Решение по дело №41402/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2024 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20231110141402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18875
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110141402 по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
21.10.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 41402/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. В. М., в която се твърди, че
ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
**********************, аб. № 286871, като била доставена топлинна енергия, по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 3151,23 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но
ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 525,94 лева за периода от 15.09.2020
г. до 08.11.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 23,77 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.,
1
както и сумата от 4,90 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. до 08.11.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да
бъде признато за установено, че ответника му дължи претендираните вземания. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез
особения представител, като се сочи, че претенциите са допустими, но неоснователни.
Твърди, че претенциите са погасени по давност, което възражение обосновава, като прави и
извод за приложението на чл. 119 ЗЗД. Поддържа, че по делото не са ангажирани
доказателства, че е бил единствено задължено лице за процесния имот и период. Навежда
доводи за недоказаност на претенциите, като излага съображения за правната стойност на
общите фактури и кредитните известия към фактура. Излага съображения, че не е обвързан
от общите условия, тъй като не било установено, че последните са били надлежно обявени
чрез извършването на два броя публикации – в местен и централен ежедневник, като счита,
че това е достатъчно основание, за да претенциите да бъдат отхвърлени в цялост, доколкото
липсвали и други доказателства, че общите условия са били приети. Твърди, че с решение на
ВАС била отменена методиката за дяловото разпределение. Поддържа, че ищеца не е
доказал и надлежно извършени счетоводни записвания, което обосновава в светлината на чл.
182 ГПК. Освен това липсвали справки отчети за разпределението на топлинната енергия за
процесния период, което било в нарушение на нормативните изисквания. Оспорва
претенциите по размер. Инвокира доводи, че не дължи мораторна лихва, тъй като не бил
изпадал в забава. Развива съображения, че сумите не са били определени на базата на реален
отчет, за което не били представени и надлежни доказателства по делото, а измерванията
били извършени не в присъствието на купувача, респ. домоуправителя на ЕС. Иска
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ответника е представило писмени
доказателствени средства, като е изразило становище и за доказаност и основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
2
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Договор за продажба на недвижим имот от военно-жилищния фонд по
реда на Наредбата за държавните имот от 16.04.1993 г., като се установява, че С. В. М. е
станал собственик на недвижим имот, находящ се в гр. **********************.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че в случая ищецът безспорно е установил
наличието на облигационно отношение между страните.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
3
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е начислявана топлинна енергия за отопление на имот,
която е определяна на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп, както и
топлинната енергия за сградна инсталация, а така и БГВ, което също е отчитано на база
„служебен отчет“, поради неосигурен достъп. Вещото лице е направило извод, че стойността
на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 3151,22 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които да са погасени дължимите от ответника суми.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са недобросъвестни или
заинтересовани от изхода на правния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период - обн., ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., бр.
45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013 г.,
4
в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., бр. 74 от
20.09.2019 г., в сила от 20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г.), всички клиенти са длъжни
да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство.
В случая, съдът констатира, че нито изисквания на ЗЕ, нито правилата на общите
условия са спазени, съответно не са ангажирани доказателства в тази насока – че не е
предоставен достъп, доколкото доказателства за надлежно оформени протоколи за
неосъществен достъп не са представени по делото нито от ищеца, нито от третото лице-
помагач на страната на ищеца. При това положение, след като не са ангажирани
доказателства, че са спазени изисквания на ЗЕ и общите условия, за да е начислят суми за
отопление на имот на базата на служебен отчет, поради „неосигурен достъп“, съдът счита,
че не е доказано, че предпоставките са били налице, поради което претенциите следва да
бъдат отхвърлени, тъй като съдът е длъжен да приеме недоказания факта за неосъществил се
в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Този извод на съда се обуславя и от
факта, че не са предоставени протоколи за неосигурен достъп, поради което не може да се
направи извод, че действително е била налице хипотезата на неосигурен достъп. В тази
насока трябва да се спомене обстоятелството, че след като самият ищец не е бил активен, за
да иска изменение на определението за конституирането на трето лице-помагач, респ. не е
поискал трето неучастващо лице по реда на чл. 192 ГПК да представи писмени
доказателствени средства, то съдът не може служебно да извършва действия по събирането
на доказателства за които страната не е направила дори доказателствено искане. Служебното
начало по смисъла на чл. 7 ГПК не предоставя такива правомощия на съда. Отделно от това,
трябва да се споемене и обстоятелството, че за част от процесния период, третото лице-
помагач е представило по искането на ищеца доказателства в противна насока – за осигурен
достъп.
Следователно, претенциите за главниците следва да бъдат отхвърлени изцяло, тъй
като са неоснователни.
Исковата за дялово разпределение и за мораторни лихви са обусловени от
претенциите за мораторни лихви върху главницата са акцесорни и обусловени от
претенциите за главниците, поради което след като обуславящите искове са неоснователни,
то такива са и обусловените. Ето защо, акцесорните претенции следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота трябва да се отбележи, че неоснователен е и следва да бъде отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В новелата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
5
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответника. Последният не е поискал присъждането на деловодни
разноски и не е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *************, със седалище и
адрес на управление: гр. ********** срещу С. В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
************, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.
В. М., ЕГН: ********** дължи на ТС“ ЕАД, ЕИК: *************, сумата от 3151,23 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. **********************, аб. № 286871, както и сумата от 525,94
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., както и сумата от 23,77 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от
4,90 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 08.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 09.12.2022 г. по ч. гр. д. № 64760/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6