НОХД 471/2015г. – Пловдивски районен съд – VІІІ
наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия А.Р.М.,
роден на *** ***, живущ ***, ****, български гражданин, с начално
образование – завършен *** клас, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това, че на
15/16.05.2014 г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот – стъклена врата, е отнел чужди движими вещи, както следва: 2
бр. алуминиеви маси на стойност 92.00 лева /при цена от 46.00 лева за 1 бр.
маса/, 12 бр. алуминиеви стола на стойност 420.00 лева /при цена от 35.00 лева
за 1 бр. стол/, 20 чифта обувки марка „Беко” от номер
19 до номер 26 на стойност 130.00 лева /при цена от 6.50 лв. за 1 чифт детски
обувки/, 30 чифта детски обувки от номер 30 до номер 35 на стойност 210.00 лева
/при цена от 7.00 лева за 1 чифт детски обувки/, 1 бр. платнен сак на стойност
8.00 лева и 1 бр. музикална уредба марка „ТСМ” на стойност 30.00 лева – или
всичко на обща стойност 890.00 лева, от владението на А.С.К. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1
т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
За съвместно разглеждане с наказателния процес няма
предявени граждански искове.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, което счита за
доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда
да признае подсъдимият М. за виновен в извършване
на деянието, за
което е даден на Съд, като
му наложи наказание, съобразено с обстоятелството , че производството протича по реда на
гл.ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК, при чл.58А от НК, а именно лишаване от свобода ориентирано към средния
размер, което на основание чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от НК да бъде
изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият А.Р.М., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание, признава
за виновен в извършването на престъплението, за
което е даден на Съд, съжалява
за стореното. Подсъдимият,
чрез упълномощеният
си защитник – адв.Х. моли Съда
да го признае
за виновен, като му определи наказание лишаване от свобода ориентирано към
минималния размер определен от закона за извършване на това деяние, предвид младата
му възраст, самопризнанията и изразеното съжаление.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за
установено следното:
Досъдебно производство – дознание № 201/2014
год. по описа на VІ РУ „Полиция” при
ОДМВР гр.Пловдив е образувано и водено срещу А. Р. М. *** за престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
А.Р.М. е роден
на *** ***, живущ ***, ****, български гражданин, с начално образование –
завършен *** клас, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Определение по НОХД № 2408/2009 г. по описа на Окръжен
съд гр. Пловдив, влязло в сила на 16.11.2009 г. определя квалификацията „опасен
рецидив” на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, наказанието е било
изтърпяно на 19.08.2012 г.
На 15 срещу
16.05.2014 г. подсъдимият А.Р.М. /по прякор „О.”/ решил да извърши кражба от
метален павилион, находящ се в *****, стопанисван от пострадалия А.С.К..
Въпросният павилион бил нает от свидетеля К. и използван като магазин за детски
стоки. Малко преди инкриминираната дата, пострадалият преобразувал магазина в
павилион за закуски. Затова бил закупил столове и маси – алуминиеви – 12 бр.
стола и 2 бр. маси, които държал на съхранение вътре в помещението. В
помещението съхранявал и платнен сак пълен с 50 чифта детски обувки на фирма „Беко”, различни размери и цветове, както и музикална
уредба, състояща се от тунер, Си Ди
плейър и тонколони марка „ТСМ”. За да проникне в постройката, подсъдимият
счупил стъкло над стъклената врата на стъклопакет,
поставен на западната стена на павилиона. След това откъртил цялата стъклена
врата и я поставил легнала на земята. Така безпрепятствено успял да влезе в
павилиона и оттам откраднал следните вещи: 2 бр. алуминиеви маси, 12 бр.
алуминиеви стола, 20 чифта обувки марка „Беко” от
номер 19 до номер 26, 30 чифта детски обувки от номер 30 до номер 35, 1 бр.
платнен сак и 1 бр. музикална уредба марка „ТСМ”.
По-късно
същия ден М. продал на свидетеля Г.Т.И. срещу сумата от 120 лв. 8 бр.
алуминиева стола и 2 бр. маси, както и 1 бр. музикална уредба марка „ТСМ”.
Обвиняемият М. бил придружаван от свидетеля М.К., който не знаел за произхода
на вещите. Обвиняемият М. предложил на свидетеля И. да закупи и голям платнен
сак пълен с детски обувки, но той нямал нужда и отказал да го вземе. След един
ден свидетелят И. откарал част от вещите на пазара в гр.Раковски
и там продал една от алуминиевите маси и 4 бр. алуминиеви стола към нея на
непознато лице.
По
досъдебното производство е извършено разпознаване на лица, при което свидетелят
И. категорично е посочил подсъдимия А. Р.М.,
като лицето което му е предлагало и продало вещите.
Бил извършен оглед на
местопроизшествието и изготвен фотоалбум.
С протокол за доброволно предаване
свидетелят И. предал 4 бр. алуминиеви стола, 1 бр. алуминиева маса, 1 бр.
музикална уредба „ТСМ” и 1 бр. суббуфер към нея.
Видно от
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство стоковооценъчна експертиза стойността на инкриминираните
вещи - 2 бр. алуминиеви маси на стойност 92.00 лева /при цена от 46.00 лева за
1 бр. маса/, 12 бр. алуминиеви стола на стойност 420.00 лева /при цена от 35.00
лева за 1 бр. стол/, 20 чифта обувки марка „Беко” от
номер 19 до номер 26 на стойност 130.00 лева /при цена от 6.50 лв. за 1 чифт
детски обувки/, 30 чифта детски обувки от номер 30 до номер 35 на стойност
210.00 лева /при цена от 7.00 лева за 1 чифт детски обувки/, 1 бр. платнен сак
на стойност 8.00 лева и 1 бр. музикална уредба марка „ТСМ” на стойност 30.00
лева - възлиза на 890.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява
по един безспорен
и категоричен начин от събраните по
делото доказателства – пълните и чистосърдечни самопризнания на подсъдимия, протоколи за разпит на
свидетели /л.15-18, л.53/, протокол за оглед на МП /л.6-8/, фотоалбум /л.9-12/, протокол
за доброволно предаване /л.20-21/, протокол за разпозваване
/л.19/, СОЕ /л.23-26/, справка
съдимост /л.45-49/ и характеристична справка /л.54/.
Настоящата съдебна инстанция намира, че при така
очертаната фактическа обстановка подсъдимия Р.А. М., както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК за
това, че на 15/16.05.2014 г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот – стъклена врата, е отнел чужди движими вещи, както
следва: 2 бр. алуминиеви маси на стойност 92.00 лева /при цена от 46.00 лева за
1 бр. маса/, 12 бр. алуминиеви стола на стойност 420.00 лева /при цена от 35.00
лева за 1 бр. стол/, 20 чифта обувки марка „Беко” от
номер 19 до номер 26 на стойност 130.00 лева /при цена от 6.50 лв. за 1 чифт
детски обувки/, 30 чифта детски обувки от номер 30 до номер 35 на стойност
210.00 лева /при цена от 7.00 лева за 1 чифт детски обувки/, 1 бр. платнен сак
на стойност 8.00 лева и 1 бр. музикална уредба марка „ТСМ” на стойност 30.00
лева – или всичко на обща стойност 890.00 лева, от владението на А.С.К. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъплението е извършено от подсъдимия
М. е при наличието на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.
При определянето вида и размера на наказанието , което следва да
му бъде наложено, съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето
и превъзпитаването на дееца, така и спрямо останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира, че на
подсъдимия Р.А. М. следва да му бъде
наложено наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, тъй като производството
по настоящото дело протича по
реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ
НПК. Най-справедливо би
било на подсъдимия М. за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК да му бъде определено наказание в размер 3 години, като на осн.
чл.58А ал.1 от НК следва да бъде намалено така определеното наказание с една
трета или същото да се счита лишаване от свобода за срок от 2 години. Съдът
намира , че този сравнително малък срок на лишаване от свобода в най- пълна мяра
ще реализира изискванията , залегнали в генералната и специалната превенции за
възпиращото и предупредително въздействие върху членовете на обществото, както
и за поправителното и превъзпитаващо такова по отношение на отделния индивид.
Действително справката, касаеща осъжданията на М. сочи на лице със сравнително
висока степен на обществена опасност, тъй като до настоящия момент спрямо него
са постановени девет осъдителни съдебни акта и то само за престъпления против
собствеността /кражби/. Също така след петото му осъждане /НОХД 1750/2004г./
всички последващи деяния , осъществени от М. са с квалификация опасен рецидив.
От друга страна обаче не бива да се подминава и обстоятелството , че след
последното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода /на 06.01.2012г./
повече от две години подсъдимият не е имал санкционирани противообществени
прояви. Съдът счита , че едно наказание от 2 години лишаване от свобода се
явява адекватно и справедливо на база направена преценка , както на личностните
качества на подс. М., така и на неговата степен на
обществена опасност.
Тъй като деянието , за което
подсъдимият е признат за виновен е осъществено при условията на опасен рецидив,
то на основание чл.61, т.2 във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва така определените
му 2 години лишаване от свобода да бъдат изтърпяни
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
Следва веществените
доказателства, а именно 4 бр. столове с облегалка и четири крака от сив на цвят
метал, 1 бр. маса от сив на цвят метал, 1 бр. сиди
плейър сив на цвят с надпис на латиница „ТСМ”, СD PLAYER и № 226690 и 1 бр. суббуфер,
сив на цвят, с надпис на латиница SUBWOOFER и №
226690 /на съхранение при домакина на VІ РУ при ОДМВР гр.Пловдив/, да бъдат
върнати на правоимащия, а именно А.С.К. ***,
след датата на влизане на Присъдата в законна сила.
Тъй като
с виновното си поведение подсъдимият А.Р.М., със снета по делото самоличности, е станал причина за воденото срещу
него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК същият
следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер
на 45 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
гр.Пловдив.
Причини за
извършване на престъплението – стремеж към лично облагодетелстване по престъпен
начин, незачитане неприкосновеността на чуждото имущество.
По тези
си съображения, Съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Т.М.