Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 109
гр. Сливен, 19. 06. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
единадесети юни, две
хиляди и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 492 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от у.Д.И.Х.,
подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/
№ ФК-525-0345930 от 11.10.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл.
186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на
търговски обект – ******, община Сливен, стопанисван от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД с ЕИК: *********,
и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.
В жалбата си оспорващото дружество твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че: не е допуснато
нарушение; в търговския обект се ползва надлежно регистрирана на 10.07.2019 г.
електронна система с фискална памет /ЕСФП/, която регистрация е потвърдена от
НАП с потвърждение от същата дата; по време на извършване на проверката, в
обекта е бил наличен и е бил съхраняван паспортът на ЕСФП, но същият не е бил
физически представен на контролните органи по причини, че е бил поставен от
служител на дружеството в папка, различна от обичайното му място, поради което
управителят на дружеството не е могъл да го открие на това обичайно място;
оспорващото дружество е изпълнило всички предписани от закона действия за
въвеждане в експлоатация на одобрена ЕСФП, осигуряваща директна дистанционна
връзка с НАП, поради което проверяващите са могли да извършат проверка за
идентичност между ползваната ЕСФП и данните за нея, заявени в НАП; не са налице
и не биха могли да бъдат причинени вреди за фиска; посочените в оспорената
заповед мотиви са бланкетни, неверни, противоречиви.
Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представена писмена защита излага
съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорената
заповед.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, счита оспорената заповед за законосъобразна и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-525-0345930 от
11.10.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д"
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – ******,
община Сливен, стопанисван от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД с ЕИК: *********, и забрана за
достъп до него за срок от 5 дни.
На 03.10.2019 г. в хода на извършена от служители на
НАП проверка на търговски обект – ******,
община Сливен, стопанисван от оспорващия, е констатирано, че: не е установена
разлика между изведения дневен финансов отчет от ФУ и изпратените до НАП данни;
дейността се облага текущо по ЗКПО; лицето е регистрирано по реда на ЗДДС;
представен е договор за сервизно обслужване на ЕСФП; в момента на проверката в
търговския обект липсват паспорт и свидетелство за регистрация на ЕСФП
/оригинал/; при извършена проверка за наличие на възможност за работа на
колонките в „автономен режим“, не са установени несъответствия; в обекта е
налично един брой фискално устройство – ЕСФП тип „Оил
сис 2.0-D-KL“,
регистрирано в НАП на 10.07.2019 г.; в обекта е налична книга за дневните
финансови отчети; не е констатирана разлика между разчетената касова наличност
от ФУ и фактическата наличност. Резултатите от проверката са обективирани и
удостоверени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0345930 от 03.10.2019
г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. В протокола са изброени събраните при проверката документи,
един от които е копие от свидетелство за регистрация на ЕСФП, и е констатирано
нарушение, изразяващо се в липса на паспорт на ЕСФП и оригинал на свидетелство
за регистрация на ЕСФП.
Въз основа на констатациите на проверяващите,
административният орган е приел, че оспорващият, в качеството си на лице по чл.
3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, не съхранява в обекта
паспорт на ЕСФП модел „Оил сис
2.0-D-KL“, с което е нарушил чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, и което е основание по
смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС за прилагане на ПАМ,
поради което и на основание чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложил
процесната ПАМ– запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за
срок от 5 дни.
За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са
изложени мотиви, че: обектът е популярен с потенциална възможност за
реализиране на значителни обороти; установеното нарушение препятства присъщата
контролна дейност на приходната администрация; невъзможността за документално
проследяване на основни компоненти от дейността обосновава необходимостта да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения; вредата от нарушението е във факта, че за
контролните органи е невъзможно да проверят дали ЕСФП е декларирано за обекта и
дали оборотите на това ЕСФП са правилно отчетени; налице е висока степен на
обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на
установеното нарушение във времето; срокът на наложената ПАМ е съразмерен на
извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта.
С жалбата по делото са представени в заверени копия:
Договор от 10.07.2019 г., сключен между „Унимакс“ ООД
– Бургас /сервиз/ и оспорващото дружество /абонат/, за абонаментно сервизно
обслужване и ремонт на инсталирана при абоната в процесния търговски обект ЕСФП
„Оил сис 2.0-D-KL“;
Свидетелство, издадено от „Унимакс“ ООД – Бургас на 10.07.2019 г., за регистрация на
ФУ модел: ЕСФП „Оил сис
2.0-D-KL“, регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 4304011 от
10.07.2019 г.; Паспорт на ЕСФП „Оил сис 2.0-D-KL“.
В хода на съдебното дирене истинността на горепосочения протокол е оспорена от
оспорващия с твърдение, че констатациите в протокола, че паспортът и
свидетелството за регистрация не се съхраняват в търговския обект, са неверни.
С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.01.2020 г., е
открита процедура по извършване проверка истинността на оспорения документ. По
искане на оспорващия са разпитани двама свидетели. Според свидетеля И. Г.И. –
работещ в търговския обект на дружеството: по разпореждане на управителя,
документите, необходими за представяне при проверки на контролните органи, се
съхранявали в обекта под бар плота на барчето; при процесната проверка
данъчните служители са изискали паспорта на новата електронна система; по-късно
е разбрал от шефа си, че паспортът е бил в обекта, но не е могъл да бъде
представен на проверяващите по време на проверката, защото служител в обекта го
е оставил в един кашон, а не където трябва. Според с. Р. С.П. – работещ в
търговския обект на дружеството: свидетелят не е бил в обекта по време на
проверката; в обекта имало определено място за документите в случай на проверка
– едно кашонче; разбрал е, че при проверката
управителят не е могъл да намери паспорта.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Видно от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП са оправомощени да
издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Процесната заповед е издадена от Д. Д. К. – Н. Сектор
„Гранични контролно-пропускателни пунктове” – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП,
който съгласно Заповед № ЗЦУ-853 от 22.06.2018 г. на Главния секретар на НАП, е
определен да изпълнява длъжността Н. на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, при отсъствие на титуляра на
длъжността Д. Т. В.и при отсъствие на Н. на Сектор „Мобилни групи“ – Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП – К. Н. К.. Видно от Болничен лист за временна
неработоспособност, издаден на 09.10.2019 г. от ЕТ А-ИППМП – д. Б. Б., Д. Т. В.е
в отпуск от 09.10.2019 г. до 15.10.2019 г. Със Заповед № 10331 от 25.09.2019 г.
на Директора на Дирекция УЧР при НАП, на К. Н. К. е разрешено ползването на 7
работни дни отпуск, считано от 10.10.2019 г. до
18.10.2019 г. включително. Оспорената заповед е издадена на 11.10.2019 г. – на
която дата Д.В.е бил в отпуск, поради временна неработоспособност, а К.К. е ползвал разрешен отпуск, поради което е било
осъществено основанието за заместване по Заповед № ЗЦУ-853 от 22.06.2018 г. на
Главния секретар на НАП.
По изложените съображения, оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
Заповедта е в писмена форма, като при издаването й
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но е незаконосъобразна, поради липса на мотиви.
Принудителната административна мярка е наложена, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, като е прието
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи
за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в
контролна лента на електронен носител.
В чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. е предвидено задължение за лицата, които извършват продажби на стоки или
услуги в стационарен търговски обект, да съхраняват в обекта паспорта на ФУ.
Ето защо, търговецът е длъжен да държи в обекта посочения документ.
Невъзможността същият да бъде предоставен при проверка на контролните органи е
нарушение.
По делото е установено, че по време на проверката паспортът
на ФУ не е бил представен на проверяващите служители.
Формалното наличие на процесното нарушение, а именно
фактът, че в проверявания обект не се е съхранявал паспортът на ФУ, обуславя приложение
на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, според която
ПАМ запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или
интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В
тази връзка и след извършена проверка в откритото по чл. 193 от ГПК
производство, съдът счита, че следва на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК, да признае за недоказано оспорването на истинността на
Протокол за извършена проверка серия АА № 0345930 от 03.10.2019 г. по описа на
ЦУ на НАП. Констатациите в този протокол не са оборени от показанията на разпитаните
свидетели. Свидетелите си противоречат относно мястото, на което е следвало да
бъде съхраняван паспортът, а по отношение на спорния между страните факт, не
представят свои възприятия, а възпроизвеждат чужди такива.
Но при налагането на процесната ПАМ, както и издателят
на акта е посочил, в условието на оперативна самостоятелност следва да бъдат
обсъдени всички конкретни и относими към случая обстоятелства, с оглед
индивидуализиране продължителността на налаганата мярка /до 30 дни/.
Изложените от административния орган мотиви са бланкетни, неконкретизирани и неотносими за определяне срока на
ПАМ, с оглед вида на административното нарушение, поради което съдът приема, че
мотиви относно срока на действие на ПАМ липсват. Не е ясно въз основа на какви
обстоятелства е прието, че обектът е популярен с потенциална възможност за
реализиране на значителни обороти и каква е връзката на тази констатация със
срока на конкретната ПАМ. Липсва яснота и относно извода на административния
орган, че установеното нарушение препятства присъщата контролна дейност на
приходната администрация. В тази връзка по делото е установено по безспорен
между страните начин, че на проверяващите служители са били представени
договорът за сервизно обслужване на ЕСФП и копие от свидетелството за
регистрация на ЕСФП, както и че наличното в обекта фискално устройство– ЕСФП
тип „Оил сис 2.0-D-KL“, е регистрирано
в НАП. При тези факти, не е ясно как несъхраняването на паспорта на ЕСФП в
обекта е довело до посочените от административния орган: невъзможност за
документално проследяване на основни компоненти от дейността и невъзможност да
се провери дали ЕСФП е декларирано за обекта, и дали оборотите на това ЕСФП са
правилно отчетени. Още повече, че в протокола за извършена проверка е
констатирано изрично, че: не е установена разлика между изведения дневен
финансов отчет от ФУ и изпратените до НАП данни; дейността се облага текущо по
ЗКПО; ЕСФП е регистрирано в НАП; в обекта е налична книга за дневните финансови
отчети; не е констатирана разлика между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата наличност. От съдържанието на заповедта е видно, че
продължителността на мярката, мотивирана с начина и вида на организиране на
отчетността - не съответстват на формалния характер на задължението по чл. 42,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., послужило като основание за
прилагане на мярката. В мотивите на акта не са коментирани констатации и не са
посочени конкретни данни за нарушения в отчетността. Изцяло бланкетно
е изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Липсва
установена логическа връзка между конкретното нарушение и твърдените в мотивите
на заповедта негативни последици за фиска. В този смисъл е и практиката на
Върховен административен съд на Република България: Решение № 6486 от 02.06.2020
г. по адм. дело № 2791 / 2020 г., I о.; Решение №
4167 от 13.04.2020 г. по адм. дело № 10089 / 2019 г.,
VIII о.; Решение № 3154 от 27.02.2020 г. по адм. дело
№ 9435 / 2019 г., VIII о.
Липсата на конкретни фактически основания за
определяне срока за запечатване на обекта, представлява нарушение на
изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във
връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за отмяната му.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на направените по
делото разноски е основателна, поради което НАП следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващото дружество направените от него по делото разноски в
размер на 550 лева, от които: 50 лева - внесена държавна такса, и 500 лева -
договорено и платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването истинността на Протокол за
извършена проверка серия АА № 0345930 от 03.10.2019 г. по описа на ЦУ на НАП.
ОТМЕНЯ по жалба на „ПРОДИ ГАЗ“ ООД с ЕИК: *********, Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-525-0345930 от
11.10.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на „ПРОДИ ГАЗ“ ООД, на основание чл. 186, ал. 3 във
връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект– ******,
община Сливен, стопанисван от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД с ЕИК: *********, и забрана за
достъп до него за срок от 5 дни.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „ПРОДИ
ГАЗ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от у.Д.И.Х., сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: