Р Е Ш Е Н И Е
№ 619
10.12.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №830 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на „ДИП 65“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. К., подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26-305-1 от 06.08.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Задължителни предписания №ЗД-1-26-00960148/09.07.2021 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят твърди, че оспореното Решение било неправилно и незаконосъобразно, като потвърдило нищожни и незаконосъобразни Задължителни предписания.
В жалбата се излагат съображения, че административният орган неправилно кредитирал, че са налице законови предпоставки за извършване на корекции на данните по Декларация образец №1 „Данни за осигурено лице“ и посочване в данните код 01 – т.е. лицето е осъществявало трудова дейност и е ползвало друг „вид законоустановен отпуск“, което противоречало на всички разпоредби на КТ и КСО. Твърди се, че нямало изискване в КТ относно обстоятелството, че майката трябва да е осигурено лице през цялото време, когато друг от законово регламентираните лица ползва отпуск по чл.164 от КТ. Законодателят целенасочено бил разграничил отпуск по чл.163 от КТ – бременност и раждане, и отпуск за отглеждане на дете. Това било изцяло социална правна норма. Също в разпоредбата на чл.53, ал.2 от КСО било визирано самостоятелно правно основание на осигуреното лице да получава обезщетение за отглеждане на дете и правото на лицата в цитираната разпоредба било самостоятелно и се пораждало от родствената връзка с отглежданото дете. Това било индиция, че Решението кредитирало Задължителни предписания без правно основание, недопустими и незаконосъобразни. Твърди се също, че били нарушени основните принципи на административното производство, визирани в чл.4, чл.6, чл.7, чл.8, чл.9, чл.13 и чл.13а от АПК. За посочения период осигурителният стаж бил зачетен от ТП на НОИ – Хасково и от длъжностните лица, изплащащи обезщетения по чл.53 от КСО, т.е. налице били влезнали в сила административни актове, които не следвало да бъдат отменяни по инициатива на административния орган, нямало правна регламентация за това. Стабилен административен акт можел да се отмени само в посочените в закона случаи, а задължителните предписания не били сред тях.
Претендира се отмяна на обжалваното Решение и на потвърдените с него Задължителни предписания.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя излага и допълнително съображение за оспорване на акта, като твърди, че в кориците на делото била налице заповедта за разрешаване на отпуск за отглеждане на дете на наето от дружеството – жалбоподател лице, която следвало да бъде ценена като стабилен административен акт, и без отмяната на който акт не било допустимо да се променя резултата от правоотношението. Твърди също, че от наличните справки от персоналния регистър на майката на детето било видно, че от 03.11. тя била осигурено лице по трудов договор, а от месец януари – осигурено лице по смисъла на закона, въз основа на изплащано обезщетение за безработица, т.е. само за един работен ден била загубила качеството „осигурено лице“ и това не било основание за заличаване на целия стаж на наетото от дружеството – жалбоподател лице.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и приема оспорвания административен акт за законосъобразен. Излага доводите, че към датата 29.10.2020 г. майката била неосигурено лице, и тъй като и двамата родители са били осигурявани от „ДИП 65“ ЕООД, то на тази дата отпускът на бащата бил неправомерно разрешен. Правото на отпуск не можело да бъде прехвърлено на бащата, тъй като майката не била правоимаща.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Хасково, до Сектор КР на ДОО в същото ТП е изпратено писмо вх.№1043-26-222/21.06.2021 г., с искане за извършване на проверка на основание чл.40, ал.4, т.2 и чл.108 от КСО. Посочено е, че в ТП на НОИ – Хасково на 29.10.2020 г. е постъпило приложение №10 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от осигурител „ДИП 65“ ЕООД, към заявление – декларация по чл.53 от КСО на К. С. К., в качеството му на баща на детето Георги, за периода от 29.10.2020 г. до 29.05.2021 г. вкл., което е изплатено в пълен размер. При извършен последващ контрол на изплатените обезщетения от направена справка в Справка №7 „Регистър Трудови договори“ било констатирано, че майката на детето П. Г. К. е с прекратен трудов договор към осигурител „ДИП 65“ ЕООД, считано от 29.10.2020 г. В Регистъра на осигурените лица за П. Г. К. от осигурител „ДИП 65“ ЕООД са подадени данни с декларация образец №1 за месец 10.2020 г. с посочен последен ден в осигуряване – 28.10.2020 г. Бащата К. С. К. работи по трудов договор при същия осигурител, считано от 21.10.2020 г. Поискано е извършването на проверка, при която да бъде установено има ли право бащата на изплатеното обезщетение съгласно КСО и спрямо Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Изискани са справки от Директора на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, относно дейността на дружеството „ДИП 65“ ЕООД, каквито са представени с писмо вх.№1043-26-222-2/01.07.2021 г.
По делото са представени Трудов договор №1 от 16.08.2016 г., сключен между работодателя „ДИП 65“ ЕООД и работника П. Г. К. и Заповед №001/29.10.2020 г. за прекратяване на същия трудов договор, считано от 29.10.2020 г., както и Справките за приети уведомления по чл.65, ал.5 от КТ за тези обстоятелства в НАП.
От представения Трудов договор №2/21.10.2020 г. е видно, че на същата дата е сключен трудов договор между работодателя „ДИП 65“ ЕООД и работника К. С. К.. Със Заповед №3/29.10.2020 г. Работодателят „ДИП 65“ ЕООД разрешава на К. С. К., работещ на длъжност продавач-консултант, „да ползва 213 кал.дни отпуск на основание чл.164, ал.1 от КТ – пл.майч. до 2 г. възраст на дете, считано от 29.10.2020 г. до 29.05.2021 г.“ Приложено е и Заявление – декларация по образец (Приложение №7 към чл.4, т.6 от НПОПДОО), за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл.53 от КСО, подписана от К. С. К. в качеството му на баща на детето Г., родено на *** г., както и Декларация по образец (Приложение №2 към чл.46, ал.3 от НРВПО) – за ползване на отпуск по чл.164, ал.1 и 3 от КТ от бащата, подписана от двамата родители, с която П. Г. К. дава съгласие, а К. С. К. приема да ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето Г., с дата 29.10.2020 г.
Представени са разпечатки и от извършените от административните органи справки в различни регистри.
От старши инспектор по осигуряването – Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-00960148/09.07.2021 г. на осигурителя „ДИП 65“ ЕООД да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, декларации образец №1 по чл.5, ал.4 от КСО за К. С. К., за периода от 01.10.2020 г. до 29.05.2021 г. вкл., с код за „вид осигурен“ – „01“, както следва:
1. Коригиращи данни за м.10.2020 г. за непълен месец – 07 работни дни, от които в т.16.1 – раб.дни с осигурителен доход в т.21 – 138.64 лв., в т.14 – ден в който осигуряването е възникнало 22-ри и 02 работни дни посочени в друг вид законоустановен отпуск.
2. Коригиращи данни за месеците 11 и 12.2020 г. за пълни месеци, зачетени за осигурителен стаж, като работните дни се посочат в друг законоустановен отпуск.
3. Коригиращи данни за месеците 01, 02, 03, 04.2021 г. за пълни месеци, зачетени за осигурителен стаж, като работните дни се посочат в друг законоустановен отпуск.
4. Коригиращи данни за месец 05.2021 г. за непълен месец – 07 работни дни, посочени в друг законоустановен отпуск и в т.15 – последен ден в осигуряване 14-ти.
Съгласно отбелязването под текста, Задължителните предписания са връчени на управителя на дружеството И. Д. К.срещу подпис на 09.07.2021 г.
Под вх.№1012-26-305/13.07.2021 г. е регистрирана подадената до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалба от „ДИП 65“ ЕООД срещу Задължителните предписания.
С Решение №1012-26-305-1 от 06.08.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил, на основание чл.117, ал.3 от КСО, жалбата на „ДИП 65“ ЕООД с вх.№1012-26-305/13.07.2021 г. срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00960148/09.07.2021 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
Изложил е мотиви, че лицето К. С. К. няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в качеството си на баща съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от КСО за периода от 29.10.2020 г. до 29.05.2021 г., поради прекратено трудово правоотношение на майката П. Г. К., считано от 29.10.2020 г. Посочил е, че през цитирания период К. С. К. е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, а паричните обезщетения за периода възлизат на 2771,76 лв. Отпускът му е бил разрешен със Заповед №3 от 29.10.2020 г. на работодателя, като независимо от посочения в нея чл.164, ал.1 от КТ, очевидно става дума за отпуск по чл.164, ал.3 от КТ. Посочено е също, че съгласно чл.46, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката или на лицата, посочени в чл.164, ал.3 от КТ, ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Цитиран е чл.46, ал.3 от НРВПО и е посочено, че към момента на разрешаването на отпуска липсва визираната в тази разпоредба Справка – Приложение №3, която се издава от фирмата, която трябва да удостовери, че майката работи като осигурена за общо заболяване и майчинство на срочен или безсрочен договор и за какъв период от време е ползвала отпуск по чл.164 от КТ. Въпреки това работодателят е разрешил отпуска на бащата, при липса на основание за това, тъй като трудовото правоотношение на майката с „ДИП 65“ ЕООД е било прекратено, считано от 29.10.2020 г. и по аргумент от чл.46, ал.7, т.7 от НРВПО.
Решението е изпратено на посочения в жалбата адрес на пълномощника на „ДИП 65“ ЕООД и видно от Известие за доставяне е получено срещу подпис на 10.08.2021 г.
Жалбата срещу решението е подадена на 13.08.2021 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под вх.№1012-26-305-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението на Директора на ТП на НОИ гр.Хасково е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3.
Като правно основание за постановяване на Задължителни
предписания №ЗД-1-26-00960148/09.07.2021 г. е посочена нормата на чл.108, ал.1,
т.3 от КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния
осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено
осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а в
процесния случай няма спор, че издалият Задължителните предписания старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково има качеството на контролен
орган.
Обжалваното Решение е постановено при спазване на
изискуемата форма и съдържа изложени фактически и правни основания за
издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност
да бъде преценена законосъобразността му.
В жалбата срешу него не са наведени твърдения за нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на акта и съдът не
констатира допуснати съществени такива.
По делото на практика няма спор по фактически
установеното от административния орган. Между страните е безспорно, и е удостоверено
с писмени доказателства по делото, че К. С. К. работи по трудово правоотношение
с работодателя „ДИП 65“ ЕООД и със Заповед на работодателя му е разрешно да
ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, считано от 29.10.2020
г., в качеството му на баща на детето, със съгласието на майката П. Г. К.. Няма
спор и по обстоятелството, че П. Г. К. е била в трудово правоотношение със същия
рабтодател „ДИП 65“ ЕООД, а трудовия й договор с него е прекратен,
считано от 29.10.2020 г., т.е. към тази дата майката няма качеството на осигурено
лице.
При тези безспорни данни, правилно Контролният
орган при ТП на НОИ – Хасково е преценил, че К. С. К. няма право на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете в качеството на баща за периода от
29.10.2020 г. до 29.05.2021 г., поради прекратеното трудово правоотношние на
майката към тази дата.
Отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст е регламентиран в чл.164 от КТ. Според ал.1 на разпоредбата, след
използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не
е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на
допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му
възраст.
В ал.3 на чл.164 от КТ е предвидено, че отпускът
по ал.1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата
(осиновителя), или на един от техните родители, когато работят по трудово
правоотношение. Съгласно чл.164, ал.4 от КТ, през време на отпуск по
предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело
отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери,
определени в отделен закон.
В чл.53, ал.1 от КСО е предвидено, че след
изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на
допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната
му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а според
ал.2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето вместо от
майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя), се изплаща месечно
парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване.
Според чл.54к от КСО, отпускането и изчисляването
на паричните обезщетения за временна неработоспособност, включително и за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст, се извършват въз основа на данните по
чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в
подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното
обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския
съвет, какъвто е приетата с ПМС №188/20.07.2015 г. Наредба за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).
В чл.4, т.6 от НПОПДОО е предвидено, че паричните
обезщетения при отглеждане на дете до 2-годишна възраст се изплащат на
осигурените лица при ползване на отпуск и представяне на следните документи: за
паричните обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл.53 и 54 КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложения №7 и 8.
Изрично в образеца на Заявлението-декларация по приложение №7 от НПОПДОО е включен и текст, с който се декларира обстоятелството (по т.12), че „Правоотношението/осигуряването на майката/осиновителя/ката/лицето, при което е настанено детето по реда на чл.26 от ЗЗД, не е прекратено – отнася се за случаите, когато баща, баба, дядо или съпругът на лицето, при което е настанено детето по реда на чл.26 от ЗЗД, ползва отпуск за отглеждане на дете.“
Отделно от това, в чл.46, ал.3 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено, че когато
заявлението по ал.1 – т.е. писмено заявление за отпуск за отглеждане на дете до
двегодишна възраст – се подава от лице по чл.164, ал.3 от КТ, към него се
прилагат декларация и справка съгласно приложения №2 и 3 в два екземпляра.
Визираната справка съгласно приложение №3 към НРВПО представлява справка от предприятието,
в което работи майката, удостоверяваща, че същата работи като осигурена за общо
заболяване и майчинство.
Цитираната нормативна уредба сочи, че при
разрешаване на бащата на отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст със
съгласието на майката, следва да е удостоверено по несъмнен начин, че майката
работи като осигурено за майчинство лице и осигуряването й не е прекратено. При
изрично предвиденото в чл.46, ал.7, т.7 от НРВПО основание за прекратяване на
отпуска по чл.164 от КТ – когато трудовото правоотношение на майката
(осиновителката), която е дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от
лицата по чл.164, ал.3 от КТ, се прекрати – се налага правният извод, че бащата
няма право на отпуск в случай, когато трудовото правоотношение на майката е
прекратено в деня на разрешаването на отпуска му. По аргумент от чл.46, ал.1,
изр.второ и трето от НРВПО, предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня,
посочен в заявлението, само когато лицето има право на този отпуск, а в случай,
че няма право, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като
мотивира отказа си.
В процесния случай разрешаването на ползване на отпуск от бащата е било неправомерно, въпреки издадената за това Заповед №3/29.10.2020 г. от дружеството – работодател. Неправилно пълномощникът на жалбоподателя интерпретира правния характер на заповедта като влязъл в сила индивидуален административен акт. Неоснователни са и всички изложени от оспорващия възражения в смисъл, че контролните органи не разполагат с нормативно установена възможност да проверяват основателноста на изплащане на паричните обезщетения от ДОО, след като такива вече са изплатени. Несъмнено в правомощията на контролните органи на НОИ е да преценят коректността на подадените от дружеството – осигурител данни, а след като по изложените дотук съображения подадените от дружеството – жалбоподател в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, данни в Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за наетото по трудово правоотношение лице К. С. К. за периода м.10 – м.05.2021 г. са били некоректни, то за контролния орган на НОИ са били налице предпоставките чл.108, ал.1, т.3 от КСО да отправя задължителни предписания за тяхната корекция.
Като е потвърдил издадените от Контролен орган Задължителни предписания, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съдът определя възнаграждението в размер на 150 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДИП 65“ ЕООД, гр.Д., против Решение №1012-26-305-1 от 06.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Задължителни предписания №ЗД-1-26-00960148/09.07.2021 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА „ДИП 65“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: