№ 1944
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110215396 по описа за 2023 година
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 с-в в публичното заседание на
петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря М.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 15396
по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. А. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
6908260, издаден от СДВР-МВР, с който на А. С. А., ЕГН-**********, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят- редовно призован, не се явява лично. Ползва процесулен представител-
адв. Н. Г. от АК-Перник, който не участва в хода на съдебните прения. В жалбата с/у ЕФ
моли за отмяната му с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно издаден ЕФ.
Въззиваемата страна -редовно призована, не изпраща представител. Приложено е
писмено становище от гл.юрк. Д. Иванова, в което е релевирано становище по жалбата. Иска
се потвърждаване на ЕФ поради осъществен състав на административно нарушение и
правилно издаден ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
1
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Към 19.01.2023 г. товарен автомобил „Пежо 308“ с рег. № *** е собственост на
дружество „Стандарт Лизинг“ООД и ползвател е ж-лят А. С. А..
На 19.01.2023г. в 13: 57 ч. в гр. София, по бул. „Черни връх“ до № 11 с посока на
движение от бул.“Свети Наум“ към бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ с АТСС - „CORDON
M2“ сериен номер на устройството № MD1196 била засечена скорост на движение на
товарен автомобил „Пежо 308“ с рег. № *** от 73 км/ч. ( при отчетен толеранс от 3%), при
максимално разрешена скорост на движение от 50 км. /ч. за населено място. Нарушението
било установено с техническо средство – видеорадарна система за наблюдения и регстрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации.
АТСС било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението
до 13.06.2027 г.
Поради констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП бил издаден Електронен фиш
Серия К, № 6908260 на ж-ля А. С. А.. В ЕФ било отразено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 5203803.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен Фиш серия К № 6908260;
Електронен фиш Серия К, № 5203803; Справка за регистрация на МПС; Заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед за утвърждаване на образец
за електронен фиш; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта;Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г.; Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване от БИМ; Часови график; Ежедневна форма на отчет,
както и веществени доказателствени средства – разпечатки на фотоснимки, изготвени с
техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, "изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес", с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и
измерената скорост на движение.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
2
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за отхвърляне на който и да е от писмените
доказателствени източници.
При установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съставеният Електронен фиш вменява на жалбоподатеиля извършено нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДП. От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в ЕФ дата, час и място с техническо средство било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 73 км. /ч., при ограничение от 50 км.
/ч., въведено за населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП, като
е приспаднат толеранс, в полза на водача, т. е. превишението е с 23 км. /ч. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона
(чл.21, ал.1 от ЗДП), която предвижда максимална скорост за движение на територията на
населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). Доколкото пътят се намира в населеното
място общото ограничение е винаги 50 км/ч., освен ако с пътен знак не е въведено друго.
Съответно, следвало е жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено
място.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на ЕФ,
съгл. изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни
реквизити- данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019 г.
предвижда че "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение". Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от
13.03.2015 г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да
бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
3
орган, който поставя начало и край на работния процес", както и в настоящия случай.
Следва да се отбележи, че въведеното уточнение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно
отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия
електронен фиш, а не на установяване на нарушението. Процесната АТСС- „CORDON M2“
сериен номер на устройството № MD 1196, с която е установена скоростта на движение на
МПС-то—73 км/ч., е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол
служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани
технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл.
9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Видно от приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 19.01.2023 г. за времето от 11. 30
до 14.00 часа, което включва и часа на контрол, отчитането на скоростта на движение на
пътните превозни средства осъществявано чрез техническо средство, което работи в
автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, е, че същото функционира
без намеса на контролен орган. От приложените по делото писмо от Български институт по
метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване се установява, че
техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено
съобразно нормативните изисквания, както и че срокът на валидност на одобряването на
типа е бил до 13.06.2027 г. С оглед на това, от една страна е спазена предварително
определената процедура, установена в цитирания подзаконов нормативен акт, от друго
правилно е издаден ЕФ на жалбоподателя.
Съдът констатира, че правилно е определен субектът на отговорността, като видно от
приложената справка за регистрация и собственост, МПС – товарен автомобил „Пежо 308“ с
рег. № *** е собственост на жалбоподателя като от последния не са пролежени
доказателства съобразно нормата на чл.189, ал. 5 от ЗДП за лице, на което е предоставил
автомобила си, поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5 и чл. 188, ал.1 от
ЗДП, ЕФ е издаде именно срещу него. От субективна страна деянието е извършено при
форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на
скоростта (общественоопасният характер на деянието); съзнавал е общественоопасните
последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на
пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел
да управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на изрично
ограничение.
Относно приетото с издадения ЕФ, че нарушението е извършено при условията на
повторност, следва да се отбележи следното-нарушението е осъществено при условията на
повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДП, съгласно който " повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 ЗдвП- в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
4
първото наказание му е било наложено като нов водач. От приложения Електронен фиш
Серия К № 5203803, ведно със справка-картон на водач, се установява, че цитираният
електронен фиш е издаден на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДП. Наред с
това от отговорът на АНО е видно, че в ПП-СДВР няма доказателства за датата на връчване
на този ЕФ на жалбоподателя. Само по себе си наличното отразяване в АИС на датата на
връчване на електронен фиш не представлява годно доказателство в тази насока, като в
случая и не може да бъде установена датата на влизане в сила на ЕФ. При това положение
не може да се прецени кога е влязъл в сила този ЕФ и дали последващото деяние, за което е
издаден обжалваният ЕФ е извършен в едногодишния срок от влизането му в сила.
Съответно, явява се недоказано по безспорен начин влизането в сила на Електронен фиш
Серия К № 5203803, поради което е и недоказано и извършването на процесното нарушение
в едногодишен срок от влизането в сила на така посочения ЕФ. Изложеното мотивира съда
да приеме, че не е обусловена повторността на настоящото административно нарушение и
атакуваният ЕФ следва да се измени в санкционната си част, като се преквалифицира
извършеното административно нарушение от предвидения квалифициран състав на
повторност по чл. 182, ал. 4 от ЗДП и жалбоподателят бъде санкциониран с наказанието,
предвидено за основния състав на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП, съответно
наложеното наказание следва да се намали от 200 лева на 100( сто) лева.
При този изход на делото е основателно и искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно
съдебно заседание, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 (сто) лева за
представителството пред настоящата инстанция.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6908260, издаден от СДВР-
МВР, с който на А. С. А., ЕГН-**********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр.
ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба“ от 200 (двеста)
лева на „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
5
представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6