договорни лихва към 06.07.2016г. е в размер на 419 977.12 лв.

Неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015 до 06.07.2016г., в размер на 13916.09 лв.

Законна лихва от 25.06.2015 до 06.07.2016г., в размер на 298 369.13 лв.

Общо главница и лихви към 06.07.2016г. : 3 568 246.11 лв.

В Справка - Приложение № 3 от заключението е посочен размер на лихвата, определена съобразно клаузите на Запис на Заповед.

Дължимата лихва за периода от 11.08.2008г. до 06.07.2016г. е общо в размер на 373 287.50 лв. / сбора на колона 6 от Приложение № 3/

Дължимата лихва за периода от 11.08.2008г. до 02.12.2013г. е общо в размер на 267 538.33 лв. / сбора на колона 7 от Приложение № 3/

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1от ГПК, вр. с чл.535 от ТЗ.

Съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.

С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В този случай в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Т.е. навеждането на твърдения за наличие на каузално правоотношение, послужило като причина за менителничното задължаване, задължава съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане след като изследва не само формалната редовност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, основание на записа, евентуално погасяване на задълженията по него. Необходимостта от изследване на каузата е обусловена от факта, че когато записа на заповед е издаден в обезпечение на задължения на издателя по каузалното правоотношение, то недействителността на сделката би довела не само до невъзможността да възникнат права и задължения по правоотношението между страните, но и препятства упражняването на правата и задълженията по записа на заповед. От друга страна погасяването на обезпеченото задължение по предвиден от закона способ води до погасяване на поетото абстрактно задължение по ценната книга. Когато, наред с абстрактната сделка съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед и претенцията на поемателя произтича от каузална сделка, се поражда необходимост от доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в зависимост от естеството на възраженията на издателят, поемателят - кредитор ще следва да докаже съществуването на вземането, а издателят-длъжник, евентуално, че то е погасено.

В конкретната хипотеза следва да се държи сметка за отговорността на ответника в качеството на авалист по запис на заповед. В  редица решения постановени по реда на чл.290 от ГПК се сочи, че с оглед самостоятелния и неакцесорен характер на менителничното поръчителство спрямо главното задължение, което обезпечава, авалистът не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед. От страна на авалиста са допустими възражения във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя в хипотезата, когато авалистът също е страна по каузалното правоотношение, включително  и поръчител-имащо акцесорен характер спрямо задължението по договора, което обезпечава. В противен случай относителни възражения на издателя могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с права. /Решение № 17/24,04,2011 г. по т. д. № 213/2010г., ІІ т.о., ТК на ВКС; решение № 40/05,06,2012 г. по т. д. № 148/2011г.,І т.о., ТК на ВКС и др./. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, представляваща знание за наличие на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на установяване от авалиста. „Знанието не се свежда до знание, че длъжникът фактически противопоставя възражения, т.е. че има такива и оспорва вземането на кредитора, а в установяване основателността на тези възражения, което е в тежест на носителя на правото на възражение / длъжник или поръчител - страни по менителничен ефект, с поемател кредитора /, с оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като единствено ползващ се от това установяване“. / В този смисъл решение № 92 от 06.07.2017 Г. по т. д. № 569/2016 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. В конкретната хипотеза възражения за недобросъвестност не са релевирани от ответника.  За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че в този смисъл би могло да се тълкува установеното от ССчЕ, че в производството по несъстоятелност на длъжника  по каузалното  правоотношение Д.Е.ЕАД ищецът К.т.б. ЕАД/н./ е предявил вземанията по договора за кредит от11,08,2008год. като същите са включени в списъка на приетите и одобрени вземания. Въпреки това и доколкото тези вземания не се установи да са заделени/изплатени за кредитора, чрез изготвянe на сметка за разпределение, съдът намира да не е налице злоупотреба с права или недобросъвестност на кредитора, чрез иницииране на производство по събиране на сумите по реда на чл.417 ГПК, вр.чл.422 от  ГПК  срещу авалиста по записа на заповед, доколкото не съществува възражение за поредност при упражняване на правата спрямо издателя и  авалиста-чл.513 от ТЗ.  

В конкретния случай релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от страна на ищеца на налична конститутивна ценна книга- запис на заповед по форма и съдържание съгласно разпоредбата на чл.535 от ТЗ, настъпил падеж на задължението, както и валидно извършено поемане на поръчителство по записа на заповед от страна на Г.П.Г. съобразно чл.484 от ТЗ.

В тежест на ответника е да установи възраженията за нередовност на  ценната книга ненастъпил падеж на задължението. Твърди се записът на заповед да е предявен в деня на  издаването му, а не  на посочената дата 02,12,2013год.  

В процесната хипотеза съдът намира, че издаденият на 11,08,2008год. от „Д.Е.“ЕАД в полза на ищеца- поемател, запис на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ, които обуславят характера му на ценна книга, поради което е редовен от външна страна.

Характера на посочения падеж на записа по смисъла на 486, ал.1, т.1 от ТЗ е „на предявяване“ като посочения срок до 31,12,2013год. не сочи на падеж на конкретна дата, а срок за предявяване, който е релевантен за обратните искове по менителничния ефект. Ирелевантни са доводите за липса на  изискуемост на задължението поради липса на достоверна дата на посочения момент на предявяване -02,12,2013год., тъй като ЗЗ е подписан от задължените по него лица -издател и авалист в деня на издаването му. От една страна от ответника не са ангажирани никакви доказателства в този смисъл, а от друга страна ценната книга би могла да бъде издадена и преди възникване на задължението по каузалното правоотношение, задълженията по което се обезпечават от същата.  Удостоверено е предявяване на записа на заповед като ответникът не оспорва положения подпис удостоверяващ предявяването.

Съдът приема от съдържанието на посоченaта ценна книга за установено и възникването на валидно менителнично поръчителство за задължението по записа на заповед, поето от ответникът Г.П.  Г. съобразно нормата на 484 от ТЗ.

С оглед уговорения падеж „на предявяване“, предявяването на ефекта е условие за настъпване на изискуемостта на задължението.  Видно от отбелязването върху лицевата страна на запис на заповед от 11,08,2008год.  същия е предявен на  02,12,2013год., както на авалиста Г.П.Г., така и на издателя Д.Е.ЕАД.  Предявяването на  записа на заповед на издателя е условие за ангажиране на отговорността на авалиста,/ в този смисъл  Решение № 207 от 12.02.2018 г. по т. д. № 1100/2017 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС /. В конкретната хипотеза се  установява, че към датата сочена за предявяване на записа на издателя посоченото за издателя лице Иво  Тутунаров не е законен представител на дружеството. Видно от извършена справка в търговския регистър се установи към дата 02,12,2013год. представляващ дружеството да е Дора Петкова  Георгиева/ в периода от 21,10,2008год. до 01,10,2014год./. Установяването на този факт съдът намира да не опорочава предявяването на записа на заповед. От една страна авалистът не е легитимиран да релевира възражение от името на издателя за извършени действия без представителна власт като неучастващо по делото лице. От друга страна приложимостта на презумпцията по чл. 301 от ТЗ в менителничните отношения е  допустима с оглед разясненията дадени с Решение № 5 от 09. 02. 2010 г. по т.д. № 268/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС като по делото липсват данни за противопоставяне на издателя извършеното действие да е осъществено без представителна власт за дружеството.

Т.е. към датата на заявлението 06,07,2016год. е налице изискуемо задължение по ценната книга за дължимата главница в размер на 1000000лв.

Съдът намира, че с оглед изложените по–горе мотиви за недопустимост в настоящото производство  на  относителните възражения принадлежащи на  длъжника-издател по каузалното правоотношение не подлежат на обсъждане релевираните от ответника доводи за  липса на  изискуемост на  задълженията по договор за кредит  към датата на падежа на записа на заповед на 02,12,2013год.

От друга страна доводите за извършени плащания по договора за кредит, които евентуално биха обосновали недобросъвестност на кредитора също  са неоснователни. ССчЕ сочи на извършени погашения  в размер на 281044,47лв., извършени на 16,10,2015год. и 04,07,2018год. по изп дело №20158440402565 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, но по делото не са ангажирани доказателства за страните в изпълнителното производство, както и дали е инициирано, въз основа на процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 26,07,2016год., в който случай извършените в хода на изпълнителното производство плащания не влияят върху основателността на претенцията-т.9 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Релевираното от ответникът възражение относно допуснати процесуални нарушение от страна на първостепенния съд относно процедурата по издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, съдът намира да са неотносими, доколкото е налице стабилизирана заповед за изпълнение, по която е допуснато незабавно изпълнение, която не е обжалвана от длъжника  по реда на чл.419 от ГПК. / по делото са налице данни за  действително подадена частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, но същата е върната/, поради което доколкото предмет на настоящото производство е установяване съществуване на материалното право обективирано в заповед за изпълнение същата не може да бъде ревизирана от настоящия съд.

По претенцията с пр.осн.чл.422 от ГПК, вр. чл.459 от ТЗ.

В запис на заповед от 11,08,2008год. е посочен падеж  „на предявяване“, като съгласно чл. 459, ал. 1, изр. 1 от ТЗ, издателят е поел задължение за възнаградителна лихва върху сумата, с посочен размер на лихвата –ОЛП определен от БНБ за съответния период, увеличен с надбавка  от 4 пункта годишно, считано от датата на издаване на настоящия запис на заповед до датата  на издължаване  на главницата / чл.459, ал.2 и ал.3 от ТЗ/. Посочената лихва има възнаградителен характер, а не е мораторна лихва, в който случай биха били приложими разясненията дадени с т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС. Под "размер на лихвата" следва да се разбира процентът, начисляван върху сумата, за която е издадена менителницата, а не общата сума, на която възлиза лихвата за съответния период. Този извод се извежда от тълкуване на чл. 459, ал. 2 ТЗ, от една страна, и от логическото тълкуване на чл. 459, ал. 1 и ал. 2 и чл. 535, т. 2 ТЗ, тъй като размерът на задължението за лихва би могъл да бъде определен едва след настъпване на падежа на записа на заповед, който към датата на издаването му още не е известен, тъй като е обусловен от настъпването на бъдещ юридически факт - предявяването на ефекта. / в този смисъл Опр. № 754/03.10.2011 г. по ч. т. д. № 563/2011 г. на ВКС). Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза възнаградителната лихва за  периода от 11,08,2008год. до 06,07,2016год. е в размер на 373287,50лв.

От ответника по делото е релевирано възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихва.

Съгласно препращата  норма на чл.537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно разпоредбите за менителницата, доколкото те са съвместими с естеството му. Нормата на чл.531, ал.1 от ТЗ сочи, че исковите по менителницата се погасяват с тригодишна давност от  падежа. Ето защо  по отношение на издателя на записа на заповед и авалистите погасителната давност е тригодишна съобразно чл.531, ал.1 от ТЗ.  Същата следва да бъде съобразена от настъпване на изискуемост на задължението или считано от датата на падежа -02,12,2013год. до датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, когато давността се прекъсва на осн.чл.116, б.“в“ от ЗЗД при условията на предявен иск с пр.основание чл.422 от ГПК. Ето защо погасени по давност вземанията за лихва за периода преди 06,07,2013год. Разпоредбата на чл.17, ал.(3) от ЗБН сочеща, че от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност всички давностни и преклузивни срокове относно права на банката спират да текат за шест месеца, съдът намира да не засяга правата на ответника релевирал възражение за погасителна давност, тъй като касае процесуалната възможност на ищеца да реализира правата си.

Размерът на възнаградителната лихва определен по реда на чл.162 от ГПК за периода от 06,07,2013год. до 06,07,2016год. е 250830,00лв., в който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена./ приложение 3 от ССчЕ съобразно изчислената лихва до 30,06,2013год. и 6 дни до 06,07,2013год. определена при годишна лихва от 4,02%/.

Исковата претенция, с която се претендира установяване по отношение на ответника дължимостта на разноски  в размер на 15530,00лв. –извършени в заповедното производство поради липса на правен интерес подлежи на връщане като процесуално недопустима. В този смисъл  т.10б.“в“ от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По разноските:

Съобразно уважената част от  исковата претенция на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, вр.чл.57, ал.6 от ЗБН ответникът следва да заплати разноски по делото в размер на 50033,20лв.-държавна такса по сметка на СГС и на КТБ АД/н./в размер на 364,00лв. от общо 400.00лв., от които 300,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк. възнаграждение.

Съобразно отхвърлената част от исковата претенция на осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответната страна, които съдът намира за доказани в размер на 16,23лв. от общо 202,97лв. –в.л.

Съобразно т.12 от ТР № 4/2013 на ВКС съдът следва да установи и разноските в заповедното производство, които с оглед изхода от спора, се следват на ищеца в размер на 91,00лв. от общо 100,00лв., които съдът определя на осн.чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл. 25, ал.1 от НПП. В този смисъл възражението на ответника за прекомерност на разноските в заповедното производство за юрк. възнаграждение от 15530,00лв.  е основателно.

            На осн.чл.57, ал.6 от ЗБН доколкото ищецът не е освободен от държавна такса, а само от предварителното й внасяне, то съобразно отхвърлената част от исковата претенция  следа да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4874,75лв.

 

 

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.т.б.“АД/ в несъстоятелност/, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** по предявения иск с пр.кв. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.535 от ТЗ и чл.459 от ТЗ срещу Г.  П.  Г., с ЕГН **********, с адрес ***, че Г.  П.  Г. дължи сума в размер на 1000000,00лв./един милион лева /– главница по запис на заповед издаден на 11,08,2008год., сума в размер на

250830,00лв.-възнаградителна лихва, за периода от 06,07,2013год. до 06,07,2016год., ведно със законна лихва от датата на заявлението-06,07,2016год. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 36994/2016год., СРС, ГО, 78-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва за разликата от 250830,00лв. до пълния предявен размер от 372698,96лв., и за периода от 11,08,2008год. до 05,07,2013год. като погасен по давност.

ОСЪЖДА Г.  П.  Г., с ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на „К.т.б.“АД/ в несъстоятелност/, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***  на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, сума в размер на 364.00лв. -разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.  П.  Г., с ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.57, ал.6 от ЗБН, вр.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 50033,20лв. –държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „К.т.б.“АД/ в несъстоятелност/, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на осн.чл.57, ал.6 от ЗБН по бюджетна сметка на Софийски градски съд сума в размер 4874,75лв. –държавна такса.

ОСЪЖДА „К.т.б.“АД/ в несъстоятелност/, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.  П.  Г., с ЕГН **********, с адрес ***  на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер 16,23лв.-разноски.

ОСЪЖДА Г.  П.  Г., с ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на „К.т.б.“АД/ в несъстоятелност/, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** от ТР №4/2014год. на ОСГТК на ВКС,вр. с чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 91,00лв. -разноски по ч.гр.д. № 36994/2014год., СРС, ГО, 78-ми състав.

ПРЕКРАТЯВА гр.д.№13546/2016год. по описа на СГС, І ГО, 14 състав, в частта, с която е предявен иск с пр.кв.чл.422 от ГПК за сума в размер на 15530,00лв.-разноски по гр.д.№ 36994/2014год., СРС, ГО, 78-ми състав.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните, а в прекратителната част в 1 седмичен срок.

 

 

 

СЪДИЯ: