№ 285
гр. Габрово, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело
№ 20254200500500 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 326/06.02.2023 г. от „Хамбергер
България“ ЕООД срещу Решение № 3/06.01.2023 г. по гр. д. № 165/2022 г. по
описа на РС-Дряново, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. М.
сумата от 18 226,69 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди болки и страдания в резултат на трудова злополука на
03.02.2021 г.,, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното й
изплащане, както и сумата от 4 009, 48 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука на
03.02.2021г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното й
изплащане, като са отхвърлени исковете за сумите над уважения размер до
пълния предявен размер от 120 000 лв. по иска за обезщетяване на
неимуществените вреди и 5 699, 61 лв. по иска за обезщетяване на
имуществените вреди. Решението е постановено при участието на трето лице
помагач ЗАД „Алианц България“.
Към въззивната жалба с Определение № 755/28.07.2025 г. по в. гр. д. №
209/2023 г. на ОС-Габрово е съединена за разглеждане в едно производство, на
основание чл. 213 ГПК, и въззивна жалба с вх. № 1085/24.04.2023 г. от
„Хамбергер България“ ЕООД срещу Решение № 28/20.03.2023 г. по гр. д. №
165/2022 по описа на РС-Дряново, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с
което „Хамбергер България“ е осъдено да заплати на С. М. обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата 99 099 лв. в периода от
1
03.02.2021 г. до 08.09.2022 г.
Към двете въззивни жалби с Определение № 755/28.07.2025 г. по в. гр. д.
№ 209/2023 г. на ОС-Габрово е съединена за общо разглеждане и решаване и
частна жалба с вх. № 1086/24.04.2023 г. от „Хамбергер България“ ЕООД
срещу Определение № 64/20.03.2023 г. по гр. д. № 165/2022 по описа на РС-
Дряново, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено Решение №
3/06.01.2023 г., като „Хамбергер България“ е осъдено да заплати на С. М.
сумата от 168,52 лв., разноски по компенсация съразмерно с уважената част от
иска, както и на адв. Н. Н.-Г. сумата от 9 522,52 лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съобразно уважената част
от иска, като е оставена без уважение молбата за изменение на решението в
частта за разноските на „Хамбергер България“.
Във въззивна жалба с вх. № 326/06.02.2023 г. срещу Решение №
3/06.01.2023 г., жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди,
претърпени от С. М., в резултат на настъпила трудова злополука. Излага
доводи как следва да бъде определен размера, като посочва съдебна практика
на ВКС. Сочи, че обезщетението следва да определено към момента на
настъпване на злополуката, а не към момента на постановяване на съдебното
решение. Излага доводи за неправилно допуснато увеличение на иска за
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че ищецът е
претендирал размерът от 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
твърдейки вкл. и заболявания, за които се установява, че не са следствие от
трудовата злополука, но първоинстанционният съд все пак е уважил изцяло
иска, нарушавайки служебното начало. Първоинстанционният съд не бил
обсъдил възражението за заинтересованост на допуснатите свидетели на С.
М., както и противоречията в свид. им показания. Твърди, че съдът не е
произнесъл по възражението за допусната груба небрежност от страна на
работника, като излага доводи за наличието му и сочи съдебна практика на
ВКС. Твърди, че съдът неправилно е присъдил обезщетение за имуществени
вреди, тъй като същите останали недоказани от С. М.. Счита за неоснователни
и акцесорните претенции за законна лихва върху сумите по исковете за
имуществени и неимуществени вреди. Навежда доводи, че законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди следва да се присъжда от
извършването на всеки отделен разход, а не от датата на трудовата злополука.
Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли
изцяло претенциите на С. М.. Претендира разноски.
Във въззивна жалба с вх. № 1085/24.04.2023 г. срещу Решение №
28/20.03.2023 г., жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е
постановил недопустимо решение, тъй като не са били налице всички
предпоставки за инициирането на производство по чл. 250 ГПК, както и че
първоинстанционният съд се е произнесъл по целия заявен предмет от С. М..
Твърди, че искът по чл. 86 ЗЗД е евентуален и непроизнасянето по него,
предвид отхвърлянето на главния иск, означава, че съдът е формирал воля по
него, която недопустимо изменил с допълнителното решение по чл. 250 ГПК.
2
Сочи, че платеното застрахователно обезщетение в хода на процеса не влияе
върху обстоятелството, че искът спрямо „Хамбергер“ е отхвърлен, поради
което не следва да му се възлага в тежест акцесорното задължение за лихва
върху цялата сума. Моли съда да обезсили постановеното решение по чл. 250
ГПК № 28/20.03.2023 г., а евентуално да го отмени и отхвърли претенциите на
С. М. за заплащане на лихва върху сумата от 99 099 лв., платена от
застраховател в хода на процеса.
В частната жалба с вх. № 1086/24.04.2023 г. от жалбоподателя срещу
Определение № 64/20.03.2023 г. се съдържат оплаквания за това, че
първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски върху целия
размер на иска, макар че част от иска за неимуществени вреди е отхвърлен
поради плащане в хода на процеса от трето лице – застраховател, без
жалбоподателят да е извършвал плащане или да е признавал иска. Посочва
съдебна практика. Твърди, че ответникът по жалбата не е материално
затруднено лице, поради което първоинстанционният съд не е следвало да
присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Твърди, че определението
по чл. 248 на съда е постановено по недопустима молба, поради липсата на
петитум. Моли съда да обезсили обжалваното определение, а евентуално да
го измени като неправилно в посочен от него смисъл.
Третото лице ЗАД „Алианц България“, конституирано като помагач на
жалбоподателя, взема становище за основателност на подадените въззивна
жалба с вх. № 326.
В срока за отговор, ответникът по жалбите С. М. депозира такъв по
всички жалби. Оспорва подадените жалби от „Хамбергер“ като
неоснователни, с аргументирано изложение по възраженията на
жалбоподателя.
Всички жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащи
на обжалване съдебни актове и от легитимирана страна, поради което се
явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С.
М. против „Хамбергер България“ ЕООД, с която са предявени искови
претенции по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащането на обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени физически болки и страдания, в размер на
100 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 5 332, 24 лв, настъпили в
резултат на трудова злополука от 03.02.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на трудовата злополука.
По делото е привлечено трето лице – помагач ЗАД „Алианц България“
на страната на ответника по исковете „Хамбергер“.
В първото открито заседание ищецът е увеличил размерът на исковите
си претенции, както следва: размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е увеличен на 120 000 лв.; размерът на обезщетението за имуществени
3
вреди е увеличен на 5 699, 61 лв.
Установява се, че работодателят „Хамбергер“ е сключил задължителна
застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, по
която застраховано лице е и С. Д. М..
Страните не спорят, като ищецът признава, а и се установява от
представените преводни нареждания по делото, че застрахователят ЗАД
„Алианц България“ е изплатило на С. М. по заведената щета от работодателя
№ 0142-21-001-500017-1 суми в общ размер на 101 773, 31 лв., от които преди
датата на завеждане на исковата молба /30.02.2022 г./ 2 202, 20 лв., след
предявяване на исковата молба: 157, 30 лв., 314, 60 лв., 157, 30 лв., 99 099 лв.
Установено е от трудов договор № 24/27.02.2006 г. и допълнително
споразумение № 478/18.04.2016 г. към него, че С. М. е бил зает по трудово
правоотношение с жалбоподателя, на длъжност „***“ към дата 03.02.2021 г.
От представената длъжностна характеристика за длъжността „***“,
подписана от С. М. на 19.04.2016 г., се установява, че в трудовите задължения
попадат настройването на малките шприц машини, следене параметрите на
машината, както и стриктното спазване на съществуващите технологични
документации, инструкции и производствени разпоредби, свързани с
изпълнението на дневното задание.
От представената длъжностна характеристика за длъжността
„електротехник“ се установява, че в неговите трудови задължения попада
локализирането и отстраняването на повреди по машините, съоръженията и
устройствата. От представената длъжностна характеристика за длъжността
„шлосер“ се установява, че в задълженията на длъжността попада
поддържането в изправност на поверените машини, съоръжения и устройства
и осигуряване правилната им и непрекъсната безаварийна експлоатация, както
и текущото обслужване на машините и съоръженията, локализирането и
отстраняването на повреди по тях. От представената длъжностна
характеристика за длъжността „инструменталчик“ се установява, че същият
следва да поддържането в изправност на поверените машини, съоръжения и
устройства и осигуряване правилната им и непрекъсната безаварийна
експлоатация, както и текущото обслужване на машините и съоръженията,
локализирането и отстраняването на повреди по тях.
Установява се от представеният график за м. февруари 2021 г., че на дата
03.02.2021 г., в предприятието на работодателя са били нощна смЯ. лица,
заемащи всяка от горепосочените длъжности, които са натоварени с
поправката на машините.
Установява се от представеното извлечение от Книгата за инструктаж и
от представената Служебна бележка, че на С. М. е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при постъпването му при работодателя на
01.03.2006 г. Установява се от представеното извлечение от Книгата за
инструктаж, че на 10.07.2020 г. С. М., заемащ длъжност „***“, е проведен
периодичен инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд.
Установено е по делото, а и страните не спорят, че на 03.02.2021 г., в
4
00.30 ч., докато изпълнявал трудовите си задължения при работодателя
„Хамбергер“, С. М. бил повикан от св. **, която работила на длъжност
‚опаковчик, шприц“, тъй като шприц-автомат № 248 в цех „Шприцове“ спрял
да работи. С. М. пуснал машината на автоматичен режим и се качил върху
нея, придвижил се към задния й край, подхлъзнал се и паднал от височина
2,30 м. между два шприц автомата.
С разпореждане № 4/23.02.2021 г. на ТД на НОИ – Габрово,
злополуката, случила се със С. М. на 03.02.2021 г., е призната за трудова, съгл.
чл. 55, ал. 1 КСО. Съгласно протокол от 23.02.2021 г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, комисията е констатирала, че
работодателят не е осигурил необходимото специфично обучение на С., за да
извършва ремонт на шприц автомат, но е допуснал същият да осъществява
такъв, което е довело до залополуката.
Установява се от представеното експертно решение на ТЕЛК №
90682/14.06.2022 г., че на С. М. са определени 85% трудова
неработоспособност, за срок от две години, с водеща диагноза „Дифузна
травма на главния мозък“, общо заболяване „Постконтузионен синдром“ /за
общо заболяване - 50% ТНР и за трудова злополука - 75% ТНР/.
Установява се от представеното експертно решение на ТЕЛК №
91336/16.11.2022 г., че на С. М. са определени 95% трудова
неработоспособност с чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза
„Постконтузионен синдром“ /за общо заболяване - 80% ТНР и за трудова
злополука - 75% ТНР/.
Установява се от представения Правилник за вътрешния трудов ред при
работодателя, че работниците имат задължението да спазват техническите и
технологичните правила, правилата за реда и начина за използване на
техническите средства и съоръженията, както и правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, включително правилата за противопожарна
охрана.
Установява се от представената програма за провеждане на ежедневен
инструктаж на служителите в отделите ЕМО /Електромеханичен отдел/ и
ЕМО подови настилки от 28.03.2019 г., че преди пристъпването към ремонтни
дейности следва да се провери обезопасяването на машината/съоръжението, а
именно следва да бъде изключено захранването, да бъде поставена табелка
„ВНИМАНИЕ НЕ ВКЛЮЧВАЙ МАШИНАТА Е В РЕМОНТ“, да се провери
целостта на защитите, както и да се провери, че всички движещи се части на
машината са в покой и не могат да бъдат задействани по време на ремонтната
дейност. Установява се от представената програма за провеждане на
инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж от
28.03.2019 г., че е забранено катеренето по машини и съоръжения, а за
качването следва да се използват преносими стълби или платформи.
Установява се от представените Инструкции за безопасна работа при
поддръжка, ремонт и почистване на машини и съоръжения, че поддръжка и
ремонт на производственото съоръжения се извършва само от специализиран
5
персонал (ЕМО), като при работа на височина, по-висока от човешкия ръст не
могат да се използват части от съоръжението като помощ за качване, а следва
да се използват обезопасени и подходяща средства за повдигане, като се носи
екипировка срещу падане от височина.
Установено е от приетата съдебномедицинска експертиза, че следствие
на трудовата злополука С. М. е получил тежка черепно-мозъчна травма –
контузия на главата с масивен хематом в меките тъкани на скалпа вдясно
странично, счупване на черепните кости вдясно с данни за
кръвотечение/ликворотечение от лявото ухо и пневмоцефалия, кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка вляво и под твърдата мозъчна обвивка вдясно,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузии на мозъчното вещество
вдясно с локален мозъчен оток, кръвоизливи в клетките на сисовидния
израстък на лявата слепоочна черепна кост и в сфеноидалния черепен синус;
разместване на лявата ключица; счупване на първо и четвърто ребра на
гръдния кош вляво, малки кръвоизливи /или друга течност/ в гръдната кухина
двустранно; установен понижен слух с лявото ухо; загуба на съзнание,
последвана със степенна промЯ. в съзнанието. През септември 2021 г. е
настъпило намаление на слуха и за двете уши от невросензорен тип, с наличие
на тинитис, хипофункция на вътрешното ухо вляво, следствие от трудовата
злополука, като не се очаква подобрение по отношение на слуха. Вещото
лице, посочва в съдебно заседание, че при черепно-мозъчна травма свързана с
увреждане на мозъчните структури и кръвоизливи двустранно, инерционното
движение на мозъка и сътресението на главата обяснява засягането на слуха
не само отляво, но и отдясно. Установява се, като усложнение на
посттравматичен церебрастенен синдром, и дискоординационен синдром.
През м. май 2021 г. е установено и увреждане на левия лакътен нерв и
съмнение за увреждане на срединния нерв вляво с псевдоартроза на лявата
ключица, увреждане на брахиалния нервен плексус вляво. Установен е и
посттравматичен органичен мозъчен синдром. Възстановителният период е
бил болезнен, като при зарастване на костите болките са намалявали, но не и
отшумявали. Налице е и остатъчен болков синдром, който е възможен в дълъг
период предвид контузията на мозъка. Неврологичното увреждане на лявата
ръка от травмата, причиняващо слабост, болки и изтръпване, е за постоянно.
Възстановителният период за черепно-мозъчната травма е около 6 месеца.
Възстановителният период по отношение счупванията е около 2-3 месеца.
Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият не е напълно здрав, а
травмите са в хроничен стадий. Има подобрение по отношение черепн-
мозъчната травма, но психорганичния мозъчен синдром, предизвикащ
промени в поведението, вегетативни нарушения, конгнитивни смущения,
главоболие остава. Пълно възстановяване от травмата не се очаква, като към
момента няма опасност за живота. Установени са и други заболявания, от
които страда С., без те да са във връзка с травмата.
Пред първоинстанционният съд, С. М. е дал обяснения по реда на чл.
176 ГПК, от които се установява, че неговата длъжностна характеристика не
му вменява задължение за извършване на ремонтни дейности по машините,
тъй като те се извършват от поддръжката – механик, електротехник. Същият
6
посочва, че работодателят е осигурил стълбички с гумени крачета, които
могат да се използват за качване на машините.
Пред първа инстанция са изслушани свидетелските показания на ** М.а,
съпруга на С. М., която изнася пред съда, че в периода на болничния престой
на С., тя и синовете й са полагали грижи за придвижването му. Свидетелства,
че първата седмица от болничния престой, са ходили при него сутрин и вечер,
тъй като същият не е можел да се обслужва сам, както и че е изпитвал адски
болки, от които при обслужването му е викал. Същият е чувал шум и пищене в
ушите, поради което не е чувал какво му се говори. При пътуването от гр.
Севлиево до гр. Плевен за последващ преглед довело до пребледняването и
припадането му. Едва 6 месеца след инцидента, С. почувствал леко облекчение
на болките в главата и врата. Св. М.а посочва, че доколкото С. не можел да се
обслужва сам след приключване на болничния престой, се наложило тя да се
грижи за него, поради което първите 40 дни от злополуката не ходила на
работа. Обслужвали го заедно със синовете им минимум 3 месеца. С. се
чувствал като тежест за семейството. Първият по-дълъг транспорт до гр.
София извършили през май месец 2021 г. Сочи, че лекарите са отказали да
оперират ръката му, предвид сериозния риск за живота му. Злополуката се
отразила тежко на психическото здраве на С.. Същият продължавал да приема
лекарства. Свидетелства, че от момента на инцидента живеят в ад. Първото
излизане за разходка на С. бил с нея през м. септември 2021 г., като наскоро
започнал да се разхожда сам.
По делото е изслушан като свидетел и ** Д., син на С. М.. Установява
се, че след злополуката, в болницата, С. М. е бил в безпомощно състояние,
изпитващ силни болки. Транспортирането на М. до болницата в гр. Плевен е
представлявало затруднение заради болките, които последният е изпитвал,
както и заради лошото време. М. е изпитвал неописуеми болки, при
прегледите в болницата. Свидетелят използвал отпуски, както и болнични, за
да може да пътува до гр. Плевен и да обслужва М.. След изписването на М. от
болницата, свидетелят продължил да се грижи за него, облужвайки го при
ежедневните дейности. М. изпитвал силни болки продължително време след
болничното лечение в гр. Плевен. Пътуванията до гр. София, където
започнали лечение при други лекари, били мъчителни и трудни. Свидетелят се
принудил да напусне работата си, за да може да пътуват и да осигуряват
лечението на М. в гр. София. Свидетелства, че баща му не се е възстановил от
получените травми, като инцидентът оказал много негативно влияние върху
психическото му състояние, тъй като се чувствал безполезен.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, при условията на
чл. 172 ГПК, като отчита, че показанията им кореспондират и се потвърждават
от останалите събрани писмени доказателства по делото, както и от
заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ. Същите са логични,
предвид травмите, които С. М. е претърпял, логични и вътрешно
непротиворечиви.
По делото е изслушан И. **, зает по трудово правоотношение с
„Хамбергер“ на длъжност „ръководител участък Шприцове“. Същият
7
свидетелства пред съда, че трудовите задължения на С. М. включват
настройка на машините и смЯ. на матрици, което подкрепя представената по
делото длъжностна характеристика. Св. ** посочва, че за изпълнението на
тези трудови задължения не е необходимо качване на машината. В случай, че е
налице повреда по настройките на машината отговорният за нейното
отстраняване е „***“, но ако повредата е електромеханична, отговорният за
нейното отстраняване е друг, а именно човек от Електромеханичния отдел
/ЕМО/. Правил е устни забележки на работниците в предприятието, вкл. на С.
М., по спазването на здравословните и безопасни условия на труд, както и в
случай, че някой се е качил на машината, т.к. не позволява на хората да се
качват по машините. Покривът на шприц автоматът е релефен и не позволява
ходене по него, поради което е осигурена стълба, в случай, че се налага да се
погледне машината отгоре.
По делото е изслушан и св. **, зает по трудово правоотношение с
„Хамбергер“ на длъжност „ръководител безопасност на труда и околната
среда“. Св. ** изнася пред съда, че в инструкциите за безопасна работа с
машините в „Шприцове“ е забранено качването по машините. Последното
подкрепя събраните писмени доказателства по делото. Налагани са
дисциплинарни санкции на работници за неспазването на ЗБУТ, но не знае
дали на С. М. конкретно са налагани такива.
По делото е изслушан и св. **, към момента зает по трудово
правоотношение с „Хамбергер“ на длъжност „Мениджър продажби“.
Свидетелят излага пред съда, че към 03.02.2021 г. е работил като началник
смЯ. в отдел „Шприцове“. Свидетелства, че често се налага да се качва върху
машините, за което по принцип използва малка стълба, но понякога и не я
използва. Правени са му забележки, когато са го забелязвали, че се е качил
върху машината. Причината поради, която се налагало качването върху
машините, било свързано с датчиците й. Самата машина била снабдена с
дисплей, който показвал грешките. Когато грешката била свързана с датчик,
отстраняването й следвало да се извърши от електромеханиците, а в случай,
че била механична – механик. Излага пред съда, че на дисплея на машината
показвало, ако грешката е свързана с някой от нейните датчици, поради което
не се налага качването върху машината, за да се види, но се случва датчикът да
се покрие с пепел, което да доведе до спирането на машината и простото му
почистване да разреши проблема. Свидетелства, че има други колеги, които
при проблем не се опитват да го разрешат сами, а се обръщат към служителя,
който извършва ремонтите.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, при условията на чл.
172 ГПК, като отчита, че се подкрепят от събраните писмени доказателства по
делото, ясни, логични и пълни са, като не се забелязват вътрешни
противоречия.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които не са
необходими за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване, поради
което и съдът не ги обсъжда.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
8
намира от правна страна следното:
По въззивна жалба с вх. № 326/06.02.2023 г.:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва приложи
императивна материално правна норма и/или следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и
допустимо. Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1
ГПК на правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно
правомощията си.
Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, който не се
оспорва от страните, за наличие на предпоставките на чл. 200, ал. 1 КТ за
възлагане на отговорността за вреди от трудовата злополука, претърпЯ. от
работника, върху работодателя. Налице са всички предпоставки за ангажиране
на обективната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, а именно: 1)
валидно съществуващо между страните трудово правоотношение; 2)
настъпило внезапно травматично увреждане на здравето през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, причинило временна
неработоспособност, т. е. настъпила трудова злополука; 3) неблагоприятни
изменения в правната сфера на ищеца /вреди/ и 4) причинна връзка между
увреждането и вредите. Поради това въззивният съд препраща към правните
изводи на първата инстанция досежно наличието на елементите от
фактическия състав на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ, на
основание чл. 272 ГПК.
Задължението на работодателя за обезвреда обхваща всички вреди от
трудовата злополука – имуществени и неимуществени. Това произтича от
препращащата норма на чл. 212 КТ към правилата за деликтната отговорност
– чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД /вж. Решение № 764 от 21.01.2011 г. по гр. д. №
389/2010 г., ІІІ г. о. на ВКС/.
Спорните въпроси между страните касаят наличието на предпоставките
за приложение на чл. 201, ал. 2 КТ, съгласно който отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука поради груба небрежност;
справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени;
размерът на обезщетението за претърпените имуществени вреди;
обезщетението за забавено плащане на паричното обезщетение; разноските в
първоинстанционното производство.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като се отчита неговия
компенсаторен характер. Според задължителните за съдилищата указания,
дадени с ППВС № 4/1968 г., понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД не е
9
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. Такива биха могли да бъдат начин на извършване и
характер на увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и
психологически последици за увредения, интензитет и продължителност на
болката, вкл. козметични дефекти, период на възстановяване, използване на
помощни средства, възраст на пострадалото лице, доходи и икономическо
положение в страната и др.
Предвид това и като взе предвид, че към момента на трудовата
злополука, ищецът е бил на 57 г., което обстоятелство указва влияние както на
продължителността на лечението, така и на възможността за пълно
оздравяване. Вида и характера на увреждането от трудовата злополука,
обхващащи различни области от тялото, а именно: тежка черепно-мозъчна
травма с кръвоизливи и мозъчна контузия, което увреждане вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза, определя като разстройство на
здравето, временно опасно за живота, счупване на черепните кости със
засягане на вътрешното ухо и пневмоцефалия, определена от вещото лице
като нараняване, проникващо в черепната кухина, счупване на лявата
ключица, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник за период над 1 месец /около 2-3 м./; счупване на първо и четвърто
ребра на гръдния кош, довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, общата черепна травма е довела до трайно намаление на
слуха преобладаващо в лявото ухо, но и в по-малка степен на слуха на дясното
ухо, увреждането на брахиалния нервен плексус, психорганичен мозъчен
синдром. Съдът взе предвид и продължителният възстановителен процес на
травмите. През възстановителния период ищецът е търпял силен интензитет
на болките, като съдът взе предвид и болковия синдром от страна на глава,
както и неврологичното увреждане на лявата ръка, което причинява болка,
изтръпване и слабост за постоянно. При определяне на размера на дължимото
обезщетение, съдът взе предвид и че не се очаква пълно възстановяване от
травмите, както и определеният процент загубена работоспособност
пожизнено. Наред с това, съдът взе предвид и обстоятелството, което се
установи от изслушаните свидетелски показания на съпругата и синът на
ищеца, че след болничното лечение на С. му е била необходима чужда помощ
за ежедневните дейности и тоалет за период от поне 3 месеца, което
съответства с посочения възстановителен период за травмите, касаещи
счупвания. Същото създава неудобство, но и силно чувство на безпомощност,
което наред с причинения психорганичен мозъчен синдром, води до силно
психическо страдание на ищеца, наред с физическите болки, причинени от
травмата. Съдът съобрази и икономическата конюнктура в страната към
момента на настъпване на трудовата злополука. Предвид всичко изложено,
съдът намира, че сумата от 120 000 лева е справедливо по размер обезщетение
за търпените неимуществени вреди, който извод съвпада с извода на
първоинстанционният съд за справедливия размер на обезщетението.
В тази връзка, следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя
досежно неправилно определения момент, към който е изчислено
обезщетението от първоинстанционният съд е неоснователно.
10
Първоинстанционният съд е посочил, че при определянето на обезщетението е
взел предвид инфлацията, отчетена в страната за периода от датата на
трудовата злополука до постановяване на решението, но именно в смисъл, че с
посочения размер на инфлацията не следва да се завишава обезщетението.
Съдът правилно е взел предвид инфлационният процент в посочения период,
като социално-икономически фактор, с който следва да се съобрази, за да
избегне възлагането на инфлацията в страната в тежест на работодателя.
Оплакванията на жалбоподателя са резултат от превратното тълкуване на
мотивите на съда, поради което и възражението се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, допускайки
увеличение на иска в първото открито заседание по делото, без от страна на
ищеца да са посочени факти и обстоятелства, които да обосновават промЯ.та в
размера. В чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК законът дава възможност на ищеца да
измени размера на предявения иск до края на съдебното дирене в първата
инстанция. Причините, поради които ищецът предприема количествено
изменение на заявения първоначален петитум, са ирелевантни. Дали това
обстоятелство се дължи на нови обстоятелства или доказателства, настъпили
или събрани в хода на исковото производство, или искът е могло да бъде
предявен в увеличения размер още при подаването на исковата молба, е без
значение. И в двата случая законът допуска ищецът да извърши корекция в
размера на първоначално предявения иск.
Относно възражението на жалбоподателя, че при определяне размера на
обезщетението първоинстанционният съд е нарушил служебното начало,
присъждайки обезщетение за всички твърдени от ищеца увреждания,
включително и тези, за които е установено, че не са намират в причинно-
следствена връзка с трудовата злополука, настоящата въззивна инстанция,
намира, че е неоснователно. Първоинстанционният съд е определил размера
на справедливото обезщетение, посочвайки уврежданията, за които вещото
лице е установило, че се намират в пряка-причинно следствена връзка.
Посоченият размер на обезщетението от ищеца за твърдени от него
увреждания, част от които не се намират в причинна връзка с трудовата
злополука, не може да ограничи съда при определяне размера на
справедливото обезщетение за установените в производството увреждания,
които са в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука.
Когато пострадалият твърди, че е претърпял вреди в определен размер и
посочва паричния им еквивалент, съдът не е длъжен да възприеме неговата
оценка, тъй като законодателят е възложил именно на него задължението да
определи размера на справедливото обезщетение, но съдът не може да се
присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба /така
Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. по т.д. № 1/2021 г., ОСГТК на
ВКС/. В този смисъл, съдът е определил справедливия размер на
обезщетението за установените увреждания, които се намират в причинна
връзка с настъпилата трудова злополука и е присъдил сума, която не
надхвърля поисканата от ищеца, макар и ищецът да е определил размера на
поисканото обезщетение, вкл. и на база твърдени увреждания, за които не се
11
установява причинната връзка с трудовата злополука.
Работодателят отговаря и за причинените от трудовата злополука
имуществени вреди, които могат да намерят израз, освен в намаляване на
трудовите доходи, така и в намаляване на наличното имуществото чрез
извършването на разходи за лекуване /медицински прегледи, изследвания,
лекарства и пр./. В този смисъл, настоящата въззивна инстанция намира, че
искът за обезщетяване на имуществените вреди, причинени на С. М., от
трудовата злополука на 03.02.2021 г. е основателен до размера от 4 009, 48 лв.
От представените фактури и касови бонове се установява, че същият е сторил
разходи за закупването на лекарства, за медицински прегледи и потребителски
такси при лекар, за извършването на медицински изследвания, както и за
закупуването на ортеза за ръка, поради което се явява неоснователно
възражението във въззивната жалба за липса на връзка с причинените
увреждания. За разликата над посочената сума до пълния предявен размер на
иска от 5 699, 61 лв., съдът счита, както е посочил и първоинстанционният
съд, че искът е неоснователен. Горницата представляват разходи за закупено
гориво, цигари, паркинг, тестване за коронавирус, изследване на щитовидната
жлеза, шампоани. Доколкото не се доказва причинно-следствената връзка
между извършването на тези разходи и уврежданията, причинени от трудовата
злополука, същите не следва да се преразпределят в тежест на работодателя.
Досежно възражението за съпричиняване, настоящият състав намира, че
следва да се съобрази следното:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Процентът съпричиняване зависи от механизма
на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта
на допринасяне за всеки от факторите, причина за травматичното увреждане,
както и съотношението между причините, когато са повече от една,
респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна, решаваща,
допълнителна, съпътстваща и т. н. За разлика от общата разпоредба на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, където съпричиняването възниква единствено при установена
намеса от страна на пострадалия в причинната връзка, КТ въвежда и
изискване поведението на пострадалия да е виновно и то при изискуема форма
на вината "груба небрежност". Такава е налице, когато пострадалият не е
положил дори грижата, която и най-небрежният полага, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най- небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание, и в нарушение технологичните правила, и на правилата
за безопасност /Така Решение № 106 от 19.02.2024 г. по гр. д. № 2405/2023 г.,
IV г. о. на ВКС; Решение № 60165 от 19.08.2021 г. по гр. д. № 3529/2020 г., IV
г. о. на ВСК; Решение № 159 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 г., III г. о. на
ВКС/. Нещо повече, ако работникът знае че работодателят не е осигурил
безопасни условия за изпълнение на работата, но въпреки това е предприел
изпълнението й при липса на елементарно старание и внимание и
12
пренебрегвайки основни правила за безопасност, т.е. когато не е положил
дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил, е налице
съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука /Решение №
218 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020 г., IV г. о. на ВКС/. В този смисъл
грубата небрежност намира приложение и ако работодателят не е осигурил в
достатъчна степен безопасни условия на труд и независимо дали е проведен
инструктаж. Винаги, когато пострадалият създава реална възможност за
настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от
увреждане, той съпричинява вредата /Определение № 3860 от 04.12.2023 г. по
гр. д. № 1324/2023 г., III г. о. на ВКС/. Делът на дължимите от работодателя
мерки за осигуряване безопасни условия на труд и значението им за
превенцията на риска, не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако
работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите
обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението
при трудова злополука. Правилата на чл. 201, ал. 2 КТ не се прилагат тогава,
когато е налице фундаментално неизпълнение на задължението на
работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
при което не са предоставени необходимите предпазни средства, фиктивно са
провеждани инструктажи, нарушаването на правилата по безопасните условия
е толерирано от работодателя, без да са взети каквито и да е мерки за контрол
и обезпечаване спазването им.
В разглежданата хипотеза, С. М., видно от представената длъжностна
характеристика, което се подкрепя вкл. и от неговите обяснения, дадени по
реда на чл. 176 ГПК, не е бил натоварен от работодателя със задължение за
установяване и отстраняване на възникнали повреди по машините, като видно
от представените длъжностни характеристики с такова задължение са
натоварени длъжностите „електротехник“, „шлосер“, „инструменталчик“.
Установено е и от представеният график за м. февруари 2021 г., че към датата
на трудовата злополука, в предприятието на работодателя са били нощна смЯ.
лица, заемащи всяка от горепосочените длъжности, които са натоварени с
поправката на машините. На следващо място, работодателят изрично е
забранил катереното (качването) по машини и съоръжения без
стълба/платформа. В разрез със своята трудова характеристика, както и с
установените правила за безопасност, на 03.02.2021 г. С. М. самоволно и
самонадеяно се е покатерил на машината, използвайки части от нея,
нарушавайки правилата за безопасност, без да прояви елементарна
съобразителност да отчете, че качването му без стълба/платформа, екипировка
срещу падане от височина, за да погледне отгоре машината, го поставя в риск
от падане от височина 2,30 м. Действието не е било и необходимо предвид
присъствието в предприятието на работодателя на работниците, които са
натоварени с отстраняването на повредите и ремонтирането на машините,
както и обстоятелството, че машината има дисплей, където се изписват
отчетените грешки. При тези обстоятелства, видно от показанията на св. ** и
от представените длъжностни характеристики е следвало да бъде повикан
работник, който може да извършва ремонт на машините.
Ето защо, настоящата въззивна инстанция приема, че в случая С. М. е
13
проявил груба небрежност, като е пренебрегнал разпределението на трудовите
функции при работодателя и като самонадеяно се е качил върху шприц
автомата, без да съобрази, че извършването на работа, която не му е вменена,
при нарушаване на елементарните изисквания за безопасност, може да доведе
до злополука. Работодателят е осигурил в достатъчна степен здравословни и
безопасни условия на работа, провеждайки инструктажи, вкл. и специфични в
съответствие със спецификата на различните отдели в предприятието му,
предоставянето на предпазни и помощни средства. Същият е осигурил и
достатъчен контрол за изпълнението им, предвид обстоятелството, че св. И.
**, ръководител на участък „Шприцове“ е посочил пред съда, че не позволява
на хората да се качват по машините, св. ** посочва, че се правят устни
забележки, когато се констатира нарушаване на забраната за качване. Св. **
посочва, че са му правени забележки, когато е бил забелязван да се качва по
машините, както и че той си позволява да се качва, но другите колеги викат
упълномощен служител, който извършва ремонтите. Поради това, не може да
се приеме, че работодателят не е осъществил достатъчен контрол по
спазването на приетите от него здравословни и безопасни условия на труд,
решавайки да не налага дисциплинарни наказания. Видно е, че качването по
машините не е практика на работниците, а самостоятелна инициатива, която
среща укор от работодателя при констатирането й, изразявайки се в направата
на забележка.
Тук следва да се посочи, че извършването на работа без възлагане, но в
интерес на работодателя по чл. 200, ал. 2 КТ не може да доведе до
автоматично неприлагане на правилата на грубата небрежност, в какъвто
смисъл се излагат доводи от страната на процесуалния представител на С. М. в
устните състезания пред въззивната инстанция. Посочената разпоредба
разширява приложното поле на обективната отговорност на работодателя по
чл. 200, ал. 1 КТ, като я въвежда и за вреди, претърпени от увреждане и при
всяка друга работа, вън от възложената работа като трудова функция по
трудовото правоотношение, която работникът изпълнява без нареждането от
работодателя, но в негов интерес.
По отношение критериите за намаляване на обезщетението, когато
поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ по
релевирано от работодателя възражение, в практиката на ВКС се приема, че
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на
вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното
обезщетяване. При определяне на степента на съпричиняване съдът е длъжен
да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност,
които е допуснал или извършил работодателят. Когато работодателят е могъл
да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното
оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е
компенсирал чрез възлагане в тежест на лицата, изложени на този риск, във
всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се
намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност
14
/така Решение № 178 от 02.01.2019г. по гр. д. № 4579/2017г., ІІІ г. о. на ВКС;
Решение № 159 от 15.01.2018г. по гр.д. № 251/2018г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение
№ 186 от 21.10.2019г. по гр.д. № 246/2019г., ІІІ г. о. на ВКС/. Работодателят не
е допуснал пропуски в инструктажите за безопасност при работа, създавайки
вкл. и специфични инструкции и правила за работа в съответствие с
естеството на дейността и рисковете при изпълнението й в различните отдели,
не е допуснал липса на всички необходими помощни и предпазни средства, но
видно от протокола за разследване на злополуката е допуснал С. М. да
извършва ремонт на машини, за което същият не е имал специфичното
обучение. Такова не е било и необходимо предвид обстоятелството, че
конкретната работа не е била възложена на пострадалия работник, а е
извършвана от други работници на работодателя. Така при установеното
поведение на работника, нарушаващо съществуващите правила в
предприятието на работодателя досежно качването по машините и
пренебрегването на лицата, отговорни за ремонтирането на машините в
предприятието, като от обстоятелствата е било ясно, че неговите действия
могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, съдът счита, че
степента на съпричиняване на вредите от пострадалия е в размера на 65%.
От посочения размер на справедливото, според съда, обезщетение на
неимуществените вреди следва да се извади определения размер на
съпричиняване, при което дължимият размер от работодателя за посочените
вреди възлиза в размер на 42 000 лв. Дължимото обезщетение за
имуществените вреди, след приспадането на определения процент
съпричиняване, възлиза на 1 403, 32 лв.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение, като сбор от
обезщетението за неимуществени и имуществените вреди, се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. В случай на изплатено застрахователно
обезщетение от набраните вноски, които работодателят е превел в интерес на
работника или служителя, за настъпило застрахователно събитие,
изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото
обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда,
поради което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение
се намалява с получената парична сума по застрахователния договор. От
представените по делото преводни нареждания на „Алианц България“ ЗАД по
щета № 0142/21/001/ 500017 (л. 99 – 109) и признанията на ищеца е
установено, че същият е получил в хода на производството застрахователно
обезщетение в размер на 101 773,31 лв. Предвид това, от определения размер
на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди след приспадане на
приетия процент съпричиняване, следва да се приспадне получената сума по
застрахователния договор. Общата сума дължима на работника се явява в
размер на 43 403, 32 лв., а платената от застрахователя по застрахователния
договор е по-висока, от което следва, че след намаляването с получената
застрахователна сума, няма дължими суми от работодателя. Поради това
исковете на С. М. за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди,
причинени от трудова злополука на дата 03.02.2021 г. следва да бъдат
15
отхвърлени, а Решение № 3 от 06.01.2023 г. на РС-Дряново отменено.
По разноските пред въззивната инстанция:
При този изход на спора, по въззивна жалба № 326/06.02.2023 г. на
жалбоподателя се дължат разноски съразмерно с уважената част от жалбата.
Процесуалният представител на „Хамбергер“ е представил списък на
разноските, заедно с приложени фактури и преводни нареждания. Видно от
тях, за процесуалното представителство във въззивната инстанция
въззивникът е заплатил разноски в размер на 10 326, 77 лв. с ДДС. Видно от
представената фактура № 25567/01.03.2023 г. за държавна такса (ДТ) по
обжалване на Решение № 3/06.01.2023 г., адвокатското дружество е начислило
20% ДДС върху посочения размер на ДТ – 444, 79 лв., която сума е внесло по
сметка на ОС-Габрово, видно от преводно нареждане от 03.02.2023 г. Сумата
от 444, 80 лв. е преведена по сметка на съда от адвокатското дружество,
поради което същата /без начисленото ДДС върху нея/ следва да се вземе
предвид при определяне отговорността за разноски. Следва да се посочи, че
начисляването на 20 % ДДС върху дължимата от страната държавна такса е в
разрез с правилата на добросъвестността в отношенията между доверител и
довереник, като води до неоснователно обогатяване за адвокатското
дружество, предвид липсата на услуга, която същото да предоставя и върху
която да се начислява 20% ДДС за дължимата държавна такса за въззивното
обжалване.
Предвид всичко изложено, въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да му заплати разноски в размер на 7 052, 21 лв. съобразно уважената част от
въззивната жалба.
Съобразно с изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „Хамбергер“
следва да бъде осъдено да заплати държавна такса по сметка на РС-Дряново,
съразмерно на приетия за основателен размер на исковете в размер на 1 736,
13 лв.
На въззиваемата страна се следват разноски съобразно оставената без
уважение част от въззивната жалба. Процесуалният й представител е
предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Следва да се има предвид обаче, че към момента на образуване на въззивното
производство, с оглед извършеното плащане от застрахователя в хода на
първоинстанционното производство, вече не е материално затруднено лице.
Основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ е опровергано,
поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
работодателя за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. /Определение № 50001 от 9.01.2023 г. по т. д. № 2146/2021 г., II
т. о. на ВКС/.
По въззивна жалба с вх. № 1085/20.04.2023 г.:
При този изход на спора по исковете за обезщетяване на претърпени
неимуществени и имуществени вреди, доколкото вземането за мораторна
лихва е обусловено от главната претенция, Решение № 28 от 20.03.2023 г. на
РС-Дряново следва да бъде отменено. Разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ
16
предвижда, че дължимото за вредите от трудовата злополука обезщетение се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. За заплащането на
обезщетението за вреди от трудова злополука работодателят изпада в забава,
считано от датата на увреждането, тъй като съответно приложение намират
правилата за задължението, породено от непозволено увреждане /Решение №
221 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 3869/2019 г., IV г. о. на ВКС/, което длъжникът
се смята в забава и без покана, т.е. дължи от момента на настъпване на
увреждането. Така работодателят, изпада в забава и дължи лихва от момента
на настъпване на трудовата злополука, както върху обезщетението за
неимуществени вреди /Определение № 137 от 01.06.2020 г. по гр. д. №
1170/2020 г., III г. о. на ВКС/, така и върху обезщетението за имуществени
вреди /Решение № 121 от 06.11.2019 г. по т. д. № 2762/2018 г. на ВКС;
Решение № 11 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 643/2017 г. на ВКС; Решение № 307
от 01.08.2014 г. по гр. д. № 773/2012 г. на ВКС/. Неоснователно е
възражението във въззивна жалба № 1085, че „Хамбергер“ не отговаря за
късното плащане от застрахователя, доколкото самият работодател изпада в
забава от момента на увреждането. Застрахователят удовлетворява същият
интерес, който би удовлетворил и работодателят, в случай, че беше платил, а
единствената причина за отхвърлянето на исковете е обстоятелството, че вече
кредиторовият интерес е удовлетворен чрез забавеното плащане.
Следователно работодателят дължи лихва върху сумата от 42 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 403, 32
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от датата на
трудовата злополука – 03.02.2021 г. до плащането, извършено от
застрахователя в хода на процеса през първоинстанционния съд – 08.09.2022 г.
При изчисляването на дължимата законна лихва с електронен калкулатор,
лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 6 802, 21
лв., а лихвата върху обезщетението за имуществени вреди възлиза на 227, 23
лв. С оглед това, че получената сума от застрахователя по застрахователния
договор следва да се приспадне от дължимото от работодателя, законната
лихва по двата иска се явява платена, поради което акцесорните претенции за
лихва също следва да бъдат отхвърлени.
По разноските за първото въззивно разглеждане на жалбата и
разноските в касационната инстанция:
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноските,
извършени при първото въззивно разглеждане на делото, както и разноските
за касационно обжалване, завършило с отмЯ.та на въззивно решение №
113/05.06.2023 г. по в. гр. д. № 209/2023 г. на ОС-Габрово /по обжалване на
допълнителното решение № 28/20.03.2023 г. на РС-Дряново/ и връщане на
делото на въззивната инстанция за произнасяне по въззивна жалба с вх. №
326/06.02.2023 г., въззивна жалба с вх. № 1085/24.04.2023 г. и частна жалба с
вх. № 1086/24.04.2023 г. Съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК
доколкото първото въззивно решение е било отменено, при новото
разглеждане въззивният съд следва да присъди както разноските за това
разглеждане, така и тези за първата въззивна инстанция и за първата
17
касационна инстанция. Адвокатското дружество е приложило фактура №
25740/02.05.2023 г. за ДТ по обжалване на Решение № 3/06.01.2023 г.
/отбелязването на Решение № 3, съдът приема за техническа грешка, предвид
датата на фактурирането и заплатеният размер на ДТ за въззивното обжалване
на Решение № 28/20.03.2023 г./ в размер на 335, 97 лв., като също е начислило
20 % ДДС върху посочената сума, като отново е поискало плащане от
доверителя си на общата сума от 409, 50 лв., която „Хамбергер“ е заплатило,
видно от преводно нареждане от 17.05.2023 г. За отговорността за разноски
следва да се вземе предвид само действителният размер на платената
държавна такса, без начислените 20 % ДДС върху нея, която сума
„Хамбергер“ е заплатило на адвокатското дружество.
В касационното производство, „Хамбергер“ е направило разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 300, 06 лв., разноски за допускане на
касационната жалба - държавна такса в размер на 30 лв. и разноски за
разглеждане на касационната жалба - държавна такса в размер на 320, 97 лв.
Пълномощникът на „Хамбергер“ е представил фактура №
**********/11.07.2023 г., с която е фактурирало държавната такса за
допускане на касационната жалба, като е начислило 20 % ДДС върху нейния
размер от 30 лв. Представена е и фактура № **********/05.08.2024 г., с която
е фактурирало държавната такса в размер на 320, 97 лв., като е начислило ДДС
върху нея, както и фактура № **********/05.08.2024 г., с която е фактурирало
държавна такса за касационно обжалване в размер на 320, 97 лв., като е
начислило ДДС върху нея. „Хамбергер“ е заплатило и двете, видно от
платежно нареждане от 14.08.2024 г. Предвид дадените указания на ВКС за
заплащане на ДТ в размер на 320, 97 лв., поредния номер на двете фактури и
еднаквата дата на издаването им, съдът приема, че дружеството е фактурирало
един и същи разход, върху който, наред с това, не се дължи ДДС. Предвид
това, сумата, която следва да бъде взета предвид при определяне на
отговорността за разноски за заплатената ДТ за разглеждане на касационната
жалба е 320, 97 лв. без начисленото ДДС, както и ДТ за допускане на
касационната жалба в размер на 30 лв., без начисленото ДДС, които суми са и
реално внесени по сметка на съда от адв. дружество.
Съразмерно с уважената част от въззивната жалба, С. М. следва да бъде
осъден да заплати на „Хамбергер“ сумата от 1 684, 35 лв., сторени разноски
при първото разглеждане на делото и разноски за касационното разглеждане
на делото.
По частна жалба № 1086/24.04.2023 г.:
Неоснователно е възражението за недопустимост на Определение №
64/20.03.2023 г. поради липса на петитум на молбата на С. М. по чл. 248 ГПК,
доколкото е ясно, че ищецът е поискал присъждането на разноски съобразно с
приетия за основателен размер на исковете. Наред с това, няма забрана в един
писмен документ да бъдат отправени молби по чл. 250 ГПК и по чл. 248 ГПК
до съда.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска, а отговорността на насрещната страна за разноски
18
произтича от неоснователно предизвикания от ответника правен спор. В
случая, когато в хода на процеса е налице извършено плащане на
претендираното вземане, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да
вземе предвид този новонастъпил факт, който е от значение за спорното право.
Същевременно обаче ищецът е направил вече разноски за претендиране на
спорно вземане пред съда и отхвърлянето на исковата му претенция, в частта,
в която се явява основателна, е единствено функция от приложението на
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 200, ал. 4 КТ. Наред с това, плащането
е извършено от застраховател по застрахователния договор за риска „Трудова
злополука“, а искът е заведен срещу работодателят. Същият не е платил
обезщетението, нито е признал иска, поради което по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК
на работодателят, който е дал повод за завеждане на делото, не се дължат
разноски съобразно частта от исковата претенция, която е приета за
основателна, макар същата да се отхвърля поради погасяването й в хода на
процеса от застрахователя /Определение № 253 от 22.02.2012 г. по гр. д. №
1285/2011 г., III г. о. на ВКС/.
С оглед на това работникът следва да бъде овъзмезден за разноските,
които е сторил в размер съобразно приетата за основателна част от иска, т. к.
причината за отхвърлянето й е извършеното в хода на висящият процес
погашение на претендираното вземане от застрахователя по застрахователния
договор за риска „Трудова злополука“. Работникът в първоинстанционното
производство е направил разноски в размер на 300 лв. /депозит за вещо лице/,
поради което „Хамбергер“ следва да се осъди да му заплати сума в размер 103,
59 лв., съразмерно на приетата за основателна част от исковете, в който
смисъл Определение № 64/20.03.2023 г. следва да се измени. Същият е бил
представляван от процесуалния си представител адв. Н. на осн. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Възражението на работодателя, че след плащането в хода на процеса от
страна на застрахователя, С. М. вече не е материално затруднено лице, е
неоснователно. За уважаването на искането за присъждане на адв. хонорар по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно към момента на поемане на защитата на
лицето, то да е било материално затруднено. Щом е налице заявление, че
представената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липсват данни,
които да опровергават това, на адвоката следва да се присъди възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., независимо от извършеното плащане на доверителя му в
хода на процеса. Не са налице и предпоставки за намаляване на размера на
адв. възнаграждение, претендирано от адв. Н., тъй като същият е по-нисък от
минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това на адв.
Н. следва да се присъди възнаграждение, съразмерно на приетата за
основателна част от исковете, в размер на 3 298, 43 лв., в който смисъл
Определение № 64/20.03.2023 г. следва да се измени.
Работодателят следва да бъде овъзмезден за разноските, които е сторил в
размер съобразно отхвърлената част от иска, която е приета за неоснователна,
но не и за онази част, която е приета за основателна и която се отхвърля
единствено поради плащане /погасяване/ в хода на процеса от застрахователя
по застраховката „Трудова злополука“. Предвид това, С. М. следва да бъде
19
осъден да заплати на „Хамбергер“ сумата от 5 992, 71 лв. съразмерно на
приетата за неоснователна част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3/06.01.2023 г. по гр. д. № 165/2022 г. по описа на
РС-Дряново, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200, ал. 1 КТ на С. Д. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ ** срещу „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „**“
№ 1, представлявано от управителя ***. за заплащането на сумата от 120 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
трудова злополука на 03.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
трудовата злополука до окончателното плащане, като ПОГАСЕН чрез
приспадане на получено застрахователно обезщетение на основание чл. 200,
ал. 4 КТ до приетия за основателен размер от 42 000 лв., и като
НЕОСНОВАТЕЛЕН за горницата над 42 000 лв. до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200, ал. 1 КТ на С. Д. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ ** срещу „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „**“
№ 1, представлявано от управителя ***. за заплащането на сумата от 5 699, 61
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
трудова злополука на 03.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
трудовата злополука до окончателното плащане, като ПОГАСЕН чрез
приспадане на получено застрахователно обезщетение на основание чл. 200,
ал. 4 КТ до приетия за основателен размер от 1 403, 32 лв., и като
НЕОСНОВАТЕЛЕН за горницата над 1 403, 32 лв. до пълния предявен
размер.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево,
ул. „**“ № 1, представлявано от управителя ***., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Дряново сумата от
1 736, 13 лв. /хиляда седемстотин тридесет и шест лева и тринадесет
стотинки/, представляваща държавна такса, съразмерно с приетата за
основателна част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Д. М., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ ** да заплати на „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево,
ул. „**“ № 1, представлявано от управителя ***., сумата от 7 052, 21 лв.
/седем хиляди петдесет и два лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, съразмерно на
уважената част от въззивната жалба.
ОТМЕНЯ Решение № 28/20.03.2023 г. по гр. д. № 165/2022 по описа на
20
РС-Дряново, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 2 ЗЗД на С. Д. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ ** срещу „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „**“
№ 1, представлявано от управителя ***. за заплащането на обезщетение за
забавено изпълнение върху обезщетението за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени от трудова злополука на 03.02.2021 г., за периода от
03.02.2021 г. до 08.09.2022 г. като ПОГАСЕН чрез приспадане на получено
застрахователно обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Д. М., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ ** да заплати на „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево,
ул. „**“ № 1, представлявано от управителя ***., сумата от 1 684, 35 лв.
/хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща разноски в първото въззивно разглеждане на делото, както и
за касационната инстанция, съразмерно на уважената част от въззивната
жалба.
ИЗМЕНЯ Определение № 64/20.03.2023 г. по гр. д. № 165/2022 г. по
описа на РС-Дряново, с което е изменено Решение № 3/06.01.2023 г. в частта
за разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево,
ул. „**“ № 1, представлявано от управителя ***., да заплати на С. Д. М., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ **, сумата от 103, 59 лв. /сто
и три лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево,
ул. „**“ № 1, представлявано от управителя ***., да заплати на адв. Н. Й. Н.-
Г., с личен номер ********** при АК-Габрово, с адрес: гр. Севлиево, ул. „***,
сумата от 3 298 лв. /три хиляди двеста деветдесет и осем лева/,
представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ
съобразно основателната част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Д. М., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ **, да заплати на „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево,
ул. „**“ № 1, представлявано от управителя ***., сумата от 5 992, 71 лв. /пет
хиляди деветстотин деветдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/,
съразмерно на приетата за неоснователна част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач – ЗАД
„Алианц България“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*** на страната на „Хамбергер България“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с
21
изключение на частта по разноските в първоинстанционното производство,
която има характера на определение и подлежи на обжалване пред ВКС, при
условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22