№ 569
гр. Варна , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **** V СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100503733 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 278678/04.11.2020г. на „Сайтрон“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. **** ул. „****, чрез процесуален си
представител адв. М.Н. Д. от ВАК, съдебен адрес гр. **** ул. „**** срещу решение №
260722 от 16.10.2020г., постановено по гр. дело № 18460/2019г. на ВРС, XVI-ти състав, с
което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ от въззивното
дружество срещу П. М. С., ЕГН ********** от гр.**** ул.****, за заплащане на сумата от
1560 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за 39 работни дни.
В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното решение, като
постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Намира, че
първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, което нарушение е довело до неправилно установена фактическа
обстановка и неправилни правни изводи по съществото на спора. Намира за необоснован
извода на съда за наличието на формирано взаимно съгласие между страните по чл.325, ал. 1
от КТ за прекратяване на ТПО, поради което не следва да се взема предвид формално
записаното основание по чл.326, ал.1 от КТ в неоспорената и влязла в сила заповед.
Изразява несъгласие и с извода на съда, че молбата за прекратяване на трудовия договор не
е предизвестие, а молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата. С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, въззиваемият оспорва
жалбата и претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
1
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Сайтрон” ООД срещу П. М.
С. иск с правно основание чл.220,ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1560 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за 39 работни дни.
Ищецът излага, че по силата на сключен трудов договор №106/11.03.2019г. страните
са били в трудовоправни отношения, като ответницата е изпълнявала длъжността
„технически организатор”. На 15.06.2019г. ответницата е депозирала молба - предизвестие, с
която поскала да бъде освободена от длъжност. Твърди се, че в трудовия договор е
уговорено 60 – дневно предизвестие за прекратяването му. Работодателят е издал заповед
№9/19.06.2019г., с която е прекратил трудовото правоотношение с ответницата, считано от
20.06.2019г., но предизвестието на ответницата изтича на 14.08.2019г. Счита, че последната
му дължи сумата от 1560 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за 39
работни дни. Посочва начина на формиране на обезщетението. Твърди се, че до ответницата
са изпратени две покани за доброволно изпълнение. Първата, изпратена на 05.09.2019г. с
Телепоща, е върната като непотърсена, а на втората покана, изпратена на на електронна
поща на 18.10.2019г., няма отговор, нито е извършено плащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
е изразил становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск по следните
съображения: Сочи, че на 14.06.2019г., след постигане на устно споразумение с управителя
на ответното дружество за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, е подала
заявление за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие. Въз основа
на това заявление е изготвена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, с която тя е запозната на 21.06.2019г. в офиса на
дружеството. След отказа на управителя на дружеството да заплати на ответницата
дължимите суми за трудово възнаграждение за м. 05. и м. 06.2019г., тази заповед е оттеглена
и скъсана пред нея, след което тя напуска офиса. Ответницата е потърсила съдействие от
органите на Дирекция „Инспекция по труда" - **** които са извършили проверка и са дали
предписание за изплащане на трудовите й възнаграждения. Работодателят е изплатил
заработените трудови възнаграждения по банковата сметка на ответницата на 26.07.2019г.,
след приключване на проверката от органите на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна.
Твърди, че на 21.06.2019 г. не й е връчвана процесната заповед № 9/19.06.2019г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и подписът,
положен в нея не е нейн. Единствената заповед за прекратяване на трудовия договор, която
й е била показана на 21.06.2019 г. и след това е унищожена от управителя на дружеството, е
била заповед за уволнение по взаимно съгласие.
Твърди, че не е налице визираното в заповед № 9/19.06.2019г. основание за
прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като тя не е отправяла заявление за
едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 от
Кодекса на труда. В подаденото от нея заявление за прекратяване на трудовия договор е
заявила единствено, че желае трудовия й договор да бъде прекратен, но не е налице
отправено предизвестие за неговото прекратяване и респ. не дължи обезщетение за
неспазването на срока на предизвестието.
С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
2
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от приетия по делото трудов договор № 106 от
11.03.2019г. се установява, че между ищеца и ответника е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ответникът е назначен на длъжността „технически
организатор” към ищцовото дружество. В чл.12 от същия страните са договорили, че
договорът се прекратява при условията, предвидени в КТ, както и с връчване на писмено
предизвестие, отправено до насрещната страна със срок от 60 дни.
С молба от 14.06.2019г. ответницата е отправила искане до ищеца да бъда освободена
от длъжност „технически координатор“.
Със заповед № 9/19.06.2019г. е прекратено трудовото правоотношение между
ответника и ищеца, на основание чл.326,ал.1 от КТ. Като причини за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено отправено предизвестие от страна на работника.
Заповедта е връчена на служителя на 21.06.2019г.
От заключението на в.л. **** по проведената съдебно - почеркова експертиза, което
съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установя, че
подписите, положени срещу „Подпис на лицето“ в Заповед № 9/19.06.2019г. за прекратяване
на трудово правоотношение /оригинал приложен на л.32 и копие приложено на л.12 от
делото/ са изпълнени от П. М. С..
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите **** и ****.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди изтичане на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието. Втората
алинея регламентира реципрочното задължение на предизвестената страна, прекратила ТПО
преди изтичане на срока на предизвестието.
Съдебната практика на ВКС приема, че когато предложението за прекратяване на
трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 от КТ изхожда от работник, но без да са посочени в
него условията на прекратяването, искането следва да се приеме за предизвестие по чл.326
от КТ. Когато предложението съдържа конкретно волеизявление за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, при неприемане от работодателя, изявлението не
може да се счита за предизвестие по чл.326 от КТ, тъй като волята на предложителя е ясна и
е недопустимо да се тълкува в друг смисъл.
В конкретния случай, направеното предложение от ответницата не съдържа
конкретни условия за прекратяване на трудовия договор, поради което следва да се приеме
за предизвестие по чл.326 от КТ. Именно на това основание е издадена заповедта за
прекратяване на трудовия договор, същото е вписано в трудовата книжка на ответница и е
послужило за регистрацията на последната в Бюрото на труда /в този смисъл обясненията на
ответницата, дадени в с.з. на 29.07.2020г. пред първоинстанционния съд/. На следващо
място следва да се съобрази, че ответницата не е посочила срок на предизвестието си.
Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на предизвестието, доколкото същият е
законоустановен или изрично уговорен от страните по ТПО. След като няма посочен срок,
то се налага извода, че волята на ответницата е била трудовият договор да се прекрати след
изтичане на уговорения в чл.12 от сключения между страните трудов договор.
Предизвестието е достигнало до работодателя на 15.06.2019г. и срокът му е следвало да
3
изтече след 60 дни. Ищецът, обаче, се е възползвал от правото си да прекрати договора
преди изтичане на срока на предизвестието, а именно от 20.06.2019г. След като ответницата
не е изявила воля да прекрати договора преди изтичане на срока на предизвестието, то не е
налице фактическия състав на чл.220, ал. 1 от КТ.
По изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Като е достигнал до идентичен краен правен извод, макар и основан на различни
съображения, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане въззивното дружество следва да заплати на
въззиваемата страна сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260722 от 16.10.2020г., постановено по гр. дело №
18460/2019г. на ВРС, XVI-ти състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.220, ал.1 от КТ от „Сайтрон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. **** ул. „**** срещу П. М. С., ЕГН ********** от гр. **** ул. ****, за
заплащане на сумата от 1560 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за
39 работни дни.
ОСЪЖДА „Сайтрон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
**** ул. „**** да заплати на П. М. С., ЕГН ********** от гр. **** ул. **** сумата от 300
лв. /триста лева/, представляваща направените съдебно деловодни разноски пред
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4