№ 1795
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501214 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №12651/11.11.2022г., постановено по гр.д. №24804/2022г. по
описа на СРС, 168 състав, е осъден ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“
да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл.410, ал.1 от КЗ във
вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от 2595,68 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
+“ по щета №44011312025609, и ликвидационни разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.05.2022г. до окончателното
плащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 868,51 лева –
разноски по делото по компенсация, като е отхвърлен искът за разликата над
2595,68 лева до пълния предявен размер от 2712,32 лева, като неоснователен и
недоказан.
Подадена е въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част от
ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Е. З., като се
излагат оплаквания, че същото е неправилно. По делото била приета като
доказателство неоспорена от насрещната страна фактура, ведно с опис, и платежно
нареждане към нея за заплатена на СУ на СБА услуга по извършено репатриране
1
на автомобили, съгласно описа, един от които процесният автомобил. От
заключението на САТЕ се установявало, че автомобилът не можел да се придвижва
на собствен ход, което наложило репатрирането му. По изложените съображения
моли решението да бъде отхвърлено в обжалваната отхвърлителна част и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния му предявен
размер.
Подадена е въззивна жалба и от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“
срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и необосновано, постановено в
противоречие с действителното правно положение. Не бил установен по делото
оспореният от ответника механизъм на реализиране на ПТП. Не бил обсъден от
първоинстанционния съд представеният по делото отговор на регресна покана, в
който били изложени съображенията за отказ за плащане. Поради изложеното
моли решението да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Всяка от страните е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1
от ГПК на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и прави
искане за потвърждаване на решението в обжалваната от насрещната страна част.
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с предявен от „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.09.2020г. при движение по път ПП 1-6 с посока към
2
гр. Радомир и на км.78+300 водачът на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с рег.
№******* прЕ.нава през несигнализирана и необезопасена отворена шахта
напътното платно, при което на МПС са нанесени материални щети. Твърди, че
собственикът на лекия автомобил е имал сключен договор за застраховка „Каско” с
ищцовото дружество, застрахователна полица №440119133000057, валидна към
датата на настъпване на ПТП. Навежда твърдения, че изплатил сумата, необходима
за отстраняване на щетите, в размер на 2589,68 лева, както и сумата от 116,64 лева
с ДДС за услуга „Пътна помощ“, с което твърди, че встъпил в правата на
застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното
обезщетение. Твърди, че отправил регресна покана до ответника за доброволно
възстановяване на платеното обезщетение, но плащане не постъпило. Ето защо,
ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът да му заплати претендираното вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски, както и направените по делото разноски.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва изцяло предявения
иск.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с рег. №******* е бил сключен договор
за застраховка „Каско” застрахователна полица №440119133000057, валидна за
периода от 29.09.2019г. до 28.09.2020г., в сила към датата на процесното ПТП.
На 23.09.2020г. е постъпило при ищеца уведомление за щета, въз основа на
което е образувана преписка по щета №440113112025609, по която на
застрахованото лице е заплатено застрахователно обезщетение в размер на общо
2580, 68 лева. Представени са и доказателства за платена сума в размер на 116,64
лева по фактура №**********/21.10.2020г. на УС на СБА за предоставена услуга
„пътна помощ“ за процесния автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с рег. №*******.
Представена е по делото регресна покана от ищеца до ответника с изх. №О-
92-6286/17.05.2021г., както и отговор от ответника изх. №53-00-344/28.05.2021г.,
връчен на 03.06.2021г., с който същият изразява становище, че ПТП не е
осъществено, както и, че не е осъществено на път от републиканската пътна мрежа.
Също така заявява, че участъкът е своевременно обезопасен.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено. Според вещото лице щетите по л.а. „Мерцедес ГЛЕ
350Д“ с рег. №******* се намират в пряка причинно – следствена връзка с
процесното събитие, като стойността на причинените вреди по средни пазарни
3
цени възлиза на 2837,45 лева. вещото лице посочва, че процесният лек автомобил
фабрично не е оборудван с резервна гума и компресор с пяна и при настъпилите
увреждания от процесното ПТП е следвало да бъде репатриран до сервиз за
установяване на щетите. Разпитана в хода на въззивното производство в качеството
на свидетел водачката на автомобила В.Б. Р. посочва, че пътният инцидент е
възникнал на главния път от гр. Перник за гр. Радомир, над кв. „Каменица“, от
лявата страна на пътя посока Радомир. ПрЕ.нала през шахта, при което капакът
се отворил и спукал гумата на автомобила, както и счупил джантата. Шахтата не
била обезопасена или сигнализирана. Местопроизшествието било посетено от
служители на МВР и бил съставен протокол за ПТП. Автомобилът нямал резервна
гума и бил транспортиран до сервиз за отстраняване на щетите с пътна помощ от
гр. Перник до гр. Радомир. Сумата за репатриране на автомобила била заплатена от
застрахователя.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на
друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него.
Въззивният съд намира, че по делото са доказани в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установява се по делото, че между ищеца и собственика на л.а. „Мерцедес
ГЛЕ 350Д“ с рег. №******* е бил сключен договор за застраховка „Каско” в сила
към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото
4
застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило за репатриране и
ремонт на автомобила суми в общ размер на 2697,32 лева. В кредитираното
заключение на САТЕ се посочва, че щетите по автомобила, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка причинно – следствена връзка с процесното
ПТП.
Неоснователни са поддържаните с въззивната жалба доводи на ответника,
че не е доказан по делото механизмът на ПТП.
Представеният протокол за ПТП №1730524/17.09.2020г. е съставен след
оглед на място от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на службата му и
по установените в закона ред и форма. Съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната
доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното
лице факти, като в случая протоколът е съставен от полицейски служител след
посещение на място, като служителят е установил наличието на отворена шахта,
намираща се на пътното платно, необезопасена, необозначена и несигнализирана,
като същата е отразена в схемата на ПТП в съставения протокол. Съставителят на
протокола е удостоверил пряко възприетите от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като разположението на МПС, участник в ПТП,
характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка
на мястото на произшествието и др., и представлява официален свидетелстващ
документ относно посочените обстоятелства. Отразените в протокола
обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по
делото САТЕ, в която изрично е посочено, че щетите по лек автомобил марка лек
автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с рег. №******* се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 17.09.2020г. произшествие. Механизмът на
ПТП се установява и от показанията на водача на автомобила В. Р.. Следователно с
оглед събраните доказателства съдът намира за установен по делото механизма на
ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от кредитираното
заключение на САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи,
втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение
5
и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП републиканските пътища са изключителна държавна
собственост. Именно, това е и основанието на законодателят да възложи на
специализирано държавно учреждение задължение по тяхното изграждане, ремонт
и поддържане - чл. 30 от Закона за пътищата. Списъците на републиканските и
общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след
съгласуване с кметовете на общините. Съдът като взе предвид мястото, на което е
настъпило процесното ПТП и Решение №959 на Министерски съвет от 31.12.2018г.
за утвърждаване на списък на републиканските пътища на МС, намира, че
произшествието е настъпило на републикански път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция.
За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните
предпоставки: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на
определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото
лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 30, ал.1 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП, респ. на
вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат от неизпълнение на
задълженията на длъжности лица на ответника да поддържат изправността на
пътя.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в размер
6
на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. В случая ищецът е ангажирал
доказателства, че е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение
в размер на 2580,68 лева, която сума е по-малка от посочената от вещото лице
стойност на щетата по средни пазарни цени в размер на 2837,45 лева. Неправилен е
изводът на първоинстанционния съд, че не са ангажирани доказателства по делото
за направени разходи за репатриране на автомобила. По делото са приети като
доказателства неоспорени от насрещната страна фактура
№**********/21.10.2020г., ведно с опис към нея и платежно нареждане от
22.10.2020г., от които се установява, че ищцовото дружество е заплатило на УС на
СБА възнаграждение за предоставена пътна помощ на МПС, съгласно описа към
фактурата, сред които е и процесният лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с рег.
№*******. Обстоятелството, че разходите за пътна помощ са реално извършени се
установява от показанията на свидетелката В. Р., която посочва, че автомобилът не
е могъл да се придвижва на собствен ход и е бил репатриран от гр. Перник до гр.
Радомир, за което е платил застрахователят, както и от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, от което се установява, че автомобилът не е бил
оборудван с резервна гума и компресор с пяна, поради което при така настъпилите
увреждания следвало да бъде репатриран до сервиз за отстраняване на щетите.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния му
предявен размер от 2712,32 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на
15 лева.
Поради изложеното и предвид частично несъвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната от ищеца отхвърлителна част и да бъде постановено друго, с което
предявената осъдителна претенция да бъде уважена изцяло, а в обжалваната от
ответника осъдителна част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззивника – ищец в производството следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, както следва: 1216,48 лева за
въззивното производство, както и в размер на още 4,30 лева за
първоинстанционното производство.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №12651/11.11.2022г., постановено по гр.д.
№24804/2022г. по описа на СРС, 168 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от
ЗЗД за разликата над сумата от 2595,68 лева до пълния предявен размер от 2712,32
лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
„Македония“ №3, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, сумата от 116,64 лева –
регресно вземане за възстановяване на заплатена сума за услуга „пътна помощ“ за
л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с рег. №*******, по договор за застраховка „Каско“,
застрахователна полица №440119133000057, валидна за периода от 29.09.2019г. до
28.09.2020г., по щета №440113112025609, вследствие на ПТП, настъпило на
17.09.2020г., при което при движение по път ПП 1-6 с посока към гр. Радомир и на
км.78+300 прЕ.нава през несигнализирана и необезопасена отворена шахта на
пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 12.05.2022г. до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение №12651/11.11.2022г., постановено по гр.д.
№24804/2022г. по описа на СРС, 168 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, разноски за първоинстанционното производство в размер на още
4,30 лева, както и разноски за въззивната инстанция в размер на 1216,48 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8