РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Благоевград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210102564 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Уникредит булбанк“ АД,
ЕИК чрез пълномощника адв. В. П., против Д. Д. М., ЕГН **********, Р. Д. М., ЕГН
********** и В. Д. Д., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 11.01.2019 г. е подписан Договор № CCIR-504-00007-
2019 за кредитна карта за физически лица, между „УниКредит Булбанк“ АД като
кредитодател и Д. В. М. като кредитополучател, по силата на който договор кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500 лева (петстотин лева) -
чл. 1 от договора. Твърди се, че в чл.2.1 страните са уговорили месечен лихвен процент
върху усвоената сума от кредита в размер на 1%, като в чл. 3 от договора е посочен
минималният размер на месечната погасителна вноска, който е 15,00 лева.
Навежда се, че съгласно чл. 3, 1.2 от договора, периодът на издължаване на текущите
задължения по договора е между 1-во и 15-то число на месеца, като съгласно чл. 3.4 от
договора, крайният срок на действие на договора е 31.01.2021 г., като съгласно чл.3.5 до
тази дата трябва да бъдат погасени всички дължими по договора суми. Твърди се, че
съгласно чл. 8.12 от договора ако кредитополучателят не е обслужвал дълга 61 дни,
задължението става предсрочно изискуемо, като съгласно чл. 10, във вр. с чл. 10.1, банката
обявява кредита за предсрочно изискуем, ако кредитополучателят е нарушил задълженията
си по договора.
Твърди се, че поради непогасяване на задълженията си по договора в договорения в
чл.3.4 краен срок (31.01.2021 г.), банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК пред PC-Б.,
като на 02.07.2021 г. съдът постановил Разпореждане № 187, с което е прекратил
1
производството по заповедното производство (ч. гр. д. 1703/ 2021 г.) поради настъпилата
смърт на кредитополучателя преди подаване на заявлението в съда. Предвид това
обстоятелство, поради невъзможността за провеждане на заповедно производство, се
обосновава правния интерес на банката за предявяване на настоящия осъдителен иск срещу
наследниците на починалия кредитополучател.
Прави искане пред съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца по една трета
част, съгласно правилата на Закона за наследството, на следните суми: сумата в
размер на 400,59 лева (четиристотин лева и 59 ст.) – представляваща главница, ведно със
законната лихва от 30.09.2022 г.; сумата в размер на 132,61 лева (сто тридесет и два лева и
61 ст.) –представляваща дължима лихва, съгласно сключения договор за кредит, от
17.03.2020 г. до 29.09.2022 г., от които 37,94 лева - договорна лихва от 17.03.2020 г. до
21.10.2020 г. и 94,67 лева - наказателна лихва от 17.03.2020 г. до 29.09.2022 г., както и
претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответниците, в срока за подаване на отговор на исковата молба, са подали такъв, в
който оспорват иска. Навежда се, че процесния Договор № CCIR-504-00007-2019 за
кредитна карта на физически лица, сключен между ищеца, като кредитодател и Д. В. М.,
като кредитополучател е нищожен. Същият е недействителен на основание чл. 22 ЗГЖ, вр.
чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗГЖ. В него не е посочен годишен процент на разходите
и общата сума, дължима от потребителя и т.н. Оспорва се ответника представения протокол
за получаване на банкова карта, тъй като той е подписан от лице, което е различно от
лицето, подписало процесния договор. От него не става ясно дали се касае за една и съща
банкова карта и идентична ли е с картата, предмет на процесния договор.
Претендират сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, не делегира процесуален представител,
изразява писмено становище.
Ответниците не се явяват, изразяват писмено становище.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно-счетоводна
експертиза, въз основа на които се установява следната фактическа обстановка:
Като доказателство по делото е представен Договор № CCIR-504-00007-2019 за
кредитна карта за физически лица, между „УниКредит Булбанк“ АД като кредитодател и Д.
В. М. като кредитополучател, по силата на който договор кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500 лева (петстотин лева) - чл. 1 от
договора. В чл.2.1 страните са уговорили месечен лихвен процент върху усвоената сума от
кредита в размер на 1%, като в чл. 3 от договора е посочен минималният размер на
месечната погасителна вноска, който е 15,00 лева. Съгласно чл. 3, 1.2 от договора, периодът
на издължаване на текущите задължения по договора е между 1-во и 15-то число на месеца,
като съгласно чл. 3.4 от договора, крайният срок на действие на договора е 31.01.2021 г.,
като съгласно чл. 3.5 до тази дата трябва да бъдат погасени всички дължими по договора
суми. Съгласно чл. 8.12 от договора ако кредитополучателят не е обслужвал дълга 61 дни,
задължението става предсрочно изискуемо, като съгласно чл. 10, във вр. с чл. 10.1, банката
обявява кредита за предсрочно изискуем, ако кредитополучателят е нарушил задълженията
си по договора. Поради непогасяване на задълженията си по договора в договорения в
2
чл.3.4 краен срок (31.01.2021 г.), банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК пред PC-Б.,
като на 02.07.2021 г. съдът постановил Разпореждане № 187, с което е прекратил
производството по заповедното производство (ч. гр. д. 1703/ 2021 г.) поради настъпилата
смърт на кредитополучателя преди подаване на заявлението в съда. Предвид това
обстоятелство, поради невъзможността за провеждане на заповедно производство, се
обосновава правния интерес на банката за предявяване на настоящия осъдителен иск срещу
наследниците на починалия кредитополучател.
По делото не се спори, че ответниците се явяват наследници на Д. В. М..
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице сочи
какви са дължимите суми, както и какви са движенията по кредитната карта.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, доколкото не е оспорено от
страните по делото, отделно от това вещото лице е отговорило пълно, ясно и обосновано на
поставените въпроси.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
спорното материално право – правото на вземане на банката да получи връщане на главница
по договор за кредитна карта, която правна квалификация е чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл. 79
от ЗЗД, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение,
която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за
разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.
Като доказателство по делото е представен Договор № CCIR-504-00007-2019 за
кредитна карта за физически лица, между ищеца и наследодателя на ответниците.
Ответниците оспорват, че са страна по посоченото правоотношение. Предстaвени са
доказателства, че в изпълнение на договора ищецът е предоставил на наследодателя на
ответниците кредитна карта.
Не е спорно и това, че договорът е прекратен поради изтичане на срока.
Настоящата съдебна инстанция констатира, с оглед и наведеното възражение от
ответника, че договорът за кредитна карта е нищожен, поради следното:
Основанието на претендираните вземания е наличие на Договор № CCIR-504-00007-
2019 за кредитна карта за физически лица, между ищеца, като банка, и наследодателя на
ответниците като физическо лице. По отношение на така сключения договор са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК / и Закона за защита на
потребителите ЗЗП.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като в този случай, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно чл. 5 ЗПК, кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички условия
на потребителския кредит преди сключването на договора. Договорът за потребителски
3
кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора.
Потребителят не е длъжен да извършва каквито и да е плащания, включително на лихви,
такси, комисиони или други разходи, които не са включени в условията на сключения
договор за кредит. Всички изменения и допълнения към договора се извършват в писмена
форма и се подписват от двете страни.
Съгласно чл. 10, ал. 1, във връзка с чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на ясен и разбираем език и трябва задължително да съдържа: чиста стойност на
кредита (подлежаща на получаване главница на кредита); максимален размер на кредита,
ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне; годишен процент на разходите
по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото
изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към
момента на сключване на договора за кредит; условията, при които посочените разходи по
кредита могат да бъдат променяни; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е
възможно, общия размер на тези плащания; елементите на общата стойност на кредита,
които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита;
когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора;
когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното
изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; свързаните с договора разходи,
които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора; обезпеченията,
които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които
могат да бъдат освободени и изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на
застраховател не е предоставен на потребителя.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. По делото не
са представени ОУ, които да са подписани от ответника. При това положение представеният
от кредитора договор, на който основава вземанията си, не отговаря на изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, поради което на основание
чл. 22 ЗПК, е недействителен.
На следващо място в договора не са ясно формулирани клаузи, според които се
начислява възнаградителната лихва, наказателната лихва, какви по вид такси се дължат и за
какви услуги.
След като е налице нищожен договор за кредит следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 24 от ЗПК и да се приеме, че кредитополучателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита.
Видно от заключението на вещото лице, банката не е предоставила извлечения от
счетоводни регистри за записвания по хронология и по аналитичност на движението на
суми по кредита, както и месечни извлечения за движението на суми по кредитната карта.
4
Установява се от експертизата, че сумите по кредита експерта установява на база справки,
предоставени от банката, които не са представени като доказателства по делото.
При липса на първични счетоводни документи не може да се установи по безспорен
начин, че за извършените платежни операции е дадено нареждане от наследодателя на
ответниците - кредитополучател. Счетоводните записвания на банките не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила на официални удостоверителни документи.
Установената в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ възможност когато кредитът или отделни вноски от него
не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, се отнася само за заповедното
производство.
В исков процес, какъвто е настоящия, банката ищец по осъдителния иск носи
доказателствената тежест да установи по безспорен начин своето вземане, като в това
производство извлечението от счетоводните книги не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Съгласно разпоредбата на чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните
книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по
делото, като те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са
водили книгите. В случая обаче липсват счетоводните книги, както и други доказателства,
потвърждаващи извършените от банката счетоводни записвания. Още повече, че съгласно
чл. 1 от представения по делото договор за кредитна карта е видно, че кредитната карта се
ползва за извършване на плащания и теглене на суми от А. до договорения кредитен лимит,
като изобщо не е предвидена възможност за теглене в брой на суми от картовата сметка.
Установените от вещото лице погашения по картовата сметка, не могат да се приемат като
признание на задълженията от страна на наследодателя на ответниците, доколкото
ответниците оспорват иска и фактите, на които се основава иска. В тази връзка следва да се
има предвид и разпоредбата на чл. 56 от Закона за платежните услуги и платежните
системи, предвиждаща, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или
друг недостатък. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на
платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била
разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при
груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 53 от закона. Макар и на
тази разпоредба да не е придадено обратно действие към заверените правоотношения, тя
утвърждава правилото, че в тежест на доставчика на платежната услуга е да установи, че тя
действително е била разрешена, тоест че титулярът на съответната сметка я е наредил или е
5
дал съгласието за изпълнението й. С оглед на това при извършено от ответниците оспорване
на факта на теглене в брой на суми от картовата сметка, в доказателствена тежест на
банката е да установи, че плащането на сумите е извършено въз основа на платежни
нареждания, изходящи от получателя на картата. При настъпила вследствие на действия на
банката невъзможност да бъде изследвана автентичността на първичните счетоводни
документи, въз основа на които са извършени плащанията в брой, следва да се приеме, че
банката не е доказала осъществяването на изгодните за нея факти, за които има счетоводни
записвания. В тази връзка следва се вземе предвид и задължителната практика на ВКС
относно разпределението на доказателствената тежест в хипотезите, когато издателят на
частен документ е лишен от възможността да проведе доказване на неговата неистинност
поради унищожаване или изгубване на оригинала на документа от страната, която го
представя и се ползва от него – така решение №79 от 10.09.2010г. по гр.д. №320/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №91 от 01.04.2015г. по гр.д. №5960/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о./
С оглед изложеното настоящият състав приема за недоказано възникването на
задължения за процесните суми за наследодателя на ответниците, съответно който е бил
картодържател, а ответниците кано наследник на картодържателя - длъжник по договор за
кредитна карта. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че искът се
явява неоснователен.
Останалите искови претенции следва да се отхвърлят изцяло поради изложените по-
горе съображения.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъдят
разноски на ответниците. С оглед фактическата и правна сложност на делото, се явява
неоснователно възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат – касае се за
договор за кредитна карта, неравноправни клаузи, което обуславя правна и фактическа
сложност на делото.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Уникредит булбанк“ АД, ЕИК ,
чрез пълномощника адв. В. П., против Д. Д. М., ЕГН **********, Р. Д. М., ЕГН **********
и В. Д. Д., ЕГН **********, осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата в
размер на 400,59 лева (четиристотин лева и 59 ст.) – представляваща главница, ведно със
законната лихва от 30.09.2022 г.; сумата в размер на 132,61 лева (сто тридесет и два лева и
61 ст.) –представляваща дължима лихва, съгласно сключения договор за кредит, от
17.03.2020 г. до 29.09.2022 г., от които 37,94 лева - договорна лихва от 17.03.2020 г. до
21.10.2020 г. и 94,67 лева - наказателна лихва от 17.03.2020 г. до 29.09.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Уникредит булбанк“ АД, ЕИК, чрез пълномощника адв. В. П., да
6
заплати на Д. Д. М., ЕГН **********, Р. Д. М., ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН
**********,, сторените в исковото производство разноски в размер на 1400.00 лв. (хиляда и
четиристотин лева), представляваща разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7